Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1637 от 09.04.2026, Административен съд - Стара Загора

Съд
Административен съд - Стара Загора
Дело
Административно дело 423/2026
Вид
Определение № 1637
Подписан
09.04.2026
Състав
Ирена Янкова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1637

Стара Загора, 09.04.2026 г.

Административният съд - Стара Загора - III състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ИРЕНА ЯНКОВА като разгледа докладваното от съдията Ирена Янкова административно дело № 423/2026 г. на Административен съд - Стара Загора, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК.

Производството по делото е образувано по жалба на С. К. Б. от гр .Стара Загора, [улица]чрез адвокат М. Т.. от АК-Стара Загора против заповед за прилагане на ПАМ № 26-1228-000419 от 01.04.2026 година, издадена от началник група в сектор „ Пътна полиция „ към ОД на МВР - Стара Загора, с която на основание чл.171,т.1 Б.З,гг на [населено място] е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на СУППС за шест месеца . С жалбата е направено оспорено искане за спиране на предварителното изпълнение на процесната заповед., Искането е допустимо. Допустимостта се обуславя от обстоятелството, че е оспорена заповедта, чието предварително изпълнение законът разпорежда по отношение на адресата на правните и последици, като жалбата срещу самата заповед съдът преценява като редовна.

В чл. 166, ал. 4 от АПК, е предвидена възможност съдът, по искане на оспорващия, да спре предварителното изпълнение на административен акт, допуснато по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол. Предпоставка за разглеждането на искането е допустимостта на самото оспорване на ИАА и наличието на специален закон, по силата на който се елиминира суспензивния ефект на оспорването /чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от АПК/. Основателността на искането се обуславя от възможността предварителното изпълнение на акта да причини на оспорващия значителна или трудно поправима, респ. непоправима вреда. Процесуалното изискване, което законът поставя, за да се уважи искането, е то да се основава на нови обстоятелства, тоест на обстоятелства, които са възникнали след издаването на акта, и които обосновават причиняването на съответната вреда.

В разглеждания случай по силата на специалния закон – чл. 172, ал. 6 от ЗДвП заповедта за прилагането на принудителната административна мярка е предварително изпълняема, като законът не забранява съдебния контрол на тези административни актове.

Разгледано по същество обаче, искането е неоснователно.

Не е спорно, че посоченото МПС е собственост на жалбоподателя, считано то 27.01.2026 година, и задължението за пререгистрация на МПС-то е негова. Отделно, след проверката не са налице доказателства, че са предприети действия за възстановяване на регистрацията., противно на изложеното в жалбата, тъй като видно от заповедта , с нея е иззето СУМПС на жалбоподателя, а не регистрационните табели на МПС-то Предварителното изпълнение на оспорената заповед е допуснато по силата на специален закон, при което за административния орган не съществува задължение да доказва, че са налице някои от условията по чл. 60, ал. 1 от АПК.

Обратно, съгласно цитираната по-горе разпоредба на чл. 166, ал. 2, вр. с ал. 4 от АПК, за да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, е необходимо да се докаже, че същото би могло да причини на оспорващото лице значителна или трудно поправима вреда. Вредата може да бъде както имуществена - загуба или пропусната полза, така и неимуществена и да се изразява в засягането на неимуществени права или свободи. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той да не е в състояние да я поправи, или това да му създава големи затруднения, като извън това настъпването й следва да е достатъчно вероятно. Изброените обстоятелства – вредата, нейния характер и вероятността от настъпването й, подлежат на доказване в производството по чл. 166, ал. 4 от АПК, като съгласно общия принцип на чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, тежестта за провеждането на това доказване е на оспорващото лице, което иска спирането на изпълнението. Въпросните обстоятелства следва да са нови, т. е. да са възникнали след датата на издаването на администартивния акт – аргумент от чл. 166, ал. 2, изречение второ от АПК. Установяването им е в тежест на молителя.

Следва да се държи сметка и за СЕС по дело С-605/23 година, в т. 48 от което изрично е посочено, че: "За да се прецени посочената необходимост в контекста на незабавното изпълнение на принудителна административна мярка като разглежданата в главното производство, следва да се извърши не само конкретно претегляне на публичните и частните интереси, съответно в подкрепа и срещу това изпълнение, но и поне обобщена проверка на законосъобразността на разглежданата мярка", като в главното производство спорно е било прилагането на мярка по ЗДДС на плоскостта на чл. 273 от Директивата за ДДС / Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност/ във връзка с Член 47, първа алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Необходимо е да бъде отбелязано, че задълженото за регистрация лице съгл. чл. 145, ал. 2 ЗДв. П е собственикът на МПС: "Приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. ", респект. чл. 3 и чл. 4, ал. 1 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. /чл. 4, ал. 1 – "Собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията. "/. Ведно с посоченото, според дефиницията за "регистрация" по см. на § 6, т. 18а ДР ЗДв. П: "Регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер, възприето и в § 2, т. 4 ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Административното разрешение е за превозното средство, което означава дължимо знание за наличието му от управляващия го водач – собственик или ползвател. В тази вр. субекта на санкционната норма е водачът съгл. чл. 175, ал. 3 пр. 1 ЗДв. П и водачът е адресат на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1 ЗДв. П.

Ведно с това се съобрази, че при преглед на преписката, се установи, че същата съдържа информация за регистрацията на МПС Фолксваген с рег. № [рег. номер] считано от 2010 г. – регистрацията е била прекратена на 27.03.2026 г. по чл. 143, ал. 15 ЗДв. П, ката не е отразено в оспорената заповед, да е вписана промяна на регистрацията – възстановяване след прекратена регистрация, промяна на номер, промяна на собственост.

Извън изложеното дотук следва да се посочи, че не са посочени нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изречение второ от АПК, релевантни към поведението на водача, по отношение на когото мярката е предприета.

Следва да се има предвид, че основанието за издаването на заповедта е чл. 171, т. 1, б. З, гг, от ЗДвП, според която разпоредба се налага мярката временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който, извън изрично посочените случаи, при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5, като в случая става въпрос за нарушаване на разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДВП, т. е. за управление на ненадлежно регистрирано МПС към момента на управлението му. Мярката цели предотвратяването на извършени с такова МПС нарушения с оглед възможните вредни последици за участващите в движението по пътищата субекти, като липсват доказателства за обстоятелства, които да преодоляват тази поставена от закона цел с оглед предотвратяване на особено съществени имуществени и/или неимуществени вреди да оспорващия.

При това положение съдът не може да приеме, че са налице условия за спирането на допуснатото по закон предварителното изпълнение на оспорената заповед, визирани в разпоредбата на чл. 166, ал. 4 във връдка с ал. 2 от АПК и условията, които има предвид СЕС в посоченото по-горе решение, тълкуващо ХОПЕС.

Следва искането да се отхвърли като неоснователно.

Предвид изложеното, Административен съд – Стара Загора, трети състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на С. К. Б. от гр.Стара Загора, [улица]за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка на № 26-1228-000419 от 01.04.2026 година, издадена от началник група в сектор „ Пътна полиция „ към ОД на МВР - Стара Загора, с която на основание чл.171,т.1 Б.З,гг на С. Б. е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на СУППС за шест месеца .

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7 дневен срок от съобщаването му пред ВАС.

Съдия: