Решение № 12 от 27.03.2023, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Смолян, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнА.есети февруари през две хиляди двА.есет и трета година в следния състав:

Председател: Любен Д. ХА.жииванов при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладв.аното от Любен Д. ХА.жииванов Търговско дело № 20225400900015 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр.чл. 498, ал. 3 във вр. чл. 86 ЗЗД.

Образувано е по искова молба на М. Д., А. Д., А. Д. и Д. Д. от с. С., първата като съпруга, останалите като деца, всички чрез адв.. В.Р., в която се твърди, че на 23.11.2019г., около 19ч. в с. С., обл. С., по платното за движение на ул. Х. А., били причинени множество черепно-мозъчни и гръдни увреждания, вследствие от които починал Ев. Сл. Д..

Твърди се в молбата, че на посочените дата и час водачът на лек автомобил марка Ф. Ул., рег. № ******** – С. В. управлявал автомобила си по платното за движение на ул. Х. А. в с. С., в посока от изток към запад. В това време на платното за движение на лекия автомобил се намирал пострадалият Е.Д.. Забелязвайки Д., водачът В. задействал спирачната система и предприел маневра с отклоняване на автомобила надясно, но настъпил удар между автомобила и пострадалия, в предната долна част, като лекият автомобил прегазил пострадалия.

При възникналото произшествие от удара и прегазването Д. получил: счупване на основата на черепа и на лицевия череп; счупване на горната челюст в областта на двата максиларни синуса, излив на кръв в двата горночелюстни синуса - хемосинус; счупване на дясна зигоматична кост в областта на корпуса и дъгата; счупване на носни кости; кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; навлизане на въздух в черепната кухина; контузия на гръдния кош и на белите дробове; счупване на осми гръден прешлен; счупване на гръдната кост; счупване на 2-ро и 3-то ребра в ляво;

1 хемопневмоторакс вляво; разкъсно-контузни рани по главата, кръвонасядане по лицето, около лявата очница.

Непосредствено след инцидента пострадалият бил транспортиран в МБАЛ Д-р Бр.Ш. – С. и бил приет в отделение ОАИЛ за интензивно лечение от 23.11.2019г. до 14.01.2020г.

Предприети били необходимите изследвания и съответното лечение, за което била издадена епикриза И.З. № 13953/14.01.20г. от ОАИЛ при МБАЛ С..

Въпреки положените усилия здравословното състояние на пострадалия не се подобрило, поради което бил транспортиран в УМБАЛ Св.Г. ЕА. гр.Пл., Клиника физикална и рехабилитационна медицина. Извършено било медикаментозно и рехабилитационно лечение за периода от 14.01.20г. до 21.01.20г. Пострадалият бил изписан от болницата с известно подобрение и била издадена епикриза И.З. №2628/33 от 21.01.2020г.

Независимо от положените усилия в лечебните заведения, Д. починал на 05.02.2020г.

Според заключението по съдебно-медицинската експертиза, смъртта на Д. се дължала на тежка двустранна хронична бронхопневмония от застоен тип, причинила остра дихателна и сърдечно съдова недостатъчност, които били в пряко причинно-следствена връзка с получените телесни увреждания и усложненията им, получени при ПТП на 23.11.2019г.

По повод настъпилото произшествие било образувано ДП № 480/2019г. на РУ – С., по което били извършени множество процесуалноследствени действия - огледи, следствен експеримент, разпити на свидетели, назначени били СМЕ и АТЕ.

Според заключението по назначената в досъдебното производство авто-техническа експертиза, скоростта на движение на лекия автомобил преди удара е била около 45 км/ч. и била технически несъобразена с конкретната пътно-климатична обстановка и дължината на видимост към пешеходец, намиращ се на платното за движение. При тази скорост водачът на автомобила реагирал на около 28.99м. преди мястото на удара, вместо на 35м., т.е реакцията на водача била несвоевременна. Или при скорост на движение от 45 км/ч., водачът нямал техническа възможност да избегне произшествието, чрез безопасно екстремно спиране.

