Определение № 2954 от 04.05.2017, Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е гр. София, 04.05.2017 г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-1 състав, в открито съдебно заседание на десети април две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА при секретаря Диана Такова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 5599 по описа на СГС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 692 ТЗ.

На 19.01.2017 г. са обявени в

Търговския регистър по партидата на „И.“ АД – в несъстоятелност, с ЕИК: ******** изготвените от синдика списък на приетите предявени вземания на кредиторите на дружеството в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ и списък на неприетите предявени вземания на кредиторите в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ.

По реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ са постъпили в съда следните възражения:

1. Възражение с вх. № 10475/27.01.2017 г. /с пощенско клеймо от 26.01.2017 г./ от кредитора „Р.И.И.” ООД срещу включване в списъка на неприетите от синдика вземания на кредиторите на „И.” АД на вземане в общ размер на 39 957 476 лева, от което главница

8 945 726 лева и неустойка за забава 31 011 750 лева, за периода от 01.01.2016 г. до 24.11.2016 г., изчислена на база 0,5 % на ден върху незаплатената главница 8 945 726 лева, ведно с лихва за забава в размер на 0,5 % на ден върху дължимата главница до окончателното изплащане.

Синдикът Р.Т. изразява становище, че следва да се остави без уважение възраженията на кредитора. Поддържа, че договорът за покупко-продажба на акции от 12.03.2014 г. страда от липса на индивидуализация до степен, която се приравнява на невъзможен предмет, поради което договорът е нищожен на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД и не е породил вземания, съответно задължения за страните. Счита, че договорът за покупко-продажба на акции от 12.03.2014 г. е нищожен и на основание чл. 114, ал. 11 ЗППЦК, тъй като сделката се включва в категорията сделки, предвидени в чл. 114, ал. 1, т. 2 ЗППЦК, а решение на общото събрание на акционерите за овластяване на изпълнителния директор за извършване на тази сделка не е приемано. Поддържа, че неустойката, договорена в чл. 9 от договора за продажба на акции е нищожна, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, поради което противоречи на добрите нрави.

Със становище, прието в съдебно заседание, кредиторът

„К.т.б.” АД – в несъстоятелност счита, че предявените от „Р.И.И.” ООД вземания не съществуват, тъй като договорът за продажба на акции от 12.03.2014 г. е нищожен поради невъзможен предмет, а също така поради липса на съгласие, на основание чл. 26, ал. 2, предл.

1 и 2 от ЗЗД.

2.

Възражение с вх. № 10488/27.01.2017 г. от кредитора „С.Е.П.Ф.М.” ООД срещу включване в списъка на неприетите от синдика вземания на кредиторите на „И.” АД, както следва: 1/ вземане в общ размер на 50 180 003 лева, от което главница 7 605 023 лева, възнаградителна лихва в размер на 14 % на годишна база общо в размер на 6 924 312 лева за периода от 29.03.2007 г. до 30.09.2013 г. и неустойка за забава общо в размер на 35 650 668 лева за периода от 01.10.2013 г. до 24.11.2016 г., ведно с неустойка за забава в размер на 0,2 % на ден върху дължимата главница и възнаградителна лихва до окончателното изплащане и 2/ вземане в общ размер на 41 798 446 лева, от което главница 9 378 246 лева и неустойка за забава в общ размер

32 420 200 лева за периода от 01.01.2016 г. до 24.11.2016 г., изчислена на база неустойка в размер на 0,5 % на ден върху незаплатената главница в размер на 9 378 246 лева, ведно с неустойка за забава в размер на 0,5 % на ден върху дължимата главница до окончателното изплащане.

Синдикът Р.Т. изразява становище, че възражението следва да се остави без уважение. Поддържа, че договорът за встъпване в дълг от 23.03.2012 г., от който кредиторът „С.Е.П.Ф.М.” ООД черП.правата си, е нищожен на основание чл. 114, ал. 10 ЗППЦК, съобразно действащата към датата на договора редакция. При съобразяване годишните баланС.на длъжника както към датата на сключване на договора, така и при изтичане на двугодишен срок, задълженията на „И.” АД са над стойността по чл. 114, ал. 1, т. 1, б. „а” ЗППЦК, а решение на общото събрание на акционерите за овластяване на органите представители за извършване на горепосочената сделка не е приемано.

