Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 223 от 12.12.2024, Районен съд - Ловеч

Съд
Районен съд - Ловеч
Дело
Административно наказателно дело 791/2024
Вид
Решение № 223
Подписан
12.12.2024
В сила
03.01.2025
Състав
ЙОРДАНКА ХРИСТОВА ВУТОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.150 · Закон за движението по пътищата
  • чл.177, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.150а · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Ловеч, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20244310200791 по описа за 2024 година

С наказателно постановление №24-1762-000185 от 20.08.2024 година, издадено от Златин Щерев Михайлов, на длъжност Началник на РУ Ловеч при ОД на МВР - Ловеч, упълномощен с 8121з - 1632/02.12.2021 г., е наложено на П. С. И., с ЕГН **********, от с.

******* административно наказание на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП - глоба в размер на 300 лв., като е посочено, че наложената глоба е в максимален размер поради това, че жалбоподателят е наказван многократно за нарушения от същия вид.

За това, че на 11.08.2024 г. в 09:10 часа, в ГР. ЛОВЕЧ на БУЛ. БЪЛГАРИЯ, като Неправоспособен Водач, управлявал *******, **********, БЪЛГАРИЯ, при обстоятелства:

НА 11.08.2024, ОКОЛО 09:10 ч. В ГР. ЛОВЕЧ НА БУЛ. БЪЛГАРИЯ ДО ДОМ №66, С ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕ КЪМ КРЪГОВО КРЪСТОВИЩЕ "САЛИТО", УПРАВЛЯВА

СПЕЦИАЛЕН АВТОМОБИЛ ТИП ПЪТНА ПОМОЩ ********* СОБСТВЕНОСТ НА

В.М.А., ЕГН-********** ОТ С. ******* КАТО СЪЩИЯ НЕ ПРИТЕЖАВА ВАЛИДНО

СВИДЕТЕСТВО ЗА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО ОТ СЪОТВЕТНАТА

КАТЕГОРИЯ. ИЗВЪРШЕНА СПРАВКА С ОДЧ - РСОД, с което е извършил:

1. УПРАВЛЯВА ППС БЕЗ ДА Е ПРАВОСПОСОБЕН ВОДАЧ, с което виновно нарушил чл.150 от ЗДвП;

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят И., който го обжалва в срок, като излага, че в обжалваното НП, в описателната част на нарушението, е посочена следната фактическа обстановка: „ На 11.08.2024 год. около 09.10 ч. в гр. Ловеч, на бул. „България" до дом №66, с посока на движение към кръговото кръстовище „Салито", управлява специален автомобил....като същият не притежава валидно свидетелство за моторно превозно средство от съответната категория". Сочи, че квалификацията е по чл.150 от ЗДвП - управлява ППС без да е правоспособен водач, а наказанието по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП. Излага, че очевидно между описателната част на нарушението и квалификацията му има разлика, което е недопустимо и с което му се нарушава правото на защита. Излага, че отговоря на истината твърдението, че никога не е имал СУМПС, но че според него, липсата въобще на СУМПС следва да е нарушение по чл.150а от НК. Отделно от това излага, че 1 наказанието е в най-горната граница, а той има малко дете на 1 година, за което се грижи неговата майка, която не работи и с която живее на семейни начала. Излага, че на практика, само той издържа семейството и наказанието в горната граница ще се отрази на възможностите му да задоволява семейството си с всичко необходимо аз преживяване. С оглед на гореизложеното моли да се отмени обжалваното НП или да се измени като му се наложи глоба в размер на 100 лева.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като излага, че не оспорва обстоятелството, че към датата на проверката е управлявал процесното МПС без да притежава СУМПС. Моли съда, с оглед семейното му и имуществено положение да измени обжалваното НП и да му наложи минимално наказание.

АНО – Началника на РУ Ловеч при ОД на МВР гр. Ловеч, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите А.

М. А. и К. К. К., както и от становището на жалбоподателя, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 11.08.2024 г. бил съставен акт с бл. №0506841 за установяване на административно нарушение от св. А. М. А. в присъствието на св. К. К. К. срещу П. С. И., с ЕГН **********, от с. ******* За това, че на 11.08.2024 г. в 09:10 часа, В ГР. ЛОВЕЧ НА БУЛ. БЪЛГАРИЯ ДО ДОМ №66, С ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕ КЪМ КРЪГОВО

КРЪСТОВИЩЕ "САЛИТО", УПРАВЛЯВА СПЕЦИАЛЕН АВТОМОБИЛ ТИП ПЪТНА

ПОМОЩ ********* СОБСТВЕНОСТ НА В.М.А., ЕГН-********** ОТ С. ******* КАТО

СЪЩИЯ НЕ ПРИТЕЖАВА ВАЛИДНО СВИДЕТЕСТВО ЗА МОТОРНО ПРЕВОЗНО

СРЕДСТВО ОТ СЪОТВЕТНАТА КАТЕГОРИЯ. ИЗВЪРШЕНА СПРАВКА С ОДЧ - РСОД, с което виновно е нарушил чл.150 от ЗДвП.