Твърди се в молбата, че в резултат на произшествието и смъртта на Д. на съпругата и децата му били нанесени непоправими неимуществени вреди.

Търпените от тях душевни болки, психически страдания и емоционални травми не можело да бъдат възмездени. Семейството било единно, задружно, живеели в хармония и разбирателство и заедно се справяли с всички пречки и трудности. Били щастливи и много се обичали, но животът ги изправил пред най-тежко изпитание - да останат без спътник в живота и баща в най-важните и значими години за бъдещето на семейството.

Д. бил верен спътник в живота на съпругата си М.. Двамата имали близо петдесетгодишен брак. Били заедно в радост и мъка непрекъснато.

Покойният се грижел за нея, помагал й във всяко отношение и бил семейната 2 опора в съвместния им съюз. Бил грижовен, внимателен и любящ баща и спътник, който помагал в семейството и в грижите по отглеждането и възпитанието на родените им от брака деца, в т.ч. доколкото могъл помагал и на внуците си.

Твърди се в молбата, че при ищцата М. Д. се наблюдавало прогресивно влошаване на физическото и психическо състояние, изразено в много притеснение, тревожност, затруднено преглъщане, безсъние, повръщане, отслабване на килограми, страх, че умира, липса на сили и желание за всичко.

Липсвало и желание да продължи да живее. Единственият факт, който все още я държал бил трите й останали живи деца, тъй като междувременно след произшествието един от синовете й също изгубил живота си, вследствие нелечимо заболяване, което можело и да провокирано от загубата на баща му.

Въпреки че починалият бил пенсионер, полагал усилия да помага както на съпругата си, така и на децата си, ако не с финансова помощ, то със съвет и пример.

След смъртта на съпруга и бащата болката от загубата му не стихвала, напротив, засилвала се при всеки спомен, при всеки досег с негова вещ.

Претърпяната от ищците загуба била неописуема и невъзвратима. Те никога повече нямало да видят любимия мъж и баща. Нямало да споделят повече малките ежедневни радости. Нямало да бъдат заедно нито в обикновените житейски моменти, нито в най-значимите мигове, а семейните празници без него щели да бъдат безрадостни и пусти.

Ищците поддържат, че за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите следвало да е налице виновно и противоправно деяние на водач на застраховано моторно превозно средство, при което на трети лица да са нанесени вреди, в пряка и непосредствена последица от деянието.

Водачът на лекия автомобил, марка Ф. Ул., с peг. № *********, С. В., в момента на настъпване на ПТП управлявал лекия автомобил със скорост на движение от 45 км/ч, като нямал техническа възможност да избегне произшествието, чрез безопасно екстремно спиране. С описаните нарушения на правилата за движение причинил смъртта на Е.Д., поради което били налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.

45 от ЗЗД - виновно и противоправно деяние, пряка причинно-следствена връзка между извършеното деяние, настъпилото пътнотранспортното произшествие и смъртта на Д..

Към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие /23.11.2019г./, за лек автомобил, марка Ф. Ул., с peг. № *********, била налице застраховка Гражданска отговорност по Застрахователна полица № G****, със срок на покритие от 31.10.19г. до 30.10.20г. при ЗА. Арм. А., според която ответното дружество се задължило да обезпечи гражданската отговорност на водача на цитирания лек автомобил, за причинените от него вреди на трети лица при управлението на същия.

3

При спазване изискванията на чл. 380 от Кодекса за застраховането и във връзка с уреждане на задълженията на отговорния застраховател към пострадали лица, ищците заявили пред ответното дружество претенциите си с молба вх.№ Л-4834/19.08.2021г., за изплащане на обезщетение за понесените от тях неимуществени вреди. Към молбата били приложени необходимите доказателства, установяващи настъпването на пътнотранспортното произшествие и претърпените неимуществени вреди, както следва: констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 13715/17.12.2019г.; препис-извлечение от акт за смърт на Е. Д.; удостоверение за наследници на Е. Д.; съдебно-медицинска експертиза на труп № 6/2020 г.; протоколи за оглед от 23.11.2019г. и от 05.02.2020г.; протокол за следствен експеримент от 18.11.2020г.; електронна справка от базата данни на ИЦ на ГФ за срока на действието на застрахователна полица № G****, със срок на покритие от 31.10.2019г. до 30.10.20г. със застраховател ЗА. Арм. А.; удостоверения за наследници.

