Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 607 от 31.10.2022, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 295/2022
Вид
Решение № 607
Подписан
31.10.2022
В сила
01.03.2023
Състав
Христина Запрянова Жисова

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.6, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.167, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 3 ал. 3 · Закон за пътищата
  • чл. 8 ал. 3 · Закон за пътищата
  • чл.11, ал.1 · Наредба № РД-02-20-19 от 12 ноември 2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата
  • чл.48, т.2, б. "а" · Правилник за прилагане на Закона за пътищата
  • чл. 48 т.2 б."а" · Правилник за прилагане на” и

РЕШЕНИЕ

№ 607 гр. гр. Хасково, 31.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА З. ЖИСОВА при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело № 20225640100295 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 49, ал.1 вр. чл.45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ от Б. О. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.Д.град, ул.“****** съдебен адрес: гр.Хасково, ул.“******, адв. Т. Т. от АК Хасково против Община Хасково, Булстат: 000903946, пл. „Общински“ № 1, представлявана от кмета С. Д.

Ищецът твърди, че на 15.01.2021 г. е претърпял ПТП в гр. Хасково, пътен възел кв.

Орфей. Пътно-транспортното произшествие било реализирано при движение със собствения му лек автомобил „*****“ с рег. № ****, след завоя от влизане в кръговото от посока гр.Д.град и опит да се излезе от кръговото по посока бул.“****“ гр.Хасково, като вредоносният резултат настъпил вследствие заледяване на пътното платно, липсата на опесъчаване на участъка от страна на ОП „Еко прогрес“, което било отговорно за опесъчаването и поддържането в експлоатация при зимни условия на този участък от общинската пътна мрежа. Ищецът при навлизане в заледения и неопесъчен участък намалил скоростта, но следващите го превозни средства не успели своевременно да намалят скоростта и при удара отзад на лек автомобил „*****“ с рег. № ******, той бил запратен в мантинелата и така се получил и удар отпред на МПС-то.

В исковата молба е посочено още, че на мястото на инцидента пристигнал патрул на МВР - Хасково, който констатирал липсата на поддръжка на пътното платно, наличието на заледяване и съответно пълната липса на опесъчаване на същото, както и че вина за настъпилото ПТП имало Общинско предприятие /ОП/ „Еко прогрес“. Тази констатация на 1 контролните органи била отразена в Протокол за ПТП № 1728913. Така, според ищеца, по категоричен начин се показвала причинно-следствената връзка между липсата на почистване и опесъчаване от страна на ОП „Еко прогрес“, както и отговорността на възложителя и собственик на това Общинско предприятие, а именно ответната Община Хасково.

Ищецът твърди, че в резултат на претърпяното ПТП били нанесени щети на собственото му МПС, както следва: Калник заден ляв; стоп заден ляв; облицовка задна броня; противоударна лайсна задна броня; калник преден десен; облицовка предна броня; преден капак; тас предно дясно колело; джанта предно дясно колело 14 цола, като общата стойност и степента на увреда на частите на МПС били подробно описани в приложените към исковата молба документи, а именно ОПИС - Заключение за вреди по МПС, проформа фактура и фактура с прилежащи документи, доказващи отстраняване на част от щетите и която обща стойност на имуществените щети възлизала в размер на 821 лв.

От ПТП-то ищецът претърпял и телесно увреждане следствие на удара отзад и в последствие отпред на автомобила изразяващо се в: Контузия в областта на врата проявена болка; Контузия в поясния отдел на гръбнака проявена с болка; Контузия на дясна подбедрица проявена с болка. Било му причинено страдание без разстройство на здравето, което предвид възрастта му отшумяло за около 30 дни. Ищецът сочи, че е преживял уплаха освен причиненото му страдание. Самото страдание в рамките на периода на отшумяване се характеризирало със затруднения и болки при движението на главата и кръста което продължило около месец, както и болка в дясната подбедрица която отшумяло за около 20 дни. Тези затруднения и съпътстващата го болка го затруднявали да е пълноценен в ежедневието си и водели до дискомфорт и страдание, които били в причинно следствена връзка от виновното поведение от страна на ответника Община Хасково, имаща вина за настъпването на описаното ПТП.

