Решение № 324 от 22.11.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. Варна, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20233001000427 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В. Х. М., ЕГН **********, чрез адв.Зв.С., срещу решение №28/22.03.2023г., постановено по т.дело №169/2022г. на ОС – Добрич, с което е уважен предявен от ДСК ЕАД, София, иск срещу В. Х. М., за установяване в отношенията на страните, че последният дължи на ищеца следните суми: 45 205.17 евро, представляващи главница по договор за ипотечен кредит от 30.11.2009г., ведно със законна лихва от 19.05.2022г. /подаване на заявлението по чл.417 ГПК/ до заплащане на задължението, сключен между банката и кредитополучателя С. В. В.;

4 181.98 евро – договорна лихва, начислена за периода от 15.12.2020г. до 15.05.2022г.; обезщетение за забавено изпълнение за периода от 15.06.20г. до 15.05.2022г. вкл. в размер на 42.69 евро както и за периода 16.05.20г. до подаване на заявлението на 18.05.22г., в размер на 37.68 евро както и такси изискуемост в размер на 60 евро, при твърдения, че ответникът В. Х. М. има качеството съдлъжник на кредитополучателя, встъпил в кредитното правоотношение по Договора за ипотечен кредит от 30.11.2009г. въз основа на Допълнително споразумение от 18.06.2018г., сключено между страните, вкл. съдлъжника.

1

В жалбата се излага, че решението на ДОС е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Съдът изцяло подменил обективните факти, интерпретирал ги превратно и достигнал до погрешни изводи. Твърди се, че спорът не е правилно установен от фактическа страна. Събраните доказателства не обосновават извод за основателността на претенциите.

На първо място, с жалбата въззивникът поддържа, че съдът неправилно е приел настъпила спрямо длъжника предсрочна изискуемост на дълга, тъй като не е налице редовно връчване на уведомление съгласно т.18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС на съдлъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Твърди се, че съдът изобщо не се е произнесъл по останалите възражения на ответника, направени с отговора на исковата молба. Не се е произнесъл и по евентуално предявения иск на банката – кредитодател, по който предсрочната изискуемост на дълга е отнесена към датата на предявяване на иска 29.09.22г. Въззивникът счита, че ищецът не е събрал необходимите за уважаване на иска доказателства, въпреки оспорване размерите на отделните претенции от страна на ответника.

Претендира отмяна на постановеното решение и вместо това отхвърляне на исковете ведно с присъждане разноските за двете инстанции, изразяващи се във адв.възнаграждение за безплатна правна помощ по чл.38, ал.2 ЗА.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Банка ДСК ЕАД, ЕИК 121830616, с който се оспорва основателността на жалбата.

Въззиваемата страна счита решението за правилно и законосъобразно.

Поддържа, че е налице легитимация на ответника като съдлъжник по договора за кредит и споразумение за встъпване в дълг съгласно чл.101 ЗЗД.

Поддържа, че е налице уведомяване на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, връчено на известния на банката негов адрес по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Твърдят се настъпили последиците на предсрочна изискуемост за целия дълг. Поради уважаване на главния иск страната счита, че не са налице процесуалните условия за разглеждане и произнасяне на съда по евентуалния й иск. Поддържа, че съдът е обсъдил всички възражения на страната както и наличие на неравноправни клаузи в договора, поради което жалбата е неоснователна и решението следва да бъде потвърдено.

В производството пред въззивния съд въззивникът поддържа жалбата си чрез адв.Зв.С..

Въззиваемата страна, представлявана от ю.к. Д., оспорва жалбата.

