Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 82 от 23.01.2026, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно частно гражданско дело 24/2026
Вид
Определение № 82
Подписан
23.01.2026
В сила
23.01.2026
Състав
Веселина Топалова, Диян Димитров Атанасов, Ива Димова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 82 гр. Габрово, 23.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Диян Д. Атанасов като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20264200500024 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление гр. С., чрез пълномощник юрк. И.

Н., против Разпореждане № 1824 от 23.11.2025 г. по ч.гр.д. № 777/2025 г. по описа на Районен съд – Дряново, с което изцяло е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК срещу И. Д. И., с ЕГН ********** .

Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно и незаконосъобразно.

Навежда аргументи против извода на съда за неравноправност на клаузата на чл. 4 от процесния договор за потребителски паричен кредит, предвиждаща предоставянето на обезпечение от кредитополучателя. Твърди, че размерът на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е уговорен между страните и се дължи при евентуално длъжниково неизпълнение, поради което уговорката за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство отговаря на изискванията за добросъвестност и не води до неравновесие между правата на потребителя и поръчителя. От обстоятелствата, изложени в заявлението, при които са сключени договорите за потребителски кредит и за поръчителство, както и за плащането на дълга на длъжника от поръчителя, с което последният е встъпил в правата на кредитодателя на основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗД, не са налице нито неравноправни клаузи, нито пречки за 1 издаване на заповед по чл. 410 ГПК в полза на заявителя срещу длъжника за претендираните суми. Договорът за поръчителство е валидно сключен. Изразява се несъгласие с извода на заповедния съд, че възнаграждението за гаранция следва да бъде включено при изчисление на ГПР. Наличието на други клаузи /които съдът приема за нищожни/, чрез които се постига заобикаляне на закона, като по непозволен начин се увеличава възнаграждението на кредитодателя, чрез уговаряне на поръчителство, не представлява неспазване на изискванията на закона, каквото би било, ако в договора изобщо не са били посочени съответните величини. По изложените съображения се прави искане въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и да се произнесе по същество.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът установи следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с искане да бъде издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против И. Д. И., ЕГН: **********, с адрес с. М., за сумите: 596,69 лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от 17.11.2025 г. до окончателното изплащане на задължението; 52,15 лв. - договорна лихва за периода от 09.05.2024 г. до 29.05.2024г., 151,28 лв. - мораторна лихва за периода от 10.05.2024 г. до 17.11.2025г., както и направените в заповедното производство разноски: 21,25 лв. - заплатена държавна такса и 50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за потребителски кредит с № 4858796, сключен на 26.07.2023 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД и И. Д. И., и Договор за предоставяне на гаранция № 4858796, сключен на 26.07.2023 г. между „Файненшъл България" ЕООД и И. Д. И., като гарантът-солидарен длъжник е изплатил изцяло задължението на длъжника по договор за кредит към кредитора “Изи Асет Мениджмънт“ АД. Посочено е, че по силата на Приложение 1 от 04.03.2025 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2024 г. вземането на „Файненшъл България" ЕООД към посочения длъжник е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Уведомление за цесията било изпратено до длъжника на 10.03.2025 г., от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, като пълномощник на "Файненшъл България" ЕООД. Към заявлението са приложени копия от Договор за паричен 2 заем № 4858796 от 26.07.2023 г. и Договор за предоставяне на гаранция № 4858796 от 26.07.2023 г.

С обжалваното разпореждане РС Дряново е отхвърлил изцяло заявлението, като е приел, че договора за гаранция /поръчителство/ е нищожен, на осн. чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, като противоречащ на добрите нрави и тъй като уговореното по н е г о възнаграждение е в размер над пет пъти по-високо от размера на възнаградителната лихва по договора за кредит. Съдът е приел, че сключеният договор за поръчителство с юридическо лице, което е предварително одобрено от кредитора и което се явява свързано с него лице, доколкото същият е едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител, сочи, че на длъжника не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне, т.е. въпросният договор не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца. В този смисъл уговорената между длъжника и поръчителя клауза за заплащане на възнаграждение по договора за поръчителство се явява неравноправна за потребителя клауза, по см. на чл.146, ал.1, т.19 от ЗЗП и същата представлява уговорка във вреда на потребителя, с което се накърняват добрите нрави и не отговаря на изискванията за добросъвестност, поради което също на осн. чл.26 от ЗЗД договорът е нищожен. Затова е отхвърлил като неоснователна основаната на нищожен договор претенция на заявителя.

При така изложените обстоятелства и факти, настоящият състав достига до следните изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 2 т. 2 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т. 3, на чл. 411, ал. 2 от ГПК заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК.

Съдът намира процесният договор за паричен заем № 5010441/16.01.2024 г. за недействителен, на осн. чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в ГПР по него не е включено възнаграждението на гаранта, който е свързано лице със заемодателя, както и поради обстоятелството, че договорът не предоставя необходимите за изчисляване на ГПР данни /в т.см. решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/228 и решение на СЕС от 20.09.2018 г. по дело С-448/17 г./.

Нищожността на договора за предоставяне на паричен заем води до нищожност и на договора за предоставяне на гаранция по него , защото по силата на чл. 138, ал. 1 3 от ЗЗД поръчителството може да съществува само за действително задължение .

При тези аргументи искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК подлежи на отхвърляне, поради противоречие със закона, на осн. чл.

411, ал. 2 т. 2 от ГПК. За заявителя съществува възможността да докаже правата си по потребителските договори по исков ред, като в този случай спорът ще бъде решен със сила на пресъдено нещо.

Поради съвпадане на крайните изводи на заповедния съд и настоящата инстанция атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено, а частната жалба срещу него следва да бъде оставена без уважение , като неоснователна.

Направените от жалбоподателя-заявител разноски остават в негова тежест.

Водим от горното, Окръжен съд Габрово

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1824 от 23.11.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 777/2025 г. по описа на Районен съд – Дряново, като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4