Решение № 20 от 16.02.2023, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. В.15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С. Ж. С.

Членове:

В. Й. М.

Г. П. Й. при участието на секретаря А. А. Т.А като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно гражданско дело № 20231300500006 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

С решение №471/ 05.04.2022 г. по гр.дело № 153/ 2020 г. по описа на Районен съд –В. е осъдена Е. Г. П., ЕГН **********, от гр. В. да премахне незаконен строеж „Затваряне на северозападна тераса към втория етаж“, като премахне тухления зид с дебелина 0,12 м. и височина 1,00 м. и монтираната над него остъклена дървена дограма с височина 1,60 м., който ляга върху конзолната част от плочата на терасата изградена в северната страна на западната фасада на жилищна сграда построена в УПИ 1У-813, кв. 74, на втория етаж.

Осъдена е Е. Г. П., ЕГН **********, от гр. В. да премахне незаконен строеж „Таванска стая“, като премахне изграденото таванско помещение с размери 3,3/3,1 м. и височина на помещението 2,2 м., с дебелина на стените 25 см., както и находящия се на южната страна на помещението монтиран двукрил прозорец с размери 1,5м./1,5м.

1

Осъдена е Е. Г. П., ЕГН **********, от гр. В. да премахне незаконен строеж от допълващо застрояване - „гараж“, отразен в кадастралната карта и кадастралните регистри с идентификатор ***, на страничната регулационна линия с имот с идентификатор ***.

Осъдена е Е. Г. П., ЕГН **********, от гр. В. да заплати на П. Ф. Д., ЕГН **********, съдебен адрес гр. С., вход откъм ул.“Б.“, сумата в общ размер на 2 118,00 лева направени разноски по производството.

Отхвърлено е искането на Е. Г. П., ЕГН **********, от гр. В. за присъждане разноски по производството като неоснователно.

Осъдена е Е. Г. П., ЕГН **********, от гр. В. да заплати в полза на Районен съд В. сумата от 200,00 лева за възнаграждение за вещо лице.

Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от Е. Г. П. с ЕГН ********** чрез процесуален представител адв.К. Т. – АКВ., съдебен адрес за призоваване и съобщения:гр.В..

Поддържа се ,че така постановеното решение от първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон.

Предявените искове се явявали недоказани. недопустими, неоснователни и

Първоинстанционният съд неправилно бил възприел твърденията на ищеца, че ответницата е извършила процесните строежи без строителни книжа и разрешение за строеж без да съобрази приложения по делото договор от 12.04.1966 г., съгласно който страните са договорили, че двете страни имат право да си построят гаражи за коли, както и договорено и определено право на ползване на тавана за всяка от страните.

Поддържа се ,че инженер Л. А. не притежавала необходимата техническа специалност, съответно компетентност за изготвяне на назначената експертиза по делото, тъй като същата притежавала „геодезическа” правоспособност, а за конкретния случай трябвало да бъде назначен експерт/вещо лице/- строителен инженер, поради което и заключението било необективно и несъобразено с факта, че изпълненото строителство на таванска стая не представлявало „строеж” по смисъла на §5, 2 т. 38 от ДРЗУТ, а именно преустройство без промяна на предназначението, с което да се увеличават натоварванията върху конструктивни елементи на сградата, както и че конструкция на терасата не представлява масивно изграден строеж.

Поддържа ,че ищцата не била поканена от вещото лице да отвори процесиите помещения, поради което възниквал въпросът как е изготвено заключението без да се извърши оглед от вещото лице. Същата не била посетила имота на място, не се била качвала да осъществи оглед на „таванската стая”, която е от западната страна на имота и се намирала изцяло в частта от подпокривното пространство, ползвано единствено от ищцата.

Никога и по никакъв начин в.л. не се било свързвало с ответницата, с оглед обстоятелството да му отвори и предостави достъп до „остъклената тераса”, с което отново се доказвало, че експертизата е изготвена не по надлежния ред, а единствено било преписвано от констативните протоколи ,издадени от Община В..

Сочи,че първоинстанционният съд въобще не бил взел предвид факта, че за процесния гараж има издадено Строително разрешение №92 от 20.04.1966 г., от което следвало да се изведе обоснован извод, че процесният гараж е построен на законно правно основание. Дори строително разрешение било издадено първоначално на бащата и майката на ищеца- П. Д., като впоследствие същите се отказали да построят гараж на въпросното място и строителното разрешение било преминало в полза на наследодателя на ответницата.

Излага се ,че разпитаният свидетел Г. по делото пред Районен съд-В. е бил упълномощен защитник на ищеца по административната преписка, заинтересовано лице с оглед изхода на делото и в конфликт на интереси, поради което съдът неправилно и незаконосъобразно го бил допуснал да свидетелства, а свидетелските показания на същия не следвало да се кредитират от съда.

Твърди,че първоинстанционният съд ,след като е допуснал до разпит и на ответницата двама свидетели съгласно доклада, изготвен по делото, впоследствие не бил допуснал до разпит водените свидетели от ответника, с което било нарушено равенството в процеса на двете страни и правото на защита на ответницата.

3

Сочи ,че първоинстанционният съд неправилно и в нарушение на закона дал ход на делото за разпит на вещото лице въпреки молбата на процесуалния представител на ответницата за отлагане поради внезапното му заболяване, за което бил приложил болничен лист , а доверителката му била в чужбина, като за този факт имало доказателства по адм.преписка-самолетен билет, и не й било възможно да присъства в с.з.По този начин съдът лишил ответната страна от възможността да участва в разпита на вещото лице, да оспори заключението, компетенциите на вещото лице, както и да направи искания в тази насока.

