Определение № 1692 от 02.05.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1692 гр. Варна, 30.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно частно гражданско дело № 20243100500845 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от З. В. А., ЕГН **********, чрез адв. Н. и адв. Г., срещу протоколно определение от 01.03.2024 г., постановено по гр. д. №9865/2023 г. по описа на РС – Варна, с което отводът за международна некомпетентност на РС – Варна е оставен без уважение като неоснователен.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания акт. Жалбоподателят поддържа, че според правилата на Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25.06.2019 г. спорът следвало да се разгледа от съд в Република Германия, евентуално от РС – Провадия предвид обичайното местопребиваване на детето на постоянния адрес на майка му. Твърди, че детето имало ново обичайно и трайно местопребиваване в Република Германия, защото имало адресна регистрация там, било записано и посещавало учебно заведение, назначено й било лечение и посещавала курсове по физиотерапия. Посочва, че преди установяването си в Република Германия през ваканциите, в почивните дни, при боледуване и др., детето живеело при своята майка, чийто постоянен адрес обуславял компетентност по спора на РС – Провадия, и нощувало при своя баща само в учебни дни. Отправя искане за отмяна на обжалваното определение, уважаване на отвода за международна некомпетентност и изпращане на делото на компетентния немски съд, евентуално на РС - Провадия.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – А. Х. А., чрез адв. Б., с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Навежда доводи, с които обосновава правилност и законосъобразност на определението в обжалваната му част и отправя искане за потвърждаването 1 му. Претендира разноски.

При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу обжалваем акт - определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр. д. №9865/2023 г. по описа на РС – Варна е образувано въз основа на искова молба, подадена от А. Х. А., с която са предявени обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.

59, ал. 9 СК срещу З. В. А. за изменение на влязло в законна сила Решение №3053/25.07.2017 г., постановено по гр. д. №8430/2017 г. по описа на РС – Варна, както следва: за предоставяне на родителските права по отношение на детето Х. А. А., родено 06.07.2009 г., на неговия баща и се определи местоживеенето на детето при бащата, за определяне на режим на лични отношения на майката с детето, за осъждане на майката да заплаща на детето месечна издръжка от 300 лв. и да заплати сума в размер на 3600 лв., представляваща издръжка за минало време за периода от м. 07.2022 г. до м.

07.2023 г.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответницата З. В. А., в който е направен отвод за международна неподсъдност на спора на съдилищата в Република България, поради наличието на тясна връзка на детето с Република Германия по смисъла на чл. 10, т. 1, б. „1“ от Регламент (ЕС) №2019/1111, тъй като майка му имала обичайно местопребиваване в нея, и упражняването на компетентността било във висш интерес на детето с оглед здравословното му състояние.

С обжалваното протоколно определение №308/08.01.2024 г. отводът за международна неподсъдност на спора на съдилищата в Република България, е оставен без уважение.

Предвид гореизложената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният акт е законосъобразен и правилен.

Към момента на предявяване на исковата молба, към който се извършва преценката за международна компетентност на сезирания да разгледа спора за изменение на родителската отговорност съд, детето Х. А. има местоживеене в Република България, поради което се прилагат правилата на Регламент (ЕС) №2019/1111 на Съвета от 25.06.2019 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност и относно международното отвличане на деца.

В чл. 7—11 от Регламент (ЕС) №2019/1111 са установени правила, по които се извършва преценка за компетентност на съд на дадена държава членка по въпроси, свързани с родителската отговорност. Всички основания за компетентност, уредени в регламента, са формулирани така, че да се прилагат в съответствие с висшия интерес на детето – понятие, тълкувано съобразно чл. 24 от ХОПЕС и Конвенцията на ОНН за правата на детето от 20.11.1989 г.

2

В чл. 7, §1 от Регламент (ЕС) 2019/1111, е уредена т. нар. обща компетентност. Съгласно това правило съдилищата на държава членка са компетентни по въпроси, свързани с родителската отговорност за дете, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава членка към момента на сезиране на съда, като според §2 на същата разпоредба §1 се прилага при спазването на условията на чл. 8,9 и 10. Съгласно §20 от преамбюла на Регламент (ЕС) 2019/1111, за да се защити висшият интерес на детето, компетентността следва да се определя преди всичко съгласно критерия за близост. Следователно компетентен да разгледа спор относно родителска отговорност е съдът на държавата членка по обичайното местопребиваване на детето, освен в случаите, посочени в чл. 8, 9 и 10 от регламента, в които компетентни могат да бъдат съдилищата на държава членка, различна от тази, в която е обичайното местопребиваване на детето, или случаите, когато обичайното местопребиваване на детето не може да бъде установено.

