Присъда № 2 от 07.04.2022, Районен съд - Котел

МОТИВИ към присъда № 2 / 07.04.2022г. по НОХД 126 / 2021г. по описа на Районен съд Котел

Срещу подсъдимия И. О. О.. от село Ябланово, община Котел е повдигнато обвинение, затова че на 17.12.2020г. в село Ябланово, община Котел, се заканил с убийство на Х. М. Б.., като заканата е извършена с думите : „Ще те убия, ако минаваш по улицата и няма да лежа в затвора!“, „Ще ти отрежа главата и няма да ме съдят!“, „Ще затрия цялото ти семейство!“, „Ще те убия!“, „Х., ела излез, ще те убия!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му, с което е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 144, ал.3 вр. ал.1 от НК.

В хода на съдебните прения представителят на РП Сливен поддържа обвинение по начина, по който е повдигнато. Моли съда да наложи на подсъдимия наказание пет месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което да се отложи за три години изпитателен срок.

Защитникът на подсъдимия – адвокат М.К. от АК Сливен, оспорва изцяло описаната фактическа обстановка и я счита за недоказана. Твърди, че пострадалият и жената, с която съжителства на съпружески начала, двамата разпитани като свидетели, изнасят неверни данни, поради което моли съда да не кредитира показанията им. Акцентира на влошените от дълги години отношения между семействата на подсъдимия и пострадалия и твърди, че размяната на обиди и закана е нещо обичайно в общуването им. Моли съда да признае подсъдимия за невиновен и да го оправдае по повдигнатото обвинение.

Подсъдимият И.О. не се признава за виновен и моли да бъде оправдан.

Съдът, като обсъди всички доказателства, събрани по делото, намира за установено следното:

Подсъдимият И. О. О.. е роден на ********, със средно образование, не е осъждан, не работи.

Подсъдимият И.О. живее заедно с родителите си в къща в село Ябланово на ул. С. 16. На същата улица в съседен дом живеят родителите на пострадалия Х.Б., където пострадалият отглежда стадо овце. От дълги години между двете семейства съществуват непреодолими конфликти, породени от 1 това, че конят на подсъдимия пасял в нивата с люцерна на пострадалия. Водят и съдебни дела един срещу друг. Един друг се обиждат и псуват и поддържат непрекъснато напрежение. Тъй като са съседи, се налага да се виждат всеки ден. Ненавистта на пострадалия към подсъдимия се разпростира и спрямо роднините на подсъдимия. Агресията при пострадалия ескалира, когато се напие – започва да псува и да обижда пострадалия, затова че бил осиновен, използвайки вулгарна и цинична лексика. Свидетелят А.А. го определи като конфликтна личност особено когато употреби алкохол.

На 17.12.2020г. преди обяд пострадалият Б. и свидетелката Е. К., с която пострадалият съжителства на съпружески начала, отишли при животните. Времето било сухо, без дъжд и сняг. Дàли храна на животните и ги пуснали да пасат в двора, ограден с телена мрежа. Докато пострадалият Б. и свидетелката К. се занимавали с животните, подсъдимият се приближил към оградата, носейки чук в ръка. Застанал до оградата откъм пътя и виждайки пострадалия, започнал да вика и крещи заканителни думи. С чука удрял по металния електрически стълб. Изрекъл по адрес на пострадалия следните закани : „Ще те убия, ако минаваш по улицата и няма да лежа в затвора!“, „Ще ти отрежа главата и няма да ме съдят!“, „Ще затрия цялото ти семейство!“, „Ще те убия!“, „Х., ела излез, ще те убия!“. Свидетелката К. направила с мобилния телефон на пострадалия видеоклип, който обаче е с много лошо качество. На една снимките, онагледени от вещото лице П.П., се различава фигура в бяло, наподобяваща човек. Клипът е без звук.

Пострадалият отвръщал на заканите с псувни и казвал на подсъдимия „копеле“. Подсъдимият се прибрал вкъщи, а пострадалият и свидетелката К. извели животните на паша край селото. Докато пострадалият пасял овцете, видял свидетеля И.К., пред когото започнал да псува по адрес на подсъдимия и казал на свидетеля да предаде на подсъдимия, че щял да прати хора, които да набият подсъдимия, да му отрежат главата и че щял да му изпие кръвта.