На следващо място посочва, че кредиторът „С.Е.П.Ф.М.” ООД не е установил, че вземането на „Ц.” ООД срещу „И.” АД, произтичащо от договор за встъпване в дълг и договор за цесия от 13.02.2014 г. му е цедирано с договор за цесия от 09.02.2016 г. така, както същото е изменено с Анекс № 1 от 09.02.2016 г. Поддържа също така, че неустойката, договорена в чл. 10 от договора за целеви паричен заем от 01.03.2007 г., сключен между заемодателя „Г.Г..” ООД и заемателя „Г.О.” ЕАД е нищожна, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. По отношение второто вземане счита, че договорът за покупко-продажба на акции от 13.02.2014 г. е нищожен поради невъзможен предмет, както и на основание чл. 114, ал. 11 ЗППЦК, като излага аналогични аргументи като тези за вземането на кредитора „Р.И.И.” ООД.

Поддържа също така, че неустойката по чл. 9 от договора за продажба на акции от 13.02.2014 г. е нищожна.

С писмено становище, прието в съдебно заседание, кредиторът „К.т.б.” АД – в несъстоятелност твърди, че вземанията на „С.Е.П.Ф.М.” ООД не съществуват, поради което законосъобразно синдикът е включил същите в списъка на неприетите вземания.

3. Възражение с вх. № 10490/27.01.2017 г. /с пощенско клеймо от 26.01.2017 г./ от длъжника „И.” АД срещу включване в списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „И.” АД на вземанията на „К.т.б.” АД /в несъстоятелност/, произтичащи от договор за банков кредит, сключен на 05.10.2010 г.

Синдикът изразява становище, че възражението следва да се остави без уважение. Поддържа, че начисляването на лихви, неустойки и разноски по вече сключени договори за кредит не попада в кръга на забранената банкова дейност, съгласно чл. 36, ал. 7 от Закона за кредитните институции, доколкото има своята опора във вече постигнатото съгласие на страните, обективирано в договора между тях. Отнемането на лиценза на банката не би могло да се третира като правопреобразуващ юридически факт, който с обратно действие интервенира във вече възникналите между страните правоотношения. Следователно с факта на неизпълнение от страна на длъжника на задължението му за връщане на главницата по договорения заем в договорения срок, за кредитора е възникнало правото да претендира съответните възнаградителни и наказателни лихви по договора за кредит, което обуславя и неоснователността на възражението на длъжника за недължимост на лихвите след датата на отнемане на лиценза. Счита за неоснователно възражението на длъжника, че представените от кредитора документи не установяват основанието и размера на заявените от „К.т.б.” АД вземания.

Кредиторът „К.т.б.” АД – в несъстоятелност, с писмено становище, прието в съдебно заседание, оспорва възражението. Твърди, че с молбата за предявяване на вземанията на банката по договора за кредит от 05.10.2010 г. са представени доказателства за основанието им, техния размер и изискуемостта им. Посочва също така, че ПлРС е издал нов изпълнителен лист, като основанието за издаването му е влязлата в сила заповед за изпълнение, а и обстоятелството дали заповедите за изпълнение са влезли в сила е без значение за предявяването и приемането на вземанията в производството по несъстоятелност, а съществуването на вземанията на банката и техният размер се установяват от представените по делото доказателства.

4.

Възражение с вх. № 11094/30.01.2017 г. от кредитора „Д.” ЕООД /с пощенско клеймо от 26.01.2017 г./ срещу включване в списъка на неприетите от синдика вземания на кредиторите на „И.” АД на вземане в размер на 480 лева с ДДС, представляващо незаплатена сума по фактура № **********/28.02.2012 г. за реклама по договор № 0004750, ведно със законната лихва от датата на предявяване на вземането в производството по несъстоятелност до окончателното му издължаване.

Синдикът Р.Т. изразява становище, че възражението следва да се остави без уважение. Посочва, че към молбата за предявяване на вземането на „Д.” ЕОД, а и към възражението не е приложена фактурата, от която кредиторът твърди, че произтичат правата му.

