Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3415 от 28.02.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 29518/2024
Вид
Решение № 3415
Подписан
28.02.2025
Състав
АЛЕКСАНДЪР ВЕЛИНОВ АНГЕЛОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3415 гр. ., 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110129518 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ от „.“ АД срещу .. АД за сумата от 793,13 лева, представляваща част от регресно вземане в общ размер 1305,48 лева във връзка с изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяването на иска – 21.05.2024г., както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 83,02 лв., представляваща част от 136,64 лева обезщетение за забавено плащане за периода от 15.08.2023 г. до 20.05.2024 г.

Ищецът твърди, че на 11.04.2023г. в гр. ., е реализирано ПТП, при което водачът на автомобил „.“ с рег.№ ., чиято . е застрахована при ответника, е причинил противоправно и виновно щети на автомобил „.“ с рег.№ ., по отношение на който с ищеца е сключена имуществена застраховка. Ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер 2565,98 лева и е направил ликвидационни разноски в размер 15 лева. Твърди, че е изпратил регресна покана до ответника за заплащане на общата сума, като същият е извършил само частично плащане в размер 1275,50 лева, съответно счита, че се дължи и останалата сума.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който не оспорва наличието на твърдените застрахователни договори, настъпването на произшествието и плащането на обезщетение от страна на ищеца. Оспорва размера на вредите, като излага доводи, че стойността на същите е по-ниска, съответно с извършеното плащане изцяло е изпълнил задължението си.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна 1 страна:

По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да докаже, че в срока на застрахователното покритие на договор за имуществено застраховане вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска; заявения от него механизъм на настъпване на ПТП и причинната връзка с процесните вреди, както и размера на действителните вреди. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага, като оборването на презумпцията е в тежест на ответника.

Между страните не е спорно и се установява от представената по делото застрахователна полица № . за застраховка „.“, сключена между ищеца и М.Д.

Д. със срок на застрахователно покритие от 00:00 ч. на 23.03.2023 г. до 23:59 ч. на 22.03.2024 г., че ищецът се е задължил да покрие щетите, нанесени върху застрахования автомобил „.“ № . в резултат на събития, представляващи покрити рискове съгласно приложените общи условия. От представените по делото застрахователна полица и отчети за плащания по договори за каско за 2023 г. в полза на „.“ АД се установява, че покритието по имуществена застраховка „.“ на процесния автомобил „.“ е влязло в сила, тъй като се е сбъднало условието за това, а именно – заплащане на първата премия по договора. От приложените отчети се установява, че всички премии по застрахователния договор са били платени, като не се установява договорът да е бил прекратен към датата на процесното ПТП.

Страните не спорят относно наличието на валидно сключена застраховка „.” с ответното дружество за л.а. „.“, рег. № . със срок на действие, обхващащ датата на настъпване на пътно – транспортното произшествие – 11.04.2023 г. Това обстоятелство се установява и от приложената по делото справка за активна застраховка „.“ от ..

По делото също така не е налице спор относно механизма на настъпването на процесното ПТП, а именно, че на 11.04.2023г. в гр. ., на кръстовището на бул. „.“ и бул. „.“ водачът на автомобил „.“ с рег.№ . навлизайки в съседна дясна лента, без да се убеди, че тя е празна, е ударил попътно движещия се автомобил „.“ с рег.№ ., като в резултат на удара са причинени щети на последния.

Посоченият механизъм на ПТП се потвърждава от заключението по САТЕ, което съдът намира, че следва изцяло да бъде кредитирано, доколкото е достатъчно мотивирано и не се разколебава от други доказателства, както и от 2 приложеното към делото копие от двустранен констативен протокол за ПТП, в който е налице изявление и подпис и на двамата водачи. Вещото лице е посочило също така, че всички увреждания по товарен автомобил „.”, с peг. № ., отразени в описа на застрахователя и протокола за ПТП, се намират в пряка причинно - следствена връзка с описаното произшествие.

При така установения механизъм на ПТП, съдът намира, че поведението на водача на лек автомобил „.“ с рег.№ . е противоправно, тъй като е в нарушение на чл. чл. 25, ал. 1 ЗДвП, който предвижда, че водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, включително да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея (чл. 25, ал. 2 ЗДвП). С оглед на това следва да се приеме, че вина за настъпване на произшествието има този водач.

