Акт от 04.11.2019, Административен съд - Хасково
- Съд
- Административен съд - Хасково
- Дело
- 725/2019
- Подписан
- 04.11.2019
- В сила
- 22.11.2019
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.118 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 118, ал. 4, т. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186 ал.1 т.1 б."а" · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 186, ал. 3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 187, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 7, ал. 1, т. 3 · Закон за Националната агенция за приходите
- чл.37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№………/04.11.2019г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на трети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова при участието на секретаря Дорета Атанасова…..…………….………………и в присъствието на Прокурор………………………………………………………………като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №725 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.186 ал.4 от
Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) вр. чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от ЕТ „Шен – Р.М.“, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.“Прохлада“ №19А, представлявано от Р.М.Д., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № ФК-330-0412135/11.06.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС е наредено запечатване на търговски обект – магазин за хранителни стоки
„Прохлада“, находящ се в гр.Хасково, ул.“Прохлада“ №19-А, разположен на партерния етаж на еднофамилна жилищна сграда и е забранен достъпа до него за срок от 10 (десет) дни, на основание чл.186 ал.1 и чл.
187, ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят счита заповедта за неправилна и незаконосъобразна. Твърди, че не е извършил визираното в същата нарушение, което не било доказано по безспорен начин. Сочи,че констатираната в повече касова наличност е по причина очаквана доставка на сладолед, поради което сумата била оставена в касата за заплащането на доставката. Доставката дошла в момента на проверката и в присъствието на служителите на НАП. Счита, че мярката е крайно несъразмерна, несправедлива и нецелесъобразна, доколкото се касаело за неиздаден касов бон на обща стойност 1 лев.
Според жалбоподателя мотивите на заповедта са необосновани и несереозни – органът приемал, че магазинът, който бил само с 26 кв.м. площ можел да прави големи обороти, поради местоположението му на „комуникативно място“, „с постоянен и интензивен човекопоток, с възможност за реализиране на значителни обороти предвид високата посещаемост“ .
Други мотиви в заповедта липсвали. Жалбоподателят твърди, че магазинът е малък семеен обект и в него не се реализират „значителни обороти“. Не ставало ясно кое налага и какво ще се постигне със запечатването на обекта за срок от 10 дни. Следвало да се отчете и срокът за изнасяне на стоката от обекта – 3 дневен, в който магазинът нямало да работи, а и времето, необходимо за новото му зареждане. Получавало се, че за около 20 дни работата на обекта ще е прекъсната, което щяло да намали и без това малкият брой клиенти на същия.
Необходимостта от предварително изпълнение била мотивирана със защита на особено важни интереси, съществуваща опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено като в хипотезата на закъснение на изпълнението можело да последват значителни или труднопоправими вреди за бюджета. Тези мотиви в заповедта били необосновани и недоказани.
По изложените съображения се моли за отмяна на оспорената заповед.
Ответникът –
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. В писмения отговор се претендира юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения се излагат в писмени бележки. Представя се списък за разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 29.05.2019г. в 14.50ч. контролни органи от отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП са извършили проверка на търговски обект – магазин „Прохлада“ за хранителни стоки, стопанисван от ЕТ „Шен – Р.М.“***, намиращ се в гр.Хасково, ул.“Прохлада“ №19-А, разположен на партерния етаж на еднофамилна жилищна сграда. Резултатите от същата са обективирани в Протокол за извършена проверка (ПИП) №0412135/29.05.2019г. Видно от протокола, е била извършена контролна покупка на стойност 1 лев (1 бр. минерална вода – 0.60 ст. и пакетче слънчоглед – 0.40 ст.) като за продажбата на стоките не е бил издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство.
Констатирана е била и разлика в касовата наличност в размер 135,25 лв. Екземпляр от съставения ПИП е бил връчен на присъствалата по време на проверката Р.М.Д. – собственик и представляващ ЕТ. Видно от Опис на паричните средства в касата към момента на започване проверката, фактическата наличност на паричните средства е в размер 149.15 лв, а според отчета от ФУ – 17.90 лв. Собственикът на ЕИ е декларирал, че разликата между фактическата наличност и разчетената касова наличност от ФУ в размер 135.25 лв се дължи на неотчетени приходи 81.25 лв и 50 лв, оставени в касата за плащане на сладолед. Посоченият опис е приложен към ПИП, приложени са също Декларация от Р.М.Д., отчет от фискална памет за периода от 01.2018г. до 30.04.2019г. , дневен финансов отчет №001864 от 29.05.2019г.
