Решение № 226 от 11.11.2024, Районен съд - Девня
- Съд
- Районен съд - Девня
- Дело
- Гражданско дело 793/2023
- Вид
- Решение № 226
- Подписан
- 11.11.2024
- В сила
- 07.08.2025
- Състав
- ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ ВАСИЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 226 гр. Девня, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ при участието на секретаря А. С. като разгледа докладваното от ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20233120100793 по описа за 2023 година
Предявени са искове от “В.” ООД, ЕИК ***, против П. Я. П., ЕГН **********, с адрес:
*** , който в качеството си на потребител ползва предоставяни от ищеца ВиК услуги на същия адрес. Услугите се ползват и отчитат по партида с абонатен №2264314, чийто титуляр е ответника.
Съгласно чл.5, т. 6 и чл.33, ал.2 от Общите условия /ОУ/ на ищеца потребителите са длъжни да заплащат ползваните ВиК услуги в срок 30 дни от датата на фактуриране, което ответника не е направил.
Моли съдът, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 ГПК за сумата от 1676,25 лева, представляваща главница за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с аб. №2264314, за периода от 11.02.2020 г. до 06.01.2022 г. за обект-имот, находящ се в ***, сумата 373,43 лв, представляваща лихва за забава за периода от 30.04.2020 г. до 29.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.05.2023 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане.Претендират се и разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от процесуалния представител на ответника адв. П. Я. П.. Излага, че ответникът е извършвал плащания по част от процесните фактури. Твърди, че на 03.06.2020г. била извършена проверка на СТИ №1633, без ответника да е бил уведомяван или потърсен, при незаконно влизане в имота му, като проверката незаконно раззимила водомера му и констатирала липса на часовников механизъм и модул за дистанционно отчитане. Твърди, че с оглед резултатите от проверката в докладна записка инж. В.
Г. записал, че липсва само измервателната част на водомера, като предложил да се начисли разход на вода за периода 05.11.2019г – 05.03.2020г. в размер на 625 куб. м. при условията на чл.51, ал.2 от Общите условия. Твърди се, че съгласно представената от ищеца справки за облога по плащания на 25.03.2020г. касиерката е отчела водомер №0160333 за времето от 11.02.2020г. до 25.03.2020г. са начислени 656 куб. м. реално доставени и отчетени ВиК услуги. Цитира се разпоредбата на чл. 49 и на чл. 51, ал.2 от от Общите условия на ищеца и се твърди, че липсват доказателства върху водомера да е било оказвано въздействие физически и той да е бил повреден, за да отчита изразходваната вода за този период. Излага, че ищецът е издал три фактури с №№312, №313 и №314 на една и съща дата – 15.06.2023г. за начислено еднакво количество вода, без водомера на ответника да е бил засичан, за което ответникът след като проверил водомера си и констатирал, че 1 за периода по фактурите е изразходвал по-малко количество вода, веднага е сигнализирал. Излага, че разобличен ищецът издава на следващия ден – 15.07.2020г., нова фактура за водомер №17059 с отчетност от 0 нула показания старо от 23.04.2020г., ново 18 от 15.07.2020г. като обаче били оставени задълженията по фактура №314.
Доказателствата по делото са писмени. Ангажирани са и гласни доказателства чрез разпита на двама души свидетели на страната на ищеца. По делото са приети четири броя съдебно – счетоводни експертизи на вещото лице Я. Л. и един брой съдебно - техническа експертиза на вещото лице В. Г..
Съдът намира така предявените искове за допустими като предявени от заявителя против длъжника в заповедното производство в определения от съда срок. Разгледани по същество съдът намира исковете за частично основателни по следните съображения.
С определение от о.с.з. на 31.01.2024г. съдът е обявил с оглед съвпадащите в тези им части изявления на страните за безспорно установени обстоятелствата, че П. Я. П. с ЕГН ********** е собственик на процесния имот на адрес ***, на който в качеството си на потребител получава и ползва ВиК услуги на този адрес по партида с аб.№2264314.
Представен е констативен протокол от м.07.2019г. за смяна на водомер на абонатен №2264314. Посочено е, че така монтирания нов водомер е с показания 000.
Представен е констативен протокол от 06.03.2020г. с приложен снимков материал, съставен от двама служители на ищеца, съгласно който водомерът в имота на ответника, който по данни на “ Инкасо “ е монтиран през м.10.2019г, е с липсващ часовников механизъм и модул за дистанционно отчитане.
