Решение № 1370 от 17.12.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1370 гр. София, 17.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20211000502308 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 262139 от 31.03.2021 г., постановено по гр.д. № 3671/2020 г. от Софийски градски съд е отхвърлил предявените от Е. И. В., ЕГН ********** против Д. А. К.., ЕГН ********** искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пред. трето от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет заплащане на сумата от 139 250.21 лева, представляваща заплатена от ищеца продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, извършен с нотариален акт № 199 от 30.12.2016 г., на имот, находящ се в гр. София, район „***“, УПИ VI-2220, кв. 26, местност „***“; за сумата от 3 482.00 лв., представляваща заплатен местен данък и сума от 1 054.80 лв., заплатени нотариални такси, ведно със законната лихва върху тези три суми, считано от подаване на исковата молба в канцеларията на съда – 28.04.2020 г., като неоснователни.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника Д. А. К.., ЕГН ********** да заплати на Е. И. В., ЕГН **********, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 25 654.88 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване във връзка с плащане на продажната цена по договор за покупко-продажба на недвижим 1 имот, извършен с нотариален акт № 199 от 30.12.2016 г., на имот, находящ се в гр. София, район „***“, УПИ VI-2220, кв. 26, местност „***“, ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на исковата молба в канцеларията на съда – 28.04.2020 г., като е отхвърлил главния иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 143 787.01 лева, поради извършено прихващане с насрещно вземане на ответника Д. А. К.. към ищеца Е. И. В., за сумата от 118 132.13 лева, дължима по договор за покупкопродажба на недвижим имот, извършен с нотариален акт № 43, том І, рег. № 787, дело № 38/13.04.2017 г.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил:

- ответника Д. А. К.., ЕГН ********** да заплати на Е. И. В., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, деловодни разноски, в размер на сумата от 1 632.25 лева;

- ищецът Е. И. В., ЕГН ********** да заплати на Д. А. К.., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски, в размер на сумата от 1968 лева;

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца Е. И. В., ЕГН ********** в частта, в която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и в частта за разноските с доводи за неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Жалбоподателят поддържа, че събраните доказателства обосновават основателността на исковете по чл. 55, ал. 1 , пр. 3 и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, поради което първоинстанционният съд е следвало да постанови по тях осъдителното си решение, а не по предявените при условията на евентуалност искове по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Оспорва фактическите констатации на първоинстанционния съд за негов паричен дълг към ответника, респективно насрещно парично вземане на ответника и предпоставките за прихващане по чл. 104 от ЗЗД.

Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваните части и вместо това да се осъди ответника, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да му заплати дължимите суми в пълен размер, ведно със законната лихва, считано от 29.04.2020 г.

Моли да му се присъдят в пълен размер направените в двете инстанции деловодни разноски.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника в частта, в която на основание чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, след съдебно признато право на прихващане е осъден да заплати на ищеца сумата от 2

25 654.88 лева, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2020 г. и в частта за разноските с доводи за неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Жалбоподателят поддържа, че не е налице фактическия състав на чл.

59, ал. 1 от ЗЗД, изяснен с ППВС № 1/28.08.1978 г. и освен това паричните притезания на ищеца са от категорията на посочените в чл. 55, ал. 2 от ЗЗД.

Моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд в отхвърлителната част, както и да се отмени решението в обжалваните части , като вместо това да се отхвърлят изцяло исковете по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Моли да му се присъдят направените в двете инстанции деловодни разноски.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срока по чл.

259, ал. 1 от ГПК от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе предвид следното:

Ищецът Е. И. В., ЕГН ********** е предявил против Д. А. К.., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. трето от ЗЗД и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет заплащане на сумата от 139 250.21 лева, представляваща заплатена от ищеца продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, извършен с нотариален акт № 199 от 30.12.2016 г., находящ се в гр. София, район „***“, УПИ VI-2220, кв. 26, местност „***“; за сумата от 3 482.00 лв., представляваща заплатен местен данък и сумата от 1 054.80 лв. - заплатени нотариални такси, ведно със законната лихва върху тези три суми, считано от подаване на исковата молба в канцеларията на съда.

При условията на евентуалност е предявил искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет заплащане на сумата от 139 250.21 лева, представляваща заплатена от ищеца продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, извършен с нотариален акт № 199 от 30.12.2016 г., находящ се в гр. София, район „***“, УПИ VI-2220, кв. 26, местност „***“; за сумата от 3 482.00 лв., представляваща заплатен местен данък и сума от 1 054.80 лв. - заплатени 3 нотариални такси, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от подаване на исковата молба в канцеларията на съда.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че с ответника са били в продължение на няколко години във фактическо съжителство.

