Решение № 20980 от 19.12.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 20980 гр. С., 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА при участието на секретаря РУМЯНА П. С. като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВАМЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20231110140553 по описа за 2023 година Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

Образувано е по молба на Б. Г. С., действаща лично и в качеството си на законен представител на малолетното дете Р. Е. В., родена на 28.12.2020г. срещу Красимир Василев Георгиев с правна квалификация чл. 2, ал. 1, предл. 1 и 3, във вр. с чл. 3, т. 3 във вр. с чл. 5, ал. 1, във вр. с чл. 8, т. 1 от ЗЗДН. Молителката твърди, че с ответника живеели на семейни начала в периода месец март 2020г. до януари 2023г. в жилището му, находящо се в гр. С., ж.к. «Люлин» бл. 703, вх. Е, ет. 6, ап. 18. По време на връзката им се родило общото им дете Р. В.. Според молителката още от началото на съжителството им имало кавги, породени от поведението на ответника. В продължение на години молителката С. търпяла физическия и психически тормоз в името на детето им, защото вече била бременна. Неведнъж се е случвало същият да я удря с ръка или с предмети по главата, ръцете, корема и гърба. След раждането на детето им този тормоз продължил. Чест се случвало ответникът да я удря по различни поводи пред детето под предлог, че е направила нещо нередно. Когато първата молителка се разплаквала от болка и унижения ответникът започвал да й крещи и да я обижда: «парцал», и «Курва» и че не е добре с нервите. Многократно се е случвало ответникът да вземе детето в едната ръка и да удря в стената с юмрука на другата и да му повтаря "това е за майка ти", като при всеки опит на молителката да вземе детето от него той я удрял с каквото намерел под ръка и крещял, че ще вземе детето и никога няма да го види повече. През януари 2023г. молителката и детето отишли да живеят при нейните родители в гр. С., ж. к. «Толстой» № 63, вх. Б, ет. 6, ап. 24. Откакто напуснала общото жилище молителката С. се виждала с ответника по повод на детето, защото знаела, че то има нужда да общува и с двамата си родители. Детето било много стресирано от баща си и в момента, в който го видело започвала да се крие и бяга от него. Тази нейна реакция предизвиквала нови атаки от страна на ответника, обвинявайки я, че е настроила детето срещу него.

Конкретен повод за подаване на молбата за защита е среща между страните, проведена на 1

21.06.2023г. около 18.30ч. Молителката С. заедно с детето и кучето им порода «померан» излезли на разходка в посока «Северен парк». След като говорили и молителката му обяснила къде се намират ответникът пристигнал с автомобил. Казал, че трябва да поговорят насаме и двамата влезли в автомобила. Двете молителки и кучето седнали на задната седалка. След като молителката С. затворила вратата ответникът започнал да я обижда и да крещи: «Ти за коя се мислиш, ще ти взема детето и правата върху него, няма да го видиш никога повече., нарекъл я «мърша», «курва», «парцал». От крясъците детето се разплакало, но това не направило впечатление на ответника, а докато я обиждал изведнъж я ударил с ръка по лицето, хванала я за косата, издърпал я напред и ударил главата й в скоростния лост, като повторил ударите няколко пъти. Молителката се опитала да извика да спре , но той я хванал за гърлото и започнал да я души с едната ръка, а с другата да я удря по ръцете и краката, за да спре да се движи и съпротивлява. След като повторил няколко пъти, че ще й вземе детето и няма да го види повече я пуснал, а молителката С. от болка и уплаха се разплакала. С последни сили молителките излезли от колата, а ответникът ги подгонил като ритал и удрял молителката С. по улицата, а тя се опитвала да стигне до дома на родителите си, където живее. Няколко дни след това била много разстроена, страдала от безсъние, изпитвала силен страх за себе си и за детето. На 25.06.2023г. молителката С. с помощта на близки отишла до Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ «Александровска» ЕАД на преглед от лекар. Във връзка с извършения преглед й е издадено съдебномедицинско удостоверение, което прилага към сезиращата молба. Излага подробни твърдения, че ответникът й многократно я е подлагал на физическо и психическо насилие над нея, почти винаги в присъствие и пред детето им Р... Сочи, че след посочения акт на домашно насилие от 25.06.2023г. изпитва постоянен страх за живота си. Моли съда да наложи мерки за защита по ЗЗДН за себе си и за детето.

Ответникът Е. В. оспорва твърденията на молителката С.. Твърди, че на посочената дата – 21.06.2023г страните са прекарали заедно в парка на разходка с детето и кучето.

Виждали са се и не следващите дни, заедно са водили детето на лекари молителката не е била притеснена или стресирана да прекарва време с него. Излага твърдения, че постоянните молби и жалби, които пуска срещу него молителкята С. са също форма на тормоз от нейна страна, н от ой не е сезирал компетентните органи.

Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за установено следното:

С оглед липсата на спор съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че молителката Б. Г. С. и ответникът Е. И. В. имат общо дете – Р. Е. В., родена на 28.12.2020г., която е вторият молител в настоящото производство. .

