Решение № 60 от 29.04.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Кърджали, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20265140200079 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № ******* от 14.01.2026 г., издадено от Началник група в сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на И. А. Б. с ЕГН **********, адрес *******************, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 51.13 евро /100 лева/ на основание чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, както и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

Жалбоподателката И. А. Б. оспорва констатациите в наказателното постановление, което било издадено въз основа на предоставен снимков материал от Електронната система за събиране на пътни такси. Твърди, че при управление на автомобила на процесната дата е използвала обезопасителен колан, тъй като колата й била снабдена с такъв и имала звуков и светлинен индикатор, който сигнализирал водача ако не е поставен колана. Това, че използвала обезопасителен колен се виждало и на снимковия материал. Моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни 1 съображения за неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 04.09.2025 г. в 15.15 часа на път I-5, км.348+390, община Кърджали, устройство на Електронната система за събиране на пътни такси заснело движение на лек автомобил „****“ с рег.№ **** в посока от гр.Кърджали към сп.Джебел. Снимков материал на заснетото по същото време и място превозно средство бил изпратен на ОД МВР-Кърджали за вземане на отношение за извършено нарушение по ЗДвП, касаещо неизпълнение на задължението за използване на обезопасителен колан. Свидетелят К. А. - инспектор в сектор ПП-Кърджали, се запознал с постъпилите снимки от камерата на Национално тол управление, като според него водачът на заснетия автомобил нямал поставен обезопасителен колан. След направена справка в базата на МВР по рег. номер на МПС се установило, че собственик на автомобила „****“ с рег.№ **** е жалбоподателката И. А. Б..

На същата била изпратена покана да се яви на 03.11.2025 г. в сектор ПП-Кърджали.

Жалбоподателката получила поканата, но не се явила и на 12.12.2025 г. свидетелят К. А. съставил акт за установяване на административно нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

Актът бил съставен в отсъствие на И. Б., но на 22.12.2025 г. й бил предявен и връчен. На 14.01.2026 г. било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба” в размер на 51.13 евро /100 лева/ на основание чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, както и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите К.

А. и Е. В.; Акт за установяване на административно нарушение от 12.12.2025 г.; Писмо на сектор ПП към ОД МВР-Хасково от 23.09.2025 г.; снимков материал – 3 бр.; Покана от 16.10.2025 г.; известие за доставяне; Писмо на Национално тол управление от 22.10.2025 г.;

Справка за собственост на МПС; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Заповед № **** от 02.12.2021 г. на МВР; електронен носител.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Посочена е 2 санкционната норма на чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП, предвиждаща в редакцията към процесната дата, че се наказва с „глоба“ от 50 лева водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан. След анализ на всички приобщени по делото материали, съдът намира вмененото на жалбоподателката деяние за недоказано по несъмнен начин.

Това е така, защото от приложения по делото снимков материал не може да се установи по никакъв начин, че на процесната дата, час и място жалбоподателката като водач на моторно превозно средство не е изпълнила задължението за използване на предпазен колан. На снимковия материал, който е с много лошо качество, не се вижда да липсва поставен обезопасителен колан от водача на автомобила „****“ с рег.№ ****. При преглед на снимките и на електронен носител, също не се установява подобно нарушение. Там видимостта е по-ясна и по-скоро се установява, че обезопасителен колан е поставен от водача на превозното средство. Административнонаказващият орган носи тежестта да докаже по недвусмислен начин всички признаци на административното нарушение, а това в случая не бе сторено.

Наказателната отговорност, в това число и административнонаказателната, не може да почива на предположения. Изложеното до тук води до извода, че незаконосъобразно е ангажирана отговорността на И. А. Б. с атакуваното наказателно постановление, което като правна последица обуславя неговата отмяна.

При този изход на делото, на административнонаказващия орган не се следват поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение. Разноски от жалбоподателката не са сторени и претендирани, поради което не следва такива да се присъждат.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ******* от 14.01.2026 г., издадено от Началник група в сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на И. А. Б. с ЕГН **********, адрес *******************, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 51.13 евро /100 лева/ на основание чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, както и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали, по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________

3