Определение № 3515 от 11.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3515 гр. София, 11.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

И. Д. като разгледа докладваното от Людмила Цолова Касационно търговско дело № 20258002900944 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационни жалби на П. К. К. и „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:ЖИ.т и Здраве“ АД срещу въззивно решение №419/25.11.2024 г. по в.т.д. № 360/2024 г. на Пловдивски апелативен съд.

Ищцата П. К. К. обжалва решението в частта, с която е потвърдено решение № 155/01.04.2024 г. по т.д. № 182/2023 г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:ЖИ.т и Здраве“ АД иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 07.06.2022 г., за разликата над уважения размер от 32 300 лв. до предявения от 150 000 лв., ведно със законната лихва.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на процесуалния и материалния закон, както и за неговата очевидна неправилност. Твърди се, че неправилно е приложен принципът на справедливост при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като съдът е допуснал процесуални нарушения, основавайки крайните си изводи само на заключението на вещото лице, което, според касаторката е негодно доказателствено средство, тъй като не е изготвено на база на приетата по делото медицинска документация.

1

Претендира се отмяна на постановеното решение в обжалваната му част и постановяване на друго, с което да бъде уважен предявеният иск изцяло, ведно със законната лихва и с присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуалния й представител на основание чл.38 ал.1 т.2 ЗА.

В частта от касационната жалба, представляваща писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, се поддържа наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.

Формулират се следните въпроси, които според касаторката са обусловили решаващата воля на съда:

1.Как следва да се формира вътрешното убеждение на съда и този процес подчинен ли е на съдопроизводствени правила, чието нарушаване е винаги съществено?; 2.Когато при формиране вътрешното си убеждение съдът не е спазил логическите, опитните и научните правила, нарушаването на това задължение опорочава ли постановеното решение поради необоснованост?; 3.Как следва да се кредитира съдебната експертиза и преценява нейната обоснованост и доказателствена сила с оглед изискването на чл.202 ГПК?; 4.Съобразно правомощията си по чл.269 ГПК въззивният съд следва ли да се произнесе по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение като формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти, след съвкупна преценка на събраните по предвидения в ГПК ред доказателства в двете съдебни инстанции и длъжен ли е да изложи мотиви, въз основа на кои доказателства и защо намира определени факти за установени, а други за неосъществили се?; 5. Заключението на вещото лице, както всяко друго доказателствено средство, трябва ли да бъде обсъдено в съвкупност с всички останали доказателства по делото, а не изолирано и длъжен ли е съдът да възприеме заключението на вещо лице или е длъжен да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му и материалите, въз основа на които е изготвено?; 6. Може ли съдът да постановява решението си въз основа на предположения или то е необосновано- без констатациите и изводите му логически да следват от извършената съвкупна преценка на доказателствата по делото, вкл. без необходимата надлежна обосновка в съответната област на науката, изискваща специални знания и наложила ползването на експертно заключение? Всички 2 тези въпроси касаторката счита,че са разрешени от въззивния съд в протИ.речие с решение № 186/22.03.2024 г. по гр.д. № 4096/2022г. на IV г.о. на ВКС.

7. Несъответствието на фактическите и правни изводи на съда на въведените с исковата молба фактически твърдения, очертаващи предмета на делото и установените по делото доказателства и факти, предполага ли грешка при формиране на вътрешното убеждение на съда, т.е. нарушаване на логическите правила при вземане на решението, поради което, като следствие, изводите не почиват на обективно установените факти и законът не е приложен според точния му смисъл, с оглед разясненията, дадени с ТР № 1/ 2001г., т. 12? По този въпрос се твърди допуснато протИ.речие с т.12 от ТР № 1/ 2001г.

8. Липсата на обсъждане в пълнота и при съвкупна и логическа последователност на налични по делото доказателства представлява ли съществено нарушение, тъй като се отразява на изхода на делото? По поставения въпрос се твърди протИ.речие с т. 2 на ТР № 1/ 2013 г. на ОСГТК, т. 19 на ТР № 1/ 2001 г. на ОСГК, решение № 42/ 05.03.2014 г. по гр.д. № 5488/2013 г. на IV г.о. на BKC, решение № 42/05.03.2014 г., по гр. д. № 5488/2013 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 87 от 4.IX.1958 г. по гр. д. № 55/58 г., ОСГК. Евентуално се поддържа,че разрешаването на въпроса от касационната инстанция би било значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

9. Предвид диспозитивното начало в гражданския процес, уредено в ГПК като основно начало на процеса с разпоредбата на чл. 6. ал. 2 ГПК, че "предметът на делото и обемът па дължимата защита" се определя от страните, допустимо ли е съдът по свой почин да промени било то параметрите на предмета на правния спор, било то обема и вида на търсената защита? /конкретно в случая съдът изключва заявени от ищцата увреждания, за които има медицински документи, които не са оспорени от ответника и по които няма възражения, без да има каквито и да е доказателства за изключване на тези значими увреждания, пряко очертаващи предмета на делото/. Твърди се,че този въпрос е разрешен от състава на апелативния съд в протИ.речие с решение № 19 от 30.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 262/2010 г. на II г. о. на ВКС.

