Решение № 484 от 04.05.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 484 гр. Варна, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело № 20253100502228 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 75002/02.09.2025 г. на ответника „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК 207024290, седалище град София, подадена чрез пълномощник адвокат Х. М., САК. Предмет на обжалване е решение № 2953/05.08.2025 г. на Районен съд - Варна, постановено по гр.д. № 2211/2025 г. по описа на ВРС, с което са уважени в цялост предявените от ищцата Г. А. К., ЕГН **********, от град Варна, искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 3, ал. 2, т. 9 от сключения между страните договор за паричен заем № 940862/05.10.2023 г., както и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД като ответникът „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД е осъден да върне на ищеца Г. А. К. сумата от 35,25 лева като платена при начална липса на основание.

В жалбата са изложени твърдения за неправилност на обжалваното решение, аргументирани с неприложимост на ЗПК по отношение на 1 процесния кредит, тъй като съгласно чл. 4, ал. 1, т. 6 ЗПК законът не се прилага по отношение на договори за кредит със срок на погасяване на задължението до 3 месеца и при които се дължат незначителни разходи. Счита, че настоящият договор попада в хипотезата на посочената разпоредба. Сочи, че понятието „незначителни разходи“ следва да се преценява във всеки отделен случай, като твърди, че извършената от първоинстанционния състав преценка е неправилна. Посочва съдебна практика в подкрепа на позицията си. На следващо място, въззивникът поддържа, че таксата за експресно разглеждане на кредита не представлявала такава по усвояване и управление на кредита и съответно, не противоречи на забраната по чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Определя таксата като такава за предоставена незадължителна услуга по договора за кредит. Твърди, че потребителят по собствена воля е избрал коментираната услуга по договора. Счита, че ищцата се е запознала с услугата по експресно разглеждане на заявлението за кредит при подписване на договора. Твърди наличието на идентични с процесния договор, сключени при еднакви условия, което, според въззивника, изключва противоречието на добрите нрави, неравноправността на оспорените клаузи и липсата на достатъчно информация за финансовите задължения, които се поемат с тях.

Отправя искане за отмяна на решението в цялост, както и постановяване на ново, с което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни.

В хода на осъществената размяна на книжа по чл.263, ал.1 от ГПК насрещната страна – ищецът Г. А. К., чрез пълномощника си по делото адвокат А. Д., ВАК, е подал писмен отговор вх. № 79571/19.09.2025 г., в който обосновава становище за неоснователност на въззивната жалба, подкрепено с изложени аргументи по наведените от въззивника оплаквания. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивната инстанция.

По допустимостта на въззивното производство и предварителните въпроси по чл.267 от ГПК съдът се е произнесъл с определение № 4909/24.10.2025 год.

Страните не са взели участие в насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание. С молба-становище пълномощникът на въззивника адвокат Х. М. е заявил, че поддържа подадената въззивна жалба и моли за нейното уважаване. С молба-становище пълномощникът на въззиваемата 2 страна адвокат В.Б. заявява, че поддържа депозирания отговор на въззивната жалба и моли обжалваното с нея решение на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Към молбите са приложени списъци по чл.80 ГПК за претендираните от страните разноски.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Производството по делото е образувано въз основа на исковата молба на Г. А. К., ЕГН **********, от град Варна, с която спрямо „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК 207024290, седалище град София, са предявени установителен иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 3, ал. 2, т. 9 от сключения между страните договор за паричен заем № 940862/05.10.2023 г., поради противоречие със закона, а в условие на евентуалност - поради накърняване на добрите нрави, съответно осъдителен иск за репариране на сумата 35,25 лева, която ищецът е заплатил като такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем, поради липсата на основание за нейното плащане предвид нищожността на клаузата на чл. 3, ал. 2, т. 9 от сключения между страните договор за паричен заем № 940862/05.10.2023 г., като сумата се претендира ведно със следващото се обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 21.02.2025 г. (датата на подаване на исковата молба в съда) до окончателното й плащане.

Правно основание на исковете - чл. 26, ал. 1, предл. 1-во, евентуално предл. 3-то от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съответно чл. 55, ал. 1, предл. 1-во и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът претендира и осъждане на ответника да му репарира сторените по делото разноски, намиращо основание в чл.78, ал.1 от ГПК.

Между страните не се спори относно това, че между тях е бил сключен договор за кредит № 940862/05.10.2023 г., по силата на който кредиторът „Кредирект“ ЕООД предоставил в заем на Г. А. К. паричен заем в размер на 200 лв., срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне заетата сума ведно с уговореното възнаграждение за кредитора при фиксиран лихвен процент 45% и такса за експресно разглеждане от 35,25 лв. на падеж 20.10.2023г.

3

Не се спори и по това, че с преводно нареждане от 10.10.2023 г. ищцата е превела на кредитодателя сума в общ размер 239 лв., включваща главницата, начислената възнаградителна лихва и таксата за експресно разглеждане, като е посочено основание „погасяване на дог. 940862“.

Спорът, с който е сезиран въззивният съд, е правен и се отнася до обхвата на Закона за потребителския кредит в контекста на упражненото от ищцата право на потребителска защита срещу клаузата на чл.3, ал.2, т.9 от процесния договор за кредит № 940862/05.10.2023 г., съгласно която на доставчика на заема се дължи такса за експресно разглеждане на искането за предоставяне на краткосрочен заем в размер на 35,25 лева, с която общият размер на дължимата вноска за погасяване се определя в размер на 293,75 лева.