Поддържа се ,че конструктивните елементи на сградата действително са общи части, но изградените таванска стая и остъкление на тераса не засягали ищеца по никакъв начин, тъй като по никакъв начин не застрашавали целостта на жилищната сграда, както и живота и здравето му и това на семейството му.

Относно процесния строеж „таванска стая”, реализирана в подпокривното пространство на двуетажната сграда от югозападната страна се твърди ,че същата представлява един маломерен строеж/вид/ с размери 3,3/3,1 м., и височина на помещението 2,2 м. е изградена още когато бащата, дядото и т.н., на ищеца са били все още живи. Това били близо 46-47 години.

Не се доказало от ищеца твърдението, че съобразно правата му като собственик на общи части, таванската стая му пречи да излиза на покрива за ремонтни дейности.

Сочи,че съгласно т.3 от ТР № 4/ 2015 г. на ОСГК на ВКС за уважаването на предявения иск във всички случаи било необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие/действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за ползването на собствения му имот по- големи от обикновените/чл. 50 ЗСоб/. В някои случаи извършеното от ответника нарушение било такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем.В случай не се пречело на ищеца с оглед обстоятелството че той от 46 г.живеел в гр. С. и не обитавал имота, а ако го обитавал, това било временно явление за по седмица най- много.

Твърди ,че не съществувала никаква пречка ищецът да има транспортен 4 и нормален пешеходен достъп до задната част на поземления имот. Самото разделяне на имота между ишеца и ответницата било: западна страна- източна страна, те нямали подялба на идеалните части от общите части на имота. С оглед това ищецът имал пълното право и място да ползва дворното място съобразно предназначението и съобразно уговореното в договор от 1966 г. От този договор било видно , че наследодателите могат да ползват и строят гаражи за коли на най- подходящото място, както от източната така и от западната част на дворното място.

По делото, както и от заключението на ВЛ бил останал изцяло неизяснен въпросът относно Строително разрешение №92 от 20.04.1966 г. относно гаража, което се намирало в кориците на делото.

От гореизложеното било видно, че Районен съд-В. е постановил процесното решение без да са изяснени в съвкупност всички факти и обстоятелства и без да са обсъдени становищата на страните в цялост.Така било допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, поради това процесното решение било неправилно постановено. Иска се да се отмени първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно постановено, а вместо него да се постанови друго такова, с което да се отхвърли исковата претенция на ищеца П. Ф. Д..

Въззиваемата страна е депозирала отговор на въззивната жалба ,в който оспорва основателността на същата.

Страните поддържат своите становища в с.з.чрез своите процесуални представители.

Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното :

Предявен е иск с правно основание чл. 109 от Закона за собствеността /ЗСоб/ от П. Ф. Д., ЕГН **********, съдебен адрес гр. С., вход откъм ул.“б.“, против Е. Г. П., ЕГН **********, от гр. В..

Твърди се, че ищецът е изключителен собственик на недвижим имот 1/2 идеална част от Поземлен имот с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., с площ от 640 кв.м., с трайно предназначение на територията : урбанизирана, адрес на Поземления имот : гр. В., заедно с целия първи етаж от построената в същия имот 5 двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 141 кв.м., ведно с 1 / 2 идеална част от общите части на масивната жилищна сграда, ведно с припадащите се 114/141 идеални части от сутерена и ведно с 27/141 идеални части от тавана на горепосочената жилищна сграда. Съобразно сега действащ регулационен план - ПУП-ПРЗ на к-с“Баба Тонка“, одобрен с Решение № 182/09.11.2004г. на ОС - В., имотът представлява УПИ IV-813, кв. 74, по плана на гр. Видин, ул.“Княз Дондуков“ № 13. Жилищната сграда е отразена в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Видин с идентификатор ***.

Ответната страна е собственик на останалата 1/2 идеална част от поземления имот и етаж. Същата е построила в съсобствения имот и общите части на жилищната сграда строежи, без строителни книжа и разрешение за строеж, неузаконяеми и незаконни :

1.Незаконен строеж „Затваряне на северозападна тераса към втория етаж“ - представляващ изграждане от външната страна на мястото на парапета на терасата с размери 4,10/2,0 м. на тухлен зид с дебелина 12 см. и височина 1,60 м. Монтиране върху така изградения тухлен зид на дървена дограма/остъклена/. По този начин терасата е затворена и е обособена в самостоятелно помещение. Незаконно изградения тухлен зид и монтираната над него остъклена дограма с височина 1,60 м. лягат изцяло върху конзолната част от плочата на терасата, като не е отчетено допълнителното натоварване върху конструкцията на сградата, изпълнена без стоманенобетонови колони.

Тя е натоварена с допълнителни по-големи товари от проектните, което е довело до деформации в конструкцията на терасата и при определени обстоятелства, като земетръс, същата можело да се срути. Това е заключението и на извършената в административното производство по чл. 49 от АПК експертиза. Град в. попада в район със земетръсна интензивност от VII степен на земетръс и сеизмичен коефициент Кс=0,10 съгласно Наредба № 02-20-2 от 2012 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони. Съгласно същата наредба сградата попада в „неосигурени сгради“, които са сградите изградени преди 1987 г. За строежа не са изготвени конструктивни проекти, съответно конструкцията на сградата не е изчислена и не е изпълнена, съгласно действащите норми за изграждане, проектиране и строителство. В Заповед № РД-02-11-175 от 19.02.2019 г. на заместник кмет на Община В. е посочено, че изпълненото строителство представлява 6