Решение № 156 от 13.05.2026, Районен съд - Смолян
- Съд
- Районен съд - Смолян
- Дело
- Гражданско дело 831/2024
- Вид
- Решение № 156
- Подписан
- 13.05.2026
- Състав
- Росица Чакърова
Цитирани разпоредби
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 280 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 т.10-11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 т.10-11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 156 гр. С., 13.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Росица Чакърова при участието на секретаря Величка Маркова като разгледа докладваното от Росица Чакърова Гражданско дело № 20245440100831 по описа за 2024 година
Предявен е иск от ищеца Д. Д. К., ЕГН **********, с адрес село С***, община С., област С., чрез пълномощника си адв. М. О. - АК С. срещу „К." ЕАД с ЕИК*** със седалище и адрес на управление: гр. С. ***, предст. от ***, с която е предявен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД във вр. чл.22 ЗПК, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между Д. Д. К., ЕГН ********** и „К." ЕАД с ЕИК*** че Договор за потребителски кредит № *** от 06.08.2023г. е недействителен на основание чл.22 ЗПК във вр. чл.11 ал.1 т.10-11 ЗПК.
В исковата молба се твърди, че на 06.08.2023г. между него като кредитополучател и „К." ЕАД, като кредитор е сключен Договор за потребителски кредит № ***, в изпълнение на който кредиторът е предоставил на ищеца заем в размер на 4 500,00 /четири хиляди и петстотин/ лева при следните условия: 1. Вид на Кредита: потребителски Кредит с Условие с погасителен план; 2. Кредитен продукт: "***"; 3. Общ размер на предоставения Кредит: 4500.00 лева 4. Срок на Кредита: 24 / двадесет и четири / месеца 5. Брой на Погасителните вноски: 24 / двадесет и четири/ вноски 6. Размер на Погасителните вноски: Съгласно погасителен план в т.10 по-долу 7. Фиксиран годишен лихвен процент по Кредита: 19.08% 8. Годишен процент на разходите по Кредита: 20.84% 9. Общ размер на всички плащания:
5473.87. Твърди че за обезпечаване на задълженията му по договора било необходимо да сключи договор с посочено от кредитора търговско дружество, а именно - „***" ЕООД, като по силата на сключения на същата дата договор за предоставяне на поръчителство „***" ЕООД се задължава да отговаря пред 1
К. ЕАД солидарно с кредитополучателя за изпълнението на всички задължения на кредитополучателя, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на ищеца по Договора за потребителски кредит („Договор за поръчителство"). За поемането на задължението за поръчителстване по кредита, кредитополучателят дължи на поръчителя възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на задълженията му по Договора за потребителски кредит. Твърди, че по отношение преценката относно действителността на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство следва да намерят приложение общите правила на ЗЗД и ЗЗП, тъй като ищецът като физическо лице е потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Твърди се още, че уговореното възнаграждение, дължимо за ангажиране на поръчител за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по кредита съставлява възнаграждение по усвояване, отпускане и управление на кредита, поради което същото следва да се включи в годишния процент на разходите - чл. 19 ал. 1 от ЗПК. Твърди се, че видно от извършена справка в търговския регистър „К." ЕАД е едноличен собственик на капитала на „***" ЕООД, т.е. двете дружества са свързани. Освен това ищецът твърди, че двата договора - за кредит и за предоставяне на поръчителство не само, че са свързани, но възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, е предвидено да се заплаща на падежите и по начините, по които се изплаща съответната погасителна вноска по договора за кредит. Твърди се, че тъй като се касае до възнаграждение за услуга в полза на кредитодателя, поставена като изискване за предоставянето на заема, това допълнително плащане се отнася до разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер надхвърля законовото ограничение по чл.
19, ал. 4 от ЗПК. Твърди се, че липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита.
Ответникът в депозирания отговор оспорва предявения иск по основание и размер като приема същия за неоснователен и недоказан.
Ответникът не оспорва, че ищецът има валидно сключен договор за потребителски кредит № ***/06.08.2023 г. (Договора за кредит) с ответника К.
