Решение № 622 от 01.08.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 622 гр. гр. Хасково, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минчо К. Димитров при участието на секретаря Маргарита М. Пондалова като разгледа докладваното от Минчо К. Димитров Гражданско дело № 20245640103209 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от „АГРО КОМЕРС“ ООД - Хасково с ЕИК: 126737169, със седалище и адрес на управление: гр.Хасково, ул.

„Будапеща“ № 11, вх. А, представлявано Георги Иванов Георгиев - управител, съдебен адрес: гр. Хасково, бул. „Раковски“ 16 А, оф. 2, чрез пълномощника адв. К.А.Н., срещу „ЛИН“ ЕООД, ЕИК: 126713314, със седалище и адрес на управление: гр. Харманли, ул. „Недю Милков“ № 15, представлявано от Росен Динков Русев – управител, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД, вр. чл.327, ал.1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между страните въз основа на устен договор за покупко-продажба на стоки през 2020г. били извършени четири търговски сделки на обща стойност с ДДС 4842,71 лв., с уговорено плащане по банков път. Твърди се, че по две от продажбите не било извършено плащане от ответното дружество, въпреки, че двете продажби били извършени и стоките били получени от купувача в търговския обект на „Агро комерс“ ООД в гр. Хасково, за което били съставени приемателно-предавателни протоколи и фактури № ***г. за 212,50 лв. и № ***г. за 666 лв. Посочва се, че така съставените фактури съдържали всички необходими реквизити по Закона за счетоводството, като същите били надлежно осчетоводени в счетоводството на дружеството и включени в дневниците за продажбите по ЗДДС за 1 съответните месеци, а дължимият ДДС по тях бил начислен и внесен в бюджета в срок. Твърди се, че по така издадените фактури в общ размер 878,50 лв. с ДДС до момента от страна на ответника не били постъпили никакви плащания, дори и след отправени по ел. поща неколкократни покани за доброволно плащане към управителя на дружеството. Поддържа се от ищцовото дружество, че към датата на предявяване на иска освен сумата по горецитираните фактури, на основание чл.309а от ТЗ ответното дружество му дължало също и обезщетение за забава на неплатените в срок суми в размер на 430,37 лв, от които: 105,04 лв. – обезщетение за забава за периода от 08.08.2020г. /датата, следваща датата на падежа на плащането по Ф № ***г./ до 27.11.2024г. /датата, предхождаща датата на завеждане на исковата молба/ и 325,33 лв. – обезщетение за забава за периода от 29.08.2020г. /датата, следваща датата на падежа на плащането по Ф № ***г./ до 27.11.2024г. /датата, предхождаща датата на завеждане на исковата молба/. Предвид изложеното, ищцовото дружество иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответното да му заплати сумата в размер на 878,50 лв., представляваща сбор от дължими суми по фактури за извършени продажби на стоки с № ***г. и № ***г., ведно с дължимата законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; както и сумата в размер на 430,37 лв., представляваща обезщетение за забава върху незаплатените в срок суми за периода от 08.08.2020г. до 27.11.2024г. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е депозирал отговор на исковата молба, в който счита предявените искове за недопустими и неоснователни. Твърди, че посочените в исковата молба обстоятелства не отговарят на действителното положение между страните, тъй като претендираните суми за главница по издадените фактури и лихви върху тях, били изцяло заплатени от ответното дружество. Представя платежно нареждане за изплащане на сумите. Моли съдът да отхвърли исковите претенции и да възложи разноските по делото в тежест на ищцовото дружество.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Не се спори по делото, че между „Агро комерс“ ООД и „ЛИН“ ЕООД, въз основа на устен договор за покупко-продажба на стоки, през 2020г. са извършени четири търговски сделки на обща стойност с ДДС 4842,71 лв. По тази обща сума останало задължение за ответника в размер на 878,50 лв., представляваща дължими суми по неразплатени фактури за извършени продажби на стоки № ***г. и № ***г., както и обезщетение за забава в рамер 2 на общо 430,37 лв., представляващи законна лихва върху незаплатените в срок суми за периода от 08.08.2020г. до 27.11.2024г.

