Протоколно определение № 1699 от 06.10.2025, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1699 гр. Пазарджик, 06.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г. при участието на секретаря Лора Анг. Герова

Сложи за разглеждане докладваното от Христо Г. Гражданско дело № 20245220100258 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Ищецът Б. Г. Г. - редовно призован, не се явява лично в съдебната зала, не изпраща процесуален представител.

Постъпила е молба с вх.№26254/29.09.2025г. от адв. В., в качеството му на пълномощник на ищеца с която сочи, че поради служебна ангажираност на посочената дата и час няма да се яви по делото. Сочи, че становище по въпроса за допустимостта на производство по чл. 248 /1/ от ГПК пред Районния съд вече е изразил в предходна молба, с която моли съдът да се съобрази.

Ответникът Д. Д. А., редовно уведомена от предходното съдебно заседание, не се явява лично в съдебната зала, за нея се явява адв. Т. Ж. Ж. редовно упълномощена с пълномощно приложени по делото.

АДВ. Ж.: Уважаеми господин Председател, считам че не са налице процесуални пречки. Моля да дадете ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

СЪДЪТ докладва на страните постъпила молба с вх.№24530/11.09.2025 г. от адв. В., в качеството му на пълномощник на Б. Г. с която се сочи, че производството за постановяване от първоинстанциянният съд на допълнително решение по чл. 250 от ГПК е образувано въз основа на определението на Окръжен съд Пазарджик по в.гр.д. № 85/2025 год. с което е прието, че „ Въззивната жалба в частта, с която Районният съд - Пазарджик не се е произнесъл по всички предявени от ищеца претенции има характер на молба за допълване на решението по чл. 250 от ГПК, което е от компетенцията 1 на първоинстанционният съд„.

Твърди се, че това определение е неправилно, тъй като във Въззивната жалба ищецът изрично е заявил, че исковата му молба е била нередовна, тъй като претенцията му за определяне на по-голям дял от бившето семейно имущество се основава на две отделни фактически твърдения - което означава, че са предявени два иска - обективно съединени при условията на алтернативност: поради по - голям принос в придобиването му и поради предоставеното упражняване на родителските права по отношение на двете непълнолетни деца на ищеца. Сочи се, че според проф. Живко Сталев - в „ БГПП"- издание 2000 год. стр. 418 ред 4 и 5 всякога, когато ищецът се позовава на две или повече различни основания или предявява два или повече петитума е налице обективно съединяване на искове„.

Сочи се, че това е изисквало за всеки един от исковете да бъде заявен отделен петитум, което ищецът е пропуснал да направи до края на производството пред първата инстанция, а съдът - не е констатирал този пропуск за да даде указание той да се отстрани по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК. / На лице е нередовност на исковата молба поради ненадлежно предявяване на исковите претенции /.

Твърди се, че първоинстанционният съд не би могъл по реда на чл. 250 от ГПК да допълни постановеното от него решение, тъй като липсва заявено в петитума на исковата молба адекватно на обстоятелствената част на исковата молба искане заявено от ищеца. Обстоятелството, че в мотивите на първоинстанционното решение /накрая /е казано, че „... е производството по делото не е доказано наличието на особени затруднения по чл.29, ал.1 от СК.

...."- не е отговор на искане, което в петитума на исковата молба липсва.

С оглед на изложеното се моли съда, да прекрати производството и върне делото на въззивната инстанция за разглеждане на подадената въззивна жалба от доверителя Б. Г. след отстраняване нередовността на исковата молба, както това е заявено в жалбата.

Постъпила е също така молба с вх.№26254/29.09.2025 г. с която адв. В. посочва, че поддържа становището си за допустимостта на производството.

АДВ. Ж.: Уважаеми господин Председател, до колкото делото е върнато изрично с определение от въззивната инстанция, считам, че указанията на въззивния съд са задължителни и в този случай молбата се явява неоснователна, доколкото да се прекрати настоящето производство и делото пак да бъде изпратено на въззивна инстанция. Поддържам депозирания отговор. Във връзка с Вашето определение, съответно доколкото оспорвам, че той е имал значителни затруднения при отглеждането на децата, въвеждам възражения, че именно той е създавал пречки и че е разполагал с достатъчно средства и не е имал такива трудности. Моля да ни допуснете един свидетел, който водя за откритото съдебно заседание, съобразно указанията, с няколко кратки въпроса да установим дали действително е срещал такива обективни затруднения, в условията на насрещно доказване, макар и изрично да няма в 2 исковата молба наведени твърдения. Поддържам, че ответницата е заплащала ежемесечно издръжка съобразно решението с което е одобрено споразумението и представям в тази насока извлечение от „Изи Пей“ за ежемесечно изплащане на издръжка и за двете деца.

