Определение № 1298 от 28.05.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1298 гр. София, 17.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20238002901925 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Б. С. и А. Д. Г. против решение № 764/07.06.2023 г. по в.гр.д.№ 3400/2022г. на Софийски апелативен съд, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 902112/16.09.2022 г. по гр.д. № 181/2020г. на Окръжен съд Благоевград, като краен резултат, предявеният от В. С. иск, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й – Н. Т., настъпила при ПТП от 08.03.2016 г., причинено по вина на водача на застрахован, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите при ЗД „БУЛ ИНС„ АД , автомобил , е отхвърлен за разликата над 150 000 лева до пълния претендиран размер от 800 000 лева , а искът на същото правно и фактическо основание , предявен от А. Г., брат на починалата, предявен за сумата от 600 000 лева, е отхвърлен изцяло, поради недоказана активна материалноправна легитимация. Касаторите поддържат неправилност на въззивния акт, в отхвърлителните му части, поради неправилно прилагане на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, предвид присъдено значително занижено по размер обезщетение на майката, а по отношение на брата - поради неотчитане на изградената приживе между брат и сестра силна връзка, надхвърляща традиционните представи за съдържанието на родствена връзка от съответната степен и действителното съдържание на търпените от същия болки и страдания от загубата. Разбирането си за размер на справедливо обезщетение обосновават с практика на Съда на Европейския съюз по дело C-277/12, относно недопустимостта на национална правна уредба, въвеждаща лимити на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, визирайки пар. 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ , обн. ДВ 1 бр. 101/2018г., макар решаващите изводи на въззивния съд да не са съобразени с тази разпоредба. Касаторът С. счита, че съдът е следвало да обърне повече внимание на доказаната сплотеност между нея и дъщеря й, полаганата за нея от пострадалата постоянна емоционална и материална грижа, изразяваща се и в осигуряване на лекарска помощ, хранителни продукти, транспорт до работа, както и да оцени адекватно негативното отражение на смъртта й върху здравето на ищцата – в емоционално, психическо и физиологично отношение, вкл. причинност с претърпяната от С. сърдечно - съдова операция.

Обстоятелството, че починалата е полагала грижи като „майка“ за брат си, обосновава според касатора Г. неправилност на извода за липса на особено близки отношения между брата и сестрата. Подчертава се разминаване между присъдените обезщетения, за неимуществени вреди от смърт на родственик от същата степен, в други спрямо настоящия случаи, но придобили по-широк медиен отзвук.Доводи, в относимост към иска за обезщетяване на имуществени вреди, не са предявени, поради което настоящият състав намира, че в тази му част въззивното решение не е обект на касационно обжалване.

Ответната страна - ЗД „БУЛ ИНС„ АД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване.

Намира присъденото на В. С. обезщетение обосновано по размер от събраните по делото доказателства, от които правилно съдът е отрекъл установена причинност между смъртта на дъщеря й и последвалото влошаване на здравословното й състояние, довело до сърдечно – съдова операция. Счита обезщетението съобразено и с икономическата конюнктура към 2016 г., към който момент размера му се равнява на 190 средни брутни заплати, т.е. на трудово възнаграждение за 15 години напред. Ответникът намира за правилно игнорирането от съда на споделеното от ищците, пред вещото лице от допуснатата комплексна съдебно – психиатрична и психологическа експертиза, в качеството му на обяснение на страна, по смисъла на чл. 176 ГПК, но несъбрано в съответствие с принципа за непосредственост. Намира правилен извода на съда, за недоказана изключителност в съдържанието на връзката между А. Г. и починалата Н. Т., като акцентира и на недоказано родство между същите, с надлежни за това, по арг. от чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, доказателствени средства – актове за раждане, удостоверения за родствени връзки и пр.. Не са установени, според ответника, конкретни житейски факти, обусловили възникнала между двамата особена близост и привързаност, още повече при установено обитаване на различни домакинства и при социалната еманципираност на всеки от двамата.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност, настоящият състав съобрази 2 следното:

В исковата молба ищцата В. С. твърди, че със смъртта на дъщеря си Н. е загубила опората и смисъла на живота си, истински приятел, с когото споделяла искрено и съкровено всичко в живота си, били като „скачени съдове„. Починалата била прекрасна , любяща дъщеря, дете „за пример„, „лицето на семейството„ , образована, владееща няколко езика, с добра професионална реализация, грижовна, съпричастна, подкрепяща ги емоционално и финансово при нужда, а такава съпътствала ищците постоянно / често оставали без доходи /. Смъртта на Н. предизвикала у ищцата огромен шок, болка, отчаяние и печал, изгубила желание за празници и общуване с околните, изпаднала в тежка депресия, измъчвана от натрапчиви мисли, свързани с трагедията, изпитваща страх от автомобили и изобщо от инциденти, които биха могли да навредят на сина й, спрямо сигурността на който станала изключително чувствителна. Затворила се в себе си, станала мнителна и недоверчива, което не било присъщо за личността и характера й преди трагедията. Не контактувала и дори се дразнела от семейните радости на другите. Посещавала ежедневно гроба на дъщеря си, като и до момента носи траур, плачела постоянно, а датата осми март завинаги щяла да ненавижда, тъй като Н. загинала в момент, в който слязла от автомобила си, за да й купи цветя за празника. Твърди, че от тежкото преживяване загубата на детето си се разболяла – възникнали проблеми със сърцето, повишено кръвно налягане, невроза, опадали зъбите и косата й. Съзнава, че като жена в разцвета на силите си, която се ползвала с добра репутация в региона, с прекрасни планове за бъдещето и дори стартирала реализацията им, на дъщеря й тепърва предстояли много хубави моменти, които така и няма да изживеят заедно.