За да се произнесе по жалбата съдът констатира, че производството е било образувано по искове на БАНКА ДСК ЕАД, предявени срещу В. Х. М., за установяване по отношение на същия, че дължи на банката суми, основани на обявена предсрочна изискуемост по договор за ипотечен банков кредит, сключен на 30.11.2009г. между Банка ДСК ЕАД и кредитополучателя С. В. В., за сумата от 49 100 евро и срок за издължаване 360 месеца, считано от 04.12.2009г. Твърди се, че ответникът е встъпил в задълженията по договора 2 за кредит въз основа на допълнително споразумение към договора, подписано от страните на 18.06.2018г., при запазване на крайната падежна дата 18.12.2039 година. Банката поддържа, че ответникът е встъпил и има качеството на съдлъжник по договора за кредит. В исковата молба са възпроизведени основните параметри на договора като: падежна дата на 15-то число; лихвен процент, формиран от БЛП от 4.69% и стандартна надбавка от 4.60%, или общо от 9.29%; погасителен план, обезпечаване на дълга с договорна ипотека върху недвижим имот. С допълнително споразумение от 27.01.2016г.е договорено, че остатъкът от кредита се олихвява с променлив лихвен процент от 6.79% годишно, формиран от стойността на 6 месечния Юрибор – 0.054% /приет за „0“/ и фиксирана преференциална надбавка от 6.79%. Подписан бил нов погасителен план. Твърди се, че с допълнително споразумение от 18.06.2018г. в задълженията по договора встъпил още един съдлъжник – ответникът В. М.. Не са посочени промени спрямо предходно допълнително споразумение от 2016г. по отношение крайната падежна дата и договорната лихва като ГПР възлизал на 7.01%. Твърди се, че поради забава в плащането на погасителните вноски с повече от 90 дни съгласно т.20.2 от ОУ на договора както и съгласно т.21.1 от ОУ към допълнително споразумение от 2016г. и тези към допълнителното споразумение от 2018г., вкл. разпоредбите на ЗКИ, банката упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Твърди че е уведомила и двамата съдлъжници като ответникът бил уведомен с покана –уведомление от 18.02.2022г. чрез призовкар на ЧСИ Н.Д., рег. №ХХХ във ВОС. След прилагане на процедурата по чл.47, ал.5 ГПК поканата била приета за редовно връчена на страната на 08.04.2022г. Покана за предсрочна изискуемост била връчена лично и на длъжника С. В. на 23.03.2022г. чрез ЧСИ Л.Т ., рег.№737 в ОС-Добрич.

Твърди се, че към датата на предсрочната изискуемост 16.05.22г. не са погасени 17 бр. анюитетни вноски, посочени в табличен вид, считано от 15.01.2021г. Твърди се подадено заявление за издаване на заповед и образувано производство по ч.гр.дело №174/2022г. на РС-Каварна, по което била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за следните суми: 45 205.17 евро – главница, ведно със законна лихва от 19.05.2022г. до окончателното изплащане; договорна лихва в размер на 4 181.98 евро за периода от 15.12.2020г. до 15.05.2022г.; обезщетение за забава от 42.69 евро за периода от 15.06.20г. до 15.05.2022г. и след настъпване на предсрочна изискуемост 16.05.2022г. до 18.05.22г. в размер на 37.68 евро; такса изискуемост от 60 евро. Твърди се образувано изп.дело №434/2022г. на ЧСИ Л.Т . като по отношение на С. В. заповедта е влязла в законна сила. Поради подадено от другия съдлъжник възражение по чл.414 ГПК, банката е упражнила правото си на иск по чл.422 ГПК. В условие на евентуалност е бил предявен и иск, при необявена предсрочна изискуемост, съдът да разгледа иск, основан на твърдение, че такава е обявена на длъжника /ответник/ с исковата молба, считано от 29.09.2022г. По този иск се твърдят 20 бр. неизпълнени месечни задължения, считано от 15.02.2021г. до 3 предявяване на иска.

Съдът е приел, че постъпилият на 28.11.2022г. отговор на исковата молба от ответника В. М., не е депозиран в срока по чл.367 ГПК. Същият е депозиран в срока по чл.131 ГПК, поради което настоящият състав, с оглед характера на спора, намира че следва да бъде зачетен като своевременно подаден. Исковете са оспорени по основание и размер. Ответникът възразява, че приложените ОУ към споразумението от 2018г. не са негово приложение.

