Решение № 4349 от 22.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4349 гр. София, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20231100501510 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 10458 от 27.09.2022 г., постановено по гр. дело № 21108/2022 г., по описа на СРС, 141-ви състав са уважени предявените от Е. Л. Х.-Т. срещу “Н.к.н.з.“ ЕАД, кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № НКИЗ – 0135/07.04.2022 г. на изпълнителния директор на “Н.к.н.з.“ ЕАД; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – началник на отдел “Обществени поръчки и инженерно осигуряване“ в “Н.к.н.з.“ ЕАД; с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – за заплащане на сумата от 19656, 00 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 08.04.2022 г. до 08.10.2022 г., ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба - 19.04.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.

Със същото решение, предвид изхода на спора, ответникът е осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса в размер на сумата от 946, 24 лв.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника “Н.к.н.з.“ ЕАД, в която са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Поддържа се, че в нарушение на процесуалните правила СРС не е дал указания относно липсата на представени доказателства за твърдения факт, а именно, че уволнението е извършено с оглед на сключен договор за управление от 06.04.2022 г. Счита, че като се е позовал на липсата на представен договор за управление, първоинстанционният съд неправилно е достигнал до извод за липса на предпоставките по чл. 328, ал. 2 ГПК за законност на уволнението. При условията на евентуалност сочи и че 1 размерът на присъденото в полза на ищцата обезщетение за оставане без работа следва да бъде редуциран с оглед на обстоятелството, че същата е била назначена на длъжност Директор дирекция в Дирекция “Обществени поръчки и инженерно осигуряване“ в “Н.к.н.з.“ ЕАД на 15.09.2022 г. Моли съда да отмени решението и отхвърли предявените искове и присъди направените по делото разноски.

Въззиваемият ищец – Е. Л. Х.-Т. , чрез пълномощника си – адв. Е. Ф., с надлежно учредена представителна власт по делото, е подала в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с която оспорва същата. Изтъква, че предпоставките по чл. 328, ал. 2 КТ не са налице в конкретния случай, тъй като по делото недоказано е останало наличието на сключен договор за възлагане на управлението с дата, предхождаща прекратяването на трудовото правоотношение. Сочи, че по делото не са представени доказателства за изясняване на въпроса дали процесната заповед за уволнение е подписана от лице, което има качеството на орган по назначаването. Посочва още и че действително е назначена на нова длъжност в “Н.к.н.з.“ ЕАД от 15.09.2022 г., която обаче била различна от длъжността, за която е прекратено трудовото й правоотношение, поради което и не е налице основание за намаляване на присъденото в нейна полза обезщетение за оставане без работа за периода от 08.04.2022 г. до 08.10. 2022 г.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна по следните съображения:

За да уважи предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ първоинстанционният съд е приел, че по делото не е доказано към момента на процесното уволнение да е бил сключен договор за възлагане на управлението, от където е достигнал до извод и че не са налице предпоставките по чл. 328, ал. 2 КТ, които да обосноват законност на извършеното уволнение.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания настоящия съдебен състав намира следното:

Страните не спорят, а и от приложените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че: 1. Страните са се намирали в трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № ЧР – Н – 080/20.10.2017 г., като ищецът изпълнявала длъжността Главен експерт – обществени поръчки; 2. С допълнително споразумение от 20.12.2018 г. ищцата е преминала на работа на длъжност Началник на отдел “Обществени поръчки и инженерно осигуряване“; 3. Трудовото правоотношение между страните било прекратено на 07.04.2022 г. със Заповед № НКИЗ – 0135 от 07.04.2022 г. на изпълнителния директор на “Н.к.н.з.“ ЕАД, считано от 08.04.2022 г.

Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на 2 основание чл. 328, ал. 2 КТ се предпоставя от проявлението на следните юридически факти:

1. компетентен орган на работодателска власт да е прекратил трудовото правоотношение; 2. ищецът да е бил измежду лицата, които представляват „ръководство на предприятието” по смисъла на § 1, т. 3 КТ; 3. преди прекратяването на трудовото правоотношение да е бил сключен договор за управление на предприятието, т.е. на работодателя по смисъла на § 1, т.

1 КТ и 4. да е започнало изпълнението на договора за управление, като уволнението да е извършено в 9-месечен срок от този момент. Като при предявяване на иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на работодателя е да докаже кумулативното наличие на предпоставките по чл. 328, ал. 2 КТ.

На първо място, за да бъде законно уволнението е необходимо работникът, респективно служителят да е част от “ръководството на предприятието“. Съгласно дефинитивна правна норма на § 1, т. 3 ДР от КТ „Ръководство на предприятието” е ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието.

