Определение № 396 от 27.09.2024, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 396 гр. Сливен, 27.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Стефанов като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Частно наказателно дело № 20242200200560 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл. 68, ал. 6, вр. ал. 5 НПК.

Образувано е по искане на адв. М. Д. - защитник на обв. Х. Ю. А., обвиняем по ДП № 1837/2024 г. по описа на ОСО при ОП-Сливен, с вх.№ 5/24 г. по описа на ОСО при Окръжна прокуратура Сливен за отмяна на наложената му от Окръжна прокуратура Сливен с постановление от 11.03.2024 г. по цитираното досъдебно производство мярка за процесуална принуда "Забрана за напускане пределите на страната". Твърди се, че липсват данни за намерение у обвиняемия да се укрие и да възпрепятства производството. Сочи се, че наложената мярка ограничава правата на обвиняемия, затруднява пътуването му до Великобритания във връзка със служебните му ангажименти, като собственик и управител на търговско дружество „ЛОНДОН БГ ЛТД“. Пояснява се, че обвиняемият Х., се грижи за издръжката на семейството му, както и че забраната за пътуване му пречи да се грижи за изпълнение на работата му в дружеството и от това ще претърпи значителни загуби.

Моли се за отмяна на МПП "Забрана за пътуване извън пределите на република България".

Окръжен съд Сливен констатира, че искането е процесуално допустимо, тъй като е подадено от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебен контрол акт. За да се произнесе по същото, след като взе предвид мотивите по направеното искане и събраните по делото доказателства, съдът намери следното:

Обвиняемият Х. Ю. А. е роден на 09.01.1979г., към 27.09.2024г. е неосъждан, женен е, не ангажиран по трудов договор в Република България, от материА.те по делото се установява, че е ангажиран с дейността на търговско дружество „Х. Г.“ ЕООД-Сливен със собственик и управител неговата съпруга Ф. А., твърди се, но не са нА.чни по делото доказателства, че е собственик и управител в Кралство Великобритания на търговско дружество „ЛОНДОН БГ ЛТД“.

Досъдебното производство е образувано от прокурор в Окръжна прокуратура-Сливен с постановление от 26.10.2023г., за това че през периода от м. януари 2020г. до м. октомври 2023г в гр. Сливен са извършени финансови операции и сделки с имущество, за което се е знаело или предполагало, че е придобито чрез престъпление - престъпление по чл.253 ал.1 от НК.

1

На 09.03.2024г. органите на досъдебното производство са повдигнА. обвинение на обвиняемия Х. Ю. А. за това, че на 08.03.2024г. в гр. Сливен, в съучастие с Х. Х. Ю., като извършител държал имущество – парични суми в различна валута, а именно 19 410 лева, 13 550 евро и 5200 паунда, за което е знаел към момента на получаването му, че е придобито чрез престъпление, като деянието е извършено от две лица, сговорили се предварително– престъпление по чл.253, ал.3, т.1, предл.1 във вр. с ал.2 от НК.

С постановление от 11.03.2024 г. /т.4 папка 10 от досъдебното производство/ наблюдаващият прокурор при ОП - Сливен забранил на обвиняемия да напуска пределите на Република България. В постановлението на Окръжна прокуратура, като мотив за тази забрана е посочено: „ Престъплението, в което е обвинен обв. Х. А. е тежко умишлено престъпление, по смисъла на чл.93 т.7 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода повече от 5 години“.

Видно от обжалваното постановление на Окръжна прокуратура Сливен от 18.09.2024г., на 16.09.2024г в прокуратурата е постъпила молба от адв. М. Д., в качеството му на защитник на обв.А. с искане за отмяна на наложената мярка за процесуална принуда по чл. 68 от НПК /в материА.те по досъдебното производство тази молба не е приложена/

С атакуваното постановление от 18.09.2024г. /л.138 т.4 папка 10 от сл. дело/ Окръжна прокуратура Сливен е отказала да отмени наложената по сл.д.

№ 5/2024г., вх.№ 1837/2023г по описа на прокуратурата забрана да напуска пределите на Република България без разрешение на прокурора на обв. Х. Ю.

А..

При така изложеното съдът намира молбата на адв. Д. за основателна по следните съображения:

Съгласно решение на ВКС по НД № 425/2001 г. I-во НО "опасността, че обвиняемият ще се укрие или ще извърши друго престъпление, не може да произтича единствено и само от тежестта на предвиденото в закона наказание".

