Решение № 111 от 19.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Пловдив, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветан Ил. Цветков

Членове:

Петко Ив. Минев

Веселина Т. Семкова при участието на секретаря Даниела Пл. Дойчева в присъствието на прокурора Галин П. Гавраилов като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255300600261 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С Присъда № 186 от 24.10.2024г. по НОХД № 5404/2023г. РС – Пловдив, 12 н.с., е признал подсъдимите В. П. Д. и Б. П. Д. за виновни в извършване на престъпление по чл. 294, ал. 1 вр. чл. 20, ал 2 вр. ал. 1 от НК и е осъдил всеки от тях на по 3 години лишаване от свобода при първоначален общ режим. ПРС е приспаднал по реда на чл. 59 от НК периода на задържането на двамата подсъдими от наказанието лишаване от свобода, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

ПРС се е произнесъл по веществените доказателства, като е постановил л. а. „Мерцедес Е 250 Д“ с ДК № ***** да се върне на собственика му, а приложените цифрови носители да останат по делото.

Съдът е присъдил в тежест на подсъдимите В. П. Д. и Б. П. Д. направените по делото разноски в размер на по 3253,30 лв. за всеки от двамата.

Присъдата е обжалвана от подсъдимите В. П. Д. и Б. П. Д. чрез защитника им – адв. С. З.. Твърди се, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна в частта за наложеното наказание на двамата подсъдими.

Твърди се че наложеното на всеки от подсъдимите наказание 3г. лишаване от свобода е силно завишено, явно несправедливо и същото не е съобразено с 1 наличните множество смекчаващи отговорността обстоятелства. Иска се изменение на присъдата и намаляване на размера на наложените на подсъдимите В. П. Д. и Б. П. Д. наказания лишаване от свобода до размера на фактическия им арест до момента.

Срещу присъдата е депозиран протест и допълнително изложение към същия от РП – Пловдив. Иска се изменение на присъдата и увеличаване на наложените на подсъдимите В. П. Д. и Б. П. Д. наказания лишаване от свобода от 3 години до максималния предвиден в закона размер от 5 години.

Развиват се доводи за висока степен на обществена опасност на деянието и дейците, както и за липсата на множество смекчаващи отговорността обстоятелства. Според прокурора целите на наказанието спрямо двамата подсъдими не биха се постигнали с по-нисък от искания размер на наказанието лишаване от свобода.

В съдебно заседание, подсъдимите В. П. Д. и Б. П. Д. се явяват и поддържат жалбата, а защитникът им – адв. С. З. заявява, че поддържа искането за изменение на присъдата и намаляване на наложените наказания на двамата подсъдими. Изтъква се оказаното съдействие, съжалението за стореното от двамата, младата им възраст, чистото им съдебно минало и трудовата ангажираност. С тези аргументи се иска намаляване на наказанията на двамата подсъдими. Защитникът на подсъдимите твърди, че неоснователно ПРС е отказал да допусне съкратено съдебно следствие по реда на глава 27 от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК и се иска приложение на редукцията на наказанията по реда на чл. 58а от НК от въззивната инстанция.

Двамата подсъдими изразяват съжаление за стореното, а в последната си дума всеки от тях иска намаляване на наложеното му наказание.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив поддържа протеста и иска наложените на подсъдимите наказания да бъдат увеличени до максимално предвидения в закона размер от 5 години. Изтъкват се множество отегчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства, с които прокурорът мотивира искането си за увеличаване на наказанията на всеки от двамата.

Прокурорът счита, че жалбите на подсъдимитe са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Изразява се становище, че обвинението спрямо всеки от подсъдимите са доказано.

Въззивният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Б. П. Д. е роден на ***, живущ в с. ц., обл. Пловдив, б., български гражданин, със средно образование, общ работник на частни начала, неженен, неосъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият В. П. Д. е роден на ***, живущ в с. ц., обл. Пловдив, б., 2 български гражданин, със средно образование, автомонтьор на частни начала, неженен, неосъждан, с ЕГН: **********.

