Акт от 05.05.2022, Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ 10 гр. Русе, 05.05.2022 год.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Русенският административен съд, в публичното заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Съдия: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА и като разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА административно дело № 115 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба от С.Т.С. *** против

Решение № 2153-17-75/24.02.2022 г., издадено от Директора на ТП на НОИ – Русе, с което е отхвърлена жалбата й и е потвърдено Разпореждане № 17221154512/01.01.2022 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Русе. С потвърденото разпореждане е извършено преизчисление на отпуснатата на жалбоподателката лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание §7е, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на КСО. В жалбата се твърди, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са постановени при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Изложените съображения са две. На първо място се твърди, че незаконосъобразно пенсионният орган не е извършил нужните преизчисления за 2017 г., 2018 г. и 2019 г., каквото е изискването на §7е, ал. 2 от ПРЗ на КСО. В жалбата са посочени конкретни проценти, които административният орган е следвало да приложи към вече преизчисления по реда на §7е, ал. 1 от ПЗР на КСО размер на пенсията на жалбоподателката. На второ място са развити възражения, че неправилно пенсионният орган не е включил при преизчисляването с тежест 1.35 на сто за всяка година осигурителен стаж, стажът за отложено пенсиониране в размер на 10 месеца. Наведените в жалбата възражения се поддържат и в хода на делото по същество – лично от жалбоподателката и от процесуалния й представител адв. М.

М.-Н, така и в представени по делото писмени бележки. Иска се отмяна на оспорваното решение и потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган и връщане преписката на административния орган за ново произнасяне с указания по точното прилагане на закона. Не се претендира присъждане на разноски.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ

– Русе, чрез процесуалния си представител – старши юрисконсулт Ц. Р., оспорва жалбата. В подробни писмени бележки аргументира законосъобразността на обжалваното решение. Моли за отхвърляне на жалбата. Не претендира присъждане на разноски.

Съдът като взе предвид доводите, изложени в жалбата, фактите, които се извеждат от анализа на доказателствата по делото, разгледани поотделно и в съвкупност, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок, съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО, указан и от административния орган в оспорения акт. Решението на Директора на ТП на НОИ - Русе е изпратено на жалбоподателката по пощата и е получено от нея на 28.02.2022 г. Жалбата е подадена в деловодството на административния орган, издал оспореното решение, на 10.03.2022 г. с което е спазен преклузивния 14-дневен срок за оспорване.

Предмет на оспорване в настоящото производство е Решение № 2153-17-75/24.02.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Русе, постановено по жалба на С.С. срещу Разпореждане № 17221154512/01.01.2022 г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване в същото териториално поделение на НОИ.

Съдът намира, че решението е издадено от материално и териториално компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а” от КСО орган – директора на ТП на НОИ – Русе. Спазена е и изискуемата писмена форма като решението е мотивирано, съобразно изискването на чл. 117, ал. 3 от КСО.

Съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Възражението за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, наведено в жалбата, не кореспондира с нито един от фактическите доводи на жалбоподателката. Развитите съображения касаят изцяло приложението на материалния закон. Спорните въпроси са два: правилно ли е извършено преизчислението на пенсията на жалбоподателката на основание §7е, ал. 1 от ПЗР на КСО досежно стажът от 10 месеца за отложено пенсиониране и правилно ли е приложена разпоредбата на §7е, ал. 2 от ПЗР на КСО относно прилагането на всички осъвременявания, преизчисления и индексации, извършени след датата на отпускане на пенсията на С.С..

Релевантните за тези два спорни въпроса фактически обстоятелства са установени по делото, не се оспорват от страните и са следните:

С Разпореждане № 4/16.07.2014 г. (л.

18 от делото) на С.С. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/, считано от 09.07.2014 г. по подадено от нея заявление от 10.07.2014 г. Пенсията е отпусната в минимален размер (154,50 лв.) до определяне на размера й по реда на КСО. С разпореждането е зачетен общ осигурителен стаж, превърнат към ІІІ категория от 42 години, 10 месеца и 1 ден, от които 12 години, 11 месеца и 3 дни – ІІ категория и 26 години, 8 месеца и 5 дни – от ІІІ категория.