Не се спори по делото, а и от приетото като писмено доказателство по делото - Кредитен превод с наредител „ЛИН“ ЕООД и получател „Агро комерс“ от 21.03.2025г. е видно, че ответното дружество е заплатило на ищцовото на дата 21.03.2025г - сумата от общо 1308.87 лева, формирана по следния начин: 878.50 лева по процесните фактури № ***г. и № ***г., както и обезщетение за забава на основание чл. 309а от ТЗ в размер на 430,37 лева.

Предвид изложеното, съдът приема, че процесните вземания са възникнали в полза на ищеца, но същите са били погасени чрез плащания, извършени на 21.03.2025 г. В тази насока извършените от ответника плащания на сумите имат характер на извънсъдебно признание за този факт.

Признанията на ищеца пък за доброволно плащане се ползват с доказателствена сила срещу него, тъй като касаят неизгодни факти. Ето защо следва да се приеме, че процесните вземания са възникнали в полза на ищеца, но са били погасени чрез плащане. Последното обстоятелство следва да бъде взето предвид с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК.

Поради погасяване на вземанията, исковете към датата на съдебното дирене в настоящото производство се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени както по отношение претендираната главница, така и по отношение на акцесорния иск за мораторно обезщетение.

Относно разноските:

Съдът намира, че в процесния случай, не може да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като по делото се установи, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на исковете и всъщност не е признал изрично дължимостта на сумите. Тези предпоставки следва да са налице кумулативно, за да се приложи последицата на сочената разпоредба.

Освен това, ответникът не е ангажирал доказателства, от които по несъмнен начин да се установи, че е платил сумата, с която да са погасени процесните вземания, преди предявяване на исковата молба – 28.11.2024 г. Напротив, от представените от ответника доказателства, се установява, че плащането е извършено на 21.03.2025г., т.е. на дата, след подаването на исковата молба, поради което и съдът намира, че нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК не намира приложение.

Ето защо, съдът намира, че в полза на ищеца, следва да се присъдят направените по делото разноски.

Ищецът е представил доказателства и претендира разноски в общ размер от 515 лв. /в т.ч. ДТ - 85 лв. и адв. хонорар - 430 лв./, съгласно приложен към настоящата молба опис.

3

Предвид така изложеното в полза на ищеца следва да се присъди сумата от общо 515 лева – разноски за настоящото производство, от които 85 лева – държавна такса и 430 лева за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГРО КОМЕРС“ ООД - Хасково с ЕИК:

126737169, със седалище и адрес на управление: гр.Хасково, ул. „Будапеща“ № 11, вх. А, представлявано Георги Иванов Георгиев - управител, съдебен адрес: гр. Хасково, бул. „Раковски“ 16 А, оф. 2, чрез пълномощника адв.

К.А.Н., срещу „ЛИН“ ЕООД, ЕИК: 126713314, със седалище и адрес на управление: гр. Харманли, ул. „Недю Милков“ № 15, представлявано от Росен Динков Русев – искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД, вр. чл.327, ал.1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 878,50 лв., представляваща сбор от дължими суми по фактури за извършени продажби на стоки с № ***г. и № ***г., ведно с дължимата законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; както и сумата в размер на 430,37 лв., представляваща обезщетение за забава върху незаплатените в срок суми за периода от 08.08.2020г. до 27.11.2024г, като НЕОСНОВАТЕЛНИ, поради погасяването им чрез извършено в хода на процеса плащане.

ОСЪЖДА „ЛИН“ ЕООД, ЕИК: 126713314, със седалище и адрес на управление: гр. Харманли, ул. „Недю Милков“ № 15, представлявано от Росен Динков Русев, ДА ЗАПЛАТИ на „АГРО КОМЕРС“ ООД - Хасково с ЕИК:

126737169, със седалище и адрес на управление: гр.Хасково, ул. „Будапеща“ № 11, вх. А, представлявано Георги Иванов Георгиев - управител, съдебен адрес: гр. Хасково, бул. „Раковски“ 16 А, оф. 2, СУМАТА от общо 515 лв.

/петстотин и петнадесет лева/ от които – държавна такса в размер на 85 лв. и адвокатски хонорар в размер 430 лв.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Хасково.

Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ Не се чете!

Вярно с оригинала!

Секретар: Т.Г.

4