Решение № 52 от 23.09.2026, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Попово, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Хрисимир М. Пройнов при участието на секретаря Ивелина Искр. Николова като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Административно наказателно дело № 20263520200158 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. А. С. с ЕГН **********, с адрес: обл. Т., общ. О. гр. О. ул. „***“ № 12, чрез адв. З. Б. от ТАК, против Наказателно постановление № 000490/27.05.2026 г., издадено от К.Ч. – началник на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя, на основание чл. 179, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 153,39 евро за нарушение на чл.

139, ал. 6 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят, като в законоустановения 14-дневен срок е депозирал жалба срещу него. Моли съдът да го отмени като неправилно и незаконосъобразно.

В жалбата се релевират доводи, че процесното наказателно постановление е незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения, недоказаност на нарушението и авторството, непълнота на доказателствата относно мястото и начина на установяване на нарушението, както и поради несъответствие на наложената фиксирана санкция с принципа на съразмерност по правото на Европейския съюз.

Претендират се разноски.

В постъпилото становище административнонаказващият орган оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Излага съображения относно доказателствената сила на доклада от електронната система, компетентността на актосъставителя и наказващия орган, приложимостта на санкционната разпоредба и принципа на съразмерност. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован чрез адв. З. Б. от ТАК, не се явява. Не се явява и процесуалният му представител адв. Б.. С писмена молба поддържа жалбата, не поддържа допълнителните доказателствени искания, моли да бъдат приети представените писмени бележки и списъкът на разноските и претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 204.52 евро.

Ответната по жалбата страна – началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призована, не изпраща представител. С писмена молба чрез юрисконсулт Д. Л. Кънева – Иванова не 1 възразява да бъде даден ход на делото и поддържа изложените по преписката доводи.

Районна прокуратура – Т., ТО - Попово, редовно уведомена, не изпраща представител.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, предвид следните съображения:

На 17.10.2025 г. в 08:33 часа електронната система за събиране на пътни такси е отчела движение на МПС марка „*** с обща технически допустима максимална маса 2500 кг., по път II-51, км 47+709, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за автомобила да е била заплатена дължимата винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.

Нарушението е установено от електронната система чрез контролно устройство с идентификатор № 30422. На 04.12.2025 г. в 08:10 часа, на път II-51, км 39+060, от служители на Национално ТОЛ управление бил спрян за проверка същият автомобил, управляван от жалбоподателя Б. А. С.. След извършената проверка бил съставен АУАН № 000490/17.10.2025 г., въз основа на който е издадено обжалваното Наказателно постановление № 000490/27.05.2026 г.

От разпитаните в съдебно заседание актосъставител Д. А. В. и свидетел Ю. М. Б. се установява, че автомобилът е бил спрян след подаден от автоматизираната система сигнал за нарушения, свързани с движение без винетна такса. На водача била предложена възможност за заплащане на компенсаторни такси, от която той не се възползвал, след което срещу него били съставени АУАН. Свидетелите сочат, че жалбоподателят не е направил възражения при съставянето и подписването им.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства Съдът кредитира цитираните доказателства в относимата им част като допринасящи за изясняване на обективната действителност.

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата за преминаване по платената пътна мрежа се дължи винетна такса за пътните превозни средства по чл. 10а, ал. 7, като заплащането дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа.

Съгласно чл. 10а, ал. 7 от Закона за пътищата винетна такса се заплаща за пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона.

Именно такова е било управляваното от жалбоподателя ППС – „Мерцедес“ 212 D, с рег. № Т7540СТ, с обща технически допустима максимална маса 2500 кг.

За него е следвало да бъде заплатена съответната винетна такса.

На 17.10.2025 г. такава такса не е била отчетена като заплатена при движението на автомобила по участъка от републиканската пътна мрежа, заснет от електронната система.

Според разпоредбата на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице.

Съгласно чл. 179, ал. 3 от ЗДвП водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба във фиксиран размер.

В конкретния случай административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 153,39 евро, като санкцията е определена в нормативно фиксиран размер, но санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, доколкото предвижда фиксиран размер на санкцията без възможност да бъдат отчетени характерът и тежестта на конкретното нарушение, противоречи на принципа на съразмерност, установен в правото на Европейския съюз.

В този смисъл чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е в противоречие с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО, прогласяващ изискването санкциите при нарушения на националните разпоредби, приети съгласно директивата, да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

В Решение на Съда на Европейския съюз от 21.11.2024 г. по дело C-61/23 е прието, че 2 принципът на съразмерност по чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.

Предвид изложеното наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде изцяло отменено.

По разноските:

С оглед изхода на делото и направеното своевременно искане, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени доказаните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 230.00 евро.

Направеното от административнонаказващия орган възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е неоснователно.

При преценката за прекомерност съдът следва да съобрази не само размера на претендираното възнаграждение, но и действително осъществената от процесуалния представител правна помощ, фактическата и правна сложност на делото, обема на извършените процесуални действия и необходимостта от защита на правата и законните интереси на страната.

В случая претендираните разноски за адвокатско възнаграждение са в размер на 230.00 евро, като по делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че посочената сума е платена.

Делото не се отличава с намалена фактическа и правна сложност, която да обосновава намаляване на договореното възнаграждение. Предмет на съдебен контрол е наказателно постановление, издадено за нарушение на режима за заплащане на винетни такси, като защитата е поставила множество възражения относно законосъобразността на административнонаказателното производство, доказването на авторството и мястото на нарушението, доказателствената стойност на данните от електронната система, както и съответствието на приложената санкционна разпоредба с принципа на пропорционалност по правото на Европейския съюз. Последният въпрос предполага обсъждане и на приложението на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО и практиката на Съда на Европейския съюз.

Наред с това процесуалният представител на жалбоподателя е изготвил жалбата, формулирал е конкретни доказателствени искания и е представил е писмени бележки по съществото на спора. Обстоятелството, че адвокатът не се е явил в проведеното съдебно заседание, само по себе си не обосновава извод за прекомерност, доколкото защитата е осъществена чрез извършените писмени процесуални действия, а в подадената преди заседанието молба жалбата е изрично поддържана и са изложени доводи по съществото на спора.

Ето защо, като съобрази размера на възнаграждението от 230.00 евро, предмета на делото, обема на административнонаказателната преписка, поставените материалноправни и процесуалноправни въпроси и действително извършената от адвоката работа, съдът намира, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение не е необосновано завишено спрямо обема на предоставената правна помощ. Поради това не са налице основания за неговото намаляване поради прекомерност, а направеното в тази насока възражение следва да бъде оставено без уважение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 000490/27.05.2026 г., издадено от К.Ч. – началник на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на Б. А. С., ЕГН **********, с адрес: обл. Т., общ. О. гр.

О. ул. „***“ № 12, на основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 153,39 евро за нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на Б. А. С., ЕГН **********, с у м а т а 230.00 евро, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение..

3

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – Т. в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Попово: _______________________

4