Определение № 625 от 07.10.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 625 гр. Варна, 04.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20243001000181 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 6630/18.09.2024г., подадена от адв. Д., в качеството му на процесуален представител на въззиваема страна Х. И. Х. за изменение на постановеното по настоящото дело въззивно решение №57/24.02.2023г, в частта, с която след потвърждаване на неоснователно обжалвани от насрещните страни части от първоинстанционно решение, е разгледана и претенцията на тази страна за определяне на разноски за защита във въззивна инстанция.

Молителят сочи, че съдът неправилно е отказал за присъди разноски за защита на въззиваем ищец срещу неоснователно повдигнат спор за имуществен интерес от 144 000лв, надхвърлящ размера на обжалваната от самия него като въззиваем горница от само 36 000лв, като с това е нарушил привилото за разпределяне на отговорност за разноски пропорционално според изхода от делото, като израз на справедлИ.стта, възприемана като основната цел на правораздаването. Позовава се на установената практика по прилагане на чл. 78 ГПК за присъждане на част, съразмерна на потвърдената част от обжалвания в цялост акт(144000/180000) от дължимото по чл. 38 ал.2 ЗАдв. възнаграждение за получената от въззиваемия ищец безплатна правна услуга, и моли за изменение на въззивния акт с присъждане на възнаграждение в полза на данъчно регистрирания адвокат Д. в размер от 12 492лв(сбор от минимално нормирано възнаграждение и начислен ДДС).

Евентуално, моли за отчитане на разликата между размера на двете обжалвани части (108 000лв) като материалния интерес в полза на въззиваемия ищец и определяне на поисканото възнаграждение до 10 764лв(също с включен ДДС) по правилата на Наредба № 1 за минимални адвокатски възнаграждения.

Насрещната страна ЗАД "ДаллБогг:ЖИ.т и Здраве" АД, чрез адв. Ц. оспорва искането, като счита преценката на въззивния съд за липса на основание за присъждане на разноски при неоснователно обжалване и от 1 двете насрещни страни за съответна на принципа на справедлИ.стта, като евентуално възразява срещу добавяне на начислен ДДС към цената на адвокатската услуга поради липса на основание за такъв данък при безвъзмездни сделки, каквото е безплатното адвокатско обслужване. Моли неоснователното искането да не се уважава.

Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в предвидения от закона едномесечен срок от легитимиран пълномощник на страната, която своевременно е заявила претенция за определяне на разноски в списък по чл.

80 ГПК, изчерпващ се с обявено искане за определяне на възнаграждение с включен ДДС в полза на адвокат, предоставил безплатна услуга на материално затруднено лице. Това искане не е било уважено при разглеждане на спора по същество и затова молбата за изменение на постановения акт на въззивния съд съответства на интереса на въззиваемата страна да получи осъждане в полза на пълномощника. Искането е допустимо, но неоснователно, по следните съображения:

Действително, правилата на чл. 78 ГПК уреждат отношенията между страната, причинила неоснователно съдебен спор и тази направила разходи за своя защита, като такива може да са не само фактически платените хонорари на адвокат, но и възнаграждението на процесуалния представител, дължимо в специалната хипотеза на чл. 38 ал. 1 ЗАдв. Законът допуска при определени, изчерпателно изброени в чл. 38 ал.1 ЗАдв случаи, адвокатът да престира авансово в полза на доверителя, но на свой риск и за сметка на насрещната страна правната си услуга. В този случай след постигане на крайния благоприятен за представляваното лице резултат от адвокатската защита, пряко задължено за плащане на цената е лицето, което е причинило неоснователно правния спор (чл. 78 ал. 3 ГПК). В настоящия процес обаче безплатната услуга е предоставена за обжалване на изначално неоснователно претендирана горница, като доводите за по-голям размер на справедлИ. обезщетение по същество съвпадат с обосновката на дължимостта и на вече присъдения и потвърден в последствие като справедлив паричен еквивалент на неимуществени вреди. Затова, конкретния размер на обжалвания интерес, независимо дали като част от общата претенция или като разлика между размерите, оспорени от насрещните страни, е без значение за естеството на защитата на въззиваемия ищец. Доколкото и двамата въззивника са сезирали съда с неоснователни оплаквания, конкретният правен интерес, защитаван от пълномощника на ищеца във въззивната инстанция е съответен на неприсъдената горница над оспорената от ответника част и затова липсва основание за компенсиране на тази страна за разходи, които е направила за някакво самостоятелно обосноваване на дължимостта на по-малката сума.

Затова въззивният съд не е отказал да разпределя съразмерно отговорност за разноски, а е преценил че липсва фактическо разграничаване на самостоятелен предмет на адвокатска услуга, която да е престирана за защита на ищеца като въззивник по неоснователна жалба, отделно от услугата, предоставена на тази страна въззиваем по жалба на насрещната страна. На практика не се установява конкретна престация, която да е направена за сметка на насрещната страна по възложеното от въззиваемия ищец натоварване на адвоката със защита по неоснователната жалба на ответника.

В този смисъл въззивният съд не намира да е допуснал грешка или 2 пропуск при формиране на извода си по претенциите за разноски и констатира, че няма основание за изменение на крайното си произнасяне по този въпрос.

По тези съображения и на осн. чл.248 ал. 3 от ГПК, съставът на Варненски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 6630/18.09.2024г., подадена от адв. Д., в качеството му на процесуален представител на въззиваема страна Х.

И. Х. за изменение по реда на чл. 248 ГПК на постановеното по настоящото дело въззивно решение №57/24.02.2023г, в частта, с която е разгледано искане на тази страна за определяне на разноски за защита във въззивна инстанция, чрез възлагане на насрещната страна на възнаграждението на адвоката за безплатно предоставена услуга.

Определението подлежи на обжалване, на осн. чл. 248 ал.3 ГПК, с частна жалба в седмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3