Определение № 17278 от 17.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17278 гр. София, 17.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Т. Стоянова Владимирова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Частно гражданско дело № 20251100109938 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2006 г. за създаване на процедура за европейска заповед за плащане във връзка с гл. 58 от ГПК.

Образувано е по молба на „Брайтлог“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Тотлебен“ №53-55, подадена във формата на формуляр А чл. 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на процедура за европейска заповед за плащане, с искане за издаване на заповед за плащане срещу В.Ч., с адрес в Германия, гр.Солинген, за плащане по фактура №1604/07.08.2024г. на сумата от 350 евро, по фактура №1596/02.08.2024г. за 1750 евро, по фактура №1602/05.08.2024г. за 1750 евро и по фактура №1580/24.07.2024г. за сумата от 1750 евро, ведно с описаните лихви, като молителят е посочил, че вземанията му са във връзка с договор за услуги-транспорт. Независимо, че фактурите са представени без надлежен превод на български език, като и целя формуляр не е попълнен на български език, от приложените фактури е видно, че транспорта е извършен между Полша и Германия, с оглед посочване на универсалните международни абривиатури на двете държави във формулярите. Като основание за компетентност на съда, молителят е посочил код 02 – място на изпълнение на въпросното задължение.

Съгласно чл. 625 от ГПК молбата за издаване на европейска заповед за плащане се подава пред окръжния съд по постоянния адрес на длъжника, по неговото седалище или по местоизпълнението, т. е. предвидена е изборна подсъдност. Съгласно разпоредбата на чл. 6 от Регламент /ЕО/ № 1896/2006 г. за издаване на ЕЗП, националната подведомственост се определя по правилата на Регламент /ЕО/ № 44/2001 г., същият в сила до 15.01.2015 г. /, а нормата на чл. 5, т. 1, б. "б", второ тире от последния определя, че по дела, произтичащи от договор за услуги, националната компетентност на съдилищата се определя според мястото в държавата - членка, където съгласно договора услугите са били предоставени или е следвало да бъдат предоставени. Аналогична е разпоредбата и чл. 7, т. 1, б. "б" от Регламент 1

(ЕС) № 1215/2012 година на ЕП и на Съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, (който заменя Регламент (ЕО) № 44/2001 и се прилага, считано от 10.01.2015 г.), доколкото в случая безспорно има трансграничен елемент - адреса на едната от страните, а именно на физическото лице, срещу което се иска издаване на заповед за плащане е в държава-членка на Европейския съюз, различна от тази на сезирания съд. В случая не е спорно, че нито постоянния адрес, нито седалището на длъжника са на територията на Република България, а и молителят се позовава на третата хипотеза – място на изпълнение на задължението.

Тоест, определянето на националната компетентност става с прилагането на материалноправен критерий - "място на предоставяне на услугата". Това понятие не е дефинирано в цитираните регламенти, нито в друг регламент. Доколкото предоставянето на услуга изисква извършване на определена дейност, то мястото на предоставянето й е мястото на извършване на тази дейност. При договорите за международен автомобилен превоз, представляващи договори за предоставяне на услуги, се извършват редица дейности /приемане на стоката за превоз, превозването й при спазване на определени условия и изисквания и доставянето й/ на територията на различни държави, като за място на изпълнение следва да се приеме мястото, на което превозвачът се е задължил да достави превозвания товар. В случая видно от приложените фактури и товарителници, стоката е превозвана от молителя като превозвач с местоназначение от Полша до Германия. Нито едно от местоназначенията на товара не е на територията на Република България. В Регламента има и специфична разпоредба на чл. 7, ал. 7 предвиждаща, че по отношение на спор относно плащане на възнаграждение, искано във връзка със спасяване на товар или навло, компетентен е съда, в обсега на чиято компетентност въпросният товар или навло: а) е бил задържан с цел да се обезпечи това плащане; или б) е могъл да бъде задържан, но е дадена гаранция или друго обезпечение, при условие че тази разпоредба се прилага само ако се претендира, че ответникът има права върху товара или навлото, или е имал такива права по време на спасяването им. В случая не се твърди горното, нито товарът е задържан или би могъл да бъде задържан на територията на Р България, тъй като вече е доставен на получател, който е в друга –държава членка на ЕС. В случая, относно процесния договор за превоз, е приложима Конвенцията за договорите за международен автомобилен превоз на стоки /СМR/, според критериите по чл. 1 от същата, страни по която са и всички държави членки на ЕС. Нормата на чл. 31, т. 1, б. "б" от конвенцията предоставя възможност при спор, произтичащ от превоз, подчинен на тази конвенция, ищецът да сезира или съда на държавата, на която се намира мястото, където стоката е била приета за превоз, или съда на държавата, на която се намира мястото, предвидено за доставяне на стоката. Действително, разпоредбата касае искови производства, но няма пречка по аналогия да намери приложение и за производствата по издаване на европейска заповед за плащане - на основание чл. 6, т. 1 от Регламент/ЕО/ № 1896/2006 г. за създаване на процедура за европейска заповед за плащане. Нито една от държавите, обаче, не е Република България, а това са Полша и Германия. Предвид горното в случая нито ответникът е с адрес на територията на Р България, нито местоизпълнението е в Република България.

2

Предвид горното и при преценка на предпоставките за издаване на заповедта, такива не са налице, тъй като местоизпълнението не е на територията на Република България. То се определя от характерната за договора престация, а това е осъществяването на процесната услуга по превоз, а нито едно от местоназначенията на превозваните товари не е на територията на Република България, а на други държави –членки – Гърция и Полша, поради което не българския съд е компетентен да издаде исканата заповед.

С оглед горното следва да се отхвърли молбата и съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 625 от ГПК на „Брайтлог“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Тотлебен“ №53-55, подадена във формата на формуляр А чл. 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на процедура за европейска заповед за плащане, с искане за издаване на заповед за плащане срещу В.Ч., с адрес в Германия, гр.Солинген, за плащане по фактура №1604/07.08.2024г. на сумата от 350 евро, по фактура №1596/02.08.2024г. за 1750 евро, по фактура №1602/05.08.2024г. за 1750 евро и по фактура №1580/24.07.2024г. за сумата от 1750 евро, ведно с описаните лихви.

Да се изготви Формуляр Г по Регламент (ЕО) № 1896/2006 с посочен код 04 като основание за отхвърляне на искането, който да се връчи на молителя заедно с настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване и е окончателно на основание чл. 11, т. 1 от Регламент /ЕО/ № 1896/2006 г. на Европейския парламент и Съвета за създаване на процедура за ЕЗП.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3