В исковата молба са изложени твърдения, че чл. 29 вр. чл. 30 от ЗП вр. с чл. 48 т.2 б."а" от Правилника за приложение ЗП, възлагали поддържането на общинските пътища от страна на общината. В конкретният случай ответникът Община Хасково била възложила/делегирала на собственото си ОП „Еко Прогрес“ изпълнението на това задължение, като по този начин се достигнало до неизпълнение на възложените с нормативен акт задължения на община Хасково, доколкото било допуснато залеждане на пътната настилка, поради липса на своевременно почистване и липса на опесъчаване на същата. Доколкото пътен възел кв. Орфей представлявал мостово съоръжение, което било поставено под повишен риск от заледяване, липсвало основание да се приеме, че било налице чрезвичайно обстоятелство за настъпването на залеждане, доколкото бил общо известен рискът от настъпване на заледяване при определени метрологични условия на мостови съоръжения.

Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати в полза на ищеца обезщетение, възлизащо на сумата от 1821 лева, както следва: за претърпени неимуществени вреди 1000 лева; за претърпени имуществени 2 вреди 821 лева, в следствие на ПТП, на пътен възел кв. Орфей гр.Хасково, настъпило на 15.12.2021 г. поради неопесъчаване и непочистване на пътното платно, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на предявяване на иска – 09.02.2022 г., до окончателното им изплащане.

Претендират се и направените по делото разноски, за което е представен списък по чл.80 ГПК.

Ответникът счита предявените искове за допустими, но недоказани и неоснователни.

Оспорват се твърденията на ищеца, че е претърпял посочените в исковата молба вреди, както и че същите са причинени в резултат на противоправното бездействие на Община Хасково, вкл. и техния размер. Оспорват се причините и механизма за възникване на ПТП, описани в протокол № 1728913. Релевирано е и възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване от страна на ищеца, тъй като същият не се съобразил с атмосферните условия и пътната обстановка, със състоянието на пътя и превозното средство, с характера и интензивността на движението.

Посочва се в отговора на исковата молба, че основателността на предявените искове предполагало доказване на всички елементи от деликта: деяние, вреда, причинна връзка между тях, размер на вредата, притивоправност и вина. В случая, претендираните от ищеца вреди се основавали на разпоредбата на чл.49 от ЗЗД и поради твърдяно от ищеца бездействие от страна на Общината. При отговорността по чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД следвало да се има предвид, че при деликта (увреждането) когато едно лице действа и от това действие последват вреди, то дължало обезщетение, ако действието му е противоправно, като вината се предполагала. Когато едно лице бездейства и от това бездействие последват вреди, то дължало обезщетение, ако не е предприело действията, които е било длъжно да извърши. В тази насока практиката на ВКС била непротиворечива Решение №488/07.02.2012 г. по гр. дело 899/2010г. на ВКС и Решение № 182/26.01.2021г. по гр. д. №573/2020г. на ВКС. Въведеното задължение на собственика на пътя да го поддържа в изправно състояние - чл.167, ал.1 от ЗДвП, както и задължението за поддръжка - чл.48, т.2, б. „а" от ППЗП били общи задължения. По отношение на задължението за зимно поддържане на пътищата, намирали приложение разпоредбите на Наредба № РД-02-20-19 от 12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата /Наредбата/. В чл.21, ал.2 от Наредбата били определени условията за предприемане на действия по разтопяване на образуван лед върху пътното платно. Същите били посочени в Таблица 5, в която били посочени и разходните норми на материалите. Видно от таблицата било, че действията за използване на материалите, с които се обработвал както лед, така и уплътнен или пресен сняг, трябвало да започнат да се извършват при минус 5 градуса на температурата на въздуха. Тези правила били съобразени изцяло с физичните закони, тъй като лед започвал да се образува, когато температурата падне под 0 (нула) градуса. Преди това лед не се образувал. Видно било от представената с отговора справка с изх. №137/17.12.2021 г. на НИМХ-филиал Пловдив, че температурата на въздуха от 00:00 часа до 08:00 часа на 15.12.2021 г. е била положителна, като най-ниската температура, измерена в този диапазон 3 от време била +1,4 градуса. Прогнозата за времето за тези дни също не показвала отрицателни температури. При това положение, според ответника, не било необходимо да се извършват действия от страна на общината по разтопяване на лед от пътното платно, тъй като такъв не би следвало да съществува. От протокола за ПТП било видно, че същото е възникнало в 8 часа. В същия ден в 9:08 часа била публикувана статия в местния ежедневник www.haskovo.info, в която били публикувани и снимки от мястото на събитието. Предвид часа на публикуване на статията и часа на настъпване на ПТП, можело да се стигне до заключение, че снимките са направени непосредствено след настъпването на ПТП. От тези снимки ясно се виждало, че върху платното за движение нямало лед, а вода от разтопен сняг, т.е. снега който бил отстрани на пътното платно се топял, което било още едно доказателство за положителната температура. Друго обстоятелство, което се забелязвало било, че МПС на ищеца е ударено в лявата задна част, но колата която е ударена в него е в задната дясна част, т.е. преди лекият автомобил **** да го удари, е имало друг удар в движение, който е възможно да бил предизвикал ПТП-то.

