Решение № 304 от 04.03.2026, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. Русе, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С. Д. Бъчварова при участието на секретаря М.В.Б. като разгледа докладваното от С. Д. Бъчварова Гражданско дело № 20254520103702 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422,ал.1 вр. чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.258 ЗЗД, вр. чл.79 ЗЗД за признаване съществуването на вземане на П. Г. Д., ЕГН ********** срещу ответника ОД на МВР-Русе, EИK 117602471 общо в размер на 528 лева, от които:

- 206 лева, представляващо неплатено възнаграждение за изготвена медицинска експертиза , по ДП ********г. по описа на ОД МВР-Русе, за което е издадена фактура № *******/04.03.2025г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 14.04.2025г. до окончателното изплащане на задължението;

- 322 лева, представляващо неплатено възнаграждение за изготвена медицинска експертиза, по ДП ***********. по описа на ОД МВР-Русе, за което е издадена фактура № **********/04.03.2025г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда — 14.04.2025г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че ответникът е възложител на изготвянето на медицински експертизи от орган по разследването.

1

Твърди, че с Постановление за назначаване на експертиза от 28.03.2024г. на разследващ полицай А. А. при О.-Русе по ДП № ********г. била назначена съдебно медицинска експертиза с поставени задачи на вещото лице. Ищецът в качеството си на вещо лице - специалист по съдебна медицина е изготвил назначената експертиза. Към експертизата била приложена Справка-декларация, образец приложение към Наредба Н-01 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица. Експертизата и Справката-декларация били приети от органа назначил експертизата - разследващия полицай на 13.05.2024г. Въпреки изготвената и приета експертиза по ДП № ******** г. на О.- Русе, ищецът до настоящия момент не е получил полагащото му се възнаграждение за извършената работа. Възнаграждението за изготвената съдебно медицинска експертиза било в размер на 206 лева, за което била издадена Фактура № *******/04.03.2025г.

Твърди, че с Постановление за назначаване на експертиза от 09.04.2024 г. на ст.разследващ полицай Ц. Ц. при О.-Русе по ДП № ***********. била назначена съдебно медицинска експертиза с поставени задачи на вещо лице. Ищецът в качеството си на вещо лице - специалист по Съдебна медицина бил изготвил назначената експертиза. Към експертизата била приложена Справка-декларация, образец приложение към Наредба Н-01 от 14.02.2023г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица. Експертизата и Справката-декларация били приети от органа назначил експертизата - разследващия полицай на 19.06.2024 г. Въпреки изготвената и приета експертиза по ДП №***********. на О.-Русе, ищецът до настоящия момент не е получил полагащото му се възнаграждение за извършената работа. Възнаграждението за изготвената съдебно медицинска експертиза е в размер на 322 лева, за което е издадена Фактура №**********/04.03.2025г. Заявява, че съгласно чл. 150, ал. 1 от НПК вещото лице има следните права: .... да получи възнаграждение за положения труд и да му се заплатят разходите, които е направил.

Твърди, че поради неплащането от страна на възложителя на възнаграждението за възложените, изготвени и приети медицински експертизи, описани по-горе, ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. По заявлението било образувано ч.гр.д. № ***********/2025г., по описа на РС - Русе. По 2 издадената заповед за изпълнение в законовия срок е постъпило възражение от длъжника. Съдът уведомил за постъпилото възражение и указал, че може в едномесечен срок да предяви иска за установяване на вземането си.

Твърди, че с възражението си длъжникът изрично е посочил, че частично признава заявената претенция до размер от 111,96 лева по фак. № *******/04.03.2025 г. и до размер от 223,92 лева и по фак.

№**********/04.03.2025 г.

С възражението си ответникът твърди, че е издадено Постановление за възнаграждение на вещото лице от 17.02.2025г. на разследващия полицай.

Твърди, че е изпратено указателно писмо до ищеца, с което от него се иска да анулира издадената фактура и да издаде нова, в която да е вписана сума, съответстваща на посочената в постановлението на разследващия полицай.

Цитираното писмо не било получено от ищеца.

Независимо от това, както и самия ответник сочел, в постановлението на основание чл.199 ал.2 ППК следвало да са посочени мотивите за издаването му. Заявява, че ако мотивите за промяна на вече определеното възнаграждение за извършената работа се свеждат до това, че в справкатадекларация не са посочени конкретното време, през което е работено по експертизата, а не броя отработени часове, то същите са незаконосъобразни.

В тази връзка заявява, че нямало правна възможност след приемане на експертизата да се променя акта за нейното приемане. На второ място, размерът на възнаграждението се определял от извършената работа, а не от начина на попълване на съпътстващите документи.

На следващо място, заявява, че Наредба Н-1 от 14.02.2023г. не регламентирала като критерий за попълване на Справката - декларация часовия диапазон, през който е работил вещото лице. Относно начина на попълване на Справката - декларация имало решение на Висшия съдебен съвет в този смисъл.

Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените установителни искове. Претендира разноски в заповедното и исковото производство.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника по иска. Оспорва исковите претенции по основание и по размер.

3

Действително в заповедно производство - ч.гр.д. № ***********/2025 г., на РРС, били признали частично вземането за сумата в размер 111,96 лв. за изготвената съдебно-медицинска експертиза по ДП № 4569-ДП-******** г. по описа на РУ-Две могили при О.-Русе (част от сумата посочена във фактура № *******/04.03.2025 г.), като съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на ищеца.

Заявява, че размерът на признатата сума е съгласно Постановление за възнаграждение за вещо лице от 05.03.2025 г. на разследващия полицай (разследващия орган), на който било вменено определянето и мотивирането на възнаграждението на вещото лице - на основание чл. 187, ал. 1, чл. 188, ал. 1 и чл. 199 от НПК и в конкретния случай разследващият орган е определил и мотивирал възнаграждението на вещото лице в горепосочения размер. В чл.

