Решение № 370 от 27.11.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 370 гр. Разлог, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря С. Д. В., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20251240100709 по описа за 2025 г.

Производството е образувано по ИМ, депозирана от С.М.С., ЕГН*, от с.К., о.Б., у.„Д.“№34, ч/з адв. Н.М.М. от АК-Я., против “Н.“ООД, ЕИК*, с адрес: г.С., у.„Л.С.“№3, представлявано от И.Н.Х.-С..

Иска се съдът да приеме за установено по отношение в отношенията м/у страните, че сключения Договор за потребителски кредит №*/30.05.2024 г. е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

С ИМ се претендират и сторените по делото разноски.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, от страна на ответника е представен писмен отговор, с който оспорва претенциите на ищцата за недействителност а договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК и ЗЗД, визирайки конкретни фактически и правни твърдения в тази насока.

Съдът като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа следното:

От приетия като писмено доказателство по делото е безспорно, че м/у ищцата и ответника е сключен Договор за потребителски кредит №*/30.05.2024 г., по силата на който „Н.“ООД е предоставило на ищцата сумата от 1`000.00 лв. за срок от 12 месеца, при договорен ГПР от 49,72% и годишен лихвен % (ГЛП) от 41,05%. Всяка погасителни вноски е от 103.00 лв., а договорена е възнаградителна лихва от 236.00 лв. Общата дължима сума по кредита е 1`236.00 лв. Крайният срок за погасяване на заема е 31.05.2025 г.

С клаузата на чл.4, ал.3 от Договора за кредит, е установено задължение в срок до следващия ден от сключването му, кредитополучателят да предостави на кредитора гаранция по кредита, съгласно реда и условията, предвидени в Общите условия по Договора. Посочено е, че банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сумата от 1`236.00 лв. със срок на валидност до 01.06.2025 г.

Съгласно клаузата на чл.6, ал.1 от Договора за кредит, в случай че кредитополучателят не предостави на кредитора гаранция по кредита по чл.4, ал.3 от Договора в установения срок и съгласно реда и условията, предвидени в Общите условия по Договора, той дължи на дружеството неустойка от 1`080.00 лв. Според чл.6, ал.2 от Договора за кредит, неустойката се начислява на месец, считано от изтичане на срока по чл.4, ал.3 от Договора.

1

При така приетата фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното:

В тежест на ищцата С.С. е да докаже, при условията на пълно и главно доказване съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, че м/у нея и ответното дружество са възникнали облигационни отношения по процесния Договор за кредит, както и че този договор е нищожен на заявените в ИМ правни основания, в т. ч. твърдените нарушения на императивните изисквания на ЗПК, противоречието на посочените от ищеца договорни клаузи със закона, с добрите нрави, заобикалянето на закона.

Безспорно ответното дружество „Н.“ООД е финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени ч/з публично привличане на влогове или други възстановими средства. Дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.

Страните не спорят, че ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, и §.13, т.1 от ДР на ЗЗП. Сключеният м/у ищцата и ответника Договор за кредит по своята правна характеристика и съдържание е потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК, и за неговата валидност и последици важат изискванията на Закона за потребителски кредит.

Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Цитираните разпоредби са императивни за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите.

Императивната норма на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, предвижда че договорът за кредит трябва да съдържа годишния % на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния % на разходите по определения в приложение №1 начин. Целта на посочената разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, годишният % на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен % от общия размер на предоставения кредит. Същият не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определени с постановление на МС на Р.Б..

В ГПР следва да са включени всички разходи, които ще извърши потребителя и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. По силата на §.1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нот. такси.

В тази насока е и Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 на СЕС, 9-ти състав, съгласно което в ГПР следва да бъдат включени всички разходи, които ще понесе потребителят.

Годишен % на разходите, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение. Когато в ГПР отсъстват някои от предвидените в чл.3, б.„ж“ от Директива 2008/48 разходи, договорът за кредит следва да се счита за нищожен, което води до връщане само на главница.

В настоящия случай в Договор за потребителски кредит №*/30.05.2024 г. е посочен % на 2

ГПР от 49.72%. Същият не надвишава максималния по чл.19, ал.4 от ЗПК, и формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Този размер на ГПР обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – неустойката от 1`080.00 лв.

В процесния случай неустойката по чл.6, ал.1 от Договора за кредит, е предвидена за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по Договора за кредит. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира кредитополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Уговорената м/у страните неустойка не обезпечава изпълнението на задълженията по Договора за кредит, нито вредите от неизпълнението на задълженията по Договора за кредит, а евентуални такива от непредоставяне на обезпечение ч/з банкова гаранция. Ч/з неустоечната клауза от Договора за кредит се цели санкциониране на кредитополучателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение по кредита има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на предоставената в заем сума. От неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора, размерът на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. Вреди за кредитора биха възникнали едва при неизпълнение на задължението и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя. Този риск следва да се съобрази от кредитора към момента на сключването на договора за кредит и да намери отражение при вземането на решението за отпускането на заема и параметрите, при които да бъде отпуснат кредита. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Непредоставянето на обезпечение е посочено като условие, при което разходите по кредита могат да се повишат.

Този факт е индикация, че предоставянето на обезпечение е условие, от което зависи размера на разходите по кредита, т.е. „неустойката" се явява разход по кредита, а не обезщетение, което в противоречие на правилото на чл.11, т.10 от ЗПК, не е включено в ГПР.

Неустойката реално увеличава печалбата на кредитора, защото дори и при плащането на всички задължения по кредита, кредиторът получава още едно допълнително възнаграждение от договорената неустойка. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в Договора за кредит, но от съдържанието му не става ясно кои точно разходи се заплащат от кредитополучателя и по какъв начин е формиран ГПР. Предвид предпоставките, при които става изискуема разписаната в чл.6 от Договора „неустойка", то тя е с характер на възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР, което в случая не е сторено. Очевидно е, че при включване на неустойката в ГПР, то неговият размер би бил над максимално допустимия праг от закона, предвиден в чл.19, ал.4 от ЗПК. А за да е спазена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, е необходимо в Договора за кредит да е посочено не само цифрово какъв годишен % от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В ностоящия казус в чл.11, ал.5 от Договора за кредит е посочена общата сума за заплащане от потребителя – 1`236.00 лв., но тя е некоректно отразена, защото в тази величина не е включена дължимата по чл.6, ал.1 от Договора за кредит неустойка от 1`080.00 лв. Т.е., налице е разминаване м/у посочения в Договора за кредит ГПР, посочената в Договора за кредит обща дължима сума по кредита и действително дължимата сума по кредита в края на заемния период. Посочването на стойност на ГПР по-малка от действителната, която превишава ограничението на чл.19, ал.4 от ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, водещо до недействителност на целия Договор за кредит, на основание чл.22 от ЗПК.

3

Ето защо, съдът намира че предявеният от ищцата против „Н.“ООД иск за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит №*/30.05.2024 г. се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, основателна се явява претенцията на ищцата за присъждане на направените по делото съдебни разноски от 624.24 лв., съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за потребителски кредит №*/09.10.2023 г., сключен м/у С.М.С., ЕГН*, от с.К., о.Б., у.„Д.“№34 и “Н.“ООД, ЕИК*, с адрес: г.С., у.„Л.С.“№3, представлявано от И.Н.Х.-С., поради противоречие със закона на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

ОСЪЖДА “Н.“ООД, ЕИК*, с адрес: г.С., у.„Л.С.“№3, представлявано от И.Н.Х.-С., да заплати на С.М.С., ЕГН*, от с.К., о.Б., у.„Д.“№34, сумата от 624.24 лева разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Бл.ОС.