Определение № 1042 от 10.05.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1042 гр. София, 10.05.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20228002104705 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№5871/05.09.2022г., подадена от К. А. Г. и Р. А. Г., двамата от [населено място] чрез процесуалния им представител адв.С. С. А. срещу решение №260, постановено на 14.07.2022г. от Окръжен съд-Пазарджик, I граждански състав по в.гр.д.№302/2022г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от К. А. Г. и Р. А. Г. срещу С. Г. Б. и С. М. Б. иск с правно основание чл. 109 ЗС, с който се иска осъждане на ответниците да преустановят действията си, с които пречат на ищците да осъществяват в пълен обем правото си на собственост върху съсобствения ПИ с идентификатор [№] по КККР, ободрени със заповед № РД18.97/28.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, изменени със заповед № КД-14.1321/25.01.2012г. на началника на СГКК-Пазарджик, с адрес на поземления имот: [населено място], [улица], чрез незаконосъобразно изграждане, както и чрез ремонтиране, поддържане и ползване от ответниците на строеж-масивен гараж, застроен на площ от 21.78кв.м., застроен в съсобствения ПИ с идентификатор [№] и да бъдат осъдени ответниците да го премахнат в срок до 3 месеца от влизане на решението в сила.

Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърдят, че неоснователно въззивният съд изцяло е игнорирал доказания в процеса факт, че за процесния гараж няма открити строителни книжа, нито данни за отстъпено право на строеж, както и че изграждането на гаража от ответниците представлява неоснователно противоправно действие и създаденото от тях състояние пречи на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху имота. За неправилна считат констатацията на въззивния съд, че са изложили нови факти и обстоятелства, като 1 поддържат, че след подаването на отговора на исковата молба са се позовали на същите твърдения, които се съдържат и в исковата молба, а именно, че гаражът е изграден без строителни книжа, че е извършено разпределение на ползването на дворното място, но гаражът пречи на спокойното ползване в пълен обем на тяхното право на собственост.

Навеждат довод, че правото им на собственост се накърнява, тъй като при едно ново разпределение на ползването гаражът също ще бъде съобразен и ще бъде разпределена само останалата свободна незастроена площ от дворното място. Посочват, че въззивният съд неправилно и безкритично е приел назначената по делото тройна СТЕ, макар същата да е неправилна и необоснована, както и оспорена от тях; че не са съобразени техните доводи против търпимостта на процесния гараж; че неправилно е прието, че само по себе си незаконното строителство не означава непременно, че строежът им пречи да упражняват правото си на собственост, като считат за неправилна преценката досежно липсата на пречене; че неправилно съдът не кредитира показанията на свидетелите С. Д. и Е. Д., а кредитира безрезервно показанията на свидетеля С. Т.; че неправилно съдът е разгледал само един от вариантите на заход към гаража, а не е взел под внимание останалите варианти, които вещото лице е посочило. За неправилен считат и извода на съда, че гаражът не е пряко или косвено причина за увреждане на настилката и пречене. Поддържат, че въззивният съд не е изложил мотиви да съществените въпроси, а само свои констатации, като твърдят, че в обжалваното решение липсва цялостен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, че съдът е нарушил принципа на чл. 12 ГПК, както и принципа на състезателност, прогласен в чл. 8 ГПК.

В изложението към касационната жалба касаторите поддържат, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, както и по чл.

280, ал. 2 ГПК, като посочват следните материално и процесуално правни въпроси, които считат, че обосновават наличието на тези основания, формулирани и номерирани по следния начин:

1.1.Незаконното строителство в един имот пречи ли на собствениците на съседен имот да ползват собствеността си в пълен обем;

1.2.Длъжни ли са собствениците на имот, съседен на този, в който е осъществено незаконно строителство, да търпят незаконното строителство;

2.Какви по вид и обем следва да са смущенията в упражняването на правото на собственост за собствениците на имот, съседен на този, в който е осъществено незаконно строителство, за да се преценят като по-големи или по-малки пречки от обикновените по смисъла на чл. 50 ЗС;

3.1.Как се преценяват по-големи или по-малки от обикновените са пречките от обикновените и допустимо ли е технически въпроси да се преценяват посредством свидетелски показания;

3.2.Въз основа на какви критерии съдът, сезиран с иск по чл. 109 ЗС следва да прецени дали създаваните от ответника пречки са по-големи от обикновените по смисъла на чл. 50 ЗС;

3.3.Възможно ли е основание на иска по чл. 109 ЗС да е бездействие, което пречи на съсобственика в пълен обем да осъществява правото си на собственост;

2

3.4.Извършването на законен или незаконен строеж и неговото въздействие върху правото на собственост на ищците съставлява ли основание за част от предмета на иска по чл. 109 ЗС;

3.5.При повторно разпределение на ползването на съсобствено дворно място следва ли да се съобразят построените сгради след първото разпределение и как следва да се разпредели незастроената дворна част при равни права на съделителите;

3.6.Следва ли при предявен иск по чл. 109 ЗС съдът да изследва разполагането на строеж върху обща част, каквато се явява дворното място, засягат ли се и как правата на ищците да ползват общата част, включително правата по отношение на частта от дворното място, отредена за ползване от ищците;

4.1.Съставлява ли процесуално нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК необсъждането в пълнота на събраните по делото доказателства;

4.2.Задължен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор;

4.3.Следва ли мотивите на съдебното решение и в частност въззивното, да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът и в частност въззивният считат доводите и възраженията на страните за основателни, респ. за неоснователни;