С Разпореждане № 21/07.11.2014 г. на пенсионния орган при ТП на НОИ-Русе (л. 19 от делото) личната пенсия за ОСВ на жалбоподателката е изменена от датата на отпускането й (09.07.2014 г.) при същия зачетен осигурителен стаж, от който изрично е посочено, че 10 месеца са на отложено пенсиониране. Изчислен е индивидуален коефициент 1,012. За определяне размера на пенсията е използван средномесечния осигурителен доход за страната за периода м.07.2013 г. – м.06.2014 г. – 664,84 лв. и относителна тежест на всяка година осигурителен стаж 1,1% за 42 години стаж и 4% - за 10 месеца стаж при отложено пенсиониране. Изчисленият размер на пенсията е 333,25 лв.

С Разпореждане № **********/01.07.2015 г. за осъвременяване на пенсия/и (л. 20 от делото) на основание чл. 100 от КСО и ПМС № 130/28.05.2015 г., считано от 01.07.2015 г., пенсията на жалбоподателката е определена в нов размер – 339,58 лв. (увеличението е с коефициент 1,019).

С Разпореждане № **********/01.07.2016 г. за осъвременяване на пенсия/и (л. 21 от делото) на основание чл. 100 от КСО и ПМС № 136/08.06.2016 г., считано от 01.07.2016 г., пенсията на жалбоподателката е определена в нов размер – 348,41 лв. (увеличението е с коефициент 1,026).

С Разпореждане № **********/01.07.2017 г. (л. 22 от делото) на основание §53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. и ПМС № 116/22.06.2017 г. пенсията на жалбоподателката е преизчислена, считано от 01.07.2017 г. като е използвана нова тежест на всяка година осигурителен стаж – 1,126% за всяка година стаж (при 1,1% преди това). Запазен е процентът за всяка година стаж за отложено пенсиониране (останал е 4%). Новият изчислен размер е 340,38 лв., който е осъвременен с коефициент 1,019 за 2015 г. и 1,026 за 2016 г. и полученият размер на пенсията на жалбоподателката от 01.07.2017 г. е 356,07 лв.

С Разпореждане № **********/01.07.2018 г. (л. 23 от делото) на основание §53, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. и/или ПМС № 106/22.06.2018 г. пенсията на жалбоподателката отново е преизчислена, считано от 01.07.2018 г. От съдържанието на това разпореждане е видно, че е извършено преизчисление на основание §53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. като за изчислението е използван по-висок процент за всяка година осигурителен стаж – 1,169% (при 1,126 % през 2017 г.) и непроменен процент за стажа за отложено пенсиониране – 4%. След осъвременяване за 2015 г. и 2016 г. е изчислен размер от 368,81 лв. Със същото разпореждане съгласно §53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. размерът на пенсията на жалбоподателката към 30.06.2018 г. (356,07 лв.) е увеличен с 3,8% и е определен нов размер – 369,60 лв., който като по-благоприятен (от размера по §53, ал. 2) е определен за изплащане на жалбоподателката от 01.07.2018 г.

С Разпореждане № 17191438246/01.07.2019 г. (л. 24 от делото) на основание § 7б, ал. 2 и § 7в от ПЗР на КСО и/или ПМС № 136/06.06.2019 г. пенсията на жалбоподателката е преизчислена отново. И с това разпореждане са извършени две изчисления, като считано от 01.07.2019 г. на основание §7в, ал. 3 от ПЗР на КСО е определен за изплащане по-благоприятния за жалбоподателката размер – 390,67 лв. При първото изчисление, на основание §7в, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на КСО, е получен размер на пенсията от 377,96 лв., като е приложен по-висок процент за всяка година осигурителен стаж – 1,2% (при 1,169% през 2018 г.) и непроменен процент – 4% за стажа от 10 месеца за отложено пенсиониране, след което се приложени осъвременяванията за 2015 г. и 2016 г.

