Решение № 253 от 29.09.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. Пловдив, 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно търговско дело № 20255001000187 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх.

№15802/28.11.2024 г., подадена от „Дженерали Застраховане“ АД, чрез юрк. Г. Р., против Решение №370/07.11.2024 г. по т.д.№418/2023 г. на ОС – Стара Загора, поправено по реда на чл.247 от ГПК с влязло в сила Решение №371/08.11.2024 г., и изменено в частта за разноските с влязло в сила Определение №168/26.02.2025 г., постановено по реда на чл.248 от ГПК. Решението на първостепенния съд /поправено посоченото решение по чл.247 от ГПК и изменено в частта за разноските с посоченото определение по чл.248 от ГПК/ се обжалва В ЧАСТТА, с която жалбоподателят е бил осъден да заплати сумата над размера от 25 000 лв. до присъдения размер от 50 000 лв. - застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата Г. Р. Я., причинени от ПТП, настъпило на 19.04.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 30.05.2023 г. до окончателното изплащане. Релевирани са оплаквания за недопустимост на съдебния акт в частта, с която на ищцата е присъдено обезщетение за травми, за които такова не е претендирано, а именно – описаните в мотивите на обжалвания съдебен акт навяхване и разтягане на свързващия апарат на гръбначния стълб, контузия на гръдния кош, контузия на корема и контузия на крайниците. Видно от петитума на исковата молба, ищцата е конкретизирала претенцията си, като е посочила, че претендира обезщетение от общо 115 000 лв., в това число 70 000 лв. за черепно-мозъчна травма, 30 000 лв. за счупване на горния край на раменното кост /хумерус/ и 15 000 лв. – за загуба на съзнание. Предвид 1 диспозитивното начало в процеса, съдът е обвързан от конкретното искане на ищцата, с което е сезиран, и е длъжен да се съобрази с него, поради което се поддържа недопустимост както на да бъде присъдено обезщетение за болки и страдания, свързани с травми, за които такова не е претендирано, както и да бъде присъдено по-голямо по размер обезщетение за търпени болки и страдания от твърдяно увреждане. На това основание се настоява за частично обезсилване на постановеното решение. В случай, че решението се прецени като допустимо, се поддържа да е неправилно, поради неправилна преценка на събраните доказателства от първостепенния съд, в резултат на която съдът е достигнал до погрешно заключение относно основателността на иска в обжалваната част. Поддържа се и оплакване за нарушение на чл.52 от ЗЗД с определяне на силно завишен и несправедлив размер на обезщетението, който не отговаря на претендираните, реално претърпени и доказани в хода на първоинстанционното производство неимуществени вреди в резултат от противоправното поведение на делинквента. Сочи се, че по делото са несъмнено доказани като получени в резултат на процесното ПТП само травматичните увреждания, изразяващи се в счупване на лявата раменна кост в горния край, контузия на главата, разкъсно-контузна рана на главата тип скалп, и мозъчно сътресение. Останалите травми, посочени в обжалваното решение, не са включени в претенцията на ищцата. Отделно от това, не се установява по несъмнен начин, че твърдяното увреждане в шийния отдел – „навяхване и разтягане на свързващия апарат на гръбначния стълб“, е настъпило в резултат на процесното ПТП. В тази връзка съдът се е позовал на заключението на СМЕ, което в посочената част е оспорено от ответника, по съображения, подробно изложени във въззивната жалба. Вместо съдът да укаже на вещите лица от СМЕ недопустимостта да ползват материали, които не са част от делото, съдът изцяло е възприел заключението на вещите лица. На самостоятелно основание се сочи, че мнението на вещите лица следва да бъде съобразено само отчасти в частта му относно силата и продължителността на болките, търпени от ищцата – само по отношение на травматичните увреждания, за които се претендира обезщетението. Относно продължителността на болките и периода на възстановяване от контузиите на гръдния кош, корем и крайници, заключението на СМЕ е необосновано, тъй като не се базира на никакви данни от медицинската документация. Ищцата не е установила твърдяното от нея мозъчно сътресение да е протекло със загуба на съзнание, или дори с помрачаване на съзнанието.

Анализът на приетата Епикриза №7657 от клиника по неврохирургия сочи, че ищцата е претърпяла лекостепенно и бързопреходно мозъчно сътресение, без помрачаване на съзнанието, поради което и ищцата е дехоспитализирана на 4-тия ден след настаняването.

Периодът на възстановяване на ищцата е бил сравнително кратък, възстановяването е било без усложнения, настъпило е пълно възстановяване от фрактурата на раменната кост, без дефицити във функцията на раменната става, с които обстоятелства размерът на обезщетението не е съобразен. Размерът на обезщетението не е съобразен и с общественоиконоическата обстановка, както и със съдебната практика по други сходни случаи, които се сочат във жалбата. Сочат се допуснати от първостепенния съд процесуални нарушения в хода на производството по делото, които жалбоподателят счита, че са довели до неправилността на съдебния акт – пороците на СМЕ са посочени от жалбоподателя 2 своевременно, и мотивирано е поискано назначаване на повторна експертиза, което било отказано от съда; във връзка с релевираните своевременно възражения за липса на травми в шийния отдел и липса на травматичен характер на оплакванията в тази връзка, жалбоподателят поискал на осн. Чл.186 от ГПК да се изиска и приложи по делото препис от електронното досие на пострадалата Г. Я., за три-годишен период преди процесното ПТП, което също било отказано. С оглед допуснатите от съда процесуални нарушения с недопускането на тези доказателствени искания, се настоява те да бъдат уважени от въззивния съд. Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част, и постановяване в тази част на ново решение, с което да се отхвърлят предявените искове като неоснователни и недоказани в обжалваната част. Заявява се претенция за присъждане на направените разноски пред първата инстанция, както и 500 лв. за държавна такса за въззивната жалба, както и 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на насрещната страна, както и на третото лице – помагач на ответника.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК третото лице – помагач А. Д. Ж. не се е възползвал от възможността да депозира отговор на въззивната жалба.