Към инкриминираната дата подсъдимите Б. П. Д. и В. П. Д. – братя близнаци, свидетелят Р.И.Б. и покойният Д.Н.М. се познавали от повече от 5 години, тъй като били от едно село – с. ц., където братята живеели в дома на родителите си, а Р.И.Б. от края на 2022 година работел в Германия в сферата на строителството. Свид. Р.Б. бил в приятелски отношения с подс. Б. и В. Д.и, докато с Д.М. били познати, които понякога са излизали заедно, нямали са проблеми помежду си, но през последните две години не са имали контакт, тъй като Б. през първата година живеел в град Пловдив, а през втората – в Германия.

След обяд на 10.07.2023 година свид. Р.Б. кацнал от Германия на летището в гр. София, от където го взел с колата свид. С.С.Д. и двамата се прибрали в с. ц..

Към 21:30 часа на 20.07.2023 година в парка на село ц. се събрала компания от няколко души, сред която били свид. Р.Б. и подс. Б. Д., който отишъл до там с автомобила на баща си – „Мерцедес Е 250“ с рег. № *****.

Свид. Р.Б. и подс. Б. Д. стояли на събирането около час, когато към групата се присъединили и други общи познати. Свид. Р.Б. научил от един от тях, че без причина, докато го е нямало, Д.М. е говорил лоши думи за него, като го е наричал „тая дълга мастия“ и „тоя боклук“. Това афектирало свид. Р.Б. и той накарал подс. Б. Д., който е по-близък с Д.М., да му пише те двамата да се видят. Той му обяснил, че само ще разговаря с Д.М.. Подс. Б. Д. писал на М. чрез интернет приложение на мобилния си телефон. Д.М. му отговорил, че си е вкъщи и до 5 минути и подс. Б. Д. може да мине да го вземе. Подс. Б. Д. и свид. Р.Б. се качили в мерцедеса на първия и тръгнали към дома на М., без да казват на останалите от групата къде отиват. Преди да стигнат дома му, свид.

Б. слязъл от автомобила и изчакал в уличката, а малко след това подс. Б. Д., придружаван от Д.М., който седял на предната дясна седалка до шофьора, отишли при него.

През отворения прозорец свид. Б. попитал М. защо е говорил по негов адрес и го е псувал, на което той му отвърнал, че няма да отговори. Свид. Б. отворил вратата, а М. слязъл от автомобила. Свид. Б. отново го попитал каква е причината, какво му е направил, но М. му казал, че не е длъжен и не желае да разговаря с него и да отговори на въпроса му. Това ядосало свид. Б. и той бутнал М. с ръце в гърдите, който също направил опит да блъсне нападателя си.

Тогава свид. Б. започнал да удря в торса М. (в областта на корема и гърдите) и го блъснал в електрически стълб и в близко дърво; М. паднал на земята и го помолил да спре, защото го е ударил много лошо, а свид. Б. отново му нанесъл удари, след което преустановил побоя. Всичко това се случило на около метър от лекия автомобил на подс. Б. Д., който имал видимост към случващото се.

3

След като преустановил побоя, свид. Б. се качил обратно в автомобила при подс. Б. Д. и двамата тръгнали с мерцедеса към центъра на селото, а през това време Д.М. се опитал да се изправи. Преди да стигнат главната улица свид. Б. накарал подс. Б. Д. да спре колата, върнал се пеш и на няколко метра от мястото на инцидента видял безжизненото тяло на М. с отворени очи.

Неколкократно му проверил пулса и не установил признаци на живот. Свид. Б. се върнал в автомобила на подс. Б. Д. и му казал, че нещо не е наред и че М. вероятно е починал. Подс. Б. Д. излязъл с колата на главната улица и с десни завои през най-близките кръстовища отишъл отново на улицата, на която лежи Д.М. и го осветил с фаровете. Двамата слезли от автомобила и се приближили до тялото му. Подс. Б. Д. също проверил пулса на пребития, но и той не установил жизнени показатели. Тогава свид. Б. взел мобилния телефон на М. и заедно с подс. Б. Д. се качили обратно в колата, управлявана от последния и потеглили в неизвестна посока. По пътя свид. Б. счупил телефона на М.. След няколко минути двамата се спрели до стопанска постройка в близост до селото, където свид. Б. изхвърлил в храсти до близък канал счупения телефон на М. със сим карта в него и личната му карта, намираща се в калъфа на телефона. След това свид. Б. предложил на подс. Б. Д. пак да отидат да видят Д.М. и двамата се отправили отново към улицата, на която лежало тялото на М..

