Определение № 69 от 06.02.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 69 гр. София, 06.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Капка Павлова

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно частно търговско дело № 20251001000086 по описа за 2025 година

ГПК.

Съдебното производство е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 95, ал. 5 Образувано е по частна жалба на „Симеон-73" ООД, ЕИК 121445403, действащо чрез управителя си, срещу определение № 154 от 18.11.2024 г., постановено по т. д. № 17/2024 г. по описа на Окръжен съд - Видин, с което е оставена без уважение молбата на дружеството от 04.11.2024 г. за предоставяне на правна помощ.

В жалбата се излагат оплаквания за необоснованост и неправилност на обжалваното определение. Поддържа се, че поради влошеното финансово състояние на дружество и здравословните проблеми на неговия управител следва да му бъде назначен особен представител, още повече че производството по т. д. № 17/2024 г. по описа на Окръжен съд - Видин е за несъстоятелност на „Симеон-73" ООД.

Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. По същество същата е неоснователна, по следните съображения:

Първоинстанционният съд е приел, че молбата е неоснователна, тъй като в ЗПП не е предвидена възможност на юридически лица да бъде предоставена правна помощ.

Действително целта на ЗПП е да се даде възможност за защита на лични и имуществени интереси на физически лица, чието материално положение не позволява поемането на разходите за съдебната им защита. Материалното положение на тези лица се преценява с оглед доходи, имущество, трудова заетост, семейно и здравословно състояние, възраст. Според формираната трайна съдебна практика преценката на съда за материалното състояние на страната следва да бъде извършвана с оглед материалното състояние на 1 лицето към датата на подаване на молбата с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК или с правно основание чл. 95, ал. 1 ГПК.

При тълкуване на разпоредбата на чл. 95 и сл. ГПК е формирано последователното становище на ВКС, което настоящият съдебен състав напълно споделя, че правна помощ (безплатно адвокатско представителство) подлежи на предоставяне само на физически лица, при наличие на условията, предвидени в ЗПП. В тази насока са например определение № 338 от 01.07.2015 г. по ч. гр. д. № 1615/2015 г. на I г. о.; определение № 322 от 30.04.2014 г. по ч. гр. д. № 2059/2014 г. на IV г. о. и др.

Гарантираното в разпоредбите на чл. 6 от ЕКПЧОС и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС право на страните при възникнал спор, на достъп до съдилищата за произнасяне по техните граждански права и задължения, не е абсолютно, тъй като на държавите-членки е предоставен свободен избор на средства за постигане на тази цел - правната уредба на основанията за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ на субектите, които имат право да се ползват от тях, е законодателен приоритет на всяка държава. Правото на юридическите лица на освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес, както и за предоставяне на правна помощ, не е гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС, като подобни гаранции са предвидени само при спор за нарушаване на правото на ЕС. Съгласно мотивите на определение № 170/15.04.2020 г. на II т. о. на ВКС, постановено по ч. т. д. № 209/2020 г., търговско дружество, чиято дейност не е прекратена, по правило би трябвало да може да отдели средства за заплащане на държавната такса и за ангажиране на платено адвокатско представителство. С оглед изложеното апелативният съд приема, че процесното определение е правилно. Обстоятелството, че правната помощ се иска по дело за несъстоятелност на търговското дружество не променя горните изводи.

Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 154 от 18.11.2024 г., постановено по т. д. № 17/2024 г. по описа на Окръжен съд - Видин.

Определението е окончателно – не подлежи на обжалване съгласно чл.

95, ал. 6 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

3