Решение № 286 от 17.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. Пловдив, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Ат. Г.ева при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Г.ева Административно наказателно дело № 20265330200722 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №1047/17.12.2025г., издадено от Заместник - кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на основание чл.178е от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ на А. И. Й., ЕГН:********** е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 50 лева /с еврова равностойност 25,56 евро/ за нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП.

По съображения изложени в жалбата, се иска от съда да отмени наказателното постановление /НП/ като незаконосъобразно. В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но се представлява от процесуален представител – адв. И. К., която поддържа жалбата и прави същото искане. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Г. Р., който излага съображения за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление и прави искане за потвърждаването му.

Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, 1 същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

В АУАН и НП са изложени следните фактически параметри на вмененото административно нарушение:

При направена проверка на 18.08.2025г. в гр. Пловдив, около 14,30 часа, в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор ***, попадащ в улична регулация, между кварталите *** по регулационен план на Северна индустриална зона Пловдив било установено, че е паркиран товарен автомобил „Мерцедес“, с регистрационен № ***, собственост на „***“ ООД с ЕИК ***, на тротоара, без мястото да е определено от администрацията на пътя.

По делото липсва спор между страните, а и от доказателствата се установява, че на 18.08.2025г. в поземлен имот с идентификатор №*** била извършена проверка от общинска полиция по получен сигнал, като проверката била осъществена със съдействието на служители на общината и кадастъра; че в поземления имот имало изградено пътно платно с двупосочно движение; че пътят не обхващал цялата площ на поземления имот, като служителите на кадастъра са направили съответните измервания, да очертаят и да посочат на инспекторите от общинска полиция границите на поземления имот, в рамките на които следвало да се извърши проверка; че поземленият имот не бил ограден, като на входа му нямало поставени бариери; че от дясната страна, по посока на движението, физически бил наличен добре видим пътен знак В27, забраняващ престоя и паркирането в зоната му на действие; че след пътния знак имало множество паркирани полуремаркета, собственост на „***“ ООД; че от лявата страна на пътното платно била изградена конструкция, която по физическите си характеристики наподобявала тротоар, а именно надлъжно на пътното платно била разположена издигната част от пътя, с бордюр и настилка, която не била от плочки, а от асфалт; че върху така наподобяващата „тротоар“ конструкция били разположени множество МПС, собственост на „***“ ООД, включително и товарен автомобил „Мерцедес“, с регистрационен №***; че за констатираното нарушение по ЗДвП била издадена глоба с фиш, която била надлежно оспорена в предоставения 7дневен срок, което наложило реализиране на процедурата по чл.39, ал.3 от ЗАНН; че редовно поканен да подаде декларация по чл.188, ал.2 от ЗДвП, управителят на „***“ ООД А. И. Й. не се отзовал на поканата, поради което процесните АУАН и НП били издадени именно срещу него; както и че АУАН бил издаден при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН в отсъствие на нарушителя.

За посочените обстоятелства способстват показанията на актосъставителя К., които съдът кредитира изцяло като добросъвестно дадени и съответни на останалите кредитирани от съда писмени доказателствени източници и тези приложени към АНП, както и тези събрани в хода на съдебното следствие.

В аспект на гореизложената фактическа обстановка спорът по делото е съсредоточен върху това дали в действителност жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му от администрацията 2 противоправно поведение.

В тази връзка съдът взе предвид приобщените по надлежния ред писмени доказателства - извадка от общ устройствен план на гр. Пловдив извадка от комуникационно - транспортната схема на гр. Пловдив, извадки от генерален план за организация на движението на община Пловдив, както и писмо от заместник кмет „Строителство, инвестиции, общинска собственост и икономика“ в Община Пловдив. От посочените доказателствени източници се установява, че процесният поземлен имот с идентификатор *** е предвиден за озеленени площи. Същият е публична общинска собственост, като съгласно предвижданията на ПУП начинът на трайно ползване на имота /НТП/ е за движение и транспорт. Наред с това, в съответствие с посочения начин на трайно ползване в действащия регулационен план на Северна индустриална зона, одобрен със Заповед №***, в ПИ №*** се предвижда изграждане на улица.

В аспект на горното, не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя, като в случая не е налице противоречие между начина на трайно ползване на процесния имот и общия устройствен план. Общият устройствен план обхваща големи площи от територията на страната и обстоятелството, че част от тази територия е предвидена за озеленени площи, не изключва възможността сред тези зелени площи да се изгради път, който да осигурява достъп до тях.

Точно такъв е случаят с процесния имот, който е част от по-голям земен масив, който общо е отреден за зелени площи и озеленяване, но конкретно имот *** по предвиждания е отреден за изграждане на улица, по която да се осъществява достъп до тези площи.

Нещо повече, по-горе вече бе прието за безспорно установено, че чисто фактически предвижданията на регулационния план са изпълнени, доколкото физически е изградена улица с двупосочно движение, в дясната част на улицата е поставен пътен знак В27 „забранени са престоят и паркирането“ и в лявата част на улицата е изградено съоръжение, което по физическите си характеристики наподобява тротоар.