В отговор на заведената претенция, с писмо с изх.№Л6670/02.11.2021г. ответното дружество отказало да изплати обезщетение по заведената щета. Въпреки представените доказателства за настъпилото застрахователно събитие и дългия срок, през който ищците очаквали изплащане на дължимото по закон застрахователно обезщетение, към момента ответното дружество все още не било изпълнило задълженията си.

С оглед максимално установения от законодателя тримесечен срок /чл.

496 от КЗ/ за произнасяне по претенция за възникнало застрахователно събитие, ако застрахователят не плати в срок, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не било съгласно с размера на определеното обезщетение, законът предоставял на увреденото лице правната възможност да предяви пряк иск по съдебен ред, за изплащане на обезщетение за претърпените от него вреди. Тази възможност била предвидена в чл. 432, ал.

1 КЗ, след като били изпълнени изискванията на чл. 380 КЗ. Целта на законодателя била всяко такова лице в резултат на виновно причинено от водач на МПС пътно-транспортно произшествие да получи от застрахователя по задължителната застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите справедливо обезщетение, което да бъде равностоен еквивалент на всички претърпени щети.

Твърди се в молбата, че физическите и психически болки и страдания, не можели да бъдат измерими с пари, но пълното обезщетяване на всички неимуществените вреди изисквало същото да бъде относимо, както с болките и страданията, претърпени от пострадалия, така и с психическите травми и негативните последици в живота му. По силата на закона обезщетението следвало да представлява справедлив еквивалент на нанесените щети.

Законодателят определял минимален лимит на отговорност по смисъла на чл.

558, ал. 2 КЗ във вр. с чл. 492 КЗ от 10 000 000 лева към момента на възникване на застрахователното събитие, който лимит очертавал и рамката на паричната отговорност, в зависимост от тежестта на неимуществените 4 вреди.

Синхронизирането на българското законодателство с европейското и приемането на новия Кодекс за застраховането /в сила 01.01.2016г./ било съпроводено и с настъпващи промени относно размерите на застрахователните премии и тенденция към увеличаването им с оглед пълното компенсиране на вредите. Тази тенденция била необратима и тя оказвала влияние както при определяне на по-голям размер на обезщетенията присъждани от съдилищата, така и на увеличаване на размера им от самите застрахователни компании и отговорни организации. Рамката на справедливия размер на обезщетенията се определяла от новите законодателни промени, но така също от динамиката на икономическите процеси в страната и за да е А.екватно като размер, застрахователното обезщетение следвало да е съобразено с тях.

Актуалната практика на ВКС, ТР № 1/2016г. от 21.06.2018г. по т.д № 1/2016г. ОСНГТК на ВКС, допълнила и преразгледала общите критерии за правилно прилагане на принципа на справедливост, залегнал в чл. 52 от ЗЗД.

Претендираните суми били съобразени с интензитета и характера на претърпените от ищците душевни болки и страдания, както и с принципа на справедливост, установен в съдебната практика.

За ищците бил налице правният интерес да претендират по съдебен ред изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди, вследствие смъртта на Е. Д., пряко от застрахователя на виновния водач.

Молят съда да постанови решение, с което осъди ответното застрахователно дружество да заплати на: 1. М. Д. сумата от 200 000лв., обезщетение за претърпените от възникналото застрахователно събитие неимуществени вреди, болки и страдания, в резултат на загубата на нейния съпруг Е.Д., ведно със законната лихва считано от 02.11.2021г. /датата на отказа на ответника за изплащане на застрахователна претенция/, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 2. А. Е. Д. сумата от 120 000лв. обезщетение за претърпените от възникналото застрахователно събитие неимуществени вреди, болки и страдания, в резултат на загубата на неговия баща Е.Д., ведно със законната лихва считано от 02.11.2021г. /датата на отказа на ответника за изплащане на застрахователна претенция, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 3. А.