По същото време свидетелят А.Е.Г. бил в центъра на селото заедно с още едно момче и две момичета. Около 23:23 часа същата вечер подс. Б. Д. потърсил чрез интернет приложение на телефона си свид. А.Г., попитал го как е и му казал да отиде към улицата на Г., за да се видят. Свид. Г. се съгласил, но не тръгнал веднага. След малко подс. Б. Д. пак го потърсил по телефона на едно от момичетата с него и му казал да идва бързо. Свид. Г. тичайки, подминал къщата на Г. завил в улицата, на която се намирал домът на М., и застанал на 2-3 метра от ъгъла. Няколко минути по-късно откъм дома на пострадалия от побоя към свид. Г. дошъл с колата си подс. Б. Д.. През отворения прозорец свид. А.Г. забелязал, че до подсъдимия седи човек, но не видял лицето му и не го познал. Подс. Б. Д. попитал свид. Г. дали е срещнал някого при идването си. Той му отговорил отрицателно. Подс. Б. Д. казал на свид. Г. да наблюдава да не дойде някой. След това подс. Б. Д. изгасил фаровете на мерцедеса и завил към мястото, на което се намирало тялото на безжизнения Д.М.. Той спрял със задната страна на автомобила към него, отварил багажника и двамата с подс. Б. натоварили тялото на М. вътре. След това двамата се качили обратно в автомобила. Подс. Б. Д. казал на свид. А.Г. да изчезва и той тръгнал обратно към познатите си в центъра на селото. Подс.

Б. Д. и свид. Б. тръгнали с автомобила извън с. ц. към местността „***“.

Докато пътували, свид. Б. дал телефона си на подс. Б. Д., защото подсъдимият нямал импулси в своя, за да потърси своя брат близнак – подс. В.

Д., за да отиде при тях и да донесе три лопати. Подс. Б. Д. изпълнил искането на свид. Б., без да обясни на брат си за какво са му лопатите. Той обяснил на брат си къде да дойде. Подс. Б. Д. и свид. Б. спрели с автомобила на черен път 4 на около един километър източно от последните постройки на село ц..

Там дошъл и подс. В. Д. с лекия си автомобил „Рено Клио“, в който носил две лопати и една мотика. След като видял брат си и свид. Б. с автомобила, подс. В. Д. ги попитал какво става. Тогава подс. Б. Д. отворил багажника и брат му видял безжизненото тяло на Д.М.. Първоначално той не разпознал тялото, уплашил се, опитал се да затвори багажника и попитал кой е това. Тогава свид. Б. му казал, че това е „***“ и признал, че той го е направил.

Подс. В. Д. също проверил пулса на починалия. След това свид. Б. взел двете лопати и мотиката и двамата с подс. Б. Д. започнали да копаят импровизиран гроб на около 50 метра южно от автомобила. Тъй като почвата била твърда, свид. Б. накарал подс. В. Д. да се върне до дома си и да вземе кирка.

Последният тръгнал с л. а. „Рено“ и взел кирка от дома си. През това време свид. Б. и подс. Б. Д. извадили трупа на починалия от багажника на мерцедеса и го пренесли до мястото, на което копаели гроба му. След като се върнал, подс. В. Д. дал кирката на свид. Б. и застанал встрани да гледа да не мине някой. След като приключили с копаенето, свид. Б. и подс. Б. Д. поставили тялото на Д.М. в импровизирания гроб и свид. Б. го заровил. През това време подс. В. Д. казал на свид. Б. да се махат по-бързо. Тримата установили, че гробът е много плитък и може да се размирише и има опасност тялото да бъде изровено от животни. Тогава тримата с колата на подс. Б. Д. отишли до сметището – на около километър от гроба, натоварили строителни отпадъци в багажника, върнали се и ги поставили върху заровеното тяло на починалия.