Решение № 573 от 01.10.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 473/2024
- Вид
- Решение № 573
- Подписан
- 01.10.2024
- Състав
- Величка Борилова, Зорница Гладилова, Мария Райкинска
Цитирани разпоредби
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.166 · Търговски закон
- чл.166, ал.1 · Търговски закон
- чл.166, ал.3 · Търговски закон
- чл. 192, ал.1, т.2 · Търговски закон
- чл.192, ал.7 · Търговски закон
- чл. 195 · Търговски закон
- чл.247а · Търговски закон
- чл. 247а, ал. 2 · Търговски закон
- чл.252 ал.1 т.5 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 573 гр. София, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Величка Борилова
Членове:
Зорница Гладилова
Мария Райкинска при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело № 20241001000473 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК
С решение № 34/18.03.2024 г., постановено по т.д.№ 192/2023 г. по описа на Благоевградски окръжен съд е отхвърлен иска с правно основание чл. 252, ал. 1, т. 4 вр. т. 5 вр. чл. 247а, ал. 2 от ТЗ, предявен от Прокуратурата на Република България, чрез Окръжна прокуратура Благоевград, срещу „Кулиното“ АД, ЕИК 101700063, седалище и адрес на управление гр. Разлог, ул. „Христо Ботев“ № 79, представлявано от Й. И. К., за прекратяване и заличаване на дружеството.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от Окръжна прокуратура Благоевград, с която моли въззивният съд да го отмени и да уважи предявения иск като прекрати ответното дружество. Въззивникът поддържа, че постановеното решение е неправилно. Счита, че в процесния случай не се касае за временни пречки от икономическо и организационно естество за привеждане на капитала на дружеството в съответствие с изискванията на чл.247а, ал.2 от ТЗ. Поддържа, че в.т.3 от изготвения на 27.06.2016 г. доклад от независим одитор, който е извършил одит на финансовия отчет на „Кулиното“ АД, включващ отчет за финансовото състояние към 31.12.2015 г. е посочено, че собственият капитал /чистата стойност на имуществото/ е по-малък от вписания акционерен капитал и че при неизпълнение на изискванията на чл.252 ал.1 т.5 от ТЗ, дружеството рискува да бъде прекратено с решение на съда по регистрация, по иск на прокурора. На проведено редовно общо събрание на акционерите на 30.06.2016 г. бил приет и одобрен заверения годишен финансов отчет и доклада на одитора за финансовата 2015 г., от които било видно, че към 31.12.2015 г. активите /имущество/ в хил. лева на дружеството са в размер на 5 617 хил.лева, а задълженията /пасивите/ са в размер на 37 хил.лева, т.е чистата стойност на активите по 1 чл.247а от ТЗ е в размер на 5 580 хил. лева. При вписан капитал от 10 952 хил. лева разликата между него и чистата стойност била в размер на 5 372 хил.лева, което сочело, че е налице спадане на чистата стойност на имуществото под размера на вписания капитал.
Съгласно т.5 от изготвения доклад от 30.05.2017 г. от независим одитор, който е извършил одит на финансовия отчет на „Кулиното“ АД, включващ отчет за финансовото състояние към 31.12.2016 г., собственият капитал /чистата стойност на имуществото/ е по-малък от вписания акционерен капитал. Посочено е, че при неизпълнение на изискванията на чл.252 ал.1 т.5 от ТЗ, дружеството рискува да бъде прекратено с решение на съда по регистрация, по иск на прокурора. На проведено редовно общо събрание на акционерите на 12.06.2017 г. бил приет и одобрен заверения годишен финансов отчет и доклада на одитора за финансовата 2016 г. Към 31.12.2016 г. активите /имущество/ в хил. лева на дружеството са в размер на 5 617 хил.лева, а задълженията /пасивите/ са в размер на 38 хил.лева, следователно чистата стойност на активите по чл.247а от ТЗ била в размер на 5 579 хил. лева, или при вписан капитал от 10 952 хил. лева, разликата между него и чистата стойност е в размер на – 4 373 хил.лева. Налице е спадане на чистата стойност на имуществото под размера на вписания капитал. Въззивникът поддържа, че разликата между чистата стойност на активите и вписания капитал е отрицателна величина и към 31.12.2017 г.; 31.12.2018 г.;
31.12.2019 г.; 31.12.2020 г.; 31.12.2021 г. и към 31.12.2022 г. С платежни нареждания за довнесен капитал към 15.11.2023 г. в размер на 5300 хил.лева разликата вече била положителна величина – 5 768 хил.лева, или чистата стойност на имуществото на „Кулиното“ АД, съгласно междинния счетоводен баланс е 16 720 хил.лева.