При второто изчисление, на основание § 7б, ал. 2 от ПЗР на КСО, размерът на пенсията към 30.06.2019 г. е увеличен с 5,7% и е получен по-благоприятния размер на пенсията на жалбоподателката – 390,67 лв.

С Разпореждане № 17201246523/01.07.2020 г. (л. 25 от делото) на основание чл. 100 от КСО пенсията на жалбоподателката към 30.06.2020 г. е осъвременена с коефициент 1,067 и е получен нов размер 416,84 лв.

С Разпореждане №

17214570812/01.07.2021 г. (л. 26 от делото) върху пенсията на жалбоподателката е приложено поредното осъвременяване на основание чл. 100 от КСО с коефициент 1,050.

Новият размер е 437,68 лв.

Последното постановено разпореждане на ръководителя по пенсионно осигуряване е Разпореждане № 17221154512/01.01.2022 г. (л. 27 от делото), с което на основание §7е, ал. 1 и 2 от ПЗР на КСО пенсията на жалбоподателката е преизчислена, считано от 25.12.2021 г. При преизчислението е приложен отново по-висок процент за всяка година осигурителен стаж – 1,35% (при досегашен 1,2%) като този процент е приложен върху общия осигурителен стаж на жалбоподателката без превръщане към ІІІ категория, т.е. сбора между стажа от ІІ и стажа от ІІІ категория, който е 38 години и 9 месеца.

За останали стаж до 42 години (формиран от превръщането стажа от втора категория в трета) е приложена тежест от 1,2%, а за 10-те месеца стаж за отложено пенсиониране процентът е останал непроменен – 4%. Изчисленият при използването на тези величини размер на пенсията (400,60 лв.) е осъвременен, съгласно чл.100 от КСО, със съответните коефициенти за 2015 г. (с 1,019), за 2016 г. (с 1,026), за 2020 г. (с 1,067) и за 2021 г. (с 1,050). Окончателния определен размер е 469,22 лв.

Именно това последно преизчисление на пенсията на жалбоподателката от 25.12.2021 г. е предмет на настоящия спор.

Съгласно разпоредбата на §7е, ал. 1 от ПЗР на КСО (Нов – ДВ, бр. 77 от 2021 г., в сила от 25.12.2021 г.), на която се позовава пенсионният орган в процесното разпореждане от 01.01.2022 г., отпуснатите с начална дата до 24 декември 2021 г. включително пенсии се преизчисляват от 25 декември 2021 г. с процент 1,35 на сто за всяка година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане. Пенсиите за трудова злополука и професионална болест, отпуснати с начална дата до 24 декември 2021 г. включително, се преизчисляват от 25 декември 2021 г. със съответния коефициент по чл. 79, ал. 1. Съгласно ал. 2 на същия параграф преизчисляването по ал. 1 се извършва, без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, след което тя се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането й до 24 декември 2021 г. включително.

Съдът намира, че съобразно цитираната разпоредба на §7е, ал. 1 от ПЗР на КСО правилно пенсионният орган е приложил новият процент за тежест на осигурителния стаж във формулата за изчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката по реда на чл. 70, ал. 1 от КСО само спрямо сбора на осигурителния й стаж без превръщане, каквото именно е изискването на §7е, ал. 1 от ПЗР на КСО. По делото не е спорно, че още при отпускане на пенсията на жалбоподателката е зачетен стаж от 12 години, 11 месеца и 3 дни от ІІ категория и 26 години, 8 месеца и 5 дни от ІІІ категория или общ сбор без превръщане – 39 години, 7 месеца и 8 дни, от които 10 месеца са стаж за отложено пенсиониране, т.е. стаж положен след придобиване право на пенсия, но преди това право да бъде упражнено. Така определените в §7е, ал. 1 от ПЗР на КСО 1,35% са приложени правилно само по отношение на стаж с продължителност от 38 години и 9 месеца (39 години и 7 месеца сбор на стаж без превръщане минус 10 месеца стаж за отложено пенсиониране).

Разпечатката съдържа 36 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1672ec06-1c90-486b-8b29-dbf408788b45