Правният въпрос, който с оглед мотивите на обжалваното първоинстанционно решение се поставя от въззивника – заемодател по процесния заем, се отнася до изключението, въведено в чл.4, ал.1, т.6 от ЗПК, която разпоредба поставя извън обхвата на потребителската защита “договори за кредит със срок за погасяване на задължението до три месеца и при които се дължат незначителни разходи”. В този контекст въззивникът твърди, че първоинстанционният съд неправилно е отсъдил в полза на иска, обявявайки процесната договорна клауза за нищожна поради противоречие с повелителната разпоредба на чл.10а, ал.2 и ал.1 от ЗКП, със съображението, че „в правната си същност таксата за бързо разглеждане не гарантира привилегия или право за потребителя, а единствено спомага за това кредитодателя да получи допълнително плащане и то в размер определяем според цената на кредитора и установим едва при сключването на договора”.

За да отговори на така поставения със защитата на въззивника правен въпрос, въззивният съдебен състав отчита следните два водещи аспекта:

Първият аспект се отнася до това дали изключението, въведено в чл.4, ал.1, т.6 от ЗПК, е съвместимо с хармонизираното с Директива 2008/48/ЕО ниво на защита на получателите по договорите за потребителски кредити.

Видно от разпоредбата на чл.2, пар.2, б. “д” от тази Директива, договорите за потребителски кредити на стойност, чийто размер е по-малък от 200 евро не попадат в обхвата на потребителската защита, предоставена от европейския законодател в тази област. Следователно, националният закон в тази му част не 4 противоречи на общностното право и съдът следва да зачете действието на въпросната норма от националния закон.

Вторият аспект се отнася до това дали процесната договорна клауза на чл.3, ал.2, т.9 предоставя привилегия на потребителя, ползването от която привилегия не е въпрос на негов осъзнат избор. Установените в първоинстанционното производство факти ясно показват, че предлаганата от доставчика услуга за експресното разглеждане на подадено към него заявление за предоставяне на потребителски заем съществува в алтернатива с регулярната процедура за такова разглеждане. Освен това изборът на този вид услуга е предоставена на неговите клиенти, а не се натрапва принудително от доставчика. И на следващо място, потребителят на тази услуга има възможност да направи своя информиран избор за това на какъв вид разглеждане на кредитното му искане да се спре, както и на преценка за интереса му от гледна точка на бързото произнасяне по това негово искане и на цената, която ще трябва да плати за целта. В случая нито се твърди, нито са налице факти, които да сочат, че ищцата се е намирала в положение на крайна необходимост по отношение на заеманите от нея 200 лева, нито за натрапване на процесната такса без възможност за ищцата свободно да договаря нейния размер. Следователно, в случая не са налице обективните признаци, които да сочат на неравноправно третиране на правата на ищцата от страна на доставчика по процесния договор.

В контекста на така изложените съображения на поставения правен въпрос следва да се отговори, че разпоредбата на чл.4, ал.1, т.6 от ЗПК не противоречи и е съгласувана с Директива 2008/48/ЕО, което от своя страна води до извода за неправилно приложение в случая от страна на първоинстанционния съд на разпоредбите на чл.10а, ал.2 и ал.1 от ЗКП. В рамките на предявената от ищцата нищожност на клаузата на чл.3, ал.2, т.9 от процесния договор за потребителски кредит № 940862/05.10.2023 г. въззивният съд намира, че в случая липсва фактическо и правно основание, въз основа на което да се заключи, че изборът на услугата “експресно разглеждане на кредитното искане” е натрапена от страна на доставчика на процесния заем, и/или ищцата е била лишена от възможност при този избор да договаря таксата за тази услуга.

С оглед на тези изводи съдът намира подадената въззивна жалба за 5 основателна. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено, а предявеният от ищцата иск - отхвърлен като неоснователен.

С оглед този изход на спора решението следва да бъде ревизирано и в частта му за разноските като такива се присъдят единствено в полза на ответника – чл.78, ал.3 ГПК. С оглед представените списъци по чл.80 от ГПК и приложените доказателства, сторените от ответника разноски за първоинстанционното производство са в общ размер на 480 лв. (платено адвокатско възнаграждение), а за въззивното - 522,50 лева (платени държавни такси и адвокатско възнаграждение). След превалутиране в официалната паричната единица в страната към настоящия момент, съгласно правилата на чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България и Решение (ЕС) 2025/ 1407 на Съвета от 08.07.2025 г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026 г., при фиксиран курс 1,95583 лева за едно евро, сумите следва да се присъдят в размери съответно 245,42 евро и 267,15 евро.

Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 2953/05.08.2025 г. на Районен съд Варна, постановено по гр.д. № 2211/2025 г. по описа на ВРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. А. К., ЕГН **********, с адрес *****, срещу „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во, евентуално предл. 3-то ЗЗД, за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 3, ал. 2, т. 9 от сключения между страните договор за паричен заем № 940862/05.10.2023 г., поради противоречие със закона, а в условие на евентуалност - поради накърняване на добрите нрави, съответно с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД за връщане на сумата 35,25 лева, представляваща платена такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем, поради липсата на основание за нейното плащане предвид нищожността на клаузата на чл. 3, ал.