От изложеното следвало, че към 31.12.2015 г. собственият капитал на дружеството /чистата стойност на имуществото/ е по-малък от вписания акционерен капитал, което означавало, че е налице е първата обективна предпоставка на чл.252, ал.1 т.5 от ТЗ. На 30.06.2016 г. бил приет и одобрен заверения годишен финансов отчет и доклада на одитора за финансовата 2015 г. и от тази дата започнал да тече едногодишният срок, за вземане на решения за намаляване на капитала, преобразуване или прекратяване на дружеството. Такова решение в периода от 01.07.2016 г. до 01.07.2017 г. не било взето. По тази причина била налице и втората предпоставка.
Въззивникът счита, че въвеждането на законовия кратък едногодишен срок представлявало гаранция за защита както на интересите на акционерите, така и на трети лица-кредитори на дружеството. От представените писмени доказателства /11 броя платежни нареждания с вписано основание — довнесен капитал/, които били взети предвид и от вещото лице, се установявало, че разликата между чистата стойност на активите и вписания капитал е положителната величина към 15.11.2023 г. в размер от 5768 хил.лева.
Това не санирало допуснатото от дружеството нарушение на закона в продължение на пет години.
Отделно въззивникът сочи, че основен принцип при регулиране на капитала на акционерното дружество е принципът за неговото реално внасяне. Решението от 05.06.2006 г. на проведеното извънредното общо събрание на акционерите било довнасянето на капитала да е в двегодишен срок, считано от датата на провеждане на общото събрание, който срок не е спазен. Довнасянето на капитала следвало да бъде по набирателна сметка на дружеството /чл.192, ал.7 от ТЗ и по аргумент на чл.166, ал.1 от ТЗ/, а не по разплащателна сметка. Това изискване било въведено от законодателя с оглед целевото й предназначение като гаранция, че средствата ще бъдат разходвани за увеличение на капитала.
Посоченото водело до извод за нереално довнасяне на капитала и за продължително бездействие от страна на акционерите.
В съдебно заседание на 24.09.2024 г. във въззивната представляващият прокурор е заявил, че не поддържа въззивната жалба.
2 инстанция
Въззиваемият „Кулиното“ АД оспорва въззивната жалба и моли първоинстанционноторешение да бъде потвърдено като законосъобразно. Счита, че първоинстанционният съд правилно е съобразил всички факти и обстоятелства, настъпили след завеждането на делото съгласно изискването на чл.235, ал.3 от ГПК. Към баланкът от 15.11.2023 г. чистата стойност на имуществото била 16 720 хил.лв., която стойност надвишавала вписания капитал в размер 10 952 хил.лв. с 5 768 хил.лв. Следователно към момента първата предпоставка на чл.252, ал.1, т.5 от ТЗ /обективно спадане на чистата стойност на имуществото под размера на вписания капитал/ не била налице.
Въззиваемият поддържа, че разпоредбата на чл.252, ал.1, т.5 предвиждала възможност когато чистата стойност на имуществото на дружеството по чл.247а, ал.2 ТЗ спадне под размера на вписания капитал и ако в срок една година общото събрание не вземе решение за намаляване на капитала, за преобразуване или прекратяване, срещу него да бъде предявен иск от прокурора за прекратяване. Законът предоставял на преценката на прокурора срещу кои неизправни дружества да предяви иск, а не постановявал екс леге прекратяване на всички такива дружества. Съдът правилно се позовал на принципа в търговското право за съхраняване на правния субект, който бил оправдан с цел нормалното развитие на търговските отношения, породени с други субекти. Това означавало, че при отпадане на временните пречки за привеждане на капитала в съответствие със законовите изисквания, следвало да се съобрази на основание чл.235, ал.2 от ГПК актуалното състояние.
Въззиваемият се позовава на транспонираната с приемане на разпоредбата на чл. 252, ал. 1, т. 5 от ТЗ, след изменението й с ДВ, бр. 58/2003 г., разпоредба на чл. 19 от действащата и към настоящия момент Директива 2012/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 г., за съгласуване на гаранциите, които се изискват в държавитечленки за дружествата по смисъла на чл. 54, ал. 2 от Договора за функциониране на Европейския съюз, за защита както на интересите на съдружниците, така и на трети лица по отношение на учредяването на акционерните дружества и поддържане на изменението на техния капитал, с цел тези гаранции да станат равностойни, при сериозни загуби в записания капитал се свиквало общо събрание на акционерите в срок, предвиден в законите на държавите-членки, на което събрание се решавало дали дружеството да бъде прекратено, или да бъдат предприети други мерки, като било предвидено, че държавите-членки не могат да определят като сериозна загуба цифра, която не е по-висока от половината от записания капитал. В случая такива стойности не били налице, тъй като според баланса към 15.11.2023 г. чистата стойност на имуществото била 16 720 000 лева, като тази стойност не само че се явявала по-висока от половината от записания капитал, но и надвишава вписания акционерен капитал /10 952 000 лева/ с 5 768 000 лева.