Още повече, че малко преди трагедията починалата създала интимна връзка и от разговори с нея у ищцата се създала представа, че на дъщеря й скоро предстои да създаде собствено семейство и да я зарадва с внуци. Мотивира усещане за липса на справедливост, с оглед засиленото медийно внимание към случаите със загинали при ПТП, с участието на водачи след употреба на наркотични вещества, какъвто бил и случаят с дъщеря й, но прекалено ниските на практика наказания, въпреки високата обществена опасност на деянието.

Ищецът А. Г. твърди, че отношенията със сестра му били много топли, основани на привързаност, разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение. Израснал без баща, твърди, че сестра му запълнила ролята на родителя, който нямал. Винаги, още от дете, тя се опитвала да запълни липсата на родителя – с игри, помощ, съвети и грижи, разчитал на нея за всичко.Успехите му в училище се дължали преди всичко на нейната помощ, признавайки че самият той нямал нейният хъс и амбиция, от които, както и от придобитото от Н. образование, знание на няколко езика и реализация, бил респектиран. Н. била постоянната и най - сигурна опора в живота му. За да го изолира от неблагоприятна социална среда , в която попаднал след завършване на училище, го взела при себе си в Англия, намерила му работа, 3 опитвала се да го мотивира да научи английски. След като узнала за образувано срещу него наказателно производство по обвинение в престъпление / за което сочи,че е бил набеден /, Н. се прибрала заедно с него в България, въпреки че нямала планове да се връща в страната, но единствено с цел да бъде в негова подкрепа и помощ, ангажирала адвокат за защитата му и поела всички възникнали до смъртта й разноски. Освен финансово, емоционално го подкрепяла в това изпитание. Ищецът твърди, че покрай сестра си бил спокоен, уверен в себе си, а след трагедията станал друг човек – отслабнал драстично за броени дни, започнал да страда от безсъние.

Преживява изключително тежко загубата й, като и до ден днешен избягват с майка си да вървят в частта от улицата, на която е станало произшествието, отнело живота й. И двамата твърдят, че са преживели изключително силен стрес и изпаднали в продължаващо и до момента посттравматично стресово разстройство.

Ответникът е оспорил иска на В. С. по размер, а този на А. Г. – по основание и евентуално по размер, като оспорва материалноправната му легитимация да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Н. Т., по съображения основани на приетото в ТР № 1/2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г.на ОСНГТК на ВКС – липса на изключителност в създадената приживе между брата и сестрата връзка, както и на преживяването на загубата й – с изключителни по интензитет и продължителност болки и страдания.

Оспорил е твърдените от ищците проявления на тези болки и страдания, така както са описани в исковата молба.

Първоинстанционният съд е уважил исковете в размер от 180 000 лева за В. С. и 50 000 лева за А. Г. и отхвърлил същите за разликата до претендираните, съответно 800 000 лева от майката и 600 000 лева от брата.

Уважен е предявеният от В. С. иск за имуществени вреди, в размер от 7180 лева, отхвърлен за горницата до 30 000 лева, който обаче не е предмет на касационното производство, с оглед въведените в касационната жалба оплаквания.

За установяване на отношенията между Н. Т. и ищците съдът е изслушал и съобразил свидетелски показания – Ж. С. /снаха на ищцата/, Г.С.

/брат на ищцата и вуйчо на ищеца/, А.Т. /приятел на ищеца/, В.Г. /позната на ищеца и пострадалата/, както и заключението на комплексна съдебно психиатрична и психологическа експертиза. Последната е работила върху отговори на всеки от ищците, на зададени им от експерта въпроси.

Свидетелката Ж. С. / снаха на ищцата и вуйна на ищеца / споделя, че отношенията между ищците и починалата били много добри, майката и дъщерята били като приятелки, споделяли си всичко, Н. живеела при майка си до два месеца преди катастрофата, когато се отделила предвид установена интимна връзка, но всеки ден посещавала майка си, за да й помогне с каквото може. След смъртта на Н. животът на двамата ищци се променил , затворили се в себе си, не ходят по празненства. В. все още ходела в черно и посещавали 4 ежедневно гроба на Н..

Свидетелят Г.С. / брат на ищцата и вуйчо на ищеца / споделя, че Н. се образовала в Англия, знаела няколко езика, работела много и помагала на майка си и брат си с пари и с каквото може. Тъй като А. се събрал с лоша компания, Н. го изтеглила при себе си в Англия, а по-късно, когато имал проблеми с полицията се върнала с него, за да му помогне да се защити.

Свидетелят квалифицира отношенията между ищцата и Н. като „хубави„, помогнала на майка си с пари, да си оправи зъбите. Сочи, че брата и сестрата много се уважавали. След смъртта й и двамата ищци се променили, не ходят по тържества, почти всеки ден са на гроба й, В. носи и до момента траур и не празнува 8 март, тъй като трагедията се случила в момент, в който на този ден Н. слязла от автомобила си, да й купи цветя за празника / така в показания на св.С. /.

Свидетелят А.Т. / приятел на ищеца / твърди, че А. много разчитал на сестра си, тя „го бутала в живота„,била му подкрепа и „страж“, давала му напътствия в правилна посока, помагала му и финансово. За да го откъсне от лоша среда / да го спаси от „приятели“, които го малтретирали и за които работел, но срещу нищожно заплащане / го взела при себе си в Англия, платила билета му, издържала го при престоя му там – 3-4 години. Наложило се А. да се прибере в България, защото го набедили в престъпление и трябвало да се защити и Н. отново му помогнала. Свидетелят споделя, че двамата били по - близки от брат и сестра в нормално семейство, защото животът им бил много тежък, бидейки без баща. Ищците много разчитали на Н. и тя ги подпомагала парично , вкл. по време на престоя си в Англия.