Решение № 122 от 05.11.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Велико Търново, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело № 20254001000162 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 38/ 31.03.2025 г. по т.д. № 157/ 2024 г. по описа на ОС – Плевен съдът е осъдил ЗД „Бул Инс” АД да заплати на И. В. И. сумата 35 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на ПТП на 30.08.2023 г. по вина на водача на лек автомобил с peг. № СВ 46**** Д. Д. Н.а, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.06.2024 г. до окончателното и изплащане, като е отхвърлил иска на И. за разликата над 35 000 лв. до претендираната сума 70 000 лв. и за законната лихва върху главницата за периода от 15.06.2024 г. до 18.06.2024 г.

Производството пред ВТАС е по депозирана въззивна жалба от И. В. И., който обжалва решението в частта, с която съдът е отхвърлил иска му за разликата над 35 000 лв. до 70 000 лв. Счита, че съдът неправилно е приел за основателно и доказано възражението на застрахователя за съпричиняване от него на вредоносния резултат чрез непоставяне на обезопасителен колан. Вещото лице по приетата съдебномедицинска експертиза не отговорило на въпроса какви инерционни сили са действали върху тялото на пострадалия и ефективен ли е коланът при конкретния механизъм на ПТП със завъртане и обръщане на автомобила и с оглед скоростта на движението му, при което по делото не било доказано съществуването на причинно-следствена връзка между поведението на ищеца и настъпилия вредоносен резултат. Съдът автоматично 1 приел, че ако пострадалият е бил с поставен колан, той би получил по-малко увреждания, без да обсъди заключението на вещото лице, че поставеният предпазен колан не изключва получаването на други по вид и равни по тежест увреждания. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната му част и исковата му претенция да бъде уважена в пълен размер. Процесуалният му представител претендира присъждането на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна ЗК „Бул Инс“ АД със становище за нейната неоснователност. Подадена е и насрещна въззивна жалба. С нея застрахователят обжалва решението в частта му, с която съдът е присъдил на ищеца обезщетение над 20 000 лв. до 35 000 лв. Счита, че обезщетение в размер на 20 000 лв. справедливо възмездява пострадалия за претърпените от него неимуществени вреди и при съобразяване обема на неговия принос за настъпването им. Моли решението да бъде отменено в тази част и искът на И. да бъде отхвърлен за разликата над 20 000 лв. до 35 000 лв. като неоснователен. Претендира разноски за производството.

Въззивната и насрещната жалби са процесуално допустими – подадени от легитимирани страни, в законовия срок, срещу подлежащ на обжалване акт, отговарят на изискванията на процесуалния закон по чл.261 ГПК за редовност. В изпълнение на задълженията си по чл.269 ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Не са допуснати и процесуални нарушения, с които законът свързва недопустимост на решението.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в рамките на въведените оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:

Фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от първоинстанционния съд въз основа на събраните по делото доказателства и страните не спорят формирания от съда извод за осъществяването на фактическия състав на чл.432, ал.1 КЗ, обуславящ отговорността на застрахователя за обезщетяване на причинените на пострадалото лице вреди. Застрахователят не е упражнил правото си да обжалва решението във връзка с така формирания извод, при което страните са преустановили спора по този материалноправен въпрос. Спорът пред въззивния съд е относно справедливия размер на обезщетението с оглед обема и степента на засягане на телесния интегритет на ищеца и относно основателността на наведеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат чрез нарушение на задълженията на пострадалия пътник по чл.137а ЗДвП.

Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД, при съобразяване претърпените болки и страдания, тяхната интензивност и продължителност, проведеното лечение, настъпилото възстановяване, наличието на трайни последици за здравето, засягането на личния, социалния и професионален 2 живот и други релеванти обстоятелства, съобразно указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС. За да определи справедливия размер на обезщетението, в настоящия казус съдът отчете следните фактори:

Към датата на увреждащия инцидент 30.08.2023 г. ищецът И. В. И. е бил на 43 г.

Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП – при абнормно прегъване на тялото в поясния отдел поради инерционно изместване на горната част на туловището напред – И. е получил клиновидно счупване в предно-горния сегмент на тялото на първи поясен прешлен. При изслушването му в съдебно заседание вещото лице обяснява, че непосредствено след ПТП е установена „съвсем лека фрактура“ на горната пластина, но година по-късно, при извършена на 18.07.2024 г. рентгенография, е получена информация за компресивна фрактура на тялото на прешлена и изгладена физиологична лордоза – изправяне на физиологичната извивка в поясния сегмент. Това според експерта е обяснимо с настъпило усложнение от първоначалната травма.

Излага, че при нарушената цялост на прешлена вследствие на ПТП счупването може да прогресира до сплескване на част от тялото му при неспазване на съответен лечебно-охранителен режим – обездвижване в поясния отдел на гръбначния стълб с лумбостат или поясен корсет за срок от около 6 месеца, ограничена двигателна активност и последваща рехабилитация в зависимост от конкретното състояние на пострадалия. Сочи, че спазването на такъв режим може да предотврати настъпването на наблюдаваното при пострадалия усложнение. По делото не са ангажирани никакви доказателства за провеждано от ищеца лечение във връзка с травмата, за посещения на лекар /ортопед-травматолог, хирург, специалист по физикална и рехабилитационна медицина/. Такива данни не се съдържат и в показанията на св. Д. Н.а – фактическа съжителка на ищеца и виновен за ПТП водач. Самата Н.а също пострадала от ПТП – в констативния протокола за ПТП е отразено получено от нея спукване на четвърти лумбален прешлен. Единствения преглед на ищеца е година след инцидента – на 18.07.2024 г., след отправената до застрахователя на 18.06.2024 г. извънсъдебна претенция за обезщетение и три месеца преди завеждане на исковата молба.