От изслушаната по делото съдебно – техническа експертиза на вещото лице В. Г. се установява, че измервателния механизъм на водомера е задължителна необходима част. Модулът за дистанционен отчет не е част от водомера, а нов елемент, необходим за улеснен отчет от ВиК предприятието. Водомер без измервателен механизъм е негоден за отчет, водомерът е провеждал вода, но не е отчитал количеството й.
С докладна записка от 11.03.2020г. инж. В. Л. - ръководител звено “ Водомерно стопанство “ е уведомил Началника на отдел “ Инкасо и реализация “, че на 06.03.2020 г. по сигнал на инкасатор е била извършена проверка от ВВК на потребител с абонатен номер 2264314 с титуляр П. Я. П., направен бил снимков материал, от който се виждало, че измервателната част на водомера е отделена и са налице условията на чл.51, ал.2 от Общите условия на ищеца и следва да се начисли за абонатен №2264314 разход на вода в размер на 656 куб. м. за период 05.11.2019г. – 05.03.2020г. Изчислението било направено на база максимална проводимост на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1m/s като били използвани данни от Наръчник на водоснабдяване, изд. " Техника ", София 1982 г. ( водопровод 3/4 5,62 m3/ден х 121 дни = 680 m3, за периода фактурирани 24 m3 , общо 656 m3 ) .
Представена е сметка към фактура №1221359369 от 30.03.2020г., видно от която за абонатен №2264314 са начислени 656 куб. м. за период 11.02.2020г. – 25.03.2020г. на стойност 1434, 28 лв.
Представен е констативен протокол от м.04.20209г. за смяна на водомер на абонатен №2264314. Посочено е, че показания и номер на така демонтирания водомер не са взети от клиента.
В своите показания изслушания по делото свидетеля К. К. С., работещ при ищеца по делото като инспектор вътрешноведомствен контрол, излага, че на 06.03.2020г. извършил проверка по сигнал на инкасатора в *** и установил на място, че липсва измервателното устройство и модула за дистанционно отчитане на водомера. В състонянието, в което се намирал водомера, било възможно , да се ползва вода, но същата не можело да се измерва, понеже липсвал часовника.
Имотът бил без ограда и била направена снимка на шахтата, която не била зазимена.
В своите показания изслушания по делото свидетел С. О. П., работеща при ищеца по делото, излага, че веднъж месечно отчита в ***. С машинката, с която отчитали, отишли до адреса, но водомера не се отчел. Свидетелката била с инкасатор в момента, той слязъл, погледнал, че го няма модула. След това звъннали до Варна, откъдето им казали да изчакат ВВК. Дошли и направили протокол. Следващият месец свидетелката отчела и информирала господина, че модула 2 е в обхвата на къщата, но той заявил, че модула го няма. В следващия месец го нямало в къщата, но модула бил отчетен в края на селото на сметището. Даже и свален модула излъчва сигнали и първия месец бил отчетен в къщата.
От съвкупността на доказателствения материал се установява, че през м. 03.2020г. водомера в имота на ответника е бил с изваден механизъм за измерване , което представлява нарушение на целостта и годността на водомера да измерва потребеното количество вода.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, т. 2 от ОУ на ищеца в случаите когато чрез физически въздействия потребителят причинил повредата водомера или пломбата, по реда на чл. 49 се определя количеството вода. В чл. 49 от ОУ на ищеца е записано, че при отказ на потребителя, установен с протокол по чл. 24, ал. 4, да осигури достъп на длъжностното лице на Ви К оператора за отчитане на показанията на водомер, разходът на вода се изчислява по пропусквателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 ч. потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1 m/s за периода до предишен реален отчет, но не по-дълъг от 6 м.
Именно нормата на чл. 51, т. 2 ОУ е приложил и ищеца като в докладната записка при посочената в чл. 49 формула е определил и служебно количество вода за начисляване от общо 656 куб. м. за период 11.02.2020г. – 25.03.2020г.
Възраженията на ответната страна, че не е установена вина на потребителя са неоснователни. Според чл.39, ал.6 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на именно на потребителите. .Отговорността възниква за потребителя при извършена констатация за такива нарушения, а ответникът има това качество на потребител. Нарушението следва да е извършено виновно – небрежно или умишлено, като вината се предполага до доказване на противното. Поради това в тежест на потребителя е да установи, че няма вина, което по делото не е извършено.