На 18.12.2020г. пострадалият Б. подал жалба в РП Сливен – ТО Котел, в която се излагат твърдения, припокриващи се в общи линии с показанията му, дадени в съдебно заседание.

С протокол от 23.03.2021г. пострадалият Б. предал на разследващия полиция Атанасова един диск, съдържащ файл с видеоклипа, заснет с мобилния телефон. Предаденият диск бил обект на оглед и на фотографиране.

2

По досъдебното производство са назначени експертизи, които бяха изслушани и приобщени към делото.

Комплексната психологична и психиатрична експертиза е изготвена от д-р А.А. (психиатър) и М.б. (клиничен психолог). Вещите лица поддържат следните изводи : че подсъдимият е психически годен да участва в наказателното производство, да възприема фактите, които имат значение за делото и е в състояние да дава правилни и достоверни обяснения за тях, не страда от личностово разстройство, не са установени данни за повишена агресия.

В съдебнопсихологична експертиза, изготвена от психолога М.б., е направен извод, че пострадалият Б. е изпитал основателен страх както за собствения си живот, така и за живота на семейството си при отправената му на 17.12.2020г. от страна на подсъдимия закана.

За да установи горните факти, съдът анализира всички събрани и проверени в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства. Подсъдимият даде обяснения, в които отрече да е отправял към пострадалия описаните в обвинителния акт заканителни думи.

Показания дадоха свидетелите Х.Б., Е.К., И.К., Д.М., З.М. и А.А..

В синхрон помежду им са показанията на свидетелите Х.Б. и Е.К., които лично са възприели отправените от подсъдимия към пострадалия Б. заканителни думи за убийство и саморазправа и прецизно ги съобщават в показанията си, отличаващи се с подреденост и вътрешна логичност.

Състоянието на страх, в което изпаднал пострадалия след извършеното спрямо него престъпно деяние, е установено посредством психологическото изследване, обективирано в съдебнопсихологическата експертиза, изготвена от психолога М.б.. Експертните изводи съдът възприема и отчита като индиция за достоверността на показанията на пострадалия, а следователно и на свидетелката Е.К.. Свидетелят Б. е и пострадал от престъплението, което качество обаче по никакъв не отнема а приори доказателствената стойност на неговите показанията, нито я намалява, щом показанията не са опровергани в процеса от други доказателства, възприети от съда като достоверни. Такива доказателства по делото не са налични. Показанията на останалите разпитани по делото свидетели не са от естество да успеят да компрометират достоверността на показанията на свидетелите Б. и К., в каквото насока бяха 3 насочени усилията на защитата в хода на съдебното следствие.

В показанията си пред съда свидетелят И.К. сочи, че живее на същата улица и е наясно с конфликтите между подсъдимия и пострадалия.

Свидетелят твърди, че процесния ден чул кавгата, като гласовете идвали откъм къшлата на пострадалия – подсъдимият псувал пострадалия на майка, а пострадалият викал на подсъдимия копеле. Същия ден свидетелят срещнал пострадалия, който му казал, че щял да си отмъсти на подсъдимия и да му изпие кръвта. На основание чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 от НПК съдът прочете дадените по досъдебното производство показания на свидетеля И.К., в които свидетелят се е ограничил до пресъздаване само на последващия му разговор с пострадалия. В съдебно заседание свидетелят обясни, че се бил притеснил в полицията и не бил казал всичко, което знаел.

Свидетелят Д.М. твърди, че един ден през периода между 17 и 20.12.2020г. отивал при негов братовчед да му помага при смяна на дограма и чул как пострадалият псува подсъдимия на майка. Видял ги и двамата с очите си. Не носели нищо в ръце. Пострадалият сам пасял овцете. Свидетелят не бил чул подсъдимият да казва нещо на пострадалия. Видял също, че родителите на подсъдимия отиват да го приберат.