Следователно, тази разпоредба разширява приложното поле на чл. 328, ал. 2 КТ, като освен ръководителят на предприятието и неговите заместници са включени и лицата, които съобразно своите трудови задължения ръководят трудовия процес, без значение на кое управленско равнище се намират. В този смисъл в „ръководството на предприятието” са включени всички лица, които притежават ръководни, организаторски и контролни функции по отношение на определени лица или по отношение на производствената и служебната дейност. Тези служители са от управленския екип на работодателя и за да се облекчи управлението на предприятието новият ръководител, комуто е възложено управлението на дружеството или поделението – работодател, по силата на договор за възлагане на управление, може да промени в 9-месечен срок от сключването на този договор членствения състав на своя управленски екип. В това се изразява нормативната цел на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ. Тази преценка на новия ръководител е автономна, субективна, поради което не подлежи на съдебен контрол.

В конкретния случай по делото е представена длъжностна характеристика за длъжността Началник на отдел “Обществени поръчки и инженерно осигуряване“, според която като част от посочените основните трудови функции на ищеца са да организира, ръководи и контролира дейността на отдела съобразно законовата и подзаконовата нормативна уредба, заповедите и разпорежданията на ръководството; осъществява методическото и административното ръководство, координация и контрол на изпълнението на поставените на отделни служители; да ръководи и съгласува изготвянето на становища по постъпили искания, въпроси и други касаещи процедури за възлагане на обществени поръчки и въпроси, свързани с дейността на отдела и др. Видно е , че естеството на основните трудови задължения на ищеца предполага възлагане на задачи и упражняване на контрол по отношение на всички служители в отдела и секторите в него във връзка с посочените в длъжностната характеристика дейности. Ето защо в случая длъжността, която е заемала ищеца преди прекратяване на трудовото правоотношение е ръководна по смисъла на § 1, т. 3 ДР от КТ.

Тълкуването на правната норма на чл.328, ал.2 КТ от друга страна сочи, че за законността на уволнението е необходимо и да е налице договор за управление, което изисква надлежна форма, поемане на права и задължения и други договорености, уредени в самия договор за управление, като доказването на същото обстоятелство отново е в тежест на работодателя.

В тази връзка доказателствената тежест в производството пред СРС е била правилно разпредЕ., но доколкото в депозирания от ответника отговор на исковата молба е било посочено, че заедно с отговора се представя договор за възлагане на управлението, а такъв 3 не се установява да е приложен по делото, СРС при съобразяване на разпоредбата на чл.

146, ал. 2 ГПК бил задължени да укаже на ответника, че не сочи доказателства за твърдения от него факт. С оглед на констатираното процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ГПК, въззивният съд е приел на основание чл. 266, ал. 3 ГПК като писмено доказателство по делото договор за възлагане на управлението от 06.04.2022 г. От него се установява, че договорът е сключен на 06.04.2022 г. между “Н.к.и.з.“ ЕАД и П.Г.Н. с 5 годишен мандат или до провеждане на конкурс по Закона за публичните предприятия, като от представеното в първоинстанционното производство актуално състояние от ТРРЮЛНЦ от 08.07.2022 г. се установява, че към момента на издаване на заповедта за прекратяване на трудово правоотношение на ищцата от 07.04.2022 г., това обстоятелство е било вписано в партидата на дружеството. С оглед на проведеното от страна на ищцата – въззиваем в настоящото производство оспорване на достоверността на датата на договора следва да бъде посочено, че същият представлява частен документ и като такъв не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето му, като при оспорване на посочената в него дата от страна по делото, на която документът се противопоставя в тежест на страната, която се ползва от него е да докаже, че същият е бил съставен на посочената в него дата. В тази връзка и при съобразяване на вече изложеното настоящата инстанция намира за доказано от страна на ответника – въззивник в настоящото производство, че към процесната дата на уволнението – 07.04.2022 г. е бил сключен договор за възлагане на управлението, при изработена и приета от “Н.к.н.з.“ ЕАД бизнес програма, което е регламентирано в т 3.1, т. 5.3 и т. 5.4 от Договора за управление сключен на 06.04.2022 г. между “Н.к.и.з.“ ЕАД и П.Г.Н..

Право да приложи специфичното по цел уволнително основание на чл.328, ал.2 КТ има управителят, с когото е сключен договор за възлагане на управлението, като е достатъчно да се установи, че има сключен договор, с който се предава управлението на предприятието на управител, който се задължава срещу възнаграждение да постигне на свой риск в уговорен срок определен стопански резултат. Процесната заповед за уволнение е издадена от изпълнителния директор на дружеството – П.Н., заемал длъжността към момента на издаване на заповедта – 07.04.2022 г., тоест същата е издадена от компетентен орган на работодателска власт.