Акт № 2442 от 29.10.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2442 гр. Бургас, 29.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело № 20262120100131 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК и е образувано по исковата молба на „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (предишно наименование „КРЕДИТ ИНКАСО

ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД), ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр.

.................., срещу А. Т. Г., с ЕГН **********, с адрес: обл. ...................., с която се иска приемане за установено съществуването на вземането на ищеца в размер на сумата от 1,278.23 € (хиляда двеста седемдесет и осем евро и двадесет и три евроцента) равняващи се на 2,500.00 лв. - главница представляваща незаплатена главница по договор за паричен заем № 633244/30.06.2022 г., сключен между длъжника и „Креди Йес“ ООД, вземането по който е прехвърлено на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД с договор за цесия от 12.01.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК издадена по ч.гр.д. № 5000/2025 г. на БРС.

Ищецът посочва, че между ответника и „Креди Йес“ ООД е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за паричен заем № 633244/30.06.2022 г., по което кредиторът „Креди Йес“ ООД е предоставил на кредитополучателя кредит в общ размер на 2500 лв. Кредитополучателят се е задължил да погаси задължението чрез 13бр. вноски, всяка от които в размер на 201.96 евро, и краен срок на задължението 30.07.2023 г. Твърди се, че длъжникът не е извършвал плащания по договора и всички вноски са с настъпил падеж. На 12.01.2024 г. между „Креди Йес“ ООД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД (настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД) е сключен договор за цесия, по силата на който „Креди Йес“ ООД е прехвърлило вземането си по гореописания договор за потребителски кредит на настоящия ищец, като също така с пълномощно от 12.01.2024 г.

„Креди Йес“ ООД е упълномощил ищцовото дружество да уведоми от негово име всички длъжници по цедираните вземания, за което се твърди, че е изпратено нарочно уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника. Ангажирани са писмени доказателства.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е депозиран писмен отговор от 1 ответника, чрез назначения особен представител, с който се оспорва изцяло претенцията, като се твърди неяснота на начина на формиране на задължението. Също така се сочи, че няма доказателства за реалното предаване на сумата от кредитора на длъжника. Оспорено е и включването на процесния договор за кредит в предмета на договора за цесия, както и уведомяването на длъжника за извършването й. Затова се иска отхвърляне на иска.

Направени са доказателствени искания.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 288 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

По делото е извършена служебна справка по ч. гр. д. № 5000/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК рег. № 2415/14.07.2025 г. за сумите по договора, предмет на настоящото производство. В указания от съда срок заявителят е предявил иск за установяване на вземането си, който съдът намира за допустим.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложен сключен между ответника и заемодателя „Креди Йес“ ООД договор за паричен заем № ..............от 30.06.2022 г., по силата на който на ответника е предоставен заем в размер на 2500 лв. (1278,23 евро), който подлежи на връщане в срок до 30.07.2023 г. на 13 месечни погасителни вноски – 12 бр. по 240,06 лв. и 1 бр. по 240,10 лв. – без неустойка, съответно 13 бр. по 395 лв. – с включена неустойка. Датата на първата погасителна вноска е – 30.07.2022 г., а на последната – 30.07.2023 г. Уговорения ГПР е в размер на 48.217 % %, при месечен лихвен процент – 3.330 %. Общият размер на плащанията по договора за главницата и договорната лихва възлиза на 3120,82 лв. (1595,65 евро).

В чл. 6 от договора страните по него са се съгласили същият да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия, приложими към него и с още едно от посочени обезпечения по избор на ответника: 1. ипотека върху недвижим имот, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 от ОУ; 2. Особен залог върху движимо имущество, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 от ОУ; 3. Банкова гаранция, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от ОУ; и 4. Ценна книга, издадена в полза на заемодателя.

Съгласно чл. 8 от договора (аналогична на чл. 14, ал. 2 от ОУ) в случай, че в 3-дневен срок от датата на сключването му заемателят не предостави на заемодателя договорените обезпечения, той му дължи неустойка в размер на 2014,18 лв., дължима разсрочено, съгласно вноските по погасителния план към договора.

По делото са представени и погасителния план към процесния договор, както и приложимите към него Общи условия, с които ответникът изрично се е съгласил, видно от положения подпис върху тях.

По делото е представен и договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 12.01.2024 г., по силата на който заемодателят „Креди Йес“ ООД, е прехвърлил на цесионера-ищец „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, вземанията си към ответника Г. по процесния договор за паричен заем. Вземането и длъжника са надлежно индивидуализирани в Приложение № 1 към него (л. 17 от делото). Старият кредитор е упълномощил цесионера да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията.

Уведомление е съставено, но няма данни за надлежно получаване на съставеното уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от длъжника по договора за цесия.

