Решение № 1191 от 06.11.2019, Районен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е

№

06.11.2019 г., град Д.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д. районен съд, двадесет и първи състав, гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Мирослава Неделчева

Секретар: С.Б. разгледа докладваното от съдия Неделчева гр. д. №1574 по описа на ДРС за 2019г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е образувано по молба на М.Й.И., ЕГН

**********,*** срещу „Водоснабдяване и канализация Д.” АД, ЕИК **, представлявано от изп. директор ** Т. Г., със седалище и адрес на управление: гр.Д., бул. ”**” №**. Исковете са с правно основание чл.74, ал.4 във вр. ал.2 от КТ, чл.344, ал.1, т.1 и т. 2 от КТ – ищецът моли да бъде обявена за недействителна поради заобикаляне на закона клаузата със срок за изпитване в допълнително споразумение от 13.03.2019г. към трудовия договор на работника, да бъде отменена Заповед №**/18.03.2019г. на изп. директор на ответното дружество, с която е уволнен М.И. и той да бъде възстановен на работа на заеманата преди уволнението длъжност. Исковете са с правно основание чл.74, ал.4 във вр. с ал.2 от КТ, чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства: ищецът работил като „**” в ответното дружество от 2002г. до 14.03.2019г. по безсрочен трудов договор. С допълнително спразумение от 13.03.2019г. /след подадено от него заявление до изп. директор на дружеството/ на ищеца е променена длъжността от „**” на „**”, считано от 14.03.2019г. на осн. чл.119 от КТ, т.е. със срок на изпитване. Със заповед № **/18.03.2019г. на изп. директор на ответното дружество трудовото му правоотношение било прекратено на осн. чл.71, ал.1 от КТ, считано от 18.03.2019г. В заповедта е посочено, че на работника следва да му се изплати обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за времето от 01.01.2019г. до 17.03.2019г. в размер на 6 дни.

Ищецът счита, че клаузата със срок за изпитване в допълнителното споразумение от 13.03.2019г. към трудовия му договор е недействителна, поради заобикаляне на закона, защото с тази клауза работодателят не е целял проверка на годността му като работник, а осигуряване на възможност за прекратяване на трудовия му договор по възможно най-лекия за него начин и без да му изплати обезщетения. Ищецът твърди, че от 2017г., когато е дошъл новия изпълнителен директор на ответното дружество, започнали проблемите му на работа, като му било казано, че трябва да си ходи, но М.И. категорично отказал да напусне. В началото на 2018г. /месец януари/ той претърпял ПТП и бил в болнични до м. август 2018г. В началото на 2019г. атаките срещу ищеца били подновени и трябвало да реши: или да напусне, или да бъде съкратен. Вследствие продължителния ** на работното място, И. се съгласил да бъде съкратен, за да може да ползва пълна борса и да вземе обезщетения, като изпълнителният директор бил уведомен и съгласен за решението на работника, дори на М.Й. му било казано на другия ден да отиде и да подпише съответните документи. В личен състав в ответното дружество обаче, казали на И., че не могат да го съкратят от длъжността „**” и затова трябвало да подаде молба за преназначаване на друга длъжност – „**”. Разчитайки на думата на изп. директор на ответното дружество, ищецът подписал допълнително споразумение от 13.03.2019г. за преназначаване, считано от 14.03.2019г., но след два работни дни бил повикан и му връчили на 18.03.2019г. заповед за прекратяване на договора на осн. чл.71, ал.1 от КТ.

На следващата седмица изплащали заплатите и И. видял фиша си, и по-точно разбрал, че няма никакви обезщетения, за това, че е останал без работа. От личен състав му обяснили, че не му се полагат обезщетения, защото нямал право на такива, тъй-като бил в срок на изпитване.

Ищецът твърди, че е бил подведен от работодателя си, че същият е злоупотребил с правата си по смисъла на чл.8, ал.1 от КТ.