В молбата си от 21.07.2023г. молителката Б. Г. С. подробно описва акта на домашно насилие, извършен от ответника В. срещу нея в присъствието на малолетното им дете Р. В. на 21.06.2023г. В молбата се твърди, че двете били на разхода в посока „Северен парк” заедно с кучето им порода „Померан” . След като говорили и молителката му обяснила къде се намират ответникът пристигнал с автомобил. Казал, че трябва да поговорят насаме и двамата влезли в автомобила. Двете молителки и кучето седнали на задната седалка. След като молителката С. затворила вратата ответникът започнал да я обижда и да крещи: «Ти за коя се мислиш, ще ти взема детето и правата върху него, няма да го видиш никога повече., нарекъл я «мърша», «курва», «парцал». От крясъците детето се разплакало, но това не направило впечатление на ответника, а докато я обиждал изведнъж я ударил с ръка по лицето, хванала я за косата, издърпал я напред и ударил главата й в скоростния лост на автомобила, като повторил ударите няколко пъти. Молителката се опитала да извика да спре, но той я хванал за гърлото и започнал да я души с едната ръка, а с другата да я удря по ръцете и краката , за да спре да се движи. След като повторил няколко пъти, че ще й вземе детето и няма да го види повече я пуснал, а молителката С. от болка и уплаха се разплакала.

С последни сили молителките излезли от колата, а ответникът ги подгонил по улицата бутайки и удряйки молителката С., а я се опитвала да стигне до дома на родителите си, където живее.

2

Видно от представеното по делото съдебно-медицинско удостоверение № 286/2023г. от 25.06.2023г., издадено от Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „Александровска” ЕАД при прегледа на молителката са установени следните наранявания: по предно вътрешната повърхност на дясната мишница има петно от кръвонясядане; на дясното бедро в средата има три групи окръглени ограничени мораво кафеникави кръвонасядания, разположени едно под друго диаметър около 1 см. , по предната повърхност на същото бедро в долната му част също има три групирани кръвонасядания, разположени една под друга. По предната повърхностни предно странична такава на лявата подбедрица по цялото й протежение има най – малко 13 пръснати окръглени моравокафяви кръвонасядания с размери 1/1 до 3/2. По предната и предно вътрешната повърхност на дясната подбедрица в горната й трета има обширно моравокафеникаво кръвонасядане с размери около 7/6 см. Изброените увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по време и начин, както съобщава пострадалата и са причинила на пострадалата временно разстройство на здравето неопасно за живота, като е изпитвала болка и страдание.

За целите на настоящото производство е извършено проучване от социални работници от ДСП Люлин. По делото е представен техен доклад, след среща и разговор с бащата, в който той се е представил като загрижен и отговорен родител. Пред социалните работници ответникът е разказал, че обича да прекарва време с детето си Р., но майката е конфликтна личност и не му позволявала, понякога му блокирала телефона за отглеждането на детето може да разчита на своята майка. В неговия дом са създадени подходящи условия за отглеждане на детето.

По делото е представен и социален доклад от ДСП Сердика, изготвен на 04.10.2023г. след среща с двете молителки. Майката сподели, че още по време на съвместното им съжителство с ответника е имало моменти, в които е оказвал насилие над нея и детето.

Майката споделя, че бащата често употребява алкохол, ПАВ и играе хазарт. След раздялата им бащата е контактувал с детето без майката да създава проблем за това. След това малолетната Р. започнала да показва по-разкрепостено поведение, показвала признаци на нервност, изпадала в кризи. По информация на майката насилието над детето се състояло в заплашване, гледане на „порно” клипове в присъствие на детето и непристойно държане спрямо нея. Детето е насочено към ползване на социална услуга „Работа с психолог”.

Според доклада на социалните работници от фондация „Конкордия” детето е неспокойно и емоционално нестабилно. По време на сесиите детето е показало привързаност към майката.

Не говорело и имало дефицити в развитието, които е възможно да се дължат и на преживян стрес.

По делото е назначена съдебно-психологична експертиза на малолетната молителка Р. В.. Приетото съдебно заключение, което съдът напълно кредитира се установява, че детето Р. е жертва или свидетел на насилие от страна на своя баща. След извършеното изследване вещото лице е достигнало до извода, че детето Р. В. преживява на поведенческо и телесно ниво негативни признаци, характерни за деца, свидетели и жертва на насилие. В контекста на горното и като намира констатациите на вещото лице за компетентно и обективно изготвени, съдът изцяло ги кредитира.

С показанията на свидетеля Г. Р. А., познат на страните от квартала, се установява, че на 21.06.2023г. вечерта пред 24 поликлиника страните били заедно. Майката вървяла с детето, а бащата вървял с тях и дърпал и бутал майката, а детето и кучето вървели отстрани. Съдът кредитира показанията на свидетеля А. като резултата на лични възприятия, а и същият не е свързан емоционално със страните и не е заинтересован от изхода на делото.

По делото е разпитана съседка на молителката – К. Б., чийто показания съдът напълно кредитира. Свидетелката разказва, че познава молителката от дете. В кР. на месец юни я видяла във входа на блока, била много разстроена им имала синини в областта на врата. Разказала й , че предния ден имали конфликт с Е. и той започнал да я души пред детето. Молителката показала на свидетелката и синини по ръката.

3

По делото е разпитана като свидетел майката на ответника Капка В.. Съдът намира, че нейните показания са ирелевантни за предмета на делото. Същата не е била свидетел на описаните от молителката актове на насилие, а разказва обстоятелства относно родителския капацитет на сина си. Същият може да притежава такъв, възможно е да прекарва пълноценно време с детето си и едновременно с това да осъществява актове на насилие по отношение на неговата майка.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Молбата, инициирала производството пред настоящия състав е подадена от лица, които твърдят, че са пострадали от домашно насилие, извършени от лице в хипотезата на чл.

3, т.3 ЗЗДН и в рамките на преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН.

Искането надлежно ангажира компетентността на сезирания съд, с оглед разпоредбата на чл. 7 ЗЗДН и удовлетворява изискванията за редовност и срочност на същата по смисъла на чл. 9 и чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН. Представена е изискуемата декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.