Решение № 447 от 07.03.2019, Административен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№…………………… 2019г. гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в публичното заседание на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАНИЕЛА СТАНЕВА при секретаря Оля Йорданова в присъствието на прокурор Силвиян И. като разгледа докладваното от съдия

Д.Станева адм.дело № 2837/2018г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК, вр. чл.3 и чл.284 от ЗИНЗС, и чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба на Й.А.И., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-Варна против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 50 000лв., ведно със законната лихва, считано от 01.12.2014г. до окончателното изплащане на сумата, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора гр. Варна, изразяващи се в силно негативно влияние върху психиката му - чувство на гняв, безсилие, безнаказаност, незащитеност и безсъние, през периода 01.12.2014г. - 09.06.2016г. Ищецът твърди, че незаконните действия и бездействия на ответника се изразяват в неосигуряване на нормални битови и санитарно-хигиенни условия на живот, а именно: недостатъчна, съобразно действащите нормативи, свободна площ в килията, без достъп до пряка естествена дневна светлина, вентилация и чист въздух; без санитарен възел и кранове за течаща вода в килията. Твърди, че тези лоши условия, в които е бил задържан в Затвора-Варна са му причинили физически и психически дискомфорт, нервно напрежение, унижение, нечовешко и унизително отношение, неудобство, безпомощност, негативно влияние върху съня, чувство за несигурност и недоверие в държавната администрация.

Накарали са го да се чувства безпомощен, да изпитва унижение и стрес, в противоречие с разпоредбите на чл.3 от ЕКПЧ и чл.3 от ЗИНЗС. В съдебно заседание и по съществото на спора ищецът, чрез назначения му служебен защитник адв. М.Ж.

***, поддържа предявения иск. Допълва основанията с това, че още при постъпването си в Затвора-Варна ищецът е заявил пред медицинското лице, обслужващо заведението за лишаване от свобода, че има здравословен проблем - страда от вирусно заболяване „хепатит С“, но през престоя му не му е направено медицинско изследване и не е провеждано лечение на това му заболяване. Допълва също, че ищецът е страдал от наркотична зависимост, а не е бил отделен от останалите лишени от свобода в специализирано крило или отделение за наркозависими. С тези доводи моли съдът да уважи изцяло така предявения иск, като основателен и доказан.

Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесулен представител, оспорва иска. Счита, че претенцията е неоснователна и незаконосъобразна, като недоказана и поради неосъществен фактически състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Моли искът да бъде отхвърлен и в полза на ответника да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на

Окръжна прокуратура – Варна пледира за отхвърляне на предявения иск. Намира го за недоказан, доколкото събраните по делото доказателства не установяват по безспорен начин претърпени от ищеца вреди от неизпълнение на законово задължение от страна на ответника ГДИН.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните липсва спор и се установява от представената по делото Справка рег.№ 479/14/21.11.2018г. от Началника на Затвора-Варна (л.52 от делото), че: ищецът Й.И. *** на 26.11.2014г., като в периода от 07.06.2016г. до 05.04.2018г. е пребивавал в ЗООТ-Разделна. По време на предстоя си в Затвора-Варна от 03.12.2014г. ищецът е бил настанен в група 5 (обвиняеми и подсъдими), на 17.06.2015г. е преразпределен в група 7 (осъдени), на 07.06.2016г. е разпределен в ЗООТ-Разделна, като на 05.01.2018г. е върнат обратно в Затвора-Варна поради многократно наложени наказания за употреба и притежание на наркотични вещества, като е настанен в група 8 (осъдени). През визирания период е преместван от Затвора-Варна в ЗООТ-Разделна и обратно, като е настаняван в различни помещения, но в Затвора-Варна не се съхраняват данни за броя на лишените от свобода, с които е бил настанявам И..

В допълнителна справка от Началника на Затвора-Варна (л.53 от делото) е посочено, че в периода 01.12.2014г. – 17.06.2015г. ищецът е пребивавал в Затвора-Варна в 5-та група, 2-ри Б коридор, където всички спални помещения разполагат със санитарен възел и общ санитарен възел в коридора. Посочено е също, че във 2-ри Б коридор се намират 5 броя спални помещения с квадратури, както следва: 3 броя по 42 кв.м., 1 брой от 32 кв.м. и 1 брой от 12 кв.м.

Посочено е също, че от 17.06.2015г. до 07.06.2016г. е пребивавал в 7-ма група, 3-ти А коридор, където има изграден общ санитарен възел в коридора. Допълнено е, че в 3-ти А коридор се намират 9 броя спални помещения с квадратури, както следва: 7 броя по 14 кв.м., 1 брой от 20 кв.м. и 1 брой от 21 кв.м., като след приключилия ремонт през 2016 г. в Затвора всички спални помещения са с площ от 17,92 кв.м. и включват санитарен възел от 1,84 кв.м., като съгласно чл.43 ал.4 от ЗИНЗС, в тях не се настаняват повече от 4 човека.