СЪДЪТ след като се запозна с постъпилите от ищцовата страна молби с вх.№24530/11.09.2025 г. и с вх.№26254/29.09.2025 г., както и със становището на ответната страна, съобрази следното: Със свое Определение №112/20.02.2025 г. постановено по в.гр.д. № 85/2025 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, Окръжен съд Пазарджик е приел, че в подадената пред него въззивна жалба от ищеца Б. Г. Г. срещу постановеното по гр.д. № 258/2024 г. по описа на Районен съд Пазарджик съдебно решение, освен изложените доводи по същество на спора се съдържат и оплаквания, че първоинстанционния съд не се е произнесъл по всички предявени искови претенции. В тази връзка Окръжен съд Пазарджик е приел, че изложените от ищеца съображения, навеждат на извода, че първоинстанционния съд е бил сезиран с два обективно алтернативно съединени конститутивни искове по чл.

29, ал. 1 СК и чл. 29, ал. 3 СК. В проведеното пред първата инстанция производство, първоинстанционния съд е приел, че е сезиран, разгледал е и се е произнесъл единствено по предявения иск с правно основание чл. 29, ал. 3 СК, но не и по иска с правно основание чл. 29, ал. 1 СК. В тази връзка въззивната инстанция е приела, че ищцовата страна е изложила доводи и оплаквания съгласно които първоинстанционния съд не се е произнесъл по всички предявени от ищеца претенции, поради което съдът е приел, че въззивната жалба има характера на молба за допълване първоинстанционното решение по чл. 250 ГПК. С оглед на гореизложеното Окръжен съд Пазарджик е прекратил производството по в.гр.д. №85/2025 г. по описа на съда и е върнал делото на Районен съд Пазарджик за изпълнение на указанията съобразно изложеното в мотивите на настоящето определение.

Безспорно, указанията на въззивната инстанция са задължителни и следва да бъдат изпълнени от първоинстанционния съд, но в конкретния случай самият ищец Б. Г. Г., недвусмислено е заявил в подадените от него молби с вх.№24530/11.09.2025 г. и с вх.№26254/29.09.2025 г., че по същество не поддържа искането си за постановява на допълнително решение по чл. 250 ГПК от първоинстанционния съд. Ищецът и жалбоподател изрично е посочил, че определението на въззивната инстанция намира за неправилно, тъй като самият той не е изпълнил изискването за всеки един от исковете да бъде заявен отделен петитум, което ищецът е пропуснал да направи до края на производството пред първата инстанция, а съответно съдът не е констатирал този пропуск за да му даде съответните му указания. Ищецът сочи също така, че първоинстанционния съд не би могъл по реда на чл. 250 ГПК да допълни постановеното от него решение поради липса на заявено в петитума на исковата молба адекватно на обстоятелствената част на исковата молба искане заявено от ищеца. Ищецът изрично е отправил искане към първоинстанционния съд да прекрати производството и да върне делото на 3 въззивната инстанция за разглеждане на подадената въззивна жалба.

Настоящият съдебен състав счита, че следва да се съобрази с изричното и недвусмислено желание на ищцовата страна за прекратяване на производството по настоящето дело, тъй като ищецът в подадените от него молби заявява, че не желае допълване на постановеното по гр.д. № 258/2024 г.

Решение № 1443/21.11.2024 г.

Въпреки указанията на въззивната инстанция, които са задължителни за първоинстанционния съд същият не би могъл противно на волята на ищеца в настоящето производство Б. Г. Г. да изпълни процедурата по чл. 250 ГПК и да постанови допълнително решение по делото след като ищецът изрично е заявил, че не желае да бъде постановявано такова допълнително решение и че не е налице такова искане в случая.

С оглед на гореизложеното, съдът счита, че следва да прекрати настоящето производство и да изпрати делото на въззивната инстанция за разглеждане на подадената въззивна жалба по компетентност.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 258/2024 г. по описа на Районен съд Пазарджик, в частта му в която същото е образувано и водено по искане да бъде допълнено постановеното по делото Решение № 1443/21.11.2024г.

ИЗПРАЩА делото на Окръжен съд Пазарджик по компетентност.

Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 10:20 часа Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ Секретар: _______________________

4