Отделно от горното, И. сочи, че не му е била връчвана длъжностна характеристика за длъжността „**”, не знаел на коя помпена станция трябва да работи, не му е бил проведен инструктаж и не е бил запознат със задълженията си, както и не е работил и един ден като ** по обективни причини – допълнителното споразумение било подписано от него на 14.03.2019г. /четвъртък/, а в понеделник на 18.03.2019г. му била връчена заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение, т.е. горните обстоятелства говорят, че работодателят му въобще не е искал да провери годността му на новата работа и дали тя е подходяща за него.

С оглед горното, ищецът твърди, че на осн. чл.74, ал.4 във вр. ал.2 от КТ клаузата за изпитване в допълнителното споразумение от 13.03.2019г. е недействителна, поради заобикаляне на закона.

В ИМ ищецът твърди, че през м.ІІ.2019г. работодателят му поискал информация дали И. е ** и дали **, на което запитване работникът отговорил, че ** и че има *** При тези данни, работодателят вече разбрал, че трудно би съкратил И. и затова му предложил преназначаване на нова длъжност, за да може безпроблемно да му прекрати трудовия договор. Ищецът сочи, че това поведение на работодателя му е недобросъвестно. Нещо повече, изпълнителния директор казал на ищеца, че няма лично отношение към него, но не му трябва **, но скоро станало ясно, че работник в ответното дружество – В. К. от длъжността ** бил прензначен на длъжността ** след прекратяване на трудвото правоотношение на ищеца. горецитираната заповед е Ищецът твърди, че клаузата за изпитване е недействителна, поради заобикаляне на закона, а прекратяването на трудовия договор на осн. чл.71 от КТ е незаконосъобразно, поради злоупотреба с право в нарушение на чл.8, ал.1 от КТ. Работодателят е целял заобикаляне на закона, тъй-като същият с правомерни средства постигал забранен резултат, а злоупотребата с право било упражняване на субективното право с цел – да се увреди друго лице. Ищцовата страна претендира сторените съдебни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който твърди, че исковете са допустими, но неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Твърди, че прекратяването на трудовото правоотношение е извършено законосъобразно, при спазване на предвидената в КТ процедура. Допълнителното споразумение било подписано след подадено заявление от ищеца с искане за преназначаване на длъжността „**” и на осн. чл.119 от КТ със срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя. Излага се, че страните са били свободни да се договарят, че договорените условия в допълнителното споразумение не противоречали на добрите нрави и не били по-неблагоприятни за работника от установените с КТД. Цитира се съдебна практика на ВКС по въпроса.

Ответникът оспорва като неоснователен иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ. Твърди, че ищецът с трудов договор от 23.07.2002г. е бил назначен като ** на осн. чл.70, ал.1 от КТ с основно мес. възнаграждение в размер на 150.00 лв., като М.И. е отбелязал изрично, че е запознат с длъжностната си характеристика, като е получил и подписал същата. После, с допълнително споразумение от 01.06.2004г. ищецът е бил преназначен на длъжността „**-**”, а от 09.12.2004г. отново е преназначен на предишната длъжност „**”. При преназначаването му на длъжността „**” от 13.03.2019г. клаузата за изпитване е включена в допълнителното споразумение, защото двете длъжности /** и **/ били с коренно различни функции. Последното преназначаване било извършено по искане на ищеца и след отказа му да управлява служебните автомобили и на практика представлявало изпълнение на трудовите му функции, съгласно трудовия договор и длъжностната му характеристика.

Ответникът твърди, че оспорената заповед от

18.03.2019г. съдържа всички реквизити и е издадена при наличие на законови предпоставки, като в нея е посочено, че на ищеца му се дължи обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, за неползван платен отпуск в размер на 6 дни за 2018г. В този смисъл се настоява за отхвърлянето на този иск като неоснователен.