Независимо от това, дори и поведението на пострадалия да е допринесло за настъпване на констатираното усложнение и да е повлияло на възстановителния процес, съдът не може да вземе това обстоятелство предвид при определяне размера на обезщетението, тъй като застрахователят не е навел своевременно възражение за съпричняване чрез непровеждане на адекватно лечение. С отговора на исковата молба е направено възражение за принос на ищеца, изразяващ се само в непоставен предпазен колан. В съдебно заседание на 26.03.2025 г. е изслушано и прието заключението на вещото лице, като същото е отговорило на зададените му от страните и съда въпроси за естеството и механизма на получената от ищеца травма и е обяснило причината за настъпилото усложнение. Процесуалният представител на застрахователя, който е 3 присъствал на съдебното заседание, е имал процесуалната възможност да заяви допълнително възражение за принос, изразяващ се в неглижиране от пострадалия на собственото му здраве чрез непровеждане на адекватно лечение, но такова не е релевирано. За първи път в писмените бележки, депозирани в предоставения от съда срок след приключване на устните състезания, се възразява, че задълбочаването на травмата и прерастването й в компресивна фрактура се дължи на неправилното поведение на ищеца в периода на възстановяване. Към този момент възражението за съпричиняване вече е преклудирано.

С оглед обстоятелството, че получената при ПТП травма е сравнително лека, според експерта първоначално изпитваната от ищеца болка е била относително лека, допълнително припокривана от стреса, но впоследствие клиничните прояви са се задълбочили и към датата на прегледа му на 18.07.24 г. лекарят е констатирал палпаторна болезненост, напрегната параспинална мускулатура и ограничена и силно болезнена подвижност в поясния отдел на гръбначния стълб, както и дегенеративни (спондилозни) промени в този отдел. Предписано му е медикаментозно лечение и са му дадени указания за провеждане на рехабилитация. Вещото лице обяснява, че спондилозните промени са дегенеративни промени с увреждане на междупрешленните дискове в мястото на счупване, имат траен характер и евентуално за в бъдеще се очаква ошипяване, като ако се стигне до притискане на нервни структури, може да се наложи оперативна интервенция, но за сега няма данни за нужда от такава. По делото липсват доказателства за актуалния здравен статус на И. след м.04.2025 г. до датата на приключване на устните състезания, не са наведени твърдения и не са ангажирани доказателства той да е провеждал рехабилитация, за което му е дадена препоръка при прегледа на 18.04.2025 г. и която несъмнено би повлияла на възстановителния процес, на болковата симптоматика и за избягването на бъдещи усложнения.

Вещото лице сочи, че при нормално протичане на оздравителния процес травма от характера на получената от И. причинява трайно затрудняване на движенията на снагата за около 10 месеца и на годността за физически труд за около 12 месеца.

Същевременно обаче съдът съобразява, че самият ищец в исковата си молба и в извънсъдебната претенция към застрахователя твърди, че е имал двигателни затруднения за около 3-4 месеца и е търпял болки, страдания и социално-битови ограничения 5-6 месеца, както и че към датата на завеждане на иска – м.10.2024 г. продължава да изпитва болки при промяна на времето, при дълго ходене, сядане, ставане, навеждане и физическо натоварване. Тези негови твърдения се потвърждават изцяло от показанията на св. Н.а. Тя излага, че майката на И. се грижила за него около 4-5 месеца, като 2-3 месеца той много трудно се придвижвал, не можел да се навежда, не можел да се обръща в леглото, пиел обезболяващи и носил корсет, а към настоящия момент бързо се изморявал при ходене, трудно да се навеждал и не можел да вдига никакви тежести. От показанията й се установява, че преди инцидента двамата с И.

4 работели активно в сферата на почистването в Англия, но заради физическото си състояние той не се върнал на работа. Отказвал и да шофира, освен когато било много належащо, не искал и да предприема пътувания. Сочи, че след катастрофата той бил много изплашен и тя се опитвала да го убеди да посети психолог, но той отказвал поради мъжкото си его и защото не вярвал в тези неща. При съвкупния анализ на доказателствата съдът приема, че търпените от ищеца вследствие на получената травма болки и страдания са в рамките на период от около 10 месеца, ограниченията и затрудненията в битов аспект, свързани с временното обездвижване и необходимостта от чужда помощ и подкрепа, са в рамките на 5 месеца, а тези, свързани с намалената двигателната активност и упражняване на трудова дейност – в рамките на година.

Безспорно обезщетението цели да поправи вредите, а не следва да е средство за повишаване на жизнения стандарт на пострадалия, при което за определяне на размера му съдът взе предвид и ценовата конюнктура в страната към датата на деликта и съдебната практика, които участват при формирането на обществения критерий за справедливост. Ориентир за икономическата обстановка са лимитите на застрахователно покритие по чл.492 КЗ, минималната работна заплата през 2023 г. – 710 лв. и средната работна заплата в страната към третото тримесечие на 2023 г. по данни на НСИ – 2 000 лв. Към настоящия момент икономическата обстановка в България е променена – през 2024 г. са повишени лимитите на застрахователно покритие, минималната заплата от 01.01.2025 г. е 1 077 лв., а средната – 2 572 лв., но релевантният момент за преценка е датата на настъпване на непозволеното увреждане.

Разпечатката съдържа 25 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/167944fb-2e57-4c37-8047-03e490777e9f