В отговора на исковата молба е въведено насрещното твърдение, че Община Хасково не е бездействала, а напротив, във връзка със зимното поддържане на пътищата през зимен сезон 2021/2022 г. извършила най-малко следните действия: провела обществена поръчка и е сключила договори с външни изпълнители за зимно поддържане и снегопочистване на пътищата; издадена била Заповед №1889/27.10.2021 г. на Кмета на Община Хасково за съставяне на общински щаб, който да ръководи и координира снегопочистването и осигуряването на безопасно движение по улиците; издадена била Заповед №1890/27.10.2021 г. на Кмета на Община Хасково във връзка с организацията за зимното поддържане; издадена била Заповед №281/01.11.2021 г. на директора на ОП „Екопрогрес" за определяне на отговорните за снегопочистването от страна на предприятието; издадена била Заповед №283/01.11.2021 г. на директора на ОП „Екопрогрес" за изработване на маршрути за снегопочистване; издадена била Заповед №282/01.11.2021 г. на директора на ОП „Екопрогрес" за създаване на комисия за организация и координация при снегопочистването; сключила договор за доставка на „сол за посипване на пътища (против заледяване) с номер №817/14.07.2020 и срок на договора 36 месеца; закупила необходимите количества пясък.

От своя страна ищецът не бил подкрепил твърденията си в исковата молба с доказателства, установяващи по безспорен и категоричен начин, че претендиралите от него имуществени и неимуществени вреди са настъпили вследствие на противоправното поведение на Община Хасково. Представеният протокол за ПТП №1728913 не доказвал обстоятелствата от фактическия състав на претендирания деликт. Протоколът за ПТП не се ползвал с обвързваща съда материална доказателствена сила относно обстоятелствата, свързани с пътнотранспортното произшествие. Освен това, в него било посочено, че ищецът е претърпял щети в предна дясна част, задна лява и задна централна част. При това положение не било ясно защо ищецът претендира за вреди върху предния капак на автомобила, който изобщо не бил засегнат при ПТП-то. В проформа фактура била посочена 4 джанта 14-цола в размер на 33,33 без ДДС или 40 лв. с ДДС, в същото време обаче ищецът представял фактура и касов бон към нея, от които било видно, че е заплатил за ремонт на същата 18 лв. с ДДС, които претендира да му бъдат платени заедно с начислените 40 лв. в проформа фактура за същата дейност. Така ясно се виждало, че цените, които били заложени в проформа фактурата били изкуствено завишени, вероятно по тази причина не бил извършил ремонта, но въпреки това претендирал този размер. В самата проформа фактура дейностите били описани прекалено общо и не можел да се установи действителния размер за всяка отделна дейност. Общият претендиран размер на вредите бил в противоречие с определянето на вредите от ПТП, съобразно Приложение 1-6 към Наредба 24 от 2006 г., действащ по силата на §3 от Наредба 49 от 16.10.2014 г.