3

10. За да се гарантира правилно приложение на принципа на справедлИ.ст и изпълнение на задължителните изисквания, въведени с ППВС № 4/68г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги оцени адекватно и в тяхната съвкупност и обоснове точен паричен еквивалент на търпимите неимуществени вреди? Сочи се протИ.речие с ППВС № 4/68г.

11. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.

52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят и как се оценят и съобразяват, при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт множество телесни повреди с тройно, пожизнено отражение, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя? По този въпрос се твърди протИ.речие с решение № 151/12.11.2013 г. по т.д. № 486/2012 г. на II т.о. на ВКС, решение № 104/25.07.2014 г. по т.д. № 2998/2013 г. на I т.о. на ВКС, решение № 28/09.04.2014 г. по т.д. № 1948/2013 г.на II т.о. на ВКС, решение № 151/12.11.2013 г. по т.д. № 486/2012 г. на II т.о. на ВКС; решение № 104/25.07.2014 г. по т.д. № 2998/2013 г. на I т.о. на ВКС; решение № 28/09.04.2014 г. по т.д. № 1948/2013 г. на II т.о. на ВКС. В допълнение се поддържа, че разрешаването на въпроса е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

12. Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно § 27 ПЗР на КЗ и обществено- икономическите и социални условия в страната и тези условия към 2021 г. налагат ли присъждане на по-ниски обезщетения от такива присъждани за събития години преди това и след това? Сочи се протИ.речие с ППВС № 4/23.12.1968 г., решение № 1/26.03.2012 г. по т.д. № 299/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 83/06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 23/25.03.2014 г. по т.д. № 1154/2013 г. на II т.о. на ВКС, решение № 157/28.10.2014 г. по т.д. № 3040/2014 г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 94/24.10.2012 г. по т.д. № 916/2011 г. на І т.о. на ВКС, решение № 151/12.11.2013 г. по т.д. № 486/2012 г. на II т.о. на ВКС, решение № 18/11.04.2022 г. по т.д. № 164/2021 г. на II т.о. на ВКС.

В изложението касаторката се позовава и на самостоятелното основание за достъп, предвидено вчл.280 ал.2 предл.3 ГПК. Счита решението в 4 обжалваната му част за очевидно неправилно,тъй като е постановено липса на обсъждане в пълнота на всички доказателства, както и при невярно обсъждане и ценене на доказателствата относно предпоставките за правилно приложение на принципа на справедлИ.ст, при компенсиране вредите на пострадалото лице в резултат на процесното ПТП.

Насрещната по тази жалба страна „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:ЖИ.т и Здраве“ АД не се е ангажирала със становище по нея.

С касационната жалба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД въззивното решение се обжалва в частта, с която, след частична отмяна на първоинстанционното решение, в полза на ищеца Д. И. Д. е присъдена допълнително сума от 20 500 лв. /до общ уважен размер от 40 000 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото на 07.06.2022 г. ПТП. Излагат се оплаквания за неправилност на решението в тази му част, като, според този касатор, така определеният размер на обезщетение е завишен и несъобразен с претърпените от този ищец болки и страдания, без да бъдат оценени всички релевантни за случая факти, включително – без съобразяване на обществено-икономическите условия на жИ.т в мястото,в което живее ищецът. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново решение, с което да се отхвърли искът на Д. И. Д. относно допълнително присъдената сума за обезщетение за неимуществени вреди от 20 500 лв. В условията на евентуалност касаторът моли за намаляването й. Претендира разноски за трите съдебни инстанции.

В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпрос, който е от значение за изхода на делото, а именно : При определяне на справедлИ.то обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД следва ли съдът да обсъди всички правнорелевантни факти и обстоятелства или следва да обсъди само някои от тях? Твърди,че по този въпрос съдът се е произнесъл при предпоставката на чл.280 ал.1 т.1 ГПК - в протИ.речие с практиката на ВС и ВКС, обективирана в ППВС № 4/1968 г., решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.0566/2010 г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 104/25.07.2014 г. по т. д. № 2998/2013 г. на І т.о. на ВКС, решение № 73/27.05.2014 г. по т. д. № 3334/2013 г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 114/03.11.2014 г. по т. д. № 1053/2012 г. на ІІ 5 т.о. на ВКС, решение № 101/03.07.2014 г. по т. д. № 4391/2013 г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 158/17.10.2014 г. по т. д. № 3594/2013 г. на І т.о. на ВКС, решение №4/03.08.2015 г. по т. д. № 40/2014 г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, решение № 223/13.04.2017 г. по т. д. № 2273/2015 г. на ІІ т.о. на ВКС.

Допълнително с въпроса се сочи и хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, обосновавана с доводи, че въпросът е и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, защото разглеждането му ще допринесе за преодоляване на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика в обжалваното решение, която евентуално ще бъде премахната по пътя на касационно разглеждане на делото по същество. Касаторът излага съображения, че приносът в тълкуването ще осигури разглеждане и решаване на настоящото дело според точния смисъл на законите и ще създаде съдебна практика по прилагането им.

Поддържа се теза и за очевидна неправилност на въззивния акт в обжалваната му част, по съображения, че е присъдено високо по размер застрахователно обезщетение при неотчитане на всички релевантни и обективни критерии за справедливост.