По договор за покупко - продажба на недвижим имот от 30.12.2016 г., извършен с нотариален акт № 199, том ІІІ, рег. № 9494, дело № 355/2016 г. по описа на нотариус, вписан под № 210 в регистъра на нотариалната камара, район на действие – Районен съд София, по който ответникът е единствено посочен за купувач, той е заплатил продажната цена в размер на 139 250.21 лв., както и дължимите се данъци, в размер на сумата от 3 482 лева и нотариални такси, в размер на сумата от 1 054 лева.

Ответникът, на основание този договор е придобил правото на собственост на Апартамент № 13, с площ от 113.20 кв.м. и паркомясто № 2, с площ от 23.57 кв.м., находящи се в гр. София, район „***“, УПИ VI-2220, кв.

26, местност „***“.

След продажбата е настъпил разрив в отношенията му с ответника и са се разделили, като последният неоснователно се е обогатил с така придобития и незаплатен от него имот, поради което следва да върне всичко това, което е получил на отпаднало основание /чл. 55, ал. 1, т. 3 от ЗЗД/, а при условията на евентуалност, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Поискал е присъждане на законната лихва, считано от деня на подаване на исковата молба в канцеларията на съда.

Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.

Ответникът - Д. А. К.., ЕГН ********** подал отговор на исковата молба /л. 40/, с който оспорил основателността на предявените против него искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че отсъства валидно възникнало и отпаднало правно основание, по което да се е обогатил, както и неоснователни са предявените при условията на евентуалност искове по чл.

59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, тъй като ищецът е имал на разположение искове, имащи своето основание в договора за дарение.

Поддържа, че ищецът с плащането на продажната цена е изпълнил един свой нравствен дълг.

С отговора на исковата молба направил възражение за прихващане с дължимата от ищеца към него парична сума, представляваща ½ от продажна цена на имота по договора за покупко – продажба от 13.04.2017 г., извършен с 4 нотариален акт № 43, т. І, рег. № 788, д. № 38/2017 г. по описа на нотариус, вписан под № 049 в регистъра на Нотариалната камара, район на действие Районен съд София.

Поддържа, че с посочения договор двамата с ищеца са продали съсобствен при равни ид.части имот, като цялата продажна цена е била заплатена/преведена от купувачите по банковата сметка на ищеца, а последният впоследствие не му е превел дължимите се 118 132.13 лева.

Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.

От фактическа страна:

Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.

Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви, които въззивният възприема изцяло и постановявайки своето решение препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото изложението намира, че следва да се посочат основните правнозначими факти.

Страните не спорят, че са били приятели и са живели на семейни начела в периода от 2011 г. до 2020 г.

С договор за покупко - продажба на недвижим имот от 30.12.2016 г., извършен с нотариален акт № 199, том ІІІ, рег. № 9494, дело № 355/2016 г. по описа на нотариус, вписан под № 210 в регистъра на Нотариалната камара, район на действие – Районен съд София /л. 17 от пъвоинст. п-во/ ответникът е придобил правото на собственост върху Апартамент № 13, с площ от 113.20 кв.м. и паркомясто № 2, с площ от 23.57 кв.м., находящи се в гр. София, район „***“, УПИ VI-2220, кв. 26, местност „***“.

Ищецът е представил писмени доказателства, че единствено той е заплатил продажната цена, в размер на 139 250.21 лв., както и дължимите се данъци, в размер на сумата от 3 482 лева и нотариалните такси, в размер на сумата от 1 054 лева.

С договора за покупко – продажба от 13.04.2017 г., извършен с нотариален акт № 43, т. І, рег. № 788, д. № 38/2017 г. по описа на нотариус, 5 вписан под № 049 в регистъра на Нотариалната камара, район на действие Районен съд София – л. 45, ищецът и ответникът, като собственици в равни идеални части са прехвърлили правото на собственост на трето лице, което е заплатило/превело продажната цена по банковата сметка на ищеца, в размер на сумата от 236 264.26 лева.

По делото няма доказателства, които да удостоверяват, че ищецът впоследствие е превел на ответника половината от продажната цена, в размер на сумата от 118 132.13 лева.

От правна страна:

Предметът на въззивното производство е очертан с подадените от ищеца и от ответника жалби:

Предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, по които ищецът моли съдът да се произнесе с предпочитание са неоснователни подлежат на отхвърляне.

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

В разглеждания случай отсъства валидно възникнало и впоследствие отпаднало правно основание – материално правоотношение, по което субекти са страните по делото и в изпълнение на първоначално възникналите права и задължения от патримониума на ищеца да излезли и респективно влезли в патримониума на ответника парични суми, които последният е длъжен да върне.

Предявените искове, имащи предмет връщане на заплатените от ищеца продажна цена, данъци и такси са неоснователни, поради което подлежат на отхвърляне, а тяхната неоснователност влече и неоснователност на акцесорните искове за присъждане на законната лихва, в случая така както е поискал ищеца от деня на подаване на исковата молба в канцеларията на съда.