Доколкото акцесорния иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ

/възстановяване на предишната длъжност, заемана пред прекратяване на трудовия договор/ е обусловен от съдбата на главния иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и ответникът счита същият за неоснователен, то и този по т.2 на същата норма се сочи, че следва да бъде отхвърлен, отново поради неоснователност.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

Видно от трудов договор № 128/23.07.2002г. /л.84/, извлечение от трудовата книжка на ищеца /л.7/, същият е работил по безсрочен трудов договор в ответнотото дружество, считано от 23.07.2002г. до 14.03.2019г. на длъжност „**”. С трудов договор №**/23.07.2002г. трудовото правоотношение между ищеца и ответното дружество е възникнало на горепосочената дата на основание чл. 70, ал.1 от КТ, със срок за изпитване от 6 месеца, в полза на работодателя, като ищеца е заемал длъжността „**” с място на работа – Централно управление – Д. почти **години.

С допълнително споразумение към трудов договор №**#1 от 13.03.2019г. /л.6/ на осн. чл.119 от КТ и подадено заявление от същата дата от М.И. /л.22/, последният е преназначен на друга длъжност, а именно: ”**” със срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя, считано от 14.03.2019г. Споразумението е подписано от ищеца на 14.03.2019г.

Със заповед №***/18.03.2019г. на изп. директор на ответното дружество /л.20/, трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 18.03.2019г., в срока за изпитване, на основание чл.71, ал.1 от КТ. Заповедта е подписана от работника на същата дата.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.74, ал.4 във вр. с ал.2 от КТ, чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.

Обуславящ за изхода по спора е предявеният иск по чл. 74, ал.4 КТ, по който съдът дължи произнасяне, преди това по останалите две искови претенции. Когато трудовият договор е прекратен, правният интерес от иска за недействителност на трудовия договор или негова клауза произтича от уреждане на отношенията във връзка с прекратеното трудово правоотношение и има преюдициално значение за законосъобразността на основанието, на което е прекратен трудовият договор, съответно за възстановяването на заеманата преди уволнението длъжност. В този смисъл решение № 161/08.05.2015 г. по гр.д. № 4848/2014 г. ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Релевантния към предмета на спора въпрос е действителността на клаузата за изпитване, за изясняването на който се налага да се провери, дали клаузата за изпитване е сключена за нова трудова функция. Тази клауза може да се включи в трудовия договор, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява. Срокът за изпитване предшества окончателното приемане на работа, като за една и съща работа договор със срок за изпитване може да се сключи само веднъж и то при първоначалното приемане на работа- чл. 70, ал. 5 КТ. При преценка дали работата е една и съща, важно е не наименованието на длъжността, а трудовата функция в съществените й права и задължения. (в т.см. постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 369 от 3.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3037/2013 г., IV г. о., ГК; решение № 344 от 29.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1407/2010 г., III г. о., ГК; решение № 366 от 28.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1023/2009 г., IV г. о., ГК; решение № 338 от 27.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 64/2011 г., IV г. о., ГК). Изложеното обуславя извод, че не е налице безусловна забрана за договаряне на клауза за изпитване при съществуващо трудово правоотношение, а за договаряне на такава за трудова функция, която не е нова. Конкретиката на случая сочи, че трудовите функции, включващи се в длъжността „**” и тези, включващи се в длъжността „**” не са идентични. От приложените длъжностни характеристики за двете длъжности се установява, че трудовите задачи и задължения са различни по естеството си като задължения, отговорности и трудови дейности.

Съгласно чл.

67, ал. 3 КТ трудовият договор за неопределено време не може да се превръща в договор за определен срок, освен по изричното желание на работника или служителя, изразено писмено, което означава, че освен документираното, съгласно изискванията на чл. 119 КТ, споразумение за промяна на съдържанието на трудовото правоотношение, е необходимо и съставянето на отделен документ, който да съдържа изричното желание на работника трудовият договор за неопределено време да се промени в договор за определен срок. Това отклонение от общите правила за изменяване на трудовия договор е приложимо само, относно превръщането на безсрочния трудов договор в срочен по съгласие на страните. То не е приложимо при уговарянето на други промени в съдържанието на трудовия договор и по-специално при уговарянето на срок за изпитване при заемането на нова, съществено различаваща се длъжност. Уговарянето на срок за изпитване няма отношение към делението на трудовите договори на срочни и безсрочни.

Разпечатката съдържа 32 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1680c714-d15c-4d38-a849-dae927fa83ac