Не са налице обстоятелствата, предвидени в чл. 8 от Регламент /ЕС/ 2019/1111, които да обуславят запазена компетентност на съда в Република Германия, тъй като разпоредбата се прилага само в случаите, когато се иска изменение на предишно решение относно правото на лични отношения, издадено от съдилищата в държава членка преди отвеждането на детето, какъвто не е настоящият случай.

Доколкото не се касае за неправомерно отвеждане или задържане на детето от една държава членка в друга, не е налице основанието за компетентност, предвидено в чл. 9 от Регламент /ЕС/ 2019/1111. Детето е преместено правомерно от Република България в Република Германия. Не се спори между страните, че преди 13.08.2023 г. детето е заминало с майка си и баба си по майчина линия за Република България и че оттогава е там. По делото е приобщена декларация за оттегляне на съгласие от бащата детето да пътува и пребивава извън границите на Република България с майка си и/или с баба си за неограничен период от време и многократно, нотариално заверена на 22.08.2023 г. Следователно към момента на преместване на детето съгласие за това от бащата е било налице и преместването е правомерно.

Макар детето да е български гражданин, изключението по чл. 10 от Регламент (ЕС) 2019/1111 е неприложимо, тъй като не е налице една от кумулативно предвидените в нормата предпоставки, а именно: доброволно постигнато между страните съгласие относно компетентността към момента на сезиране на съда.

С оглед гореизложеното, международната компетентност следва да се определи по правилото на чл. 7 от Регламент (ЕС) 2019/1111, т. е. според обичайното местопребиваване на детето към момента на предявяване на исковата претенция.

Обичайно местопребиваване означава мястото, което отразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда.

В случая, страните по делото не спорят, че до 01.08.2023 г. детето е посещавало учебно заведение в с. **************. Същото се установява и от служебна бележка от 29.08.2023 г., според която детето е било ученик в ОУ „***********“ в с. **************, общ. Долни Чифлик, в периода от 14.09.2016 г. до 30.06.2022 г., а според служебна бележка от 04.09.2023 г. през 3 периода от 15.09.2012 г. до 20.12.2013 г. и от 15.09.2014 г. до 29.05.2015 г. е посещавало Детска градина „*********“ в с. **************. Безспорно е между страните, че в учебни дни детето е живеело при баща си в с. *****, общ. Долни Чифлик, и прекарва време с баба си в с. **********, общ.

Дългопол. Липсва спор, че от началото на м. август 2023 г. детето се намира на територията на Република Германия, а от молба от ДСП – Провадия се установява, че детето и майка му последно са били в с. ********** през м. август 2023 г. за около седмица.

От изложените безспорни факти следва извод, че обичайното местоживеене на детето към релевантния момент – 01.08.2023 г., е в Република България. Там детето е живяло и е изградило социална среда. На територията на тази държава детето е при баща си и баба си по майчина линия, а майката пътува от Република Германия, за да го посещава.

Детето е интегрирано в Република България в по-висока степен отколкото в Република Германия, с която няма ангажирани доказателства за изградена връзка.

Същевременно, към момента на предявяване на исковата молба, към който се извършва преценката за международна компетентност на сезирания да разгледа спора за изменение на издръжката съд, детето Х. А. има местоживеене в Република България, поради което се прилагат правилата на Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18.12.2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка.

В чл. 3—14 от Регламент (ЕО) № 4/2009 са установени правила, по които се извършва преценка за компетентност на съд на дадена държава членка по въпроси, свързани с задълженията за издръжка, произтичащи от семейни, родствени, брачни отношения или отношения по сватовство. В конкретния случай приложимо е правилото на чл. 3, според което компетентен по искове за задължения за издръжка в държавите членки е съдът, който по силата на закона на съда е компетентен да разглежда иск за родителска отговорност, когато искането за издръжка допълва този иск, т. е. съдът в Република България.

С оглед гореизложеното, съдебният състав намира, че РС – Варна разполага с международна компетентност да разгледа и реши спора между страните.

С обжалваното определение първоинстанционният съд не се е произнесъл по отвода за местна некомпетентност на РС – Варна, поради което последният не е предмет на въззивна проверка.

По изложените съображения частната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 01.03.2024 г., постановено по гр. д. №9865/2023 г. по описа на РС – Варна, с което отводът за международна некомпетентност на РС – Варна е оставен без уважение като неоснователен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5