По искане на ищеца, с оглед установяване наведените в исковата молба твърдения, по делото са допуснати до разпит свидетелите В.С.З. и Г.Й.С.. И двамата са пребивавали в Затвора-Варна през процесния период, като са били в общ коридор с ищеца. От показанията на същите се установява, че в килиите през посочения период свободната площ е била малка, като достъпът до санитарните помещения се е осъществявал през деня само за ограничен период от време, а през нощта – са използвали кофи за физиологичните си нужди.

И двамата свидетели сочат, че И. се е оплаквал от условията на живот в затвора, като и двамата посочват, че той страда от наркозависимост и „хепатит С“, а не му е провеждано лечение.

Горната фактическа обстановка, съдът приема за установена въз основа на представените писмени доказателства, които са взаимно обвързани и безпротиворечиви, и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Искът е процесуално допустим.

Разпоредбата на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС въвежда специална отговорност на държавата за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от същия закон. А разпоредбата на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС въвежда забрана осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно ал.2 на цитираната разпоредба, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

В общата разпоредба на чл.43 ал.2 от ЗИНЗС изрично е предвидено, че всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие. Следователно органите, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода", са длъжни да осигурят на лишените от свобода такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото им здраве, нито на човешкото им достойнство. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл.3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и разпоредбата на чл.29 ал.1 от Конституцията на РБългария, с оглед на които следва да се приеме, че основно задължение на упражняващия ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода държавен орган е да следи и да предотвратява всяко причиняване на физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство на лицата, чиято свобода е ограничена.

Съгласно чл.12 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода се осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), която е юридическо лице към министъра на правосъдието, като затворите и Областните служби "Изпълнение на наказанията" са териториални служби на ГДИН. Следователно отговорността на ответника произтича пряко от закона и административния характер на дейността по ръководство и контрол върху местата за лишаване от свобода, която включва организация, ръководство и наблюдение на реда и условията в тези места. Като административен орган със статут на юридическо лице, който следи дейността по изпълнение на наказанията да бъде изпълнявана в съответствие с нормативно установените изисквания, той носи отговорност за вредите от незаконните действия и бездействия на включените в състава му административни звена и длъжностни лица при извършване на дейността по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС.

Следва да се отбележи, че основателността на иска за вреди по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС предполага наличието на три кумулативно изискуеми предпоставки - акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона; настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, като същата се предполага до доказване на противното (съгласно чл.284 ал.5 от ЗИНЗС) и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда.

Съдебната практика на Европейския съд по правата на човека във връзка с дела, заведени от български граждани срещу Република България, относно заявени нарушения на чл.3 от ЕКПЧ, произтичащи от условията в местата за лишаване от свобода и задържането под стража, е установила общи принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ основно право - Решение от 02.02.2006г. по делото Й. срещу България, Решение от 24.05.2007г. по делото Н. срещу България, Решение от 28.06.2007г. по делото М. срещу България, Решение от 27.11.2008г. по делото С. К. срещу България, Решение от 08.07.2014г. по делото Х. и Т. срещу България, както и пилотно Решението на ЕСПЧ от 27.01.2015г. по делото Н. и други срещу България. В тези решения се съдържат критерии, от значение за преценката дали условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл.3 от ЕКПЧОС. В решението на ЕСПЧ по делото "Н. и други срещу България" е посочено, че вече постановените решения се отнасят до нарушения на чл.3 от ЕКПЧОС, касаещи повтарящи се въпроси за липсата на достатъчно пространство, достъп до естествена светлина и въздух, ниска хигиена, липса на дискретност и нарушаване на личното достойнство при използване на тоалетната. ЕСПЧ е приел, че нарушенията не са вследствие от изолирани случаи, а произтичат от повсеместен проблем, в резултат на лошото функциониране на българската пенитенциарна система и недостатъчните гаранции срещу нечовешко и унизително отношение.

В контекста на тази съдебна практика, по смисъла на чл.3 от ЕКПЧОС, "безчовечно или унижаващо отношение" предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Съгласно мотивите на посочените решения на ЕСПЧ, мерките за лишаване от свобода могат често да съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и методът на изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането и че като се имат предвид практическите нужди на лишаването от свобода, здравето и доброто му състояние са адекватно осигурени.

Разпечатката съдържа 31 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/16805602-844d-414e-b673-aabca1165bb4