5.С оглед задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото и да се произнесе по всички доводи и възражения във въззивната жалба и в отговора на въззивната жалба, то следва ли въззивният съд да формира своите изводи за фактите след съвкупна преценка на доказателствата по делото и да се произнесе по всички възражения и доводи;

6.1.Длъжен ли е съдът в решението си да обсъди и служебно прецени свидетелските показания с оглед на заинтересованост на свидетеля и да обсъди показанията му ведно с всички други доказателства по делото;

6.2.Длъжен ли е съдът да изложи мотиви защо приема или не приема показанията на свидетел, както с оглед заинтересоваността на свидетеля, така и с оглед достоверността на показанията и съответствието им с останалите доказателства по делото;

7.Съставлява ли процесуално нарушение в случай, че въззивният съд, при обосновано такова искане във въззивната жалба на основание чл. 266, ал. 3 ГПК не допусне своевременно поискана пред първата инстанция допълнителна съдебна експертиза, основното заключение на която е оспорено и е поискано допускането на допълнителна докато трае изслушването на вещото лице? В този случай неназначаването на исканата във въззивната жалба експертиза съставлява ли процесуално нарушение, при което съдът е оставил делото неизяснено от фактическа страна и е нарушил принципа за установяване на истината в процеса;

8.Допустимо ли е представянето на доказателства за първи път по делото във връзка с факти, които стават спорни по делото едва при изслушването на вещото лице и приемането на експертизата, както и представянето им като довод на страната за неправилност на заключението на експертизата и некредитирането ѝ и/или като аргумент за искане за 3 допускане на допълнителна или повторна експертиза?

Поддържат, че по така поставените въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №69 от 08.10.2020г. по гр.д.№4198/2019г. на ВКС; т.3 от ТР №4 от 06.11.2017г. по тълк.д.№4/2015г. на ОСГК на ВКС; решение №40 от 31.01.2011г. по гр.д.№296/2010г. на I г.о. на ВКС; решение №384 от 02.11.2011г. по гр.д.№1450/2010г. на I г.о. на ВКС; решение №324 от 21.06.2010г. по гр.д.№1320/2009г. на II г.о. на ВКС; решение №212 от 18.02.2021г. по гр.д.№859/2020г. на IV г.о. на ВКС; ТР №1 от 09.12.2013г. по тълк.д.№4/2012г. на ОСГТК на ВКС; ТР №1 от 2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС; решение №260 от 30.10.2013г. по гр.д.№1286/2012г. на IV г.о. на ВКС; решение №123 от 30.05.2011г. по гр.д.

№890/2010г. на III г.о. на ВКС; решение №380 от 02.06.2009г. по гр.д.№758/2009г. на III г.о. на ВКС; решение №232 от 20.03.2009г. по гр.д.№2716/2008г. на IV г.о. на ВКС; определение №768 от 25.10.2012г. по т.д.№410/2012г. на II т.о. на ВКС; решение №27 от 22.04.2019г. на IV г.о. на ВКС (без посочен номер на дело); решение №331 от 19.05.2010г. по гр.д.

№257/2009г. на IV г.о. на ВКС; решение №217 от 09.06.2011г. по гр.д.№761/2010г. на IV г.о. на ВКС; решение №700 от 28.10.2010г. по гр.д.№91/2010г. на IV г.о. на ВКС; решение №260 от 30.10.2013г. по гр.д.№1286/2012г. на IV г.о. на ВКС; решение №422 от 03.06.2010г. по гр.д.№805/2009г. на I г.о. на ВКС; решение №251 от 27.07.2015г. по гр.д.№6970/2014г. на IV г.о. на ВКС.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационна жалба С. Г. Б. и С. М. Б. чрез процесуалния си представител адв.Е. Б. от АК-Пазарджик изразяват становище, че не са налице поддържаните от касаторите основания за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:

К. А. Г. и Р. А. Г. са предявили срещу С. Г. Б. и С. М. Б. по реда на чл. 109 ЗС иск за премахване на гараж, построен от ответниците в съсобствен на страните недвижим имот, с твърдението, че гаражът е незаконен и посредством неговото изграждане, ремонтиране, поддържане и ползване ответниците им пречат да упражняват пълноценно правото си на собственост върху имота в пълен обем. В проведеното по делото открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд уточняват, че строителството на гаража е изпълнено без необходимите строителни книжа и по начин, че за да се осъществи влизане, паркиране и излизане на МПС от категорията „лек автомобил“ необходимите движения, тяхната траектория и начинът, по който се извършва, винаги води до навлизане от страна на ответниците с лек автомобил в част, разпределена за ползване на ищците, а в резултат на постоянното и ежедневно влизане и излизане на ответниците с лек автомобил в гаража се разрушава изградената инфраструктура в двора, в частта, предоставена за ползване на ищците.

В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК С. Г. Б. и С. М. Б. оспорват иска като 4 неоснователен, с твърдението, че са построили гаража в частта от дворното място, която по договора за разпределение на ползването е предоставена на тях, като строителството е извършено едновременно с построяването на жилищната сграда в периода 1992-93г. и покривната плоча на жилищната сграда и на гаража е излята едновременно. Твърдят, че гаражът не пречи на ищците да ползват разпределената им за ползване част от дворното място, както и че неговото премахване би застрашило сигурността и стабилността на жилищната сграда, с която посредством покривната плоча гаражът е свързан.