Поради това твърди, че не може да се твърди съгласие на длъжника с посочените в тях клаузи. Твърди че не му е била предоставена възможност да сравни различни предложения и да вземе информирано решение за сключването на допълнителното споразумение. Правят се доводи за нищожността на договарянето, тъй като на длъжника не са били условията по договора съгласно чл.143, т.5 ЗЗП вр.чл.146 ЗЗП. Твърди, че не са ангажирани доказателства за запознаване на съдлъжника с първоначалния договор за кредит. Твърди, че не му е връчена поканата за предсрочна изискуемост, поради което не дължи претендирания размер. Претендира неоснователност на предявените искове и тяхното отхвърляне. Претендира възнаграждение съгласно чл.38 ЗА.

Съдът, въз основа на твърденията, доводите и оплакванията в жалбата и отговора, в пределите на въззивното обжалване, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

При преценка на жалбата съдът констатира, че същата е подадена в срок, от легитимирана страна, в преклузивния срок и при интерес в обжалваната част.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по неговата допустимост – в обжалваната част; по правилността на съдебното решение съдът е обвързан от посоченото в жалбата оплакване.

Обжалваното решение не страда от пороци, които да го правят нищожно или недопустимо. Решението се обжалва изцяло, поради което предметът на въззивното производство е аналогичен на този на първата инстанция.

Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК като с оглед проведеното заповедно производство по ЧГД №174/2022г. по описа на РСКаварна, приложено към настоящото, съдът намира искът за допустим съгласно процесуалните предпоставки на чл.415 ГПК. Искът е предявен в срока по чл.415, ал.4 ГПК, видно от връчено на банката съобщение за подаденото възражение по чл.414 ГПК – на 05.09.2022г., съотв. на 28.09.2022г.

Предмет на спора са задължения на кредитополучателя и съдлъжник по договора за ипотечен банков кредит, сключен на 30.11.2009г. Съобразно характера на договора и задължените лица, касае се за потребителски спор, при който съдът и служебно разполага с правомощие да приложи 4 потребителската защита съгласно предвидените хипотези в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, на основание чл.7, ал.3 ГПК и чл.411 и сл. от ГПК.

По отношение на тези възражения не настъпва преклузия и страната не е длъжна да ги посочва точно, съобразно изрично предвидените в чл.143 ЗЗП хипотези. В случая, с отговора е направено почти бланкетно възражение за наличие на неравноправни клаузи и тяхната нищожност без да бъдат посочени конкретните засегнати от този порок клаузи. Единственото ясно оплакване е за липса на предварителна информираност на съдлъжника за условията по договора от 2009г.

Съгласно приложения договор за ипотечен кредит, между банката – ищец и С. В. е постигнато съгласие на 30.11.2009г. за предоставяне на кредит в размер на 49 100 евро за срок от 360 месеца, за срок до 2039г., считано от 04.12.2009г. /усвояването на сумата/ По договора е уговорен гратисен период от 60 месеца /5 години/, през които длъжникът дължи само договорна лихва както и 60 месеца, през които същият може, но не е длъжен да плаща главницата. След изтичане на гратисния период се сключва погасителен план с равни месечни погасителни вноски, на 15-то число, които включват част от главница и лихви. По договора се дължи лихва, формирана от БЛП и стандартна надбавка, като към сключването му възлиза на 9.29% /4.69% БЛП и надбавка от 4.60%/ Кредитът е обезпечен с договорна ипотека върху собствен на кредитополучателя имот. Съгласно ОУ /на л.15/, т.20.2 от същите, при забава повече от 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие като до предявяване по съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 10 пункта. Към договора е приложен погасителен план с равна месечна вноска от 380.12 лева, а след гратисния период – 421.84 лева. Подписана освен погасителен план към договора е и Тарифа за събираните от банката такси по жилищни и ипотечни кредити. Приложен е нот.акт за учредената договорна ипотека върху имот, собственост на ипотекарен гарант Марийка Витомирова М.а както и доказателства за подновяването й.