Решение № 1285 от 03.12.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1285 гр. Варна, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседА.е на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20253100501819 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 63134/15.07.2025г. от Община Варна, БУЛСТАТ *********, срещу Решение № 2341/23.06.2025г., постановено по гр.д. № 20243110115770 по описа за 2024г. на РС Варна, 25 състав, с което съдът:

ОСЪЖДА Община Варна, БУЛСТАТ *********, с адм. адрес: гр. Варна, ул. „Осми Приморски полк“ №43, да заплати на Г. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Ц. А.“ №**, сума в размер на 10000 лв. (десет хиляди лева), частичен иск от общо 40000 лв. (четиридесет хиляди лева), представяща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобство, от причинените му увреждания изразяващи се луксация на акромиоклавикуларната става на ляво рамо, претърпени в резултат от попадане на 05.11.2022 г. в необезопасена и необозначена дупка, получена от откъртено парче асфалт, в непосредствена близост до фонтана, разположен зад културно развлекателен център „М. К." В., представляващ поземлен имот 1 с идентификатор № ***, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 05.11.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА Община Варна, БУЛСТАТ *********, да заплати на Г. Г. Г., ЕГН **********, сума в размер на 73,20 лв., представяща обезщетение за имуществени вреди, съставляващи сторени разходи за заплащане на потребителски такси за престой и проведен преглед при специалист, претърпени в резултат от попадане на 05.11.2022 г. в необезопасена и необозначена дупка, получена от откъртено парче асфалт, в непосредствена близост до фонтана, разположен зад културно развлекателен център „М. К." В., представляващ поземлен имот с идентификатор № ***, ведно със законна лихва върху главницата от 50 лв., считано от 08.11.2022 г., и върху главницата от 23,20 лв., считано от 14.11.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА Община Варна, БУЛСТАТ *********, да заплати на Г. Г. Г., ЕГН **********, сума в размер на 1969,43 лв. (след допуснато изменение), представяща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи, съставляващи разликата между нетното трудово възнаграждение, което би получил за периода от 09.11.2022 г. до 12.02.2023 г., и полученото от него обезщетение за временна неработоспособност за същия период, настъпили в резултат от попадане на 05.11.2022 г. в необезопасена и необозначена дупка, получена от откъртено парче асфалт, в непосредствена близост до фонтана, разположен зад културно развлекателен център „М. К." В., представляващ поземлен имот с идентификатор № ***, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 12.02.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи се, че ВРС не е обсъдил всички доказателства поотделно и в тяхната цялост, като е достигнал до погрешни правни изводи. Избирателно е кредитирал показанията на св. А., които са неточни във времево, доколкото сочи, че инцидентът се е състоял след училище на децата, а датата на инцидента е в събота. Освен това тя не е възприела лично падането, не може да уточни къде се е случило, поради което не следва да се кредитират показанията й. Сочи се още, че не е надлежно 2 уточнен мехА.зма на злополуката, тъй като не е ясно дали именно в дупката, която описва вещото лице е попаднало колелото на тротинетката на ищеца.

Отделно вещото лице не е изследвало самата тротинетка, а имено дали тя е била достатъчно мощна, за да понесе височината и теглото на възрастен мъж, тъй като преимуществено е била използвана от 10 годишно дете. Оспорва и факта, че от приетата по делото СТЕ безспорно се установява, че ищецът се е движел с допустимата скорост от до 25 км.ч. съгласно чл. 80а ал.2 т. 4 от ЗДвП. Счита, че вина за настъпване на инцидента има изключително ищеца, тъй като дупката, съгласно заключението на вещото лице е била видима и пострадалият е имал възможност своевременно да я види и заобиколи. В условията на евентуалност твърди, че е налице съпричиняване по посочените по-горе причини. На последно място счита, че присъденото по делото обезщетение по размер не отговаря на критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Сочи, че не са доказА. необходимостта от чужда помощ, провеждането на рехабилитация от страната на ищеца, наличието на сериозни психически вреди от злополуката, както и остатъчна болка.

Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявените искове, а в условията на евентуалност да намали размера на обезщетението за неимуществени вреди.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, в който излага становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и правилност и законосъобразност на постановеното решение. Прави се анализ на заключението на вещото лице и свидетелските показА.я на св. А., от които се извежда извод за доказаност на времето, мястото и мехА.зма на увреждането. Въззиваемата страна счита за неоснователно и възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца. Сочи, че съпричиняването подлежи на доказване, а по делото липсват събрА. доказателства в тази насока. Оспорва твърденията на ответната страна, че тротинетката е детска, както и тези по възраженията им за прекомерност на обезщетението. Прави анализ на събрА.те по делото доказателства във връзка с конкретните физически и психически болки и страдания на ищеца.

Съдът намира производството за редовно и допустимо, поради което 3 подлежи на разглеждане.

Съдът е бил сезиран с искове, предявени от Г. Г. Г., ЕГН **********, срещу Община Варна, БУЛСТАТ *********, с правно основА.е чл. 49, вр. чл.