Разпоредбата на чл. 68, ал. 1 НПК предвижда, като формално основание за налагане забрана на обвиняем да напуска пределите на страната, привличането му като такъв за тежко умишлено престъпление или престъпление с което е причинена смърт. В А.нея 6 на същия текст е предвидена възможността тази забрана да бъде отменена ако не съществува опасност обвиняемия да се укрие извън страната. Следователно това е и отправния критерий, който следва да се вземе предвид при преценка основателността на искането по чл. 68, ал. 6 НПК.

В конкретния случай обвиняемият търпи ограничението за период от шест месеца– забраната е наложена с постановление от 11.03.2024 г. (т.4 папка 10 от досъдебното производство). Това обстоятелството е относимо, доколкото продължителността на периода на прилаганото ограничение налага да се установи дА. значими фактори оправдават съществуването му в аспекта на неговата пропорционалност. Такива фактори се явяват всички възможни, сочещи на реална опасност от укриване на обвиняемия в чужбина и налагащи по тази причина защитата на действителния обществен интерес, надделяващ над правото на свободното придвижване, гарантирано и на наднационално равнище с разпоредбата на чл. 2 от Протокол № 4 към ЕКПЧ.

Настоящият съд отбелязва принципното си виждане, че забраната за напускане на пределите на страната поначало не представлява самоцелно ограничение, насочено към препятстване на свободното придвижване на 2 изправения пред правосъдието. Легитимната й цел е да попречи на обвиняемия/подсъдимия да се укрие в чужбина и така да осуети приключването на воденото срещу него наказателно производство. Затова всякога е нужно да се прецени внимателно балансът между преследваната цел и защитеното право на всеки субект, който не е лишен от свобода и спрямо когото не е взета мярка за неотклонение, ограничаваща свободата му, да се придвижва свободно.

По делото няма данни, очертаващи реална опасност от укриване на обв.Х. Ю. А. извън страната, поради което и продължаващо ограничение с обжалваното постановление се явява незаконосъобразно.

Обвиняемият има трайни обвързаности в България– притежава имущество, семеен е, грижи се за семейството си. От материА.те по делото по което е обвиняем е видно, че са иззети златни накити с тегло над 11 килограма на стойност над 1 000 000 лева , касаещи неговото семейство, което безспорно го прави изцяло обвързан с Република България. Преценката за тази обвързаност на обвиняемия и семейството му е в основата на извода на съда, че данните по делото не разкриват обвиняемият да има намерение да установи себе си и семейството си трайно в чужбина, още по-малко, предприемайки и специални усилия за възможно укриване от правораздавателните органи, разполагащи с правната възможност да издадат европейска заповед за арест за екстрадиция и да изискат предаването на българския гражданин, в случай че последният се отклони от процесуалното си задължение да се явява в производството по делото. В абстрактен план подобна възможност съществува за всеки, но по отношение на обвиняемия тя не се разкрива от конкретно съдържащи се в делото факти. Обвиняемият към момента не е с мярка задържане под стража или домашен арест и няма данни, въпреки това да се е опитвал да напусне страната.

На последно място, не могат да бъдат игнорирани фактите, свързани с процесуалното поведение на обвиняемия, което е било безукорно досега.

Между другото няма данни обвиняемия да е искал да напусне страната до момента.

В обобщение от изнесеното съдът приема, че забраната за напускане на пределите на страната, наложена на обвиняемия понастоящем се явява прекомерно ограничение, надхвърлящо легитимните цели, заложени в същината на мярката за процесуална принуда. Процесуалното поведение на обвиняемия позволява извод, че и без прилагането на мярката същият няма да осуети развитието на воденото срещу него наказателно производство, защото няма реална опасност от укриването му в чужбина. В този смисъл са нА.це предпоставки за уважаване на искането за отмяна на наложената забрана за напускане пределите на страната.

Съдът изрично отбелязва, че обвиняемият следва да съобразява приоритетно ангажимента си да се явява пред компетентните досъдебни и съдебни органи, така че да не причинява отлагане на действия по делото заради пътуване извън страната, при отчитане на риска от утежняване на прилаганата спрямо него мярка за неотклонение чрез замяната й с по-тежка, в случай че се отклони от него.

По горните съображения и на осн. чл. 68, ал. 6 вр. ал. 5 от НПК, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ наложената с постановление от 11.03.2024 г. на прокурор при Окръжна прокуратура Сливен забрана на обвиняемия Х. Ю. А., ЕГН:

********** по досъдебно производство № 5/2024г. по описа на ОСО при ОПСливен, прокурорска преписка Вх. №1837/2024г. по описа на Окръжна прокуратура Сливен забрана да напуска пределите на Република България.

Определението е окончателно.

Препис от същото да се изпрати на Дирекция "Български документи за самоличност" и ГД "Гранична полиция" при МВР за сведение и изпълнение.

Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________ 4