Определение № 643 от 20.06.2023, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 643 гр. Велико Търново, 20.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Георги Драгoстинов

Любка Милкова като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно частно гражданско дело № 20234100500349 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.278 ал.1 вр. чл.248 ал.3 изр.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от адв.М. В. М. лично и в качеството му на пълномощник на К. Д. М., срещу Определение №753/31.03.2023г., постановено по Гр. д.

№2712/2022г. по писа на ВТРС, с което е оставена без уважение молба на К. Д. М. за изменение в частта за разноските на решение №322/27.02.2023г. по гр.д. №2712/2022г. по описа на ВТРС, досежно искането за осъждане на насрещната страна да заплати на адв.М.

М. на основание чл.38 ал.2 ЗА допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., както и още 50лв. ДТ по сметка на съда. Развити са оплаквания за неправилност на обжалваното определение по чл.248 ал.3 ГПК. Твърди се, че в случая предмет на делото са предявени два обективно кумулативно съединени установителни иска за нищожност: 1/иск за прогласяване на нищожност на клаузата „Флекси“ и 2/иск за прогласяване на нищожност на клаузата „Фаст“, като съгласно приложима в процесният случай разпоредба на чл.2 ал.5 от НМРАВ следва да се определи адвокатско възнаграждение по всяка една от двете искови претенции поотделно. Моли съда, да постанови определение, с което да отмени обжалваното такова, вместо което постанови друго, с което осъди насрещната страна да заплати в полза на адв.М. В. М. допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., както и 50лв.

ДТ по сметка на съда.

В срока по чл.276 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор на частната жалба от насрещната страна – ответника „Профи Кредит България“ ЕООД със седалище гр.София.

Въззивният съд, след като разгледа частната жалба, съобразно инвокираните в нея оплаквания и данните по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по Гр.д.№2712/2022г. е образувано по предявен от К. Д. М., чрез пълномощника й адв.М. М. – АК – Пловдив, против ответника „Профи Кредит България“ ЕООД отрицателен установителен иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1, пр.2,пр.3 ЗЗД , вр. чл.10а ал.2 ЗПК, чл.19 ал.4 ЗПК, вр. чл.22 ЗПК вр. чл.146 ал.1 вр. чл.143 ал.2 т.5 ЗЗП за прогласяване нищожност на клаузите по раздел V от ДПК Профи кредит Стандарт №40009004414/15.04.2022г., а именно клаузата, предвиждаща заплащане на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 175лв. и клаузата, предвиждаща заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 325лв., който иск е уважен изцяло с влязло в сила, като необжалвано в тази му част постановено по делото съдебно решение №322/27.02.2023г. на ВТРС.

С постановеното по гр.д.№2712/2022г. по описа на ВТРС съдебно решение на 1 основание чл.38 ал.2 ЗА е осъден ответника “Профи Кредит България“ ЕООД гр.София да заплати на адв.М. В. М. сумата от 300лв. за осъществена от него безплатна адвокатска помощ на ищцата по делото в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 ЗА, въз основа на сключен между тях Договор за правна защита и съдействие от 14.09.2022г.

С Определение от 02.11.2022г., постановено по Гр.д.№2712/2022г. по описа на ВТРС, на основание чл.83 ал.2 ГПК е освободена ищцата К. Д. М. от заплащане на ДТ и разноски за производството.

В срока по чл.248 ал.1 ГПК е постъпила молба от адв.М. В. М., лично и като пълномощник на К. Д. М., за изменение на съдебно решение №322/27.02.2023г., постановено по гр.д.№2712/2022г. по описа на ВТРС в частта за разноските, с искане, позовавайки се, че предмет на делото са предявени два обективно кумулативно съединени установителни иска за нищожност на двете оспорени като нищожни клаузи за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ от ДПК и на разпоредбата на чл.2 ал.5 НМРАВ, за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, като бъде осъдена насрещната страна да му заплати допълнително възнаграждение в размер на 300лв. и 50лв. ДТ по сметка на ВТРС.

В срока по чл.248 ал.2 ГПК не е постъпил писмен отговор на молбата по чл.248 ал.1 ГПК от насрещната страна.

С обжалваното Определение №753/31.03.2023г., постановено по гр.д.№2712/2022г. по описа на ВТРС, е оставено без уважение предявеното от адв.М. В. М. лично и като пълномощник на К. Д. М. искане по чл.248 ал.1 ГПК за изменение на постановеното по делото съдебно решение №322/27.02.2023г. в частта за разноските.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е предявена от активно процесуално легитимирани страни – от адв.М.