45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Община Варна да заплати на Г. Г. Г. следните суми:

1) сума в размер на 10000 лв., частичен иск от общо 40000 лв., представяща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобство, от причинените му увреждания изразяващи се луксация на акромиоклавикуларната става на ляво рамо, претърпени в резултат от попадане на 05.11.2022 г. в необезопасена и необозначена дупка, получена от откъртено парче асфалт, в непосредствена близост до фонтана, разположен зад културно развлекателен център „М. К." В., представляващ поземлен имот с идентификатор № ***, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 05.11.2022 г., до окончателното изплащане на задължението;

2) сума в размер на 73,20 лв., представяща обезщетение за имуществени вреди, съставляващи сторени разходи за заплащане на потребителски такси за престой и проведен преглед при специалист, претърпени в резултат от попадане на 05.11.2022 г. в необезопасена и необозначена дупка, получена от откъртено парче асфалт, в непосредствена близост до фонтана, разположен зад културно развлекателен център „М. К." В., представляващ поземлен имот с идентификатор № ***, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – датата на издаване на всеки разходен документ, до окончателното изплащане на задължението;

3) сума в размер на 1969,43 лв. (след допуснато изменение), представяща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи, съставляващи разликата между нетното трудово възнаграждение, което би получил за периода от 09.11.2022 г. до 12.02.2023 г., и полученото от него обезщетение за временна неработоспособност за същия период, настъпили в резултат от попадане на 05.11.2022 г. в необезопасена и необозначена дупка, получена от откъртено парче асфалт, в непосредствена близост до фонтана, разположен зад културно развлекателен център „М. К." В., представляващ поземлен имот с идентификатор № ***, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 12.02.2023 г., до 4 окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба ищецът Г. Г. Г. излага, чрез адв. Я., че на 05.11.2022 г., около 16:15 ч., обикалял около фонтана, разположен зад културно развлекателен център „М. К." В., с тротинетка на две колела. При обиколка в северната част на фонтана, в близост до изградена шахта, предното колело на тротинетката, която управлявал, попаднала в дупка, получена от дупка в асфалта, положен след разкопаване за полагане на тръбопровод. Вследствие на пропадането на колелото на тротинетката в дупката, същата спряла мигновено и той се преметнал през кормилото на тротинетката и паднал на земята, след което изпитал силна болка в областта на лявото рамо. Бил в невъзможност да се изправи. Около 17 ч. екип на „Спешна помощ" дошъл на място и го откарал до спешното отделение на МБАЛ „С. А.", като след извършване на необходимите прегледи и изследвания, му била поставена диагноза: луксация на акромиоклавикуларната става. На 08.11.2022 г. поставената диагноза била потвърдена след извършен преглед в медицински център, за който платил сумата от 50 лв. На 11.11.2022 г. постъпил в Военно медицинска академия МБАЛ София в клиника по ,Артроскопска травматология" и на следващия ден била извършена оперативна интервенция. Изписали го на 14.11.2022 г., когато платил и потребителска такса за 4 дни в размер на 23,20 лв. Твърди, че вследствие на получените увреждания бил със силни и непрестанни болки. В продължение на около два месеца след инцидента бил непрекъснато на легло.

Нощем не можел да спи от болки и не можел да променя позицията си на сън.

Приемал медикаменти. Не бил в състояние да се обслужва сам. Освен постоянните болки в травмираната област изпитвал постоянна замаяност, отпадналост и уморяемост. След проведената оперативна интервенция провел три цикъла от рехабилитация. След инцидента страдал от посттравматично стресово разстройство, изразяващо се в повтарящо се преживяване на инцидента чрез постоянни натрапчиви мисли за инцидента, сънища във връзка с инцидента, страх от осъзнатата преходност на живота и реалната невъзможност да контролира събитията. В резултат на получените физически увреждания в периода от 09.11.2022 г. до 12.02.2023 г. бил в отпуск, за който период получил обезщетение за временна неработоспособност в размер на 105,68 лв. дневно или общо – 6763,52 лв. за 64 работни дни. Посочва, че за същия период при полагане на труд на заеманата от него длъжност „военнослужещ", с месторабота: ВФ *****-* В., би получил нетно 5 възнаграждение в размер на 139,33 лв. дневно или общо 8917,12 лева за 64 дни. Поддържа, че разликата от 2153,60 лв. представлявала пропусната полза.

Сочи, че мястото, на което бил настъпил инцидента, било част от Паметник на градинското и парковото изкуство „Историческо ядро на Морската градина", представляващ поземлен имот с идентификатор *** и било изключителна държавна собственост, предоставено с решение от 29.03.2012 г. за безвъзмездно управление на Община Варна. Твърди, че инцидентът бил настъпил в резултат от бездействие от страна на служители на Община Варна да се грижат за площите за обществено ползване, да ремонтират и поддържат изправното състояние на пешеходната зона и да сигнализират за неизправното му състояние. Счита, че общината е изпаднала в забава от датата на увреждането, като не му е заплатила дължимите обезщетения. По изложените съображения отправя искане за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Община Варна, с който, чрез гл. юрк. И., оспорва предявените искове като неоснователни.

Оспорва твърдението за съществуване на процесните дата и място на неравност, дупка, пропадането в която да е причинило заявените телесни увреждания. Оспорва мехА.зма на настъпване на уврежданията. Оспорва настъпването на твърдените физически и неимуществени вреди и наличието на причинно-следствената връзка между същите и процесния инцидент.

Разпечатката съдържа 29 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/16854fb8-34d5-46ef-8e55-47335fdf7cb9