В съставения АУАН е посочено, че от нарушението не се претърпени имуществени вреди. С акта са иззети доказателства – рег. табели ******* и СРМПС №****** В акта в графа възражения е вписано „Нямам възражения.“. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложените административни наказания, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. А. М. А. за когото не се спори, че е полицай в РУ Ловеч при ОД на МВР. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от началника на РУ Ловеч при ОД на МВР Ловеч – Златин Щерев Михайлов, упълномощен с 8121з - 1632/02.12.2021 г. Към преписката АНО е ангажирал писмени доказателства – Заповед с рег. № 8121з-515/14.05.2018 год., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 год., Заповед № 295з-369/02.02.2024 год., удостоверение УРИ 295р-15030/05.09.2024 год. на Златин Щерев Михайлов, удостоверение УРИ 295р-15033/05.09.2024 год.на А. М. А., от които се установява по безспорен начин компетентността, както на актосъставителя така и на Началника на РУ Ловеч.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

От показанията на актосъставителят и свидетеля по акта, се установява, че на посочените в акта дата и час бил на работа като автопатрул. При обход на ул. “Димитър Пъшков“ и кръстовището образувано с ул. „Цачо Шишков“ забелязали специален автомобил тип Пътна помощ, в който актосъставителя разпознал пътника В.В., на когото трябвало да 2 бъде връчена призовка от РУ Ловеч. Последвали автомобила в посока ул. „Цачо Шишков“, като на светофарната уредба им направило впечатление, че при зелен светофар водача на специалния автомобил пропускал преминаващите пешеходци на които било забранено от светофарната уредба да преминават. Водача продължил посока бул. „България“ към кръгово кръстовище „Салито“, където му бил подаден светлинен и звуков сигнал от служебният им автомобил. Водача спрял, след което му се представили. Актосъставителя му поискал документите на автомобила и неговите, а на пътника било разпоредено да отиде до служебният автомобил, за да му бъде връчена призовка. Водача им заявил, че няма СУМПС и че никога не е имал, за което му бил съставен процесния АУАН. След съставяне на акта от водача било свалено писмено сведение и връчена призовка да се яви в Сектор АНД при РУ Ловеч.

От представената по делото справка за нарушител се установява, че жалбоподателят е неправоспособен водач.

При цялостната проверка за законосъобразност, съдът констатира, че АУАН и наказателното постановление съдържат предвидените в чл.42 и чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити и не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на наказателното постановление на формално основание. Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП са посочени, както датата на извършване на нарушението, така и мястото на извършването му и обстоятелствата при които е извършено, а освен това по делото са представени и писмени доказателства от които по безспорен начин се установява посочената в акта и НП фактическа обстановка.

Показанията на разпитаните по делото свидетели – актосъставителя А. и свидетеля по акта К. изцяло кореспондират с описаните в акта и наказателното постановление обстоятелства, като както актосъставителя така и наказващият орган са посочили нарушената законова разпоредба, като в хода на съдебното следствие, с оглед на ангажираните доказателства се установи и вината на жалбоподателя.

Правилно наказващия орган, въз основа на описаната в акта фактическа обстановка е приел, че е нарушена разпоредбата на чл.150 от ЗДвП, която предвижда, че всяко ППС, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, поради което направените в тази насока възражения от страна на жалбоподателя се явяват неоснователни.

Правилно също така, наказващия орган е приложил и санкционната разпоредба на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, която предвижда административно наказание глоба от 100 до 300 лв., за водач който „управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено;“. Правилно в НП е посочено, че факта, че водача управлява без да е правоспособен водач, е бил установен чрез справка с ОДЧ – РСОД. Това обстоятелство се установява и от представената по делото справка за нарушител/водач /л.10-13 от делото/, от където е видно, че жалбоподателят е неправоспособен, както и че не притежава СУМПС.

Този факт обосновава извода, че жалбоподателят към момента на проверката е бил неправоспособен водач по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.150 от ЗДвП, като с деянието си тя е осъществила именно състава на административното нарушение, за което е санкционирана.

С оглед на гореизложените съображения, съдът приема, че жалбоподателя е нарушил от обективна страна разпоредбата на чл.150 от ЗДвП, а от субективна страна е извършил нарушението виновно, при пряк умисъл, тъй като е знаел добре, че не притежава 3 свидетелство за управление на МПС, но въпреки това е управлявал автомобила на процесната дата и час. В хода на съдебното следствие се събраха достатъчно писмени и гласни доказателства, които съпоставени и анализирани поотделно, помежду си и със законовата уредба на материята, установяват по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение по чл.150 от ЗДвП.

При издаването на наказателното постановление няма допуснати процесуални нарушения или такива касаещи квалификацията на деянието, законовата разпоредба, която е нарушена, както и административно наказателната разпоредба, въз основа на която е наложена санкцията на жалбоподателя, като по безспорен начин е установена и самоличността на нарушителя, който в обжалваното НП е идентифициран с трите си имена, ЕГН и постоянен адрес..

Наложеното на жалбоподателя наказание е в рамките на предвиденото в разпоредбата на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП - глоба в максималния предвиден размер от 300.00 лева. ЗАНН е предвидил в чл.27 критериите, по които ще се определят административните наказания. Следва да се отчетат тежестта на извършеното нарушение, подбудите за това, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Административно-наказващият орган е наложил административно наказание глоба в максимален размер, като мотив за това е посочил, предходните наказания на жалбоподателя. Видно от справката за нарушител, до момента действително жалбоподателят е бил наказван 13 пъти, като 8 от тях е за нарушение на чл.150 от ЗДвП, съдът отчитайки обаче, че последното наказание на водача е от 2017 г., както и обстоятелството, че това наказание е влязло в законна сила на 27.06.2017 г., като от тогава, до датата на извършване на процесното нарушение - 11.04.2024 г., са изминали почти 7 години, както и като взе предвид събраните по делото писмени доказателства за семейното и имуществено състояние на жалбоподателя, намира, че са на лице предпоставки за намаляване на наложеното наказание към минимума определен в закона.

Съдът намира, че не са налице предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като не намери изключителни омекчаващи вината на жалбоподателя обстоятелства и прие, че случая не е маловажен.