Решение № 1102 от 31.08.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1102 гр. София, 31.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20221000501409 по описа за 2022 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по жалби и на двете страни по делото.

С решение № 266426 от 4.11.2021 година на Софийски градски съд, ГО, I -17 състав по гр.д.№ 5510/2017 г., поправено за очевидна фактическа грешка с решение от 7.03.2022 г. ответникът „ Софийски имоти“ ЕАД е осъден да заплати на сдружение „ Федерация на научно – техническите съюзи в България“ ( по нататък само ФНТСБ ) обезщетения за лишаване в периода 28.04.2010 г. – 28.04.2015 г. от ползването на притежаваните от сдружението имоти, индивидуализирани като „ реална част с площ от 537 кв.м.“ от самостоятелен обект с площ от 1 023,20 кв.м., с идентификатор № 68134. 101.

126.1.13 по кадастралната карта, разположен на VІ- ти етаж от сградата, находяща се в град София на ул. „ Гурко “ № 16 и ул. „ Г. С. Раковски“ № 108 и „ реална част с площ от 252 кв.м. “ от самостоятелен обект с площ от 679,50 кв.м., с идентификатор № *** по кадастралната карта, разположен на VІІ –ми етаж от същата сграда, в размери от 264 048,67 лева и 75 828,29 лева, ведно със законната лихва от 28.04.2015 г. до окончателно 1 плащане и отхвърлил исковете за горниците до пълните предявени размери от 287 520 лева и 89 280 лева поради погасяването им с насрещните вземания на ответника в размери от 23 471,33 лева и 13 451 ,71 лева , съставляващи припадащи се части от платените в периода 2003 г. – 2015 г. данъци върху недвижимите имоти ( ДНИ ) и такси „ битови отпадъци “ ( ТБО ) за двете реални части от VІ и VІІ етаж .

С въззивна жалба с вх.№ 260426/5.01.2022 г. ( по регистратурата на СГС ) ищецът ФНТСБ обжалва решението в отхвърлителната част, оспорвайки извода в решението за възникване на вземания на ответника от неоснователно обогатяване поради платени данъци и такси битови отпадъци като изведен в нарушение на член 11, ал.1 и член 64,ал.1 от ЗМДТ, в алтернатива оспорва допустимостта на компенсирането им със заявените с исковете вземания поради законовото ограничение по член 105 от ЗЗД и възможността на ответника да търси защита на „ самостоятелното вземане“ в отделен процес .

С въззивната жалба с вх.№ 370361/ 16.12.2021 г. ( по регистратурата на СГС) ответникът „ Софийски имоти “ ЕАД, чрез представителя му по пълномощие – адвокат К. – обжалва решението в осъдителната му част.

Жалбата съдържа оплаквания за недопустимост на решението, като постановено по недопустим иск - член 59,ал.2 от ЗЗД , при наличие на друг иск - по член 31,ал.2 от ЗС - за защита на облигационни вземания, произтичащи от неоснователно разместване на блага от ползване на съсобствени имоти. Въззивникът оспорва извода, че процесните реални части са собствени на ФНТСБ, тъй като противоречи на възприетите от съда като установени по гр.д.№ 10322/2015 г. на СГС факти, че те нямат самостоятелно функционално предназначение и са заснети в кадастралната карта като част от по – големи самостоятелни обекти и на събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. извършено съдебно и извънсъдебно признание относно съществуването на съсобственост. Оспорва изводите за дължимост на обезщетението за лишаване от ползване поради нарушение на правилото на член 31,ал.2 от ЗС ( относно изискването за писмена покана) и за погасяване по давност на част от заявените с възражението за прихващане вземания от платени данъци и такса битови отпадъци поради неправилно определяне на момента на изискуемостта им – вместо от датата на плащането, от датата на 2 влизане в сила на решението по ревандикационния иск на ФНТСБ срещу праводателя на ответника - 4.07.2008 г. и неразглеждане на възможността за прихващане с погасените по давност вземания при условията на член 103,ал.2 от ЗЗД . Прави оплаквания за допуснати груби нарушения на основни принципи на гражданския процес, уредени в член 6- 9 от ГПК : равенство на страните, диспозитивно, служебно и състезателно начало, публичност и непосредственост и вътрешно убеждение, както и на правилото на член 155 от ГПК при решаване на въпроса за размера на пазарния наем. Поддържа, че в резултат на тези процесуални действия на съда са останали несъобразени фактори като : липсата на самостоятелно функционално предназначение на реалните части, достъпът до тях и състоянието им, преди да бъдат приведени на негови разноски в значителен размер в съответствие с елементарни хигиенни и технически стандарти за ползването им като офиси, а размерът на разноските е относим към обогатяването и обедняването съгласно Решение № 1297 от 14.06.1961 година по гр.д.№ 4538/1961 г. на І г.о. на ВС. Поддържа , че съдът неправилно отказал да приеме за разглеждане своевременно направеното възражение за прихващане с насрещни вземания от подобрения, което налага произнасяне по него от въззивния съд.