199, ал. 2 от НПК било посочено, че всяко постановление съдържа: данни за времето и мястото на издаването му, за органа, който го издава, за делото, по което се издава; мотиви; диспозитив и подпис на органа, който го издава. В чл.

188, ал. 1 от НПК било посочено, че размерът на разноските се определя от съда или от органа на досъдебното производство. В случая разследващият орган е определил и мотивирал възнаграждението на вещото лице в размер на 111,96 лв. С писмо рег. № **********/02.04.2025 г. от заявителя било поискано, на основание чл. 27. ал. 2 от Наредба Н-1 от 14.02.2023 г. за вписването квалификацията и възнагражденията на вещите лица, в 7-дневен срок от получаване на писмото, да издаде документи, съдържащи реквизитите по чл. 7 от Закона за счетоводството - съответните кредитни известия към издадените от него фактури или да анулира същите и да издаде нови, съответстващи на сумите в постановлението за възнаграждение на разследващия орган.

Писмо с идентично съдържание

УРИ

*********/24.03.2025 г. е било изпратено (на адреса, посочен във фактурата), но било върнато като неполучено, поради непълен адрес.

Заявява, че част от спора е по отношение на реквизитите, които се съдържат в справката-декларация. В случая същата не отговаряла на задължителните реквизити на образец Приложение № 3 към чл. 23, ал. 2 и чл.

24, ал. 2 от Наредбата. Във втора графа липсвала конкретика относно часовия диапазон на извършване на експертизата. Съществувало непълно и неточно деклариране на отработено време, тъй като вещото лице е декларирало единствено дати и съответно колко часа са били необходими за извършване на 4 експертизата, без да се посочвал начален и краен час на извършване на работата. Така експертът бил вписал в декларацията си, че са му били необходими 2 часа за изготвяне на експертизата за сумата от 55,98 лв., но е вписало допълнителни възнаграждения в размер на 100,00 лв. за „компетентност и степен на квалификация (чл.23 (1) т.2)“ 30,00 лв. за „сложност и специфика на поставените задачи (чл.23 (1) т.1)“, възнаграждение в размер на 20,02 лв. за „обем на извършената работа и техническа обработка (чл.23 (1) т.4)“, с които общата сума за изплащане възлизала на 206,00 лв.

Счита, че разпоредбата на чл.23, ал.1 от наредбата не давала основание за отделно възнаграждение по всяка една от шестте точки изброени в нея. Това следвало от разпоредбата на чл.23, ал.2 от наредбата. Заявява, че като съобразил горното, разследващия орган е определил и мотивирал възнаграждението на вещото лице до размер на 111,96 лева.

По втория иск заявява, че в заповедното производство признали частично сумата в размер на 223,92 лв. за изготвената съдебно-медицинска експертиза по ДП № ************* г. по описа на О.-Русе (част от сумата посочена във фактура № **********/04.03.2025 г.), като съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на ищеца.

Заявява, че и в този случай с писмо рег. №**********/02.04.2025 г. от заявителя било поискано, на основание чл. 27. ал. 2 от Наредба Н-1 от 14.02.2023 г. за вписването квалификацията и възнагражденията на вещите лица, в 7-дневен срок от получаване на писмото, да издаде документи, съдържащи реквизитите по чл. 7 от Закона за счетоводството - съответните кредитни известия към издадените от него фактури или да анулира същите и да издаде нови, съответстващи на сумите в постановлението за възнаграждение на разследващия орган. Писмо с идентично съдържание УРИ *********/24.03.2025 г. е било изпратено (на адреса, посочен във фактурата), но било върнато като неполучено, поради непълен адрес.

По същия начин и в тази справка –декларация на ищеца липсвала дата на издаването й и същата не отговаряла на задължителните реквизити на образец Приложение №3 към чл. 23, ал. 2 и чл. 24, ал. 2 от наредбата. Във втора графа липсвала конкретика относно часовия диапазон на извършване на експертизата. Съществува непълно и неточно деклариране на отработено 5 време, тъй като вещото лице е декларирало единствено дати с посочен начален и краен час на извършване на работата 06:00 ч. - 22:00 ч. и съответно колко часа са били необходими за извършване на експертизата.

При прегледа на представената справка - декларация било видно, че на вещото лице са били необходими 4 часа за извършване на експертизата за сумата от 111,96 лв., но било вписало допълнителни възнаграждения в размер на 100,00 лв. за „компетентност и степен на квалификация (чл.23 (1) т.2)“, 50,04 лв. за „сложност и специфика на поставените задачи (чл.23 (1) т.1)“ и възнаграждение в размер на 60,00 лв. за „обем на извършената работа и техническа обработка„ (чл.23 (1) т.4)“, с които общата сума за изплащане възлизала на 322,00 лв.

Що се касаело до претендираната лихва, счита, че такава не се дължала, предвид това, че не било налице просрочие. Действително в чл. 27, ал. 1 Наредба Н-1 от 14.02.2023 г. било е предвидено, че възнаграждението и разходите на вещото лице по чл. 18 да се изплащат въз основа на писмено разпореждане на органа, който го е назначил. Сумите се изплащали по банков път в срок до 30 дни от приемането на експертизата, но в ал. 2 от същия член било посочено, че това плащане може да стане след представяне от вещото лице на документ, съдържащ реквизитите по чл. 7 от Закона за счетоводството. В случая, предвид дадените указания с писмата и непредставянето на надлежно оформени първични счетоводни документи, отговарящи на определеното от разследващия орган възнаграждение, не можело да се приеме, че претендираното вземане било ликвидно и изискуемо.