На 11.06.2019г. е издадена оспорената в настоящото производство заповед, с която на основание чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС е наредено запечатване на търговски обект – магазин за хранителни стоки „Прохлада“, находящ се в гр.Хасково, ул.“Прохлада“ №19-А, разположен на партерния етаж на еднофамилна жилищна сграда и е забранен достъпа до него за срок от 10 (десет) дни, на основание чл.186 ал.1 и чл.
187, ал.1 от ЗДДС. Прието е, че търговецът в качеството му на задължено лице по чл.3 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18/13.12.2006г.) е допуснал нарушение на същата, като не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство (ФУ). Направен е извод, че ЕТ не е спазило реда за издаване на съответни документи за продажба, изадени по установения ред продажба като е нарушен чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. вр. чл.118 ал.1 от ЗДДС.
ЗППАМ е връчена на собственика на ЕТ на 20.06.2019г. , а жалбата срещу нея е подадена на 21.06.2019г. , видно от поставения входящ номер.
На 13.06.2019г. на ЕТ е съставен АУАН № F492295 за нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. вр. чл.118 ал.1 от ЗДДС, връчен на собственика на ЕТ на същата дата.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес, в законоустановения преклузивен срок и насочена срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл.
186, ал. 3 от ЗДДС, вр. с чл.
7, ал. 1, т. 3 от ЗНАП и правомощията, предоставени му със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП (л. 24).
Не се констатират допуснати съществени нарушения на формата на акта и административнопроизводствените правила при издаването му.
Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа законоустановените реквизити – наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на издателя. Посочени са фактическите и правни основания за издаването ѝ.
В случая са налице и материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ.
В чл.
186, ал. 1 от ЗДДС са регламентирани основанията за прилагане на ПАМ. Тя се прилага след установяване на конкретно осъществено нарушение на подробно изброени в нормативния текст правила за поведение.
Нормата на чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е императивна и предвижда, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до тридесет дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл.
187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл.
186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта.
В съответствие със законовата регламентация на чл.
118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС Министърът на финансите издава наредба, с която се определят: издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат; издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат;издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат. В изпълнение на тази законова разпоредба от Министъра на финансите е издадена Наредба Н-18/13.12.2006г.
Съгласно чл.118 ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Идентично задължение се съдържа и в чл.3 ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г., съгласно който всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
В случая не е спорно, че ЕТ „Шен – Р.М.“ е лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006г., което е задължено да регистрира и отчита извършваните от него продажби чрез издаване на фискална касова бележка (ФКБ) от ФУ.
За нарушения на посочените разпоредби санкционната норма на чл.
185, ал. 1 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция.
Отделно от това, разпоредбата на чл.
186, ал. 1 от ЗДДС предвижда и налагането на ПАМ – "Запечатване на обект за срок до 30 дни", като в конкретния случай е установена хипотезата на чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС – не е спазен редът или начинът за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Така дадената правна квалификация на нарушението съответства и на посочената в издадения впоследствие АУАН, с който е констатирано нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. вр. чл.118 ал.1 от ЗДДС.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че липсва извършено нарушение. Безспорно се установява от отразеното в ПИП, че е била извършена контролна покупка като за извършената продажба ФКБ не е била издадена. Не се споделя и твърдението, че нарушението не е доказано. При установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ, административният орган, действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да приложи ПАМ. Оперативна самостоятелност е предоставена на последния единствено при определяне срока на ПАМ.
Съдът приема, че определеният срок от 10 дни за запечатване на обекта и забрана за достъп до него за същия срок, определен под средата на законово определения, отговаря на тежестта на нарушението и е съобразен с целта за налагане на ПАМ, поради което е законосъобразен.