В срока по член 263,ал.1 от ГПК всяка от страните подава отговор, в който изразява становище за неоснователност на подадената от насрещната страна въззивна жалба .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията във въззивните жалби, доводите в отговорите, изразените от пълномощниците на страните в откритото съдебно заседание и в писмените защити становища и с оглед член 269 от ГПК въззивният съд приема, че то е валидно и процесуално допустимо. В съдебната практика се приема, че определянето на правната квалификация на иска е дейност на съда по приложение на материалния закон, невярната правна квалификация е негово нарушение, което може да обуслови неправилност,а не недопустимост на решението. Обжалваното решение е неправилно в една част и правилно в останалата част.

СГС е сезиран с два обективно съединени иска на ФНТСБ срещу „ Софийски имоти “ ЕАД, за присъждане на парични обезщетения в размери от 287 520 лева и 89 280 лева за лишаването на ищеца в периода 28.04.2010 г.28.04. 2015 г. от ползването на собствените му VІ и VІІ етаж от сградата в 3 поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на град София, индивидуализирани в уточнителна молба с вх.№ 290922/ 20.11.

2020 г. , като реална част с площ от 537 кв.м. от самостоятелен обект на VІ – тия етаж с идентификатор № 68134. 101.126.1.13, състояща се от подробно описаните в молбата помещения и реална част с площ от 252 кв.м. от самостоятелния обект на VІІ – мия ( терасовиден ) етаж с идентификатор № *** , състояща се от подробно описаните помещения.

Оспорвайки вземанията с отговора на исковата молба, ответникът „ Софийски имоти “ ЕАД е направил евентуални възражения за прихващане с вземания в посочена от него поредност : вземания от неоснователно обогатяване от платен в периода 2003 – 30.06.2015 г. ДНИ в размер от 14 243,53 лева , а след допуснато увеличение в о.с.з. на 1.10.2021 г. - в размер от 14 869,31 лева и от платена в същия период ТБО в размер от 36 936,03 лева, а след увеличението - в размер от 37 951,46 лева за реалната част от обекта на VІ-тия етаж, както и с вземания от платен в периода 2003 – 30.06.2015 г.

ДНИ в размер от 7 899,46 лева , а след увеличението - в размер от 8 193,60 лева и от платена в същия период ТБО в размер от 22 251,72 лева , а след увеличението - в размер от 22 998,23 лева за реалната част от обекта на VІІмия етаж; парични вземания, уточнени в подадената в хода на въззивното производство поправяща молба с вх.№ 24891/21.11.2022 г. , в размери от 624 917,64 лева и 293 258,55 лева – стойностно изражение на извършените от него в периода 2000 – 2002 г. в процесните имоти подобрения.

Ищецът оспорил възникването на вземанията по възраженията за прихващане, въвел реплика за погасяването им по давност.

