Решение № 12894 от 01.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12894 гр. София, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110107176 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, срещу А.

С. П., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 30.10.2024 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№ ****** г. по описа на СРС, I ГО, 41 – ви състав.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с която исковете се оспорени.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: гр. ******, инсталация ******, за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на исковете и претендира разноски.

Ответникът, чрез упълномощен процесуален представител, оспорва исковете с доводи за недопустимост, неоснователност и недоказаност на претенциите вкл. и по размер. Излага съображения, че през процесния период не се е намирал в договорно правоотношение с ищеца, че не е собственик или ползвател на процесния имот, 1 находящ се на ул. ******, съответно не е потребител на услугите на ищеца. Обръща внимание, че ищецът представя нотариален акт за апартамент, находящ се на четвърти, а не на пети етаж в същата сграда. Оспорва да е налице идентичност между процесния апартамент и този, за който се е снабдил с нотариален акт за собственост.

Оспорва и идентичността на ****** и апартамента, за който при ищеца е разкрита партида с аб. № ******. Оспорва съставеното от ищеца удостоверение за идентичност на имота, доколкото последното е частен документ, съответно не е годно да удостовери факта на идентичност. Съобщава, че между страните се е развило друго производство – по гр.д. № ****** г., в което ищецът претендирал заплащане на суми за ****** на същия адрес. Позовава се на изтекла кратка погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Д.“ ЕООД не оспорва исковете.

Съдът, като съобрази събраните доказателства и становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи по предявените искове:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права, и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация по чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, вкл. че ищецът е собственик на процесния топлоснабден имот, посочен в исковата молба като апартамент, находящ се на ул.******, обема на реално доставената на ответника в този имот ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава.

Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

В тежест на ищеца с оглед възражението за давност е да установи, че са настъпили обстоятелства, обуславящи спиране, респ. прекъсване на погасителната давност за вземанията.

В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното 2 предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие.

Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.

В аспекта горните разяснения и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване, че за ответника е налице пасивна материална легитимация и именно той е задължен за съдебно предявените вземания.

В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени доказателства са приети документи, които анализирани в съвкупност обуславят извода, че ответникът притежава право на собственост върху апартамент на адрес: гр. ****** който по предходен документ за собственост представлява******, находящ се на ******, като имотът се намира в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ******, с площ на апартамента 145 кв.м.

На 21.09.2002 г. е било проведено общо събрание на етажните собственици от етажната собственост, находяща се на процесния адрес, на което е взето решение за сключване на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“.

Ответникът е бил едно от лицата, упълномощени от етажните собственици, да подпише договора с избраното дружество. Към протокола е приложен списък на самостоятелните обекти в сградата, както и на техните собственици, като е видно, че в сградата има общо 18 самостоятелни обекта. Имената на ответника фигурират срещу самостоятелен обект на ред ******, с аб. № ******, който имот е с кубатура 78 куб.м. имот с аб. № ******(процесният) е посочен на ******, като съответстващ също на ******, собственост на ******, с кубатура 295 куб.м.

Издадените от ищеца общи фактури са за апартамент на адрес: гр. ******.

От страна на третото лице помагач са представени протоколи за неосигурен достъп за отчет на уредите в самостоятелните обекти в сградата на адрес: гр. ******, като в същите е посочено, че след приключването на отоплителен сезон 2021 г. – 2022 г. достъп не е бил осигурен до *******, а за отоплителен сезон 2022 г. – 2023 г. – до ------. Представен е протокол за главен отчет за отказан достъп до уредите в ап. 2, с номер на инсталация ******* за сезон 2021 г. – 2021 г. Съгласно съставените от третото лице помагач изравнителни сметки за имот с инсталация *******, последният в сметката за сезон 2021 г. – 2022 г. е означен като ап. 2, а в сметката за следващия сезон – като ****.

Между страните се е развило исково производство за предходен период, в което ищецът е претендирал от ответника задължения за апартамент на същия адрес, посочен с аб. № ******, инсталация ******.

Ответникът е представил документи, издадени от С.О., съгласно които той не е подавал декларация ******, находящ се на адрес: гр. ******, да е негова собственост.

3

Установява се на следващо място, че имотът на ул. ****** е бил актуван с актове за държавна собственост, последният съставен през 1966 г., като в архивите на С.О, район „******“, не са открити актове съгласно които държавен ****** да е бил продаден на А. П. или С. П., като ******, на ****** не фигурира с такава идентификация в сградата на ул. „******.

По делото е прието заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж. Д. С., съгласно което в списъците за разпределение на кубатурата в процесния блок апартаментът фигурира с кубатура 344,359 куб.м., а заедно с общите части 373,47 куб.м. През процесния период в същия е имало 3 бр. отоплителни тела и щранг-лира в банята, не е имало узаконен водомер за отчитане на разхода за топла вода. Не е бил осигурен достъп за отчет на уредите в имота. Вещото лице е посочило, че аб. № е 345580, а номерът на инсталацията ******. Разходът за топлинна енергия за подгряване на вода е начисляван на нормативна база за един брой потребител, разходът за отопление на имот при условията на неосигурен достъп, а разходът за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация – на база пълния отопляем обем на имота. За процесния период вещото лице е посочило, че стойността на топлинната енергия за имота възлиза на сумата 7982,52 лева. Общият топломер е бил годно средство за отчитане разхода на топлинна енергия в сградата.

Въз основа на събраните в производството доказателства съдът приема, че по делото е установено, че ответникът е собственик на имот в процесната сграда в режим на етажна собственост с площ 145 кв.м, находящ се ******етаж (******), който в предходен документ за собственост е бил означен като а******. Следователно и за този имот, за който ответникът се е снабдил през 2019 г. с нотариален акт, между страните е възникнало договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия. По делото обаче ищецът, чиято беше тежестта да установи това по делото съгласно направеното оспорване и дадените му от съда с доклада по делото нарочни указания, не доказа идентичност на имота, собственост на ответника, с имота, в който е доставил процесното количество топлинна енергия (респ. е начислил същата при условията на неосигурен достъп), чието заплащане претендира в настоящото производство. В тази връзка следва да се посочи, че ангажираните от страна на ищеца доказателства са крайно разнопосочни и не обуславят извод у съдебния състав, че конкретно претендираната стойност на главницата за топлинна енергия е била начислена именно за имота, собственост на ответника. Дори да се пренебрегне фактът, че в предходно производство ищецът е претендирал заплащане на цената на ТЕ за същия имот, означен със същия абонатен номер, но с друг номер на инсталация, то е видно от документите, представени от третото лице помагач, че за отоплителен сезон 2021 г. – 2022 г. имотът на А. П. е означаван като апартамент 2 с номер на инсталация *******, а през следващия отоплителен сезон 2022 г. – 2023 г., като ********* със същия номер на инсталация. Ищецът не е ангажирал доказателства какви са причините за тези промени, съответно да се приеме, че е налице идентичност между имота, собственост на ответника по представения нотариален акт за собственост, с имота, за който е начислено процесното количество топлинна енергия.