В. М. от АК – Пловдив лично, досежно искането за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските по чл.38 ал.2 ЗА, и от същия, в качеството му на пълномощник на ищцата К. Д. М. – в частта за изменение на решението в частта за разноските за ДТ в полза на съда, в рамките на преклузивният за това срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена, респ. обжалваното определение по чл.248 ал.3 ГПК потвърдено, като правилно и законосъобразно, като съображенията за това са следните:

Безспорно, съгласно разпоредбата на чл.2 ал.5 НМРАВ в приложимата й в случая редакция /ДВ, бр.84 от 2016г./, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. В процесният случай обаче, противно на твърденията в частната жалба, предмет на Гр.д.№2712/2022г. по описа на РС – Велико Търново е бил предявен от ищцата К. Д. М., чрез пълномощника й адв.М. В. М., оказал й в първоинстанционното производство безплатна адвокатска помощ в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 ЗА, един отрицателен установителен иск за прогласяване нищожност на заявените в ИМ основания за нищожност две клаузи за определяне на възнаграждения за допълнителни услуги – „Фаст“ в размер на 175лв. и „Флекси“ в размер на 325лв. от едно и също договорно правоотношение - раздел V от сключения между страните по делото ДПК Профи кредит Стандарт №40009004414/15.04.2022г. и в защита на един интерес на ищеца – недължимост на възнагражденията за закупени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, а не са предявени два първоначално обективно кумулативно съединени отрицателни установителни иска за нищожност, поради което и на осъществилият безплатна правна помощ на ищцата по реда на чл.38 ал.1 т.2 ЗА адвокат М. М. на основание чл.38 ал.2 ЗА се дължи адвокатско възнаграждение като за един иск в размер на 300лв., определено, съобразно цената на иска, която е под 1000лв., по правилото на чл.7 ал.2 т.1 от НМРАВ в редакцията й към датата на сключване на Договор за правна защита и съдействие от 14.09.2022г., респ. ответникът, на основание чл.78 ал.6 ГПК, дължи заплащане в полза на съда на една ДТ от 50лв. по чл.1 от ТДТКССГПК за уважен един иск. Обстоятелството, че от ищцата са атакувани като нищожни не една на брой, а две клаузи по раздел V от процесния ДПК за възнаграждения за допълнителни услуги, макар и същите да не са обусловени или свързани помежду си, не 2 обуславя извод за предявени два първоначално обективно кумулативно съединени отрицателни установителни иска за нищожност, а такъв за предявен един иск за прогласяване на нищожност, доколкото атакуваните договорни клаузи произтичат от едно и също договорно правоотношение, от един ДПК и са в защита на един интерес – отпадане задължението на ищцата за заплащане на възнаграждение за закупени по договора допълнителни услуги, поради което и правилото на чл.2 ал.5 НМРАВ в случая е неприложимо и на адв.М. М. не се следва претендирано допълнително адвокатско възнаграждение от 300лв. като за втори обективно кумулативно съединен иск, какъвто не е предявен, респ. в тежест на ответника не следва да бъде възлагана още една ДТ от 50лв. по чл.1 ТДТКССГПК. Цитираната в частната жалба в нейна подкрепа съдебна практика на други окръжни съдилища, вкл. и на ОС – Велико Търново, не е задължителна за съда в настоящият му състав.

По изложените съображения, частната жалба против атакуваното определение по чл.248 ал.3 ГПК се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена, респ. обжалваното определение потвърдено като правилно и законосъобразно.

Доколкото частната жалба срещу определението по чл.248 ал.3 ГПК, с което е отхвърлено искането на адв.М. М. за изменение на първоинстанционното решение в частта на разноските по чл.38 ал.2 ЗА е подадена в защита на негов личен интерес, а не в защита интереса на освободената по реда на чл.83 ал.2 ГПК ищца по делото от ДТ и разноски за производството, и адв.М. М. по частната жалба в защита на свой личен интерес е останал задължен за разноски за ДТ за частна жалба по гражданско дело по чл.19 ТДТКССГПК в размер на 15лв., на основание чл.77 ГПК същата следва да бъде възложена в негова тежест, платима в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТОС, ведно с 5лв., в случай на служебно издаване на ИЛ.

Мотивиран от горното, Великотърновски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №753/31.03.2023г. , постановено по Гр.д.

№2712/2022г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

На основание чл.77 ГПК ОСЪЖДА адв.М. В. М. от АК – Пловдив, с адрес на кантора: гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ №81, ет.3, ап.Б, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС – Велико Търново, сума в размер на 15 лв. /петнадесет лева/, представляваща дължима ДТ по частната жалба в защита на негов интерес, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на ИЛ.

На основание чл.274 ал.4 ГПК определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3