За да уважи исковете, първоинстанционният съд е приел, че съгласно формираната сила на пресъдено нещо в две искови производства ( гр.д.№ 962/ 1999 г. по описа на СГС, приключило с уважаване на ревандикационния иск за същите части от двата етажа на ФНТСБ срещу праводателя – заменител " Заводпроект“ ЕООД въз основа на правоприемство в течение на делото и гр.д.№ 10322/ 2015 г. по описа на СГС, приключило с прекратяване в частта по установителния иск на настоящия ответник „ Софийски имоти “ ЕАД срещу ФНТСБ за право на собственост на основание договора за замяна и с отхвърляне на установителния му иск за право на собственост на другото 4 основание – придобивна давност ) ФНТСБ е собственик на реалните части, разположени на двата етажа, а дружеството – ответник ги е ползвало в исковия период без основание; вземанията на ищеца от обезщетение, определени според пазарния наем, са възникнали в по – високи от претендираните размери, но с оглед диспозитивното начало били дължими в тези размери : 287 520 лева и 89 280 лева; насрещните вземания на ответника от платените след 28.04.2010 г. и до 30.06.2015 г. ДНИ и ТБО съществуват в общ размер от 23 471,33 лева за реалната част от VІ етаж и в общ размер от 13 451,71 лева за реалната част от VІІ етаж ; вземанията за платените суми за данъци и такси преди 28.04.2010 г. са погасени по давност ; по възражението за прихващане намерил за погасени насрещните вземания до размерите на помалките и присъдил на ищеца ФНТСБ обезщетения за лишаването от ползването на двете реални части в размери от : 264 048,67 лева и 75 828,29 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба; съдът не разгледал евентуалното възражение за прихващане с вземания за подобрения.

Въпросът за обособеността на „ спорните реални части “ като самостоятелни обекти на право на собственост към времеизграждането им е разрешен окончателно в производството по гр.д. № 962/ 1999 г. по описа на СГС. В решение № 888 от 4.07. 2008 г. на ВКС, ІІ, г.о. по гр. д. № 3965/2007 г. е установено, че настрояването от държавата чрез тогавашния КНИПИСМ Заводпроект на пететажната сграда в бивш парцел VІ „ за НТС“ , собствен на НТС ( сега ФНТСБ ) , с процесните по делото VІ и VІІ етаж , е извършено след 1964 година, без да има учредено за тях право на надстрояване и двата етажа от сградата на НТС са свързани в архитектурно отношение с частите, разположени на VІ и VІІ етаж от съседната сграда на Заводпроект ( в бивш парцел ІV , отреден за „ Проектански институт и куклен театър“ ). В мотивите на касационната инстанция са изложени съображения, че относно тях ( етажите ) е осъществено придобивно основание по член 92 от ЗС. Елемент от основанието - придобиване по приращение на надстроените VІ и VІІ етаж над сградата в УПИ VІ , съответстващ на ПИ с идентификатор № 68134.101.

129 от тогавашния собственик на земята – НТС - е обособеността им като самостоятелни обекти на право на собственост. В противен случай, надстроеното като присъединена част към VІ и VІІ етаж от построената на калканна стена сграда в УПИ ІV, съответстващ на ПИ с идентификатор № 68134. 101.126 , би преминало на основание член 97 от ЗС в собственост на 5 собственика на тези етажи в сградата в ПИ с идентификатор № ***- държавата . С влезлия в сила съдебен акт обаче е потвърдено правото на собственост върху двата етажа в полза на ФНТСБ и отречено същото право в полза на „ Заводпроект “ ЕООД ( ТД, учредено в 1991 година търговско дружество с държавно имущество, включващо и процесните етажи, видно от акт за частна държавна собственост № 00305 от 30.06.1997 г.) . В съгласие с член 121,ал.3 от ГПК ( отм.) съдебно установеното правно положение, в т. ч. самостоятелния характер на двата етажа, важи в отношенията между настоящия ответник - „ Софийски имоти“ ЕАД, като приобретател на спорното право и насрещната страна – ФНТСБ. Отделно от това със сила на пресъдено нещо, формирана по преюдициалния спор - гр.д.

№ 10322/ 2015г. по описа на СГС - в отношенията между същите страни е отречено правото на собственост на „ Софийски имоти“ ЕАД върху същите VІ и VІІ етажи на основание придобивна давност. В този правен резултат се включва отричане и на по – малкото - правото на собственост върху идеална част от тях .