Съдът намира за преклудирано възражението на ответника, че никой от участвалите в проверката лица не е оторизиран да извършва проверки, тъй като същото не е направено в срока за отговор на исковота молба. Освен това видно от ОУ на ищеца – чл.24, ал.4, към който препраща разпоредбата на чл.49 от ОУ се изисква само протокола да е подписан от представител на ВиК оператора, каквито служители се явяват и лицата, подписали констативния протокол от 06.03.2020г.
Възраженията на ответната страна, че предишния реален отчет на водомера е бил извършен на 11.02.2020г., съдът намира за недоказани. Видно от представената сметка към фактура №1221359369 от 30.03.2020г. – страница 38 от материалите по делото, на 11.02.2020г. показанията на водомер №016333, абонат №2264314 са били 0. Друг документ, удостоверяващ , че показанията т на водомера при отчет, извършен на 11.02.2020г. , не е представен по делото.
Изцяло недоказано от страна на ищеца по делото обаче остана обстоятелството, защо щом предложението на инж. В. Л. да се начисли разход на вода в размер на 656 куб. м. за период от 05.11.2019г. до 05.03.2020г. / т. е по 5,62 куб м. за 121 дена и 656 куб. м. х 3,21 лв/м3 = 1434,28 лв с ДДС съгласно заключението на вещото лице /, по делото видно от исковата молба и представената сметка към фактура №1221359369 от 30.03.2020г същото количество от 656 куб. м. и сумата от 1434,28 лв е начислено и се претендира по делото за по – малък период от 43 дни – от 11.02.2020г. до 25.03.2020г. Процесната фактура №1221359369 от 30.03.2020г е неправилно издадена за помалък период от време от 43 дни от 11.02.2020г. до 25.03.2020г., но за същата дължима главница от 1434,28 лв както за по - големия период от време от 121 дена. Следва извода, че ищецът по делото неправилно е изчислил и претендира дължимата главница от 1323,34 лв за търсения с исковата молба период от време от 43 дни от 11.02.2020г. до 25.03.2020г. за нерегламентирания достъп до водомера, изразяващ се в изваждане на механизма на средството за измерване, поради което претендираната сума от 1323,34 лв по фактура №1221359369/30.03.2020г. не се дължи от ищеца по делото.
Относно възраженията на ответника за дублиране на три поредни фактури с №№1221380314, 1221380313 и №1221380312 , издадени в един и същи ден, с които е начислено еднакво количество изразходвана вода , ищецът не претендира в настоящето производство плащане по фактури с №№1221380313 и №1221380312, поради което възраженията на ответника в тази насока се явяват неотносими по делото.
По отношение на вземанията по останалите фактури за периода 02.06.2020г. – 06.01.2022г. същите касаят цената на реално доставени и отчетени ВиК услуги за имота в *** за 3 периода 02.06.2020г. – 06.01.2022г. в общ размер на 352,91 лева, като ответникът е представил платежни от 15.10.2022г., от 15.12.2020г., от 29.01.2021г., от 15.11.2021г., от 15.12.2021г. и от 17.01.2022г. за обща сума от 323,89 лв. Използвайки общодостъпна интернет програма за изчисление на законната лихва calculator.bg съдът съгласно разпоредбата на чл.162 ГПК, като съобрази, че ответникът в така представените платежни с отговора на исковата молба не е заявил с така платените суми задължението по коя фактура погасява, а съгласно разпоредбата на чл.37 от ОУ ва ищеца ако той не е сторил това, погасяват се най- обременителните и най – старите задължения, определи размера на дължимите суми за главница за по фактури, издадени за периода 04.01.2021г. 06.01.2022г. на 53,90 лева и лихвата върху фактурите за периода 17.01.2022 г. / датата на последното плащане на ответника по делото, с което е заплатил и част от главница по фактура №1221533840/09.12.2021г / - 29.04.2023г. на 6,97 лева . За останалите фактури, издадени за периода 02.06.2020г. – 04.11.2021г. сумите за главница и за лихви са заплатени от ответника по делото
Разпечатката съдържа 33 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/16778bdd-5550-4925-973a-077dd659cfd5