Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1473 от 18.07.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 3761/2021
Вид
Решение № 1473
Подписан
18.07.2022
В сила
17.11.2022
Състав
Методи Неделчев Антонов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1473 гр. Пловдив, 18.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20215330203761 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К № 4616680, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на Б. Н. К. ЕГН **********, на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 400.00 /четиристотин/ лева за нарушение на чл. 21, ал.2 вр. с чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

Б.К. в жалбата си оспорва Електронния фиш /ЕФ/ като незаконосъобразен и неправилен, прави искане за неговата отмяна. Редовно призован жалбоподателят, не се явява в съдебно заседание, не се явява и процесуалият му представител – адв. Н.. Постъпило е писмено становище от адв. Н. в което иска отмяна на ЕФ. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие.

Въззиваемата страна – ОД на МВР – Пловдив, редовно уведомена, не изпраща представител, но по делото е постъпило писмено становище от ст. юрисконсулт Б., в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на електронния фиш и се моли същият да бъде потвърден, като се претендират и разноски. При евентуално уважаване на жалбата се прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до предвидения в Наредбата минимум.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

1

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На жалбоподателят е издаден електронен фиш за нарушение, извършено на 10.03.2021 г. в 10:56 ч. на Републикански път II-64 км 50+500 в посока от гр. Пловдив към с. Труд извън населено място при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 km/h МПС лек автомобил "Рено лагуна", с рег. №**** се е движил със скорост от 106 km/h, като е превишил максимално допустимата с 46 km/h и това е установено с TFR1-M 529. Отчетен е толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача.

Установено било, че горепосоченото МПС е било собственост на Б. Н.

К.. За така констатираното нарушение на чл.21, ал.2 вр. с чл. 21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.5 от ЗДвП на същият е наложена глоба в размер на 400 лева.

Изложената фактическа обстановка се приема за установена въз основа на приложените по делото писмени доказателства, включително и въз основа на снимков материал от заснетия клип с техническо средство радар – веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от Закона за движението по пътищата, както и представения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи – относно начина на установяване на нарушението.

Член 21, ал.1 от ЗДвП предвижда, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава посочените в същата разпоредба стойности на скоростта в километри в час.

Според чл. 21, ал. 2 от ЗДвП когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Така издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.

Нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване, съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, 2 прието по делото като писмено доказателство. В този смисъл следва да се отбележи, че действително горното удостоверение е валидно до 24.02.2020г. съгласно отбелязаното в последното. Въпреки това, съгласно разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията - когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Следва да се има предвид, че за да намери приложение чл.30 ал.5 от ЗИ е необходимо техническото средство да е преминало през последваща проверка, която да е констатирала, че то продължава да отговаря на одобрения тип. Съгласно чл.43 ал.4 от ЗИ, периодичността на проверките по ал.2 се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно заповед № 616/ 11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ, периодичността на проверка на скоростомери, съгласно чл. 31 от заповедта е една година.

По делото липсва валидно копие на Протокол № 2-32-20 за лабораторна проверка на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение - № TFR1-M 529, доколкото от представеното по делото копие на същият липсва втората страница от която би следвало да се установи заключението от извършената проверка и датата на извършването й. Съдът намира, че от изготвеният Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи се установява, че използваното АТСС е преминало метерологична проверка с Протокол № 232-20 на 12.06.2020 г. и е валидно до 12.06.2021 г., а процесното нарушението е било установено на 10.03.2021 г. Предвид това, следва да бъде прието, че измерването на скоростта на автомобила е било извършено с годно техническо средство.

От Протокол по чл.10 от Наредбата се установява още, че на дата 13.03.2021г. мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 529 е заснела статични изображения с номера от 37220 до 37279, с начален час на работа 08: 10 ч. и краен час на работа 11: 40 ч. и с посока на движение на контролираните МПС от гр. Пловдив към с. Труд.

От приложените по преписката четири броя снимки от клип № 37261 се изяснява, че измерена скоростта на движение на "Рено лагуна", с рег. №**** е 109 км/ч., преди отчитане на толеранса на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, а заснемането е извършено на 10.03.2021 г. в 10:56 часа.

Собствеността върху МПС, с което било извършено твърдяното нарушение, се установява от приложена справка база данни КАТ от която е видно, че последното е собственост на жалбоподателя Б. Н. К.. В случая няма данни, нито жалбоподателя твърди, че се е възползвал от правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП да посочи лицето, управлявало процесният автомобил към момента на твърдяното нарушение.

Предвид факта, че в Протокол рег. № 6207р-3526/11.0432021 г. е 3 отбелязано наличие на пътен знак за ограничение В26 и отстояние на АТСС от него 250 м., и предвид представената снимка на която се вижда пътен знак В26, разположен на процесното място и съобразявайки се, че в допълнителна молба по делото с вх. № 50647/21.06.2022г. жалбоподателят не оспорва наличието на такъв поставен пътен знак, то безспорно се приема за установено наличието на поставен пътен знак въвеждащ ограничение на скоростта от 60 km/h.

Относно възражението на жалбоподателят, че процесният пътен знак не е поставен в съответствие с изискванията на Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, съдът намира, че въпросът относно редовността на поставяне на пътния знак, неспазването на който представлява констатираното нарушение, излиза извън предмета на настоящото производство.

Така се прима в Решение № 1063/10.06.2022 г. Пловдивски административен съд, ХХ касационен състав, КАНД № 743 по описа за 2022 год, Решение № 1060/10.06.2022г. Пловдивски административен съд, ХХ касационен състав, КАНД № 744 по описа за 2022 год., Решение № 1026/07.06.2022 год. на Административен съд – Пловдив, ХХVI касационен състав, КАНД № 748 по описа на съда за 2022 г, Решение № 986/31.5.2022г.

Административен съд - Пловдив, ХХVІ състав, КАНД № 948 по описа за 2022 г.

Предвид това, че за нарушението не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки, законосъобразно на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДП е бил издаден ЕФ за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, а не е бил съставен АУАН, респ. издадено НП.

Правилно и законосъобразно за така установеното нарушение жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 182, ал.2, т.5 от ЗДвП, която норма предвижда наказание глоба в размер на 400 лв. за водач, който превиши разрешената скорост в извън населено място от 41 до 50 km/h.

Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не може да намери и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

При горните съображения съдът приема, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на обжалвания ЕФ и същият следва да бъде потвърден като законосъобразен.

Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 5 от ЗАНН и направеното от въззиваемата страна искане, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.

Възнаграждението следва да бъде определено от съда съобразно нормата на чл. 27е от Наредба за правната помощ в размер между 80 лв. и 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото съдът определя минималния размер от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение, като разноски по делото.

4

Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 4616680, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на Б. Н. К. ЕГН **********, на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 400.00 /четиристотин/ лева за нарушение на чл. 21, ал.2 вр. с чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Б. Н. К. ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР – Пловдив сумата в размер на 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5