Определение № 4742 от 22.10.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4742 гр. София, 22.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана К.а

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Маргарита Соколова Касационно гражданско дело № 20238002104725 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. А. Й. чрез адв. К. В., срещу решение № 139 от 02.08.2023 г. по в. гр. д. № 216/2023 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 36 от 13.03.2023 г. по гр. д. № 225/2022 г. на Тетевенския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Й. А. Й., при условията на кумулативно обективно и субективно съединение искове, както следва:

- за признаване за установено по отношение на Д. А. Й., че ищецът е собственик на основание давностно владение на ПИ с идентификатор [№] и на част от изградената в него сграда с идентификатор [№], а именно: две стаи и баня на първия етаж в дясната част от къщата, две стаи на втория етаж в дясната част от къщата и мазе в лявата част от къщата, по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-1788 от 30.10.2018г. на изпълнителния директор на АГКК;

- за признаване за установено по отношение на Г. О. А., че ищецът е собственик на основание давностно владение на горепосочените поземлен имот и част от изградената в него сграда, както и за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху тях;

- за установяване по отношение на двамата ответници нищожност на договор за доброволна делба на недвижим имот - сграда, сключен между Д. А. Й. и Г. О. А. с акт № 98, том III, общ. рeг. № 2671/19.11.2021 г., вписан в Служба по вписванията - [населено място] под вх. рeг. № 2480/19.11.2021 г., акт № 84, том II, дело № 808/2021 г.

Оплакванията са за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

1

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се посочват предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК при формулирани въпроси:

1. „Въззивният съд длъжен ли е да обсъди в мотивите на въззивното решение всички наведени от страната доводи и възражения и ако ги намери за неоснователни, да се обоснове защо отхвърля същите?“;

2. „Въззивният съд длъжен ли е да следи за установяване на истината по делата?“;

3. „Допустимо ли е при направено искане на основание чл. 190 ГПК от една от страните по делото за представяне на документи (строителни книжа) и непредставянето им от другата страна, съгласно чл. 161 ГПК и цялостното поведение на другата страна, съдът да приеме, че за дадена сграда са били издадени строителни книжа?“.

Според касатора въпросите са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационния съд.

По отношение на първия въпрос се позовава на следната практика на ВКС: решение № 15 от 30.01.2015 г. по гр. д. № 4604/2014 г., IV г. о., решение № 228 от 01.10.2014 г. по гр. д. № 1060/2014 г. на I-во г. о., решение № 133 от 23.10.2019 г. по гр. д. № 3565/2018 г., I г. о., решение № 248 от 07.01.2020 г. по гр. д. № 4193/ 2018 г. на IV-то г. о., решение № 167 от 23.10.2019 г. по гр. д. № 4249/2018 г., III г. о., решение № 798 от 16.11.2010 г. по гр. д. № 3303/2008 г. на I-во г. о., решение № 1200 от 13.07.2004 г. по гр. д. № 585/2003 г. на IV-то г. о., решение № 350 от 17.05.2012 г. по гр. д. № 530/2010 г. на ВКС, I-во г. о.

Във връзка с втория въпрос се позовава на практика на ВКС, обективирана в: решение № 47 от 12.03.2019 г. по гр. д. № 2322/2018 г., и решение № 788 от 27.04.2011 г. по гр. д. № 120/2010 г., двете на IV-то г. о.

За третия въпрос се сочи да е разрешен в противоречие със следните решения на ВКС: решение № 90 от 21.01.2020 г. по т. д. № 1919/2018 г., решение № 23 от 26.04.2017 г. по гр. д.

№ 2732/2016 г. на IV-то г. о., и решение № 111 от 12.07.2018 г. по т. д. № 1892/2017 г. на I-во т. о.

Отделно от това касаторът застъпва становище за наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, на втория въпрос, поставен при основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и на въпроса:

4. „При иск по чл. 124, ал. 1 и сл. ГПК, чл. 108 ЗС, чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 34 ЗС, при който има данни, че един имот е бил възстановен на трети лица без правно основание, които впоследствие са го продали на други лица, от което са последвали вреди за лице, което има право на собственост върху имота и построената сграда в него на собствено основание, длъжен ли е съдът да изследва въпроса, при осъществяване на контрол, дали компетентните органи са имали право да възстановят право на собственост на лица, за които има данни, че не са имали право да им бъде възстановен точно този имот?“.

Касаторът сочи, че непроизнасянето на въззивния съд по доводите и възраженията във въззивната жалба, посочени и в т. 1 на касационната жалба, налага допускане на обжалваното решение до касационен контрол и в приложното поле на хипотезата по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК - очевидна неправилност. Позовава се и на решение № 350 от 2

17.05.2012 г. по гр. д. № 530/2010 г. на ВКС, I-во г. о.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, изр. 1-во ГПК, от надлежна страна, насочена е срещу въззивно решение, което попада в обхвата на касационното обжалване и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.

Ответниците Г. О. А. и Д. А. Й., заедно представлявани от адв. Н. Х., оспорват жалбата по съображения за нейната неоснователност и отсъствие на релевираните предпоставки за допускането до касационно обжалване. Претендират разноски за адвокатска защита в касационното производство.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване намира следното:

По делото е прието за безспорно, че страните са роднини и произхождат от общия наследодател А. И. Б. (А. Й. Б. или Б.), починал на 28.04.2015 г. Ищецът Й. А. Й. е негов син, ответницата Д. А. Й.- негова дъщеря, а ответникът Г. О. А. - негов внук (дете на сина му О. А. Й.).

Установена е идентичност между ПИ с идентификатор [№] и двуетажна сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място], и УПИ (парцел) [№] от кв. 34 по регулационния план на [населено място] (с площ от около 1 030 кв. м.) и построената в него двуетажна масивна жилищна сграда.

Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, по кадастралния и регулационен план на [населено място] от 1963 г. процесният имот е извън регулацията на селото и попада в блок на ТКЗС. През 1986 г. урбанизираната територия на селото е разширена, като е допуснато изменение на регулационния план и е създаден кв. 34, включващ парцели X., X., X., XV и X.. Парцел XV е процесният имот. Процесната жилищна сграда, за която не са открити строителни книжа, е попълнена в кадастралната основа на приетата регулация през 2001 г.

След извършена проверка в общинска служба „Земеделие“ - [населено място] вещото лице свидетелства за съхраняването на решение № К 1037 от 08.05.2002 г. за възстановяване правото на собственост във възстановими стари реални граници на наследниците на А. С.

А., с което на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост върху няколко земеделски имота, сред които овощна градина 1,030 дка, местност „К.“ (т. 4 от решението), че когато е съществувало ТКСЗ и е предприето строителството на сградата, не е имало парцел XV, доколкото земята е била извън регулация, в блока на ТКЗС, че не се идентифицира документ, удостоверяващ учредено право на строеж от ТКЗС, и че за извършеното строителство на сградата не се установяват строителни книжа.

За построената в имота сграда от главния архитект на Община - Т. е издадено удостоверение за търпимост изх. № УТИД-04-20-27(1) от 24.03.2021 г.

Въз основа на свидетелските показания е прието за установено, че строителството на сградата е започнало през 1981 г. и е завършило през 1985 г., както и че е извършено върху земя, предоставена от ТКЗС на А. Й. Б. (общият наследодател на страните), без да има издадени строителни книжа. Къщата е изградена от наследодателя на страните, съвместно със синовете му Е. Й., Й. Й. - ищец, и О. Й.-баща на ответника Г. А. и брат на ответницата 3

Д. Й.. От последните двама в започването на строежа се включил само О., тъй като по това време Й. бил в казарма. След уволнението му, Й. взел участие в строителството на къщата до нейното завършване, а О. влязъл в казарма докато сградата се строяла и се уволнил при завършването

. Тази последователност в участието на всеки от двамата братя в построяването на къщата съдебният състав е приел за установена от показанията на свидетелите А. Й., А. Е., И. У., за достоверността на които свидетелстват несъмнените данни за годините на раждане на Й. - 1962 г., и на О. - 1964 г., установеният в чл. 21 и чл. 24 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България (отм.) срок на същата служба (две години) и минималната възраст за призоваване (18 г.). След построяването на сградата, в едната част от къщата останал да живее общият наследодател на страните, а в другата (стаите от „дясната страна“) заживели ищецът Й. Й., неговата съпруга (св. А. Й.) и децата им, като от показанията на част от свидетелите (св. Е. Й. и св. А. Й.) е прието за установено, че ползваната от наследодателя на страните част от къщата (лявата половина) била обещана за О. срещу задължение той да го гледа. В периода 1995 - 2000 г. („преди повече от 25 години“ по данни на св. Е. Й.) ищецът напуснал имота - заминал да работи в [населено място], установявайки се за постоянно там (със спорадични завръщания в селото), а неговата съпруга (св. А. Й.) продължила да живее в къщата, обитавайки дясната половината от нея, до около 2019 г., когато била принудена да я напусне - била изгонена от О. Й. и членовете на неговото семейство. Свидетелят О. Й. и баща му А. Б. правили неуспешни опити да узаконят сградата, срещали се с част от наследниците на А. С. А., от които търсели съдействие в качеството им на собственици на земята. През 2012 г. настъпило влошаване на отношенията между О. Й. и неговия баща, който се установил в дома на една от дъщерите си, където след няколко години (през 2015 г.) починал.

При произнасянето си съдът е съобразил също така представена декларация по чл. 26 ЗМДТ, в която Й. Й. означил себе си като притежател на 1/2 ид. част от правото на собственост върху земята (парцел с площ от 1 050 кв. м.) и жилищна сграда (с РЗП 225 кв. м.), а за титуляр на останалата 1/2 ид. част посочил своя брат - О. Й..

Въз основа на писмо от [община] изх. № МТД-40/1/ от 08.11.2022 г. съдът е приел, че процесните имоти са били декларирани от различни лица през годините след 1998 г., както следва: от ищеца Й. Й. с декларация № 9514/04.12.1998 г. (до 31.12.2009 г.); от общия наследодател на страните А. Б. с декларация № 224/08.04.2010 г. (за периода от 2010 г. до 31.12.2014 г.); от свидетеля О. Й. с декларация № 1218/27.12.2016 г. (за периода от 2016 г. до 31.12.2020 г.); и от ответника Д. Й. с декларация № 334/25.03.2021 г. (за периода след 2016 г. до настоящата календарна година).

С договор за доброволна делба на недвижими имоти № 74, том I, общ peг. № 305/03.02.2021 г. с нотариална заверка на подписите била прекратена съсобствеността върху недвижими имоти от урбанизирана и земеделска територия, включени в наследството на А. С. А.. На 04.03.2021 г. с нотариален акт № 124, том I, peг. № 554, дело № 36/2021 г. процесният поземлен имот бил прехвърлен от правоимащите наследници на ответниците Г. А. - 2/3 ид. ч., и Д. Й. - 1/3 ид. ч. Впоследствие, с договор за доброволна делба на недвижими имоти № 98, том III, общ peг. № 2671 от 19.11.2021 г. с нотариална заверка на подписите ответниците 4 се споразумели Г. А. да получи в изключителен дял и собственост жилищната сграда, находяща се в закупения от тях поземлен имот, като за уравняване на дела се учредява безвъзмездно право на строеж в полза на Д. Й. върху дворното място - предмет на делбата.