Съдът приема за установено наличието на възникнало облигационно правоотношение от сключен между ответника като заемател и Креди Йес“ ООД – като заемодател договор за паричен заем № 633244 от 30.06.2022 г., по силата, на който на ответника е предоставен заем в размер на 2500 лв. (1278,23 евро). Договорът е сключен между присъстващи с положен саморъчен подпис и от двете страни. Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна, че липсват доказателства за действителното предоставяне на заемната сума, тъй като съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, с полагането на подписа си върху договора ответникът Г. удостоверява, че е надлежно получил заемната сума в размер на 2500 лв., като 2 се задължава да я заплати според условията и сроковете в договора. Съобразно тази уговорка следва да се приеме, че в тази му част договорът има характер на разписка и удостоверява, че заемната сума е изяло усвоена от заемополучателя. Предвид гореизложеното, съдът намира, че ‚Креди Йес“ е изправна страна по договора – предоставила е сумата на ответника-потребител, който я е получил, което самият той е декларирал.

От приетите по делото писмени доказателствени средства, се установява, че първоначалният кредитор „Креди Йес“ ООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 12.01.2024 г. и Приложение № 1 към него е прехвърлил на ищеца процесните вземания. Цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършеното прехвърляне (л. 18 от делото).

Уведомлението е съставено и адресирано до ответника, но няма данни за надлежното му получаване. От изложеното следва, че ищецът обосновава активната си процесуална легитимация в качеството си на цесионер, придобил вземанията вследствие на валидно сключен договор за цесия.

Съобразно правилото на чл. 99, ал. 3, вр. ал. 4 ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, в който то е било съобщено на последния от предишния кредитор.

По делото са представени доказателства-уведомително писмо, обективиращо изявление на цедента по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, които не са надлежно доведени до знанието на длъжника - ответник, тъй като не са получени от него. Депозирането на искова молба от цесионера обаче, придружена с документи, обективиращи цесията, следва да се счита за съдебна форма на предявяване на цесията спрямо длъжника. В настоящият случай, упълномощаването на ищеца като цесионер да извърши вместо цедента съобщаване за прехвърляне на вземането, е учредено с представеното към исковата молба пълномощно, прието като доказателство по делото (л. 18 от делото). Ответникът е надлежно уведомен с получаването на препис от исковата молба, към която е приложен и договора за цесия и пълномощното. Обстоятелството, че ответникът се представлява в производството от особен представител не влияе по никакъв начин на този извод. В тази връзка на особения представител са надлежно връчени преписите от исковата молба ведно с приложенията към нея (сред които договора за цесия с приложение № 1, пълномощно за цесионера и уведомлението до длъжника по чл. 99, ал. 4 ЗЗД). Съгласно трайната съдебна практика последният може да извършва широк кръг от процесуални действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно, съобразно чл. 34, ал. 5 от ГПК и съответно същият се явява и надлежен адресат на всички твърдения, наведени от насрещната страна, вкл. в хода на процеса. Следователно връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчването правни последици. В допълнение следва да се отбележи и че разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е създадена в интерес на длъжника, с оглед избягване изпълнение на ненадлежен кредитор или двойно плащане, но в случая не са налице твърдения в подобен смисъл. В тази връзка следва да се приеме, че ефектът на уведомяването е новонастъпил пред съда факт, стабилизиращ легитимацията на цесионера, като титуляр на спорното материално право. Извън гореизложеното, длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомление само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението, каквото твърдение не е направено в производството и съответно не са ангажирани доказателства в тази насока. От това следва, че възраженията на ответника в тази връзка са неоснователни.

Видно от Приложение № 1 към договора за цесия в него са индивидуализирани длъжника-ответник, както и прехвърлените вземания, както следва: остатък главница към датата на прехвърляне: 2500 лв., остатък договорна лихва: 620,82 лв. и остатък неустойка:

2264,18 лв. или общо: 5385 лв. В заявлението по чл. 410 ГПК заповедният съд е бил сезиран с издаване на заповед за изпълнение за сумите, дължими по процесния договор: 2500 лв. – главница и 620,82 лв. – договорна лихва за периода 30.06.2022 г. - 30.07.2023 г. Съдът е уважил заявлението в частта за претендираната главница, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 09.07.2025 г. до изплащане на вземането (идентична с претенцията в настоящото производство), както и 82,55 лева - разноски по делото за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената 3 част от заявлението.

Предвид наличието на потребителската защита, за която съдът следи служебно, заповедният съд е отхвърлил заявлението досежно сумата от 620,82 лв. – договорна лихва за периода 30.06.2022 г. - 30.07.2023 г., тъй като договорът за паричен заем № ............../30.06.2022 г. е недействителен.

Настоящият съдебен състав споделя изложените доводи за недействителност на договора, но дори и в този случай се дължи връщане само на чистата стойност на кредита т.е. в случая на сумата от 2500 лв. (1278,23 евро). По делото няма наведени твърдения или представени доказателства за извършени плащания от ответника по договора. Ищецът изрично е заявил, че по договора няма постъпили плащания, срещу което ответникът не е изрично възразил. Поради което искът следва да се уважи като основателен, ведно с акцесорната претенция за законна лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане. Крайният срок на договора е изтекъл на 30.07.2023 г., на която дата е падежирала и последната погасителна вноска, част от която е и сума за предоставена главница. Нито към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 09.07.2025 г., нито към настоящия момент предоставената заемна сума е заплатена, поради което същата се дължи в цялост, ведно със законната лихва, считано от 09.07.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.