В проведеното на 10.04.2017 г. открито съдебно заседание новоназначеният синдик Е.Т. заявява, че поддържа изцяло депозираните от синдика становища и моли подадените възражения да се оставят без уважение.

Съдът, като взе предвид изготвените от синдика списъци, направените възражения, доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, намира за установено следното:

По възражението, подадено от кредитора „Р.И.И.” ООД:

Възражението е допустимо, тъй като списъците на приетите и неприетите предявени вземания в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ е обявен в ТР на 19.01.2017 г., а възражението е подадено чрез пощата на 26.01.2017 г., което е в законоустановения седмодневен срок.

С молба от 28.12.2016 г. кредиторът „Р.И.И.” ООД предявява пред съда по несъстоятелността вземане срещу „И.“ АД в общ размер на 39 957 476 лева, от което главница 8 945 726 лева и неустойка за забава 31 011 750 лева, за периода от 01.01.2016 г. до 24.11.2016 г., изчислена на база 0,5 % на ден върху незаплатената главница 8 945 726 лева, ведно с лихва за забава в размер на 0,5 % на ден върху дължимата главница до окончателното изплащане. Твърди, че вземането му произтича от договор за покупко-продажба на вземане /цесия/ от 22.02.2016 г., с който „Б.Е.Д.” ООД му прехвърля правото С.на вземане срещу „И.” АД, произтичащо от договор за покупко-продажба на ценни книжа /акции/ от 12.03.2014 г., сключен между „Б.Е.Д.” ООД в качеството на продавач, и „И.” АД в качеството на купувач.

Представен е към молбата за предявяване на вземане договор за покупко-продажба на акции от 12.03.2014 г., по който дружеството „Б.Е.Д.” ООД, учредено и съществуващо по законите на щата Невада, САЩ, се задължава да прехвърли на купувача собствеността върху 63 500 броя акции на приносител с номинална стойност 100 долара цялост – собственост на „Б.Е.Д.” ООД, или с обща номинална стойност от 6 350 000 долара срещу продажна цена в размер на 8 945 726 лева. Уговорено е, че прехвърлянето на собствеността ще се извърши чрез фактическото предаване на продаваемите акции, което задължение следва да се изпълни в 3-дневен срок след получаване на пълната продажна цена. Съгласно чл. 6 от договора, купувачът се задължава да заплати договорената продажна цена на продаваемите акции в срок не по-късно от 31.12.2014 г. В чл. 9 е уговорено, че в случай на забава за заплащане на цената на акциите, продавачът има право на неустойка в размер на 0,5 % на ден върху незаплатената сума от продажната цена за всеки ден забава до окончателното им изплащане.

Кредиторът твърди, че с договор за цесия от 22.09.2016 г., който е описан към молбата за предявяване на вземането, но не е приложен, е придобил от „Б.Е.Д.” ООД вземанията срещу „И.” АД, произтичащи от договор за продажба на акции от 12.03.2014 г.

Представено е уведомление от цедента

„Б.Е.Д.” ООД до длъжника, което е получено от „И.” АД на 07.03.2016 г. и с което му е съобщено за цедираните вземания, индивидуализирани като главница 8 945 726 лева, представляваща дължима продажна цена за покупка на акции, както и че цедираното вземане включва главница, всички привилегии, обезпечения, включително и изтеклите и бъдещи лихви, неустойки и други акцесорни права и принадлежности така, както са договорени в договора за покупко-продажба на акции.

С подаденото възражение в настоящото производство кредиторът представя протокол за избор на акции към договор за покупко-продажба на ценни книга /акции/ от 12.03.2014 г., с който страните са постигнали съгласие прехвърлянето на акции от „Б.Е.Д.” ООД да са тези, притежавани в капитала на дружеството „К.Т.“ С.А., регистрирано по законите на Панама, а ако то влезе в процедура по ликвидация – на едно от одобрените от купувача дружества „Б.Е.“ С.А., регистрирано по законите на Панама и „Б.К.“ С.А., регистрирано по законите на Панама.

Разпечатката съдържа 37 от 124 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1681b36d-cc94-442e-a98e-b0ad3ccc84c9