Решение № 1872 от 11.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1872 гр. София, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Десислава Ст. Чернева при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20221100509564 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И. Б. С. срещу Решение № 7816/08.07.2022 г. по гр.дело № 48330/2021 г. по описа на Софийския районен съд, ІІI ГО, 83-ти състав, с което е отхвърлена молбата му по чл.547 във вр. с чл.542 ГПК във вр. с чл.38, ал.4, пр.3 и чл.34, ал.2 ЗГР за установяване, че в акта му за раждане № 4136/18.12.1970 г. на Коларовски районен народен съвет са вписани неверни данни относно избрано от родителите му съветско гражданство на Съюза на съветските социалистически републики (СССР) съгласно чл.1, ал.2 от Конвенция № 66/6.07.1966 г. между Народна република България (НРБ) и СССР за предотвратяване възникването на двойното гражданство, в сила от 19.01.1967 г.

/Конвенцията№ 66/6.07.1966 г./. Изложени са твърдения, че решението е недопустимо, доколкото е постановено по реда на чл.547 ГПК вр.чл.34, ал.2 ЗГР като акт в охранително производство, макар самото производство да се е развило по реда на глава XIII от ГПК като исково, с което недопустимо се е стигнало до изменение на правната квалификация. При условията на евентуалност навежда, че изменението на квалификацията едва с акта по същество е довело до нарушение при разпределението на доказателствената тежест и не са конституирани като заинтересовани страни Министерство на правосъдието и Министерство на външните работи като компетентни да установят наличието, респ. липсата на българско гражданство на въззивника. В жалбата са развити оплаквания за неправилност и 1 незаконосъобразност на решението, което се твърди да е постановено в противоречие със събраните доказателства и приложимите материални и процесуални разпоредби. Желае отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което молбата му да бъде уважена. Претендира сторените разноски.

Столична община е депозирала становище за неоснователност на въззивната жалба.

Твърди, че вписаното обстоятелство в графа „Бележки“ на акта му за раждане няма отношение към придобИ.ето и изгубването на гражданството на въззивника.

Представителят на Софийска градска прокуратура счита, че въззивната жалба е неоснователна и желае потвърждаване на първоинстанционното решение.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 259 ГПК от страна в първоинстанционното производство, притежаващ правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК валиден и допустим съдебен акт.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:

С Решение № 7816/08.07.2022 г. по гр.дело № 48330/2021 г. по описа на Софийския районен съд, ІІI ГО, 83-ти състав е отхвърлена молбата на И. Б. С. за поправка на акт за раждане № 4136/18.12.1970 г. от длъжностно лице при Коларовски районен народен съвет, гр.София, като бъдат заличени като неверни вписаните в графа „Бележки“ данни, че родителите му са подали молба за избор на съветско гражданство по чл.1 от Конвенция между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за преодоляване възникването на двойното гражданство от 1966 г., в сила от 19.01.1967 г.

Въззивният съд, като взе предвид становищата на страните и на представителя на Софийска градска прокуратура, като обсъди събраните по делото доказателства намира за установено следното:

По делото не е спорно и от представения в заверен препис акт за раждане № 4136/18.12.1970 г. на Коларовски районен народен съвет, гр.София се установява, че въззивникът е роден на 15.12.1970 г. в гр.София от майка Н.И.С., родена на ******* г., рускиня, съветска гражданка, и баща Б.П. С., роден на *******, българин, български гражданин. В акта за раждане не е посочено гражданство на молителя. В графа „Бележки“ на съставения акт за раждане е направено на 27.03.1972 г. отбелязване от длъжностно лице по гражданско състояние при Коларовски районен народен съвет, че въз основа на молба от 11.01.1971 г. на родителите до посолство на СССР в София, на детето И. Б. С. е избрано съветско гражданство, съгласно чл.1 от Конвенцията между НРБ и СССР от 1966 г.

Спор не е формиран и в производството се доказва, че на въззивника е издадена на 16.09.2020 г. от МВР – София лична карта № ********* в която е отразено, че същият е български граждани.

От писмо УРИ:285300-5128/31.03.2020 г. на Министерство на вътрешните работи, Дирекция „Български документи за самоличност“ се установява, че в Националния 2 автоматизиран информационен фонд „Национален регистър на българските документи за самоличност“ са налице данни за български гражданин с имената И. Б. С., ЕГН **********, на когото е издадена на 05.11.2010 г. лична карта № 641217186.

Доказва се от писмо от 25.03.2020 г.на Главния секретар на Министерство на регионалното развитие и благоустройството на Република България, че в Национална база данни население въззивникът е вписан като български гражданин.

Установява се от приетото от първоинстанционния съд удостоверение от 29.07.2020 г. на Държавна агенция „Архиви“, че въззивникът е бил на наборна военна служба в Българската армия от 22.09.1988 г. до 20.08.1990 г.

Не е спорно и се установява от представените писмени доказателства, че на 06.03.2018 г. длъжностно лице по гражданското състояние при Столична община – район „Сердика“ издава дубликат на удостоверение за раждане на въззивника, в чиято графа „Гражданство“ е посочено „СССР“ като удостоверението е издадено въз основа на акт за раждане № 4136/18.12.1970 г. на Коларовски районен народен съвет, гр.София. Същото отбелязване е направено в графа „Гражданство“ на личния регистрационен картон на въззивника.

Не е спорно, че с писмо от 22.01.2021 г. Столична община – район „Сердика“ въззивникът е уведомен, че при подаване на молбата му през 2018 г. за издаване на дубликат на удостоверение за раждане е констатирано несъответствие в гражданството му, поради което е издаден горепосоченият дубликат на удостоверение за раждане с вписване на отразеното в него гражданство.