ЕАД (К.) както и договор за предоставяне на поръчителство между Д. Д. К. и с дружеството *** ЕООД от същата дата, с който *** се задължава срещу възнаграждение да предостави поръчителство по Договора за кредит с К.. Не оспорва, че по договора за кредит ищецът е получил сума в размер на 4 500,00 лева. Съгласно приложения към исковата молба погасителен план към Договора за кредит, ищецът се е задължил да върне сумата по кредита на 24 вноски, а всички плащания по договора за кредит е следвало да са общо 5 473,87 лева (сумата от 973,87 лева възнаградителна лихва и сумата от 4 500,00 лева главница). Не оспорва, че годишният лихвен процент на кредита е в размер на 19,08%, а годишният процент на разходите е 20.84%. Не оспорва, че 2 ищецът е платил сумата 4 500,00 лева по договор за потребителски кредит № ***/06.08.2023 г. Ответникът оспорва, че за ищеца било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД. Оспорва, че Договорът за кредит нарушава чл. 11. ал. 1 т. 9-10 от ЗПК. Оспорва, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основания чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява представлява се от процесуалния му представител адв.О., която поддържа предявения иск.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. За съдебното заседание е постъпило писмено становище, с което поддържа отговора, оспорва исковете и изразява становище по същество.
Претендира разноски.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора, писменото становище и становището в съдебно заседание, и като обсъди събраните по делото писмени доказателства, намира искът за основателен по следните съображения:
Няма спор между страните, че на 06.08.2023 г. между Д. Д. К. като кредитополучател и „К." ЕАД, като кредитор е сключен Договор за потребителски кредит № ***, с който кредиторът е предоставил на ищеца паричен заем в размер на 4 500,00 лева при следните условия: 1. Вид на Кредита: потребителски Кредит с Условие с погасителен план; 2. Кредитен продукт: "***"; 3. Общ размер на предоставения Кредит: 4 500.00 лева 4. Срок на Кредита: 24 месеца 5. Брой на Погасителните вноски: 24 вноски 6.
Фиксиран годишен лихвен процент по Кредита: 19.08% 7. Годишен процент на разходите по Кредита: 20.84% 8. Общ размер на всички плащания: 5 473.87 лева.
Съгласно чл. 4 ал. 1 и 2 от договора за обезпечаване на задълженията му по договора кредитополучателят е следвало да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от К. юридическо лице, а именно „***" ЕООД.
Няма спор и че на 06.08.2023 г. между ищеца и „***" ЕООД е сключен такъв договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „***" ЕООД се задължава да отговаря пред „К." ЕАД солидарно с кредитополучателя за изпълнението на всички задължения на кредитополучателя, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на ищеца по Договора за потребителски кредит („Договор за поръчителство").
Няма спор, че за поемането на задължението за поръчителстване по кредита, на основание чл. 8 ал. 1 от договора кредитополучателят дължи на поръчителя възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на задълженията му по Договора за потребителски кредит.
3
Горните обстоятелства са безспорни, като ответната страна изрично заявява, че не оспорва сключването на договорите за кредит и за предоставяне на поръчителство.
Според разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра по един за всяка от страните по договора.
Съгласно ал. 2 кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит.
Задължителен реквизит на договора за кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са Годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на Годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Годишният процент на разходите, представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита и включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула.
В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Предвид наличието на два сключени договора с потребителя не става ясно и как е формиран годишният процент на разходите по кредит. Поради това потребителят е възпрепятстван да разбере какъв реално е ГПР и как се 4 оскъпява кредита.
Уговореното възнаграждение, дължимо за поръчителя за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по кредита представлява още едно възнаграждение по усвояване, отпускане и управление на кредита, поради което същото следва да се включи в Годишния процент на разходите - чл. 19 ал. 1 от ЗПК, като на практика потребителят няма избор за сключване на договора за поръчителство с посоченото дружество.
В случая ответната страна заявява, че този разход не е включен в ГПР.
Договорът за кредит и за поръчителство са свързани, възнаграждението за поръчителство е част от договора за кредит като включен в съдържанието му и има характер на скрито възнаграждение по договора за потребителски кредит, което следва да бъде включено в размера на ГПР.
По изложените съображения предявеният иск подлежи на уважаване. С оглед изхода от спора ответникът следва да заплати направените от ищеца съдебни разноски по делото в размер на 47,05 евро (92,03 лева) за платена държавна такса.
Ищецът е представляван от адв.О., на която ответникът „К.“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати на осн.чл.38 ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 255,65 евро (500,00 лева).
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Д. Д. К., ЕГН **********, с адрес: с. *******, общ. С., обл. С., и „К.“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. ******, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № *** от 06.08.2023 г. е недействителен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10–11 ЗПК.