Свидетелката З.М. свидетелства за създаденото през годините напрежение в отношенията между подсъдимия и пострадалия. Отрича подсъдимият да е допринесъл за задълбочаването на конфликта и изобщо да извършва каквито и да било неправомерни действия спрямо пострадалия.

Свидетелят А.А. също живее на същата улица и твърди, че причините за всички конфликти е поведението на пострадалия, който се напивал, псувал и обиждал подсъдимия. Пострадалият се дължал нападателно и спрямо роднините на подсъдимия, вкл. и свидетеля А..

От така изложеното описание на съдържанието на показанията на свидетелите явства, че свидетелите З.М. и А.А. не изнасят факти, относими към спора, а по – скоро са доведени от подсъдимия с цел изясняване на конфликта между подсъдимия и пострадалия, както и за да убедят съда кой е „виновникът“ за конфликта, който, според тези свидетели, е пострадалият, който, в същия ред на мисли, е „виновникът“ и за деянието, за което срещу подсъдимия е повдигнато обвинение.

Показанията на свидетелите Д.М. и И.К. не са достатъчни, за да 4 разколебаят достоверността на показанията на свидетелите Х.Б. и Е.К., още повече че свидетелят К. изобщо не твърди да е видял какво се случило, а само чул, че има кавга. В тази връзка съдът не може да не отбележи, че по – обширните показания, дадени на съдебното следствие, ярко контрастират с твърде кратките и схематични показания на свидетеля, дадени на досъдебното производство и то относително скоро след инцидента. Прави впечатление и вътрешната противоречивост в показанията на този свидетел, който в началото на разпита сочи, че подсъдимия псувал пострадалия на майка, а пострадалият му викал копеле, а по – нататък в разпита казва, че чувал само крещене, без конкретни думи.

В показанията си свидетелят Д.М., обратно на свидетеля И.К., твърди, че пострадалият бил този, който псувал подсъдимия на майка, докато подсъдимият мълчал и слушал и родителите му отишли да го приберат.

Подсъдимият пък твърди, че изобщо не бил излизал от двора на къщата си и след като пострадалият, минавайки по улицата, започнал да псува майката на подсъдимия, подсъдимият и майка му се прибрали вътре.

Така очертаната хаотичност и изобилни противоречия в гласните доказателства водят до извод за тяхната недостоверност и дават на съда основание да игнорира показанията на свидетелите И.К. и Д.М. в частта им, в която тези свидетели отричат подсъдимият да е отправил заканителни думи спрямо пострадалия. Показанията на посочените двама свидетели обслужват изцяло защитната теза на подсъдимия, макар и не твърде сполучливо, както съдът вече посочи, анализирайки техните показания.

В показанията на свидетелите И.К., Д.М., З.М. и А.А. се откроява стремеж да внушат на съда, че пострадалият е първопричина на неразбирателствата, от което, според тях, следва извод, че подсъдимият не носи отговорност за всички последващи конфликти, някои от които са и престъпления, както и в настоящия случай. Конфликтното поведение на пострадалия и предизвикателно му държание, особено след употреба на алкохол, не са сред обстоятелствата, които да водят до декриминализиране на извършеното спрямо него престъпно посегателство.

Обясненията на подсъдимия са изцяло недостоверни и независимо че те са гласно доказателство, в случая са изцяло средство за защита срещу повдигнатото му обвинение. Те противоречат дори на показанията на 5 свидетелите И.К. и Д.М..

Съдът кредитира в цялост двете експертни заключения, след като съдът ги прецени за обективни и даващи компетентни отговори на поставените въпроси.

Към доказателствения материал съдът приобщава прочетените и приобщени на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

Всички описани доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, установяват по един безспорен начин факти относно времето, мястото на престъпното деянието, деецът, начинът и механизмът на извършване.

При така приетото за установено, съдът стигна до правния извод, че подсъдимият И. О. О.. следва да бъде признат за извършено престъпление по чл.144, ал.3 ал.1 от НК, затова че на 17.12.2020г. в село Ябланово се заканил с убийство на Х.Б., което заканване би могло да предизвика основателен страх от осъществяването му.