От приетата по делото справка от 12.08.2021 г. на Отдел „Консулски“ на Посолство на Руска федерация в Република България се установява, че до датата на издаване на същата въззивникът не е придобил и няма гражданство на Руска федерация, той и родителите му не са предприемали постъпки за придобИ.е на такова. Същото е потвърдено с писмо от 08.04.2022 г. на Дирекция „Консулски отношения“ към Министерство на външните работи на Република България. В последното е възпроизведен постъпилият по запитване на дирекцията отговор от Посолство на Руска федерация в гр.София, че съгласно закон за гражданството на Руска федерация от 28.11.1991 г. само гражданите на СССР, които към 06.02.1992 г. са имали постоянно местоживеене на територията на Руска федерация са придобили автоматично гражданство на същата. Всички останали граждани на бившия СССР, включително живеещите към горепосочената дата в чужбина и са се водили на отчет в задграничните консулски представителства е следвало до 30.06.2002 г. да заявяват пред консулските служби на страната желанието си да станат граждани на Руска федерация. Тази възможност е отпаднала, считано от 01.07.2002 г. Липсват данни въззивникът да се е водил на отчет в дипломатическите и задграничните консулски представителства до 30.06.2002 г.

В писмо от 22.11.2021 г. на Дирекция „Консулски отношения“ към Министерство на външните работи на Република България е посочено, че това министерство не разполага с молба на родителите на въззивника от 11.01.1971 г. за избор на съветско гражданство на 3 синът им И. Б. С. и документите от архива на ведомството до 1975 г. са предадени на Централен държавен архив.

Не е спорно по делото, че оригинал или копие на вписаната в графа „Бележки“ на акт за раждане № 4136/18.12.1970 г. на Коларовски районен народен съвет, гр.София не се съхранява в Столична община – район „Сердика“, правоприемник на Коларовски районен народен съвет, гр.София. Същото се установява от изисканото от въззивния съд писмо на Столична община - район „Сердика“ от 07.10.2022 г.

Видно от изисканото за нуждите на въззивното производство писмо от 27.09.2022 г. на Дирекция „Централен държавен архив“ при Държавна агенция „Архиви“ при преглед на фондовете, съхранявани от тази агенция, в които са отложени архивни документи за приемане, отказ и лишаване от българско гражданство и такива, свързани с гражданството на конкретни лица в периода 1944 г. – 1975 г. не са открити документи от 1971 г., свързани с избор на съветско гражданство по Конвенция № 66/6.07.1966 г. между НРБ и СССР.

Въз основа на приетото от въззивния съд писмо от 17.01.2023 г. на Посолство на Руска федерация в Република България, правоприемник на Посолство на Съюза на съветските социалистически републики, се установява, че същото не разполага с информация или потвърждаващи документи относно евентуалното подаване на молба от съветската гражданка Н.И.С., родена на ******* г., и българския гражданин Б.П. С., роден на *******, относно избор на съветско гражданство на сина им И. Б. С. съгласно Конвенция № 66/06.07.1966 г. между НРБ и СССР за предотвратяване възникването на двойно гражданство.

От показанията на разпитания пред въззивната съдебна инстанция свидетел К.Т.Ф. се установява, че покойните родители на въззивника се установили в Република България през 1963 г., където се родил и вторият им синът И.. Двамата желаели същият да бъде български гражданин и не са обсъждали възможността за избор на друго гражданство. Двамата съпрузи желаели и по – големият им син, роден на територията на тогавашния СССР да придобие българско гражданство, което се и реализирало. Въззивникът живеел на територията на Република България от раждането си, тук той отбил военна служба и притежавал български документи за самоличност.

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

Сезиралото съда искане е насочено към установяване вписването на неверни данни в акта за раждане на въззивника, каквито са онези, които не отговарят на действителното фактическо положение и вписването е грешно – твърди се да е вписана молба в графа „Бележки“ по чл.1 от горецитираната Конвенция за избор на съветско гражданство, каквато не е подавана. Цели се поправка на невярното отразяване.

Производството е подведомствено на съдилищата, доколкото съгласно разпоредбите в раздел VIII от Закона за гражданската регистрация, по административен ред, по молба на заинтересованите лица, въз основа на официални документи, може да се извърши промяна и вписване в акта за раждане, когато се отстраняват технически грешки и неточности в 4 изписването на името на заинтересованото лице; да се отрази промяна в имената, настъпила по силата на нормативен акт, както и промяната или възстановяването на имената на родителите по чл. 19а ЗГР, промяна на ЕГН на титуляря. Извън посочените изключения, по административен ред не може да се извършва промяна и вписване на данни в акта за раждане, които по същество променят смисъла на съставения вече акт (арг. чл. 76, ал. 1 ЗГР). Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 30.05.2017 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС по тълк.д. № 1/2016 г. извън изрично предвидените в специалния закон случаи за промяна на актовете за гражданска регистрация по административен ред, заинтересованото лице следва да упражни правата си, с оглед конкретните обстоятелства, чрез предявяване на иск по чл.124, ал. 4 ГПК или в производство по чл. 542 и чл. 547 ГПК. При спор относно записаните в акта за раждане факти с правно значение, спорът се решава по съдебен ред съгласно чл.38, ал.4 ЗГР (Определение № 424 от 17.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2482/2015 г., IV г. о., ГК, Решение № 157 от 3.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1666/2017 г., IV г. о., ГК, Определение № 181 от 30.04.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 663/2018 г., III г. о., ГК,), поради което възражението на Столична община за неподведомственост на спора е неоснователно.