В срока по чл.263, а.1 от ГПК постъпил Писмен отговор вх.№2153/14.02.2025 г., подаден от Г. Р. Я., чрез адв. Е. М., надлежно упълномощен с приложено пълномощно за въззивната инстанция. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба, и се настоява тя да се остави без уважение. Несъстоятелни са оплакванията за недопустимост на съдебния акт в частта, в която на ищцата е присъдено обезщетение за травми, за които такова не е претендирано, а именно описаните навяхване и разтягане на свързващия апарат на гръбначния стълб; контузия на гръдния кош; контузия на корема; контузия на крайниците.

Първостепенният съд е преценил правилно всички доказателства и доводи, като е определил справедлив размер на присъденото обезщетение за реално претърпени болки и страдания.

При исковете по чл.432, ал.1 от КЗ съдът не е задължен да се обвързва само с конкретните твърдения на ищеца относно настъпилите неимуществени вреди, ако се установи, че има други увреждания, които не са изрично посочени в исковата молба – ако в хода на съдебното производство се установят и други увреждания, съдът може да ги вземе предвид при оценката на вредите, независимо от тяхната липса в твърденията на ищеца. Отделните болки и страдания не представляват самостоятелни искове, когато произтичат от факта на едно и също вредоносно събитие, и могат да бъдат взети предвид, дори да не са били изрично заявени. Несъстоятелни са възраженията, че болките и страданията в шийния отдел на гръбнака не са получени в резултат от процесното ПТП на 19.04.2023 г. - за връзката на тези увреждания с процесното ПТП СМЕ е дала адекватно обяснение. Неоснователно се твърди, че присъдения размер на обезщетението е по-висок от претендирания – претендираното 3 обеезщетение е в размер на 115 000 лв., а искът е уважен до размера от 50 000 лв.

Неоснователно е оплакването за несправедливо завишен размер на обезщетението, в нарушение на чл.52 от ЗЗД – по делото се установяват уврежданията на ищцата, характерът им и тяхната тежест, налице е и допълнително влошаване на състоянието на здравето, което е установено от СМЕ. Към настоящия момент пострадалата продължава да търпи болки и дискомфорт, изпитва страх, ограничила е социалните си контакти. Установените негативни последици са взети предвид от съда при определянето на размера на обезщетението.

Цитираната във въззивната жалба съдебна практика е несъотносима към настоящия случай и не следва да се взема предвид от съда. Настоява за постановяване на решение, с което обжалваното решение да се потвърди, с присъждане в полза на въззиваемата страна на разноските за въззивното производство. С отговора се представят списък по чл.80 от ГПК и ДПЗС.

При извършване на служебна проверка на основание чл.269 от ГПК съдът констатира, че обжалваният съдебен акт е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен по предявен допустим иск, от процесуално легитимиран и надлежно представляван ищец и срещу процесуално легитимиран ответник, и след предявена по реда на чл.380, ал.1 от КЗ извънсъдебна застрахователна претенция, поради което е допустим.

Относно релевираните възражения за частична недопустимост на съдебния акт в частта му, в която се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, които не са посочени в петитума на исковата молба, съдът намира същото за неоснователно. Съгласно трайно установената и непротиворечива съдебна практика, за един деликт поначало се дължи едно обезщетение.

Когато с исковата молба ищецът претендира различни по размер обезщетения за отделните причинени вреди, съдът не е обвързан от това, а съгласно материалноправните разпоредби на чл.52 от ЗЗД и чл.51, ал.1 от ЗЗД дължи произнасяне и присъждане на едно общо, глобално определено по размер обезщетение за всички неимуществени вреди, които ищецът е претърпял /в т.см. Решение №164/30.06.2016 г. по гр.д.№5255/2015 г. на ВКС – 4-то гр.отд./. В конкретния случай, в обстоятелствената част на исковата молба ищецът ясно е изложил фактите, от които произтича претенцията му за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, като сочи едно увреждащо деяние – настъпилото ПТП на 19.04.2023 г., и описва претърпените от ищцата болки и страдания, които твърди да се в причинна връзка с причинени травматични увреждания от това ПТП, като несъмнено се претендира обезщетение за всички претърпени болки и страдания, причинени на ищцата от същото ПТП. Претенцията за обезщетение е предявена в размер на 115 000 лв., като съдът не е обвързан от разпределението на тази сума, извърено от ищцата, между различните травматични увреждания. Посоченото в исковата молба разпределение не е необходимо, нито е допустимо съдът да определя отделни обезщетения за отделните травматични увреждания, а дължи във всички случаи определяне на общо обезщетение за всички неимуществени вреди, претърпени в резултат от осъществения деликт.