Въззивникът поддържа, че едногодишния срок не е преклузивен, а бил предвиден от законодателя като ориентир, че състоянието по чл.252, ал.1, т.5, пр.1 ТЗ е трайно, а акционерите – дезинтересирани от преодоляването му.
Въззивникът акцентира на това, че в исковата молба ищецът не бил въвел като основание на предявения иск нереално довнасяне на капитала и това не е било предмет на първоинстанционното производство. Този въпрос е извън предмета на делото и не следвало да бъде обсъждан.
Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните в приложение на разпоредбата на чл.269 от ГПК, намира за установено следното:
Първоинстанционното производството е образувано по предявен от Окръжна прокуратура Благоевград иск с правно основание чл.252, ал.1, т.5 вр. т.4 от ТЗ за прекратяване на ответното дружество „Кулиното“ АД. Сочи, чекъм момента на образуването му като акционерно дружество „Кулиното“ АД било с капитал 80 000 лева, разпределен в 80 000 обикновени поименни налични акции с номинална стойност от по 1 лев, разпределени между акционерите както следва: Община Разлог - 28 000 обикновени поименни налични 3 акции, и „Балканстрой“ АД - 52 000 обикновени поименни налични акции. На 05.06.2006 г. в гр. Разлог било проведено извънредно общо събрание на акционерите на „Кулиното“ АД, на което били приети направените промени в устава му, а именно: капиталът на дружеството бил увеличен от 80 000 лева на 10 952 092 лева, разпределени на 10 952 092 броя поименни акции с право на глас, с номинална стойност от по 1 лв. всяка, чрез емисия на 10 872 092 броя поименни акции с право на глас, както следва: увеличаване на капитала на дружеството с непарична вноска в размер на 3 805 232 лева, съгласно оценка на вещи лица, с предмет поземлени имоти, собственост на акционера Община Разлог. Непаричната вноска се правела от акционера Община Разлог комуто се предоставяли 3 805 232 броя поименни акции с право на глас, с номинална стойност от по 1 лев всяка. Увеличен бил капитала на дружеството със 7 066 860 лева, чрез емисия на 7 066 860 броя поименни акции с право на глас, с номинална стойност от по 1 лев всяка, които, на основание чл. 195 от ТЗ, се закупували от акционера „Балканстрой“ АД за сумата от 7 066 860 лева. Акционерът „Балканстрой“ АД се задължавал да внесе, към датата на представяне на искането за вписване на увеличението на капитала в ТР, 25 % от стойността на записаните от него акции, а останалите 75 % да се внесат в двугодишен срок, считано от датата на провеждане на общото събрание. На 27.06.2016 г. бил изготвен доклад от независим одитор, който извършил одит на финансовия отчет на „Кулиното“ АД, включващ отчет за финансовото състояние към 31.12.2015 г. В т. 3 от основанията за изразяване на квалифицирано мнение било посочено, че собственият капитал /чистата стойност на имуществото/ е по-малък от вписания акционерен капитал и че при неизпълнение на изискванията на чл. 252, ал. 1, т. 5 от ТЗ, дружеството рискувало да бъде прекратено с решение на съда по регистрация, по иск на прокурора. На проведено редовно общо събрание на акционерите на 30.06.2016 г. бил приет и одобрен заверен годишен финансов отчет и доклад на одитора за финансовата 2015 г. От него било видно, че към 31.12.2015 г. активите на дружеството са в размер на 5 617 000 лева, а задълженията, отчетени в пасива, са в размер на 37 000 лева, т. е. чистата стойност на имуществото е в размер на 5 580 000 лева, или е под размера на вписания капитал /10 952 092 лева/. На 30.05.2017 г. бил изготвен доклад от независим одитор, който извършил одит на финансовия отчет на „Кулиното“ АД, включващ отчет за финансовото състояние към 31.12.2016 г. В т. 5 от основанията за изразяване на квалифицирано мнение било посочено, че собственият капитал /чистата стойност на имуществото/ е по-малък от вписания акционерен капитал и че при неизпълнение на изискванията на чл. 252, ал. 1, т. 5 от ТЗ, дружеството рискувало да бъде прекратено с решение на съда по регистрация, по иск на прокурора. На проведено редовно общо събрание на акционерите на 12.06.2017 г. бил приет и одобрен заверен годишен финансов отчет и доклад на одитора за финансовата 2016 г.