Не е спорно по делото и се установява от приетите ликвидационен акт № . г., фактура от 16.06.2023 г. и платежно нареждане в полза на „..“ ООД, че ищецът е заплатил разходите на пострадалия за ремонта на т.а. „.“ с рег.№ . след процесното произшествие в размер на 2565,98 лв.

Спорен по делото се явява действителният размер на причинените вреди по товарен автомобил „.“ с рег.№ ., които подлежат на възстановяване от страна на застрахователя на гражданската отговорност на виновния водач.

От заключението по приетата съдебно-автотехническа експертиза се изяснява, че стойността, необходима за възстановяване на т.а. „.”, с peг. № ., изчислена по средни пазарни цени към момента на произшествието е 2053,63 лева. Съдът намира, че именно тази стойност следва да бъде взета предвид, доколкото съгласно трайната практика на съдилищата при имуществените застраховки стойността на дължимото застрахователно обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от три години и е бил ремонтиран в официален сервиз на марката, дължимата застрахователна сума е тази, по която е бил отремонтиран автомобилът в официалния сервиз и която е отразена в издадените от него във връзка с ремонта фактури. При липса на посочените две условия, т. е., ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди повече от три години или поправката е извършена не в официален сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, т.е., изхожда се от възстановителната стойност на имуществото.

В настоящия случай е видно, че увреденият лек автомобил марка „.“, с 3 p e г. № ., е ремонтиран в официалния фирмен сервиз на марката .. От представените по делото писмени доказателства и заключението на САТЕ се установява, че той е с година на производство – 2012 и е бил в експлоатация над 10 години към датата на произшествието. При липсата на доказателства, че има причина увреденият автомобил да се ремонтира в конкретен сервиз, ответникът не следва да отговаря за вредите в размер на по-високите цени, по които именно цени увреденият лек автомобил е бил ремонтиран в официалния фирмен сервиз. Съдът намира, че в случая релевантната възстановителна стойност съответства на изчислената от експерта по средни пазарни цени към момента на произшествието /2053,63 лева/, тъй като именно тя представлява обективен критерий за действително причинените вреди, доколкото по средни пазарни цени ще може да се извърши ремонт с поне средно качество.

По делото не е спорно, че претенцията на ищеца е била частично възстановена от ответника в качеството му на застраховател на гражданската отговорност на лицето, което виновно е причинило щетата на т.а. „.” с peг. № .– за 1275,50 лв.

Следователно искът следва да се уважи за разликата между дължимото и платеното от ответника, а именно за 778,13 лв., като бъдат прибавени и обичайните ликвидационни разноски в размер 15,00 лева, чийто размер се явява обективно обоснован, без да е необходимо да се доказва плащането им – общо 793,13 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска – 21.05.2024.

По отношение на претендираната лихва за забава съдът счита, че такава следва да се присъди от датата, посочена в исковата молба - 15.08.2023 г. до датата на завеждане на иска, т.е. до 20.05.2024 г. Въз основа на наличния входящ номер върху писмото на ищеца, с което на ответника са изпратени осем броя регресни покани и при липса на доказателства в различна насока, следва да се приеме, че поканата за процесната щета е получена на 14.07.2023 г., съответно към началния момент на претендирания период на забава е изтекъл срокът за плащане по чл. 413, ал. 3, т. 1 КЗ.

При този изход на спора право на разноски има само ищецът, на когото следва да бъде присъдена сумата 400 лева за платени държавна такса и депозит за вещо лице, както включваща и юрисконсултско възнаграждение в размер 50 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА .. АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ., ул.

„.“ . ДА ЗАПЛАТИ на „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.

., бул. „.“ № ., на основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 793,13 лева, представляваща част от вземане в общ размер 1305,48 лева, представляващо регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение, 4 ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска – 21.05.2024 г. до окончателното изплащане, сумата 83,02 лв. - мораторна лихва, дължима за периода 15.08.2023 г. - 20.05.2024 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 400 лева, представляваща разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5