Определение № 1846 от 04.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1846 гр. Пловдив, 04.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20245300501450 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Съдът е сезиран с частна жалба депозирана от „СИТИ КЕШ“ ООД, чрез процесуалния представител адв. Х. М., против Определение №1247 от 05.04.2024 г., постановено по гр. д. №225/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Асеновград, втори гр. състав, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на решението по делото, в частта за разноските. Определението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно, като се навежда оплаквания, че С. Д. А. не била материално затруднена, поради което не й се следвало безплатно представителство и съдействие от адвокат по чл. 38 от ЗАдв. Твърди се, че съдът не отчел доказателствата за имущественото състояние на ищцата, които опровергавали материална затрудненост, респ. нужда от безплатна адвокатска помощ. Отделно от изложеното, се твърди, че ищцата била завел девет дела срещу „СИТИ КЕШ“ ООД по повод на договори, сключвани между страните, с предмет защитата й като потребител. Това било направено с цел тя да се обогати със съдебни разноски, доколкото могла да получи защита и в едно производство. Иска се от съда по същество да постанови изменение на решението на районния съд, в частта за разноските като бъде оставено без уважение изцяло искането на ищцовата страна за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. ,в условията на евентуалност, ако съдът прецени, че следва да се присъдят разноски на ищцовата страна за адвокатско възнаграждение, същите да бъдат изчислени на база защитавания общ материален интерес.

Ответната страна по жалбата - С. Д. А., чрез процесуалния и представител адв. Е. И. оспорва жалбата като неоснователна по съображения подробно изложени в отговора.Моли същата да се остави без уважение.

1

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, доколкото е депозирана в срок, от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, с оглед на което следва да бъде разгледана по същество.

Предмет на спора пред първоинстанционния съд е разрешаване на въпроса за валидността на клаузата на чл. 11 от сключен между страните на 15.08.2022г. договор за потребителски кредит, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 471.66 лева за непредоставяне на обезпечение чрез банкова гаранция или поръчителство в тридневен срок от сключването на договора. С оглед изхода спора, право на разноски се пораждат в полза на ищеца, представляван безплатно от адвокат, като районният съд е взел предвид представения договор за адвокатска услуга и е приел, че на адв. Е. И., следва да се определи възнаграждение за безплатна адвокатска помощ съгласно чл. 38 от ЗАдв. в размер на 811.79 лева.

Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв предвижда на представлявалия безплатно спечелилата страна адвокат да се присъди съответно възнаграждение при обективирането на две предпоставки: да е оказана безплатна адвокатска помощ на някое от предвидените основания и насрещната страна да е осъдена за разноски. Посочването на основанието за безплатно предоставяне на адвокатското съдействие /в случая сторено в представения договор между адвокат и клиент, находящ се на л. 13 от първоинстанционното дело/ се явява достатъчно за приложението на посочената разпоредба. Основанията, предвидени в т. 1-3 на ал. 1 на чл. 38 от ЗАдв лежат на плоскостта на договорната връзка адвокат-доверител и не са предмет на изследване от съда при преценката за разпределение на отговорността за разноски. В този смисъл е Определение № 643 от 7.12.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2370/2022 г., I т и Определение № 2371 от 4.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4807/2022 г., I г. о., последното в което е прието, че наличието на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски, като взаимно формираната между доверителя и довереника воля за процесуално представителство по реда на този текст е достатъчна за доказване на материалната затрудненост, като решението дали да окаже безплатна помощ е въпрос единствено на преценката на самия адвокат. Ето защо наведените в тази насока доводи на частния жалбоподател, се явяват неоснователни.

Що се касае да оплакванията на частния жалбоподател за злоупотреба с право, следва да бъде отбелязано, че това твърдение следва да бъде доказано по несъмнен начин, което в случая не е сторено.

От друга страна като съобрази критериите, изведени от СЕС в Решение от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд неправилно е определил адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на ищеца в размер на 811.79 лева. Касае се за искове с правно основание чл.55 от ЗЗД, поради 2 което възнаграждението следва да бъде определено с оглед материалния интерес на този иск. Предявена е претенцията за недействителност на целия договор, при което всички извършени плащания, освен връщането на заемната сума, се явяват недължими на едно основание. Ето защо възнаграждението за оказана правна помощ и съдействие следва да бъде опредена като за един общ иск, а именно в размер на 400лв.

Като е достигнал до различни от горните правни изводи, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, като вместо това следва да бъде изменено Решение №79/05.02.2024г. постановено по гр.д.№225/2023г. по описа на АРС, втори гр.с, в частта за разноските, като бъде намалено присъденото на процесуалния представител на ищцата възнаграждение от 811.79лв на 400лв за оказана безплатна процесуална защита пред първата инстанция.

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №1247 от 05.04.2024 г., постановено по гр. д. №225/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Асеновград, втори гр. състав, с което е оставена без уважение молбата на „СИТИ КЕШ“ ООД, за изменение на Решение №79/05.02.2024г. постановено по гр.д.№225/2023г. по описа на АРС, втори гр ., в частта за присъдените на пълномощника на ищеца разноски по реда на чл.38 ал.2 ЗА, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение №79/05.02.2024г. постановено по гр.д.№225/2023г. по описа на АРС, втори гр.,, в частта с която СИТИ КЕШ“ ООД, е осъдено да заплати на адв. Е. Г. И. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на С. Д. А. с ЕГН********** в размер на 811.79лв, к а т о НАМАЛЯВА размерът на присъденото в полза на адв. Е. Г. И. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на С. Д. А. с ЕГН********** в производството по гр.д.№225/2023г. по описа на АРС, втори гр, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, от 811.79лв на

400лв. / четиристотин лева/.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3