Решение № 13160 от 02.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13160 гр. С., 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20251110125399 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от "ТС" ЕАДрещу Р. С.

В..

В исковата молба се твърди, че Р. С. В. била потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ и приложимите през процесния период общи условия на ищцовото дружество в качеството си на собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. С., общ. "В", ж. к. "З Б-*" бл. *, вх. *, ап. **, аб. № 194516, в периода от м. май 2021 г. до м. април 2023 г., поради което за нея били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "ТС" ЕАД на потребители в гр. С., съгласно които бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече от публикуването на издаваните от дружеството фактури на неговата интернет страница. Ответникът ползвал доставената от ищеца топлинна енергия до процесния топлоснабден имот, но не заплатил цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с "ТС" ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота, ползван от ответника, били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени 1 по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Поради незаплащането на дължимите вземания от ответницата, ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение, като така била издадена на 03.01.2025 г. по 75250/2024 г. по описа на СРС, 47-ми състав. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което наложило предявяването на настоящите установителни искове по реда на чл. 422 ГПК.

Отправено е искане да бъде постановено решение, с което да бъдат уважени изцяло исковите претенции за установяване дължимостта на вземания за потребена топлинна енергия. Претендират се направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника Р. С. В. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на страната е назначен особен представител, като съдебните книжа са връчени на същия на 05.11.2025 г. Отговор на исковата молба обаче не е подаден в законоустановения едномесечен срок.

Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Предмет на делото са кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.

86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът Р. С. В. дължи на ищеца "ТС" ЕАД следните суми: 1/ 1185,17 лева (605,97 евро), представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м. май 2021 г. до м. април 2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане; 2/ 268,87 лева (137,47 евро), представляваща лихва за забава, начислена за периода от 15.09.2022 г. до 11.12.2024 г. върху претендираната цена за доставена топлинна енергия; 3/ 26,75 лева (13,68 евро), представляваща цена на услугата „дялово разпределение“ за периода от м. ноември 2021 г. до м. април 2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане; 4/ и 7,48 лева (3,82 евро), представляваща лихва за забава, начислена за периода от 15.01.2022 г. до 11.12.2024 г. върху претендираната цена за услугата „дялово разпределение“, за които на 03.01.2025 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 75250/2024 г. по описа на СРС, 47-ми състав.

По делото е представена Заповед № А-0-08-1754/19.06.1979 г. на Изпълнителен комитет на Столичен общински народен съвет /л. 75/, по силата на която поради отчуждаване на собствен имот е определено обезщетение на Д.Н. В. и за нуждите на дъщеря Р. С. В., а именно – апартамент № ** на XII – XIII етаж от блок *-ми в "З Б*", вх. *. Посочената родствена връзка между Д.Н. В., починала на 28.06.1997 г., и Р. С.

В. се установява от удостоверение за съпруг/а и родствени връзки от 12.02.2026 г. /л.

82/, съгласно което лицето С.Л.В., починало на 19.10.2005 г., е баща на Р. С. В., като същата е неомъжена и няма други роднини по права линия, нито братя и сестри.

Същото се установява и от удостоверение за наследници на Д.Н. В. от 16.03.2022 г. /л.

16/ и справка за починало лице от 11.04.2008 г. за С.Л.В. /л. 17/.

Съгласно списък на живущите от процесния блок /л. 22 – 23/ и молбадекларация за откриване на партида при ищцовото дружество, подадена от С.Л.В. на 17.09.1997 г., същият е обитавал етаж първи от мезонет, представляващ апартамент № 2

** на XII-ти и XIII-ти етаж от блок *-ми в "З Б-*", вх. А, а дъщеря му Р. С. В. – етаж втори от този имот.

Съгласно декларация по чл. 14 ЗМДТ от 03.06.2009 г. /л. 13 и сл./ Р. С. В. е декларирала пред съответните данъчни служби процесния недвижим имот, находящ се в гр. С., общ. "В", ж. к. "З Б-*", бл. *, вх. *, ап. **, като своя собственост.

От протокол от общо събрание на етажните собственици, проведено на 27.09.2001 г., се удостоверява, че етажната собственост на бл. *, вх. *, в ж. к. "З Б-*" е взела решение да сключи договор за топлинно счетоводство с "ТС" ЕООД. Такъв договор е сключен на 11.10.2001 г. /вж. л. 25 и сл./.

Представен е договор от 03.06.2020 г. между "ТС" ЕАД и "ТС" ЕООД /л. 36 и сл./, съгласно който ищцовото дружество като възложител е възложило на третото лице-помагач, в качеството му на изпълнител, извършването на услугата „дялово разпределение“ на топлинна енергия между клиенти в сгради в режим на етажна собственост срещу заплащане въз основа на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях.

Съгласно представените от третото лице-помагач документи /л. 88 - 89/ именно "ТС" ЕООД е извършвало дяловото разпределение на топлинната енергия, потребена в процесната сграда през исковия период. Видно от така изготвените документи, през отоплителен сезон м. май 2021 г. – м. април 2022 г. общата дължима сума за потребена топлинна енергия в процесния имот е в размер на 607,51 лева с ДДС, а за сезон м. май 2022 г. – м. април 2023 г. – 666,19 лева с ДДС. Горното се установява и от издадените за процесния период фактури /вж. л. 30 и сл./.

От правна страна:

За уважаването на иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативните предпоставки на предявената претенция, а именно наличието на валидно възникнали договорни отношения между ищеца и ответника за доставка на топлинна енергия до процесния имот през исковия период; наличието на валидно възникнали договорни правоотношения между ищеца и третото лице-помагач с предмет извършването на услугата „дялово разпределение“ на топлинната енергия, доставяна в процесния имот през исковия период; настъпването на изискуемостта на процесните вземания за главници и лихви; наличието на обстоятелства, довели до спиране/прекъсване на погасителната давност за процесните вземания; всички факти, на които основава своите искания или възражения.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в Закона за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки 3 съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В този смисъл са и разрешенията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.

140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

С оглед посочената законова разпоредба, за да се приеме, че ответникът е бил потребител на топлинна енергия през исковия период, е необходимо "ТС" ЕАД да докаже в условията на пълно и главно доказване, че същият е бил собственик или вещен ползвател на процесния имот в този период.

По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че ответникът се е разпоредил с правото си на собственост върху процесния преди исковия период, нито е установен отказ от наследство от негова страна, вследствие на който да се заключи, че той не е собственик на имота. Следователно, съобразно действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, Р. С. В. се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди в процесния имот, тъй като е придобила собствеността върху него в качеството си на наследник на Д.Н. В. и С.Л.В..

Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично известни общи условия, утвърдени от КЕВР, които влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ. Доколкото по делото няма твърдения, нито данни ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал.

3 ЗЕ, следва да се заключи, че приетите от "ТС" ЕАД и одобрени от комисията общи условия за процесния период са влезли в сила 30 дни след първото им публикуване и са обвързващи за него. Следователно, доказано е принципното съществуване на облигационно правоотношение между страните. То произтича от съществуващ валиден договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди през процесния период, а на основание чл. 155 ЗЕ ответникът като потребител на топлинна енергия дължи заплащане цената на отдадената за собствения недвижим имот такава.