Въпреки горното обаче, от юридическа гледна точка цитираните доказателствени източници сочат, че за ПИ *** няма издадено разрешение за строеж, респективно няма открита строителна площадка или свидетелство за въвеждане в експлоатация на строителния обект. Наред с това съгласно генералния план за организация на движението на община Пловдив за този поземлен имот няма разработена улична мрежа. По предвиждания посоченият участък следва да е продължение на бул. „Марица север“, но в генералния план липсва нанесена улица в посочения поземлен имот. Освен това, в генералния план за организация на движението на община Пловдив за този поземлен имот липсват нанесени пътни съоръжения - тротоари, банкети, липсват предвидени и приложени елементи от проектно знаково пространство - пътни знаци и пътна маркировка, както и липсват приложени правила за предимство и посочност на движението; правила за режими на престой и 3 паркиране; правила за скоростни режими; забрани за движение; правила за пешеходно движение.

Съдът кредитира както извадките от действащи планове, представени от жалбоподателя, така и писмото от „Заместник кмет „Строителство, инвестиции, общинска собственост и икономика“ в община Пловдив, доколкото съответстват на публично достъпната информация, качена на сайта на община Пловдив, както следва: общ устройствен план на гр. Пловдив и генерален план за организация на движението на Община Пловдив.

От гореизложеното се налага извод, че е налице разминаване между фактическото положение и юридическите правила, важащи за процесния поземлен имот.

От общия принцип за законоустановеност на нарушенията и наказанията (чл.9 от НК и чл.2 от ЗАНН) следва, че меродавни за ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя са реално съществуващите юридически правила за движение в поземления имот, като отговорността му не може да бъде ангажирана за несъобразяване с фактическо положение, което не отговаря на действителната юридическа рамка.

По-конкретно във връзка с вмененото административно обвинение за нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП, поради твърдяното паркиране върху съоръжението, което чисто физически наподобявало на тротоар, следва да се съобразят дадените в §.1 от ДР на ЗДвП легални дефиниции: т.5. „Пътен банкет“ е надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение.

Банкетът може да бъде укрепен или неукрепен; т.6. „Тротоар“ е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. Според дадената легална дефиниция водещата характеристика, за да бъде определена дадена част от пътя за тротоар, не са физическите конструктивни особености, доколкото е допустимо в условията на алтернативност тази част от пътя да бъде изградена, оградена или очертана, а предназначението на тази част от пътя само за движение на пешеходци.

С оглед визираните легални дефиниции и при положение че, както вече се посочи, от юридическа гледна точка улица в процесния имот, която да е отразена в генералния план за организация на движението на гр.Пловдив изобщо не съществува, като в плана липсва отразяване и на наличен тротоар и в генералния план за организация на движението на гр. Пловдив за процесния имот изобщо не са уредени правила за движение на пешеходци или правила за предимство, следва да се приеме, че процесното съоръжение, макар по чисто физическите си характеристики да прилича на тротоар (издигната повърхност, бордюр и настилка), то не представлява тротоар по смисъла на дадената легална дефиниция, защото не е установено да отговаря на критерия да е част от път, която да е предназначена „само за движение на пешеходци“. При положение, че в генералния план за организация на движението на гр.Пловдив посоченото съоръжение (макар и физически съществуващо) юридически не фигурира и за него няма каквито и да било правила, то не може да се приеме, 4 че има каквото и да било специално предназначение - било то за движение само на пешеходци или за спиране, за паркиране, за движение на МПС, или каквото и да било друго предназначение.

След като процесното съоръжение, състоящо се от издигнат бордюр и настилка от асфалт, не представлява тротоар по смисъла на дадената легална дефиниция, то и извършеното деяние се явява несъставомерно като нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП. Посоченото е основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

За пълнота следва да се отбележи, че е налице и още едно основание за отмяна, свързано с издаване на АУАН в отсъствие на нарушителя при липса на законовите предпоставки за това. Действително в чл.40, ал.2 от ЗАНН е предвидено правомощие за актосъставителя да състави АУАН в отсъствие на нарушителя. Съгласно трайната съдебна практика, обаче тази норма може да бъде приложена при една от две алтернативно предвидени хипотези: нарушителят да е редовно призован и да не се яви за съставяне на акта или нарушителят да не е намерен за връчване на поканата за съставяне на АУАН, въпреки добросъвестно положените усилия за намирането му от контролните органи. Т.е. за да намери приложение разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН деецът следва да е редовно призован и да не се яви конкретно за съставяне на АУАН, а не призоваването да е за други процесуални действия или действия по разследване. Това е така, доколкото нарушителят следва да има възможност да направи информиран избор дали да се яви лично за предявяване на административното обвинение, което няма как да се случи, ако за него не съществува несъмненост, че е призован именно за съставяне на АУАН, а не за други действия.