Определение № 2275 от 09.07.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1925/2025
- Вид
- Определение № 2275
- Подписан
- 09.07.2025
- В сила
- 09.07.2025
- Състав
- Пламен Петров Чакалов, Бранимир Веселинов Василев, Румяна Иванова Андреева Атанасова
Цитирани разпоредби
- чл.233 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.35 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2275 гр. Пловдив, 09.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пламен П. Чакалов
Членове:
Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20255300501925 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.248 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба от адв.Р. Н. Р. от АК Пловдив, със съдебен адрес г*** срещу определение № 7759/13.06.2025г., по гр.д. № 21277/2024г. на РС Пловдив, с което е оставена без уважение молба вх. № 62022/03.06.2025 г. от адв.Р. Р. за допълване на определение № 6598 от 20.05.2025г. в частта относно разноските.
Твърди се че определението е неправилно. Сочи се, че в обжалваното определение неправилно е прието, че не може да се формира извод дали ответниците са дали повод за завеждане на исковете по делото. Твърди се, че е постигнат търсения правен резултат по делото. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на акт за плащане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА за безплатна права помощ.
Постъпили са отговори на въззивната жалба от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434 и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, с които жалбата се намира за недопустима, защото ищцата вече е оттеглила пълномощията на адв.Р. и в казуса липсва пълномощно. Алтернативно се сочи, че молбата е неоснователна, защото е налице договор за спогодба и е отпаднала липсата от съдебна намеса в този спор. Иска се потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
Искът в първата инстанция е заведен от ищцата Т. С. срещу двата ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434 и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690 за признаване за установено, че сключени договори между тези страни са нищожни на различни правни основания. След изпращане на исковата молба до ответниците с молба преди първото съдебно заседание ищцата С. на основание чл.233 от ГПК прави отказ от всички предявени искове по делото и на основание чл.35 от ГПК оттегля пълномощно на процесуалния си представител адв.Радостив Р..
РС Пловдив приема, че не биха могли да се формират изводи дали ответниците са дали 1 повод за завеждане на делото или не, в който смисъл са съображенията на адвоката. С оглед на това ПРС приема, че предвид оттегляне на пълномощията към адв.Р., както и направения отказ от предявените искове от страна на ищцата, не е налице хипотезата на чл.78, ал.1 ГПК и молбата следва да бъде оставена без уважение.
Жалбата е допустима, защото адв.Р. в един процесуален момент от делото е имал качеството пълномощник на ищцата, макар и това качество вече да не е налично, същият може да иска да си защитава евентуално възникнали права по това дело.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя Р., че неправилно е прието от РС Пловдив, че не може да се формира извод дали ответниците са дали повод за завеждане на исковете по делото. Твърди се от жалбоподателя, че е постигнат търсения правен резултат по делото. За да реши този спорен въпрос въззивният съд съобрази следното. Заплащане на адвокатско възнаграждение на адвокат предоставил безплатна правна помощ на клиент по чл.38 ал.2 от ЗА е обусловено от настъпването на хипотеза, в която в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски и тогава адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. В казуса обаче тази хипотеза на правната норма не е настъпила, защото насрещната страна не е осъдена да заплаща разноски на ищцата по това дело. Ето защо не може да настъпи хипотезата на чл.38 ал.2 от ЗА, при която съдът да е длъжен да осъжда насрещната страна в процеса да заплаща и адвокатско възнаграждение на адвокат предоставил безплатна правна помощ на клиент по чл.38 ал.1 от ЗА. Ето защо определението е правилно и следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 7759/13.